Ема Чейс
Заплетени (15)

Глава 15

Нали не ти дотягам с тези подробности? Да, знам, че може би трябваше да съкратя тази част и да кажа само: С Кейт се скъсахме от чукане през целия уикенд.

Но ако го кажа така, не е кой знае колко забавно.

От друга страна, няма да придобиеш представа за пълната картина, а сега, като минеш по дългия път, трупаш факти, можеш съвсем отблизо да видиш всички наши… мигове. Мигове, които изглеждаха малки, кратки и незначителни тогава. Но сега, откакто ме хвана грипът, единственото, за което мисля, са тези моменти.

Всяка минутка, всяка секунда, всеки ден. Мисля.

Случвало ли ти се е да ти се набие някоя песен в главата и без да искаш, съвсем несъзнателно си я пееш цял ден? Разбира се, че ти се е случвало. На всеки човек му се случва. Може да е хубава песен, може да ти е любима песен, но започва да те дразни още към края на първия час, нали? Освен това звучи кофти, защото си я пееш сам, наум, а искаш да я чуеш по радиото, или на живо, на концерт. А като си я пееш наум, това е само някаква смотана имитация на оригинала, което постоянно ти напомня нелепия факт, че не си в състояние да я чуеш, защото си без радио, или си в пустинята, или си болен от грип.

Разбираш ли накъде бия?

Ако не разбираш, не се притеснявай, скоро ще разбереш.

Така, докъде бях стигнал? А, да, събота вечер.

 

 

— Това е перфектната възглавница.

Точно сме си поръчали храна от италианския ресторант и я чакаме. Кейт е седнала на дивана ми сред грамада декоративни възглавнички и одеяла. В скута си стиска една възглавница, която е домъкнала от спалнята.

— Перфектната възглавница?

— Да — казва тя. — Много трудно си избирам възглавница. Но тази е перфектна. Нито прекалено плоска, нито прекалено мека, не е от най-твърдите, но не е и много мека.

— Добре, че ми каза, Златокоске. Къде са ти трите мечета?

Решили сме да гледаме филм. Платените филми по телевизията са второто най-велико изобретение на всички времена. Първото, разбира се, е плазменият телевизор. Ставам да взема дистанционното, а тя рови за нещо в чантата си.

Напомних ли, че все още сме голи. Е, ако не съм, ето сега ти казвам. И е много освобождаващо. И е забавно. И хубаво.

Всички хубави неща са на ръка разстояние, а гледката е фантастична.

Тръгвам обратно към дивана и усещам аромат (който след време опознавам до болка). Сладък аромат на цветя. Захар и пролет. Поглеждам я.

Маже ръцете си с лосион. Грабвам шишенцето от ръцете й така, както куче отнася кокал.

— Какво е това?

Слагам го под носа си и вдишвам дълбоко. После падам върху възглавниците с щастлива усмивка. Дори простенвам от кеф.

Кейт се смее.

— Не го изсмърквай. Това е хидратантен крем за кожа. Не знаех, че борбата със сухата кожа може да те докара до оргазъм.

Поглеждам тубичката. Ванилия и лавандула. Вдишвам отново.

— Мирише на теб. Винаги когато си около мен, миришеш на букет… слънчеви лъчи. С карамелизирана захар.

Тя се усмихва.

— Не знаех, че си поет, Дрю. Шекспир би завидял.

— Това може ли да се яде?

— Не.

Много лошо. Тъкмо съм си изсипал едно солидно количество върху храната, като сос. Май ще трябва да се задоволя да го вкуся от кожата на Кейт.

Сега като се замисля, това е наистина по-добрият вариант.

— Правят и шампоан за вана. Ако ти харесва толкова много, ще купя.

Това е първото й изречение, което касае бъдещ момент. Да се видим пак така някъде в близко бъдеще. Бъдеще. За разлика от предишните ми преживявания с жени, не се дразня, не оставам безразличен. Напротив, мисълта за перспектива ме прави нетърпелив, вълнувам се.

Събирам, прибирам и се запасявам със странната сензационна емоция, която изпитвам само докато гледам Кейт Брукс. Мога да я наблюдавам… на пълен работен ден. Това е единственото занимание, на което искам изцяло да се посветя.

— Решихме ли какво ще гледаме?

Тя сяда до мен и ръцете ми съвсем естествено я обгръщат.

— Мислех да гледаме Смело сърце.

— Хм. Какво толкова има в този филм? Защо всички мъже го гледат милион пъти?

— Предполагам поради същата причина, поради която повечето жени са превъртели по Тетрадката. Това щеше да предложиш, нали?

Тя се усмихва срамежливо. Познал съм.

– Тетрадката е романтичен филм.

— Не е. За гейове е.

Тя ме удря по лицето с „перфектната“ възглавница.

— Филмчето си е много сладко.

— Не е. Повръща ми се само като му чуя името. Имам приятели, отявлени хомосексуалисти и дори за тях е прекалено гейски.

Тя въздъхва замечтано:

— Това е любовна история, красива любовна история. Всички се опитват да ги разделят. Но след години се намират отново. Така е било писано. Съдба.

— Съдба? — въртя очи. — Моля те, съдбата е за хора, които живеят в измисления свят на феи и приказки. Останалата част от филма също е пълна измислица. В реалния живот не става така.

— Но това е…

— Това е причината за високия процент разводи. Такива филми подхранват женската фантазия с неразумни очаквания.

Същото важи и за любовните романи. Александра буквално откъсна главата на Стивън, когато го хвана, че е взел да разглежда едно от моите списания „Плейбой“, а в същото време Кучката лежи на плажа и чете някой роман, на чиято корица се кипри един от онези мъже с дълга коса, голи гърди и сини очи. Знаеш модела Фабио, нали? Е, точно този тип. А зад корицата — порно.

Да, да, порно е! Няма две мнения.

И дори не е добро порно. „Той придвижи ствола на мъжествеността си към влажните листенца на женствеността й.“

Кой по дяволите говори така?

— Мъжете в живота не говорят като Нолън или Найлс или каквото й да му е името на онзи.

— Ноа.

— И защо му е да прави стая в къщата си за някаква, която в крайна сметка го заряза? И защо после ще седи и ще чака години наред да се появи на вратата му, при положение че знае, че е с друг? Това не е истински мъж.

— Че какво е, ако не е мъж?

— Голяма космата вагина.

Малко грубо се изказах май.

Кейт покрива уста с длан и пада назад на дивана и започва да се превива от смях.

— О… господи… Как може да си… такова… прасе. От къде ти идват наум подобни неща?

— Наричам нещата с истинските им имена. Виждам нещо и казвам какво си е. И не се извинявам, че виждам нещата такива, каквито са.

Смехът й позатихва, но все още се усмихва.

— Добре, няма да гледаме Тетрадката.

— Благодаря ти от сърце.

Тогава цялото й лице грейва:

— О, сетих се. Искаш ли да гледаме Водещият: Легендата за Рон Бъргънди?

— Харесваш Уил Фарел?

— Сериозно ли питаш? Гледал ли си Остриетата на славата?

Този ми е един от любимите между другото.

— Железният лотос? Класика!

Тя започва да движи вежди и да имитира експертно:

— „Имаш ли сметана за това ужасно изгаряне?“

Смея се.

— Господи, обичам т…

И тук започвам да се давя.

И да кашлям.

— Обичам… този филм. — Хващам дистанционното, лягаме на дивана и Водещият започва.

Добре, нека всички да се успокоят сега, нищо не се е случило. Беше грешка. На езика. Нищо повече.

Езикът ми поработи доста през последните часове, така че мисля, че си е в реда на нещата.

 

 

Ядохме и пак се наместихме на дивана да догледаме филма. Тя лежи с гръб към мен, лицето ми отново е заровено в косата й. Вдишвам този аромат, към който започвам сериозно да се пристрастявам. От време на време задрямвам.

Смехът й вибрира в гърдите ми.

— Същото ли си помисли за мен?

— Ммм?

— Когато започнах работа във фирмата. И ти ли си помисли, че съм женски скорпион?

Говори за една реплика на Уил Фарел. Усмихвам се сънливо.

— Когато те видях за първи път в онази зала, беше като ритник в задника. И знаех, че след това нищо няма да е същото.

Предполагам, че отговорът ми й харесва, защото минутка по-късно притиска бедра назад към мен и събудилият се за атака пенис се плъзга в нея.

Няма значение колко изтощен е човек, няма значение, че се е върнал след трийсет и шест часова смяна на строежа, където е пренасял торби с пясък и цимент! Няма начин този филм да не го разбуди. Неизбежно, винаги готов.

Устните ми сами намират пътя си към врата й.

— За бога, Кейт! Не мога да спра да… те желая.

Започвам да звуча смешно, нали?

Усещам как диша бързо. Обръща се с лице към мен. Устните ни се срещат.

Но преди да продължим, любопитството ми надделява:

— Какво си помисли за мен, когато се видяхме за първи път?

Тя обръща поглед към тавана и обмисля отговора си.

— Онази нощ в клуба, мислех, че си… смъртоносен. В смисъл излъчваше толкова много секс и чар. — Пръстите й галят устните и веждите ми. — Тази твоя усмивка, тези очи, това са неща, които трябва да се забраняват със закон. Тогава за първи път, откакто бях с Били, тайничко си пожелах да съм необвързана.

И това ако не е нещо!

— После чух какво си говорят момичетата в офиса, как си с различна жена всяка събота. Но след време разбрах, че в теб има много повече. Ти си забавен, умен, страхотен мъж. Ти си грижовен и умееш да защитаваш. Ти светиш като ярка звезда, Дрю. Всичко, което правиш — начинът, по който мислиш, нещата, които казваш, движенията ти… Човек може да ослепее. Мисля, че… съм щастливка да съм така близо до теб.

И тук вече аз нямам думи.

Ако друга жена ми беше казала такова нещо, бих се съгласил. Бих й казал, че има късмета да е с мен и трябва да се чувства щастливка. Защото аз съм най-доброто от най-доброто, което може да се случи на една жена. Няма по-добър от мен. Но да го чуя от Кейт? От нея, на която завиждам за интелекта, от нея, чието мнение ценя повече от собственото си дори? Така че, нямам думи и оставям действията ми да й покажат какво мисля.

Устните ми се притискат в нейните. Езикът ми нетърпеливо чака да му бъде разрешено да влезе в устата й. Но когато се опитвам да се обърна върху нея, Кейт не е съгласна, има други идеи. Бута ме назад, падам по гръб.

Устните й се плъзгат от брадичката надолу по шията ми, оставят горяща пътека между гърдите и по стомаха ми. Едва преглъщам.

Хваща пениса ми в ръка и започва да я движи по него. Твърд съм като стомана. „Господи, Кейт“, успявам да кажа и гледам — отваря влажната си уста и затваря сочните си устни около него. Поема го целия, засмуква силно и се оттегля назад, и пак плъзва устни по пениса ми.

Експерт съм по свирките. В смисъл правили са ми много, защото за мен това е най-удобната форма на сексуален контакт. Няма туткане по събличане, няма омазване на чаршафи, не изисква огромна енергия. Ако някоя от дамите, които четат, не е правила свирка, трябва да опита. О, да, и един съвет от мен: в мига, в който пенисът му е в устата ти, той ще е толкова щастлив, че няма бог знае какво значение какво ще правиш с него след това.

И след като уточних това, трябва да добавя, че има някои движения, които правят нещата по-качествени.

Кейт не спира да движи ръка, като в същото време смуче по-здраво връхчето.

Ето това движение например.

После облизва връхчето с език, върти го, сякаш смуче близалка. Кой за бога й е показал тези неща? Простенвам безпомощно и стискам възглавничките. Поема ме чак до гърлото. Два пъти. И започва да се движи бързо. С ръката и устата.

Великолепно е. Трябва да знаеш, че са ми правени свирки от жени, които минават за експерти по духане, но, кълна се, Кейт свири като порнозвезда.

Опитвам се да не мърдам, защото й е за първи път, но ми е почти невъзможно. И след това ръцете й са на задника ми и започва да ме придърпва към себе си. Насочва движенията на таза ми напред и назад, бавно влизам и излизам от устата й. Мили боже! Тя измъква ръцете си, но тазът ми продължава да се движи.

На ръба съм да си изгубя ума. Но винаги, преди да свърша, предупреждавам. Ако някой свърши в устата ти, без да те предупреди, веднага го разкарай, защото няма по-гадно нещо от това да не кажеш на момичето какво я чака.

— Кейт… аз съм… ако спреш да се движиш сега… Господи… ще… — Очевидно не съм в състояние да заформя някакво разбираемо изречение. Все пак, надявам се да е разбрала.

Но тя не се отдръпва, не спира. Поглеждам надолу и улавям точно мига, в който тя обръща големите си черни очи към мен. И това е. Край. Това е мигът, за който съм мечтал толкова време, който съм си представял ден след ден. Тези очи на кошута, заковани в моите, докато пенисът ми се плъзга между сочните й устни. Изскимтявам името й и свършвам в устата й. Тя простенва и гладно поглъща и последната капка.

След около… една вечност, започвам бавно да слизам на земята. Нали знаеш какво е усещането, след като излезеш от джакузи. Краката ти са омекнали като желе, нали? Ето това съм аз. Една голяма купа желе.

Дишам тежко, усмихвам се като идиот и я придърпвам да я целуна. Някои мъже се гнусят да целунат жената, след като са напълнили устата й. Аз не съм от тях.

— Как и кога се научи да правиш такива свирки?

Кейт започва да се смее. Очевидно звуча много приятно изненадан. Тя ляга върху мен и казва:

— В колежа Делорес имаше едно гадже, много запален порно фен. През цялото време в стаята ни вървяха порнофилми. И от време на време… гледах.

— Когато видя Делорес Уорън следващия път, напомни ми да падна на колене и да й целуна задника.

 

 

Когато филмът свърши, решихме да си направим киномаратон с всички филми на Уил Фарел. Точно към средата на Остриета на славата телефонът ми звъни. Все още лежим на дивана, един до друг. Никак не ми се става. И не ми се говори с никого, освен с присъстващите в стаята.

Телефонният секретар се включва. Гласът на Джак бумти из цялата стая.

— Дрю, Дрю. Вдигни! Къде си по дяволите? — Тук спира, защото очевидно разбира, че нямам никакво намерение да му вдигна. — Трябва да излезеш тази вечер, човече! Аз съм в Клуб 69. И до мен стои човек, който много иска да те види.

Не, не ми звучи обещаващо. Ставам, защото мъжките ми хромозоми ми подсказват, че трябва веднага да изключа телефонния секретар. Но не съм достатъчно бърз. От кутията на Пандора се чува завалян женски глас.

— Дрюююююю. Аз съм. Стеййййси. Толкова ми липсваш, беййййби. Искаш ли да се повозим пак на такси? Помниш ли онази нощ, когато засмуках…

И тук ръката ми удря с нечовешка сила бутона за изключване на секретаря.

Поглеждам тайничко към Кейт. Лицето й е замръзнало, очите й са вперени в телевизора. Не мога да прочета изражението й. Може би е редно да кажа нещо. Какво се казва в подобни случаи? „Извинявай, една от многото, които съм зарязал, иска да ме чука“? Нещо ми подсказва, че това няма да се приеме много добре.

Тя става.

— Май е най-добре да тръгвам…

Мамка му, мамка му и на т’ва тъпо копеле Джак!

Тя стои права и държи възглавницата ми до тялото си. Прикрива се.

Не, това не е добър знак. Преди час задникът й беше върху лицето ми, сега дори не иска да го виждам.

По дяволите.

Тя минава покрай мен и влиза в спалнята. Стомахът ми се свива от болка, преобръща се, но дори и в това състояние не мога да не се възхитя на походката й и на лекото полюшване на разкошните й бедра. Както се очаква, пенисът ми се надига като Граф Дракула от ковчега.

Когато бях на десет, имахме куче. Чукаше каквото му падне и когато му скимне. Краката на чистачката, балдахиновото легло на майка ми и баща ми.

Нямаше насита това куче. Родителите ми изпадаха в ужас, когато имахме гости. Едва сега разбирам, че не беше лошо куче. Не било виновно милото.

Фидо, където и да си, разбирам болката ти.

Въздъхвам и тръгвам след нея. Когато влизам в спалнята, вече си е обула полата и си е закопчала ризата. Не ме поглежда.

— Кейт…

— Да си ми виждал другата обувка? — Започва да се оглежда, гледа по пода, към леглото, само не и в мен.

— Кейт…

— Може би е под леглото — казва и се навежда да я търси.

— Не е нужно да тръгваш.

— Не искам да обърквам плановете ти — казва, но не поглежда нагоре.

Кой има планове? Какви планове? Единствените ми планове са да се насладя на богатия бюфет с еликсири между краката й. Отново.

— Аз не…

— Няма проблем, Дрю. Беше хубаво…

Хубаво? Това, което правихме цял ден, цяла нощ в спалнята, в хола, в кухнята, в банята… хубаво? Това какво е? Шега?

Тя май забелязва изражението ми, защото спира на средата на изречението и повдига вежда.

— Съжалявам, това не беше правилният епитет? Обидих крехкото ти мъжко его?

— Ами… да — казвам като обидено дете.

— Какво определение предпочиташ?

За твоя информация, аз съм все още гол, а пенисът ми е в такава позиция, че не е нужно да си Айнщайн, за да разбереш какво предпочитам в момента.

— Неповторимо? Изключително? Неземно? — натъртвам на всеки епитет и с всяка дума правя крачка към нея. Като хищник.

Тя отстъпва назад и накрая дупето й опира в тоалетката.

— Ти си завършила една от най-престижните студентски програми в страната, Кейт. Очакванията ми са да излезеш с нещо по-добро от „хубаво“ — усмихвам се.

Тя се заглежда в гърдите ми и накрая ме поглежда в очите.

— Трябва да си вървя.

Опитва се да мине покрай мен, но аз я хващам за ръката и я дърпам назад.

— Не искам да си тръгваш.

Не, моля те, не питай защо. Няма да отговоря така или иначе. Не сега. Прекалено съм концентриран върху събитията тук, върху нея. Нищо друго няма значение. Тя поглежда дланта ми около китката й.

— Дрю…

— Не тръгвай, Кейт. — Вземам я на ръце, слагам я да седне на тоалетката. — Остани. — Целувам врата й, гризкам ухото й. Тя потръпва, а аз прошепвам: — Остани с мен, Кейт! — Поглеждам в очите й. — Моля те.

Тя захапва уста, усмихва се бавно.

— Добре.

Усмихвам й се и после устата ми е върху нейната. Бавна, дълбока целувка.

Вдигам полата й нагоре, леко галя бедрата й, само с връхчетата на пръстите.

Не е сложила бельото си.

Кой не обича лесния достъп?

Падам на колене пред нея.

— Дрю…? — Беше нещо като незададен въпрос и стенание в една сричка.

— Тихо сега. Опитвам се да го направя повече от „хубаво“. Имам нужда от концентрация.

До сутринта не бе произнесена нито една членоразделна дума.