Ема Чейс
Заплетени (4)

Глава 4

В крайна сметка не ми се пръснаха топките, защото се видях с момичето от кафенето. Оказа се, че е инструктор по йога.

Много добра.

Какво казваш? Хайде стига глупости. Искам Кейт. Няма спор по въпроса, но нали не очакваш да се държа като монах, докато нещо се случи? Жените не разбират една простичка истина: един мъж може да желае една жена и въпреки това да чука друга. Един мъж може да обича една жена и пак да чука друга, по дяволите. Това е положението, така е устроен светът.

Сексът е освобождаване на напрежението. Чисто физически акт. Това е.

Поне при мъжете е така.

Добре, добре, спокойно и моля те, не ме замервай с тази обувка.

Поне за този мъж тук е така. Така по-добре ли е?

Може би ще разбереш гледната ми точка, ако се опитам да онагледя с пример. Миеш ли си зъбите? Разбира се. Е, да речем любимата ти паста е „Аквафреш“. Но е свършила в магазина. Имат само „Колгейт“. Какво ще правиш тогава? Естествено ще купиш „Колгейт“, защото искаш белите ти зъби да си останат бели, нали?

Може и да ти се иска да си миеш зъбите с „Аквафреш“, но когато си направил всичко по силите си и пастата ти за зъби просто липсва, ще използваш каква да е паста, за да не ти мирише дъхът. Разбираш ли какво се опитвам да ти обясня. Добре тогава.

Сега да се върнем към сърдечните ми тегоби.

Никога не съм съблазнявал жена.

Направо шокиращо, знам.

Нека поясня нещо. Не се е налагало да го правя, не и като другите мъже.

Обикновено е достатъчно да намигна, да се усмихна, да я погледна. Размяна на няколко дружелюбни приказки, едно-две питиета. След това вербалната комуникация се свежда до фрази с по една дума. Например; още, по-силно, по-надолу… разбираш за какво става дума, нали?

Ето защо цялата концепция как се подмамва една жена в кревата ми е напълно непозната. Но не се притеснявам. Защо не, ще попиташ.

Защото играя шах.

Шахът е игра, която изисква стратегическо планиране. Трябва да мислиш две стъпки напред, да накараш опонента ти да следва курса, който си му задал.

Двете седмици след онзи кошмарен първи работен ден на Кейт, за мен нещата стоят точно така — играя шах. Няколко многозначителни думи, няколко случайни докосвания. Няма да те занимавам с подробности от всеки разговор, само ще кажа, че нещата напредват доста добре.

Според мен ще ми е нужна още седмица, за да забия флага на победата между копринените й бедра. Вече знам как ще го изиграя. С часове си го представям и фантазирам.

Искаш ли да чуеш?

Ще се случи някоя вечер в моя офис, когато и двамата трябва да работим до късно. Всички останали са си заминали. Тя ще е много уморена. Ще й предложа да й размачкам раменете. Тя ще ми позволи. Точно тогава ще се наведа и ще я целуна. Ще започна от раменете, после по врата. Ще опитам вкуса на кожата й с език. Устните ни ще се срещнат, ще е много възбуждащо.

Горещо, изгарящо. И тя ще забрави за всички аргументи против: ще забрави, че работим на едно и също място, ще забрави за оня тъпанар годеника й. Ще мисли само за експертните ми ръце и това, което могат да направят с тялото й.

Имам диван в офиса. Не е кожен. От велур е. Дали остават петна по велура? Надявам се не. Защото точно там ще се окажем — на онзи самотен, рядко, да не кажа никога, използван диван.

Сега нека те попитам нещо. Сещаш ли се за онези реклами, които показват как животът ти може да се преобърне за секунда?

Не, не се отклонявам от темата. Просто следи мисълта ми и ще разбереш накъде бия.

Значи знаеш тези реклами, нали? Щастливо семейство кара по магистралата. Денят е слънчев и красив, и после… Бам! Челен сблъсък и таткото излита през капака на колата, защото не си е сложил предпазния колан.

Тези реклами имат за цел да те накарат да се изплашиш до смърт. И постигат целта си, но няма спор — истината е там и всичко, което показват, е вярно. Нашите цели и приоритети могат да се променят за секунда.

Обикновено когато най-малко очакваме.

И така, след две седмици стратегическо планиране и какви ли не фантазии, аз вече знам, че Кейт Брукс ще бъде закована. Само за един път, разбира се. Не си спомням да съм желал друга жена така, както желая нея.

Освен това, никога не съм чакал жена толкова дълго, колкото нея. За мен нещата стоят така — това е сключена сделка. Въпросът не е дали, а кога.

И в понеделник следобед баща ми ме вика в офиса си.

— Сядай, синко. Искам да обсъдим нещо по работа.

Баща ми ме вика в офиса си, когато иска да ми каже нещо, което не е готов да сподели с останалите.

— Току-що ми се обади Соул Андерсън. Търси начин да разнообрази дейността на компанията си. Идва в града другия месец на пазар за идеи.

Соул Андерсън е медиен гигант. Големи пари. Изобщо пред него Рупърт Мърдок изглежда като пешка. Имаш ли кърпичка? Мисля, че ми текат лигите.

— Следващия месец? Добре, мога да се справя, няма проблем — казвам и усещам как адреналинът изопва вените ми. Може би точно така се чувства акулата, когато някой изтърве огромна кофа с карантии във водата. Искам да кажа голяма кофа, контейнер.

— Дрю — прекъсва ме баща ми, но аз съм вече прекалено зает да обмислям идеи, за да го слушам.

— Имаш ли представа какво по-точно го интересува? В смисъл, възможностите са наистина безкрайни — питам невъздържано аз.

— Синко — опитва се да ме спре пак.

Виждаш какво се задава, нали? Но аз не виждам. И продължавам да приказвам:

— Кабелните телевизии са дойни крави. Социалните медии масово затъват в лайната, така че можем да изкопаем някои доста добри сделки. Филмовата индустрия е винаги най-сигурното, не носи много риск…

— Дрю, ще дам сделката на Кейт Брукс.

Я, задръж малко. Искаш ли да ми повториш какво каза баща ми, че не чух добре?

— Моля?

— Тя е добра, Дрю. Казвам ти, много е добра.

— Тя е тук от две седмици!

Кучетата трябва да маркират територията си. Ето защо, когато си тичат из парка, ти се струва, че имат безкраен запас от урина и искат да спираш всеки четири секунди, за да разпръсват въпросната урина. Това е така, защото си мислят, че паркът е техен и искат другите кучета да са наясно по въпроса и никога да не забравят, че те са пристигнали първи на мястото. Това е техният безгласен начин да кажат на останалите Върви на майната си, намери си собствен парк.

Мъжете са като кучетата.

Не че имам намерение да опикая всичко около бюрото си, но тази компания е моя. Тези клиенти ги коткам и им целувам задниците от години, от времето, когато бяха мънички фирмички. Гледах ги като горд татко как растат, радвах се на успехите им, когато се превърнаха в големи конгломерати. Поих ги с вино, хранех ги в устата. Прекарвах безсънни нощи.

Моята работа не опира само до това какво правя, а до това кой съм аз.

Проклет да съм, ако Кейт мисли да си разходи задника из компанията и само с няколко кръгчета да ми отнеме това, което съм градил.

Няма никакво значение колко хубав е този задник. Никакво значение!

— Да — казва баща ми. — Вече имам някои доста добри неща от нея. За две седмици успя да излезе с уникални предложения. Тя идва първа и си тръгва последна. Всеки божи ден. Представи ми най-новаторските проекти, които съм виждал в целия си живот. Инстинктът ми подсказва, че трябва да й подам топката и да видя как ще я хвърли.

Какви са първите признаци на старческа деменция? Някой знае ли подробности по въпроса?

— Ще я стиска в ръце и ще се чуди какво да прави с нея. Това ще направи с твоята топка — крещя аз, но от опит знам, че тези драматизации няма да ме отведат доникъде с моя баща, така че започвам да дишам дълбоко и се опитвам да се успокоя. — Добре, татко. Слушам много внимателно какво ми казваш, но Соул Андерсън не е клиент, който можеш да дадеш на някой само за да експериментира, ей така, да пробваш дали може да реже с ножица, защото като отрежеш веднъж, няма начин да залепиш. Това е клиент, който трябва да дадеш на най-способния си човек, на най-добрия. И това съм аз.

Нали? Аз съм най-добрият, нали? Започвам да изпитвам несигурност, черен облак надвисва над главата ми.

Баща ми мълчи. Стомахът ми се свива. Не че имам някакъв комплекс заради баща ми, но ще излъжа, ако кажа, че не ми е доставяло огромно удоволствие да гледам как баща ми се гордее с работата ми в офиса. Аз съм дясната му ръка. Той е решителен и много открит човек. Когато ни бият с два на нула, а има пет минути до края на мача, аз съм единственият човек, на когото Джон Еванс ще подаде топката.

Така беше.

Свикнал съм да имам безрезервното му доверие, винаги да е сигурен в мен.

И сега, когато усещам как вече не е така… Мамка му, боли.

— Ще ти предложа следното — въздъхва той. — Имаме месец. Искам да ми приготвиш презентация. Ще накарам Кейт да направи същото. Който от двама ви ме впечатли повече, ще получи сделката с Андерсън.

Трябва да се чувствам унизен, нали? В момента баща ми казва на човек, спечелил „Оскар“, че му разрешава да се яви на кастинг за участник в масовка. Но не споря. Просто съм прекалено зает да планирам следващата си стъпка.

Така че вече разбираш какво исках да кажа по-горе за живота?

За няколко минути Кейт Брукс се трансформира от жената, с която исках да танцувам мръсни танци, в жената, която нямам търпение да смажа под ботуша си. Конкуренция. Враг. Противник.

Не е виновна тя. Обаче мислиш ли, че ми пука кой е виновен?

Не, никак не ми дреме, че вината не е в нея.

 

 

Връщам се в щаба, който до преди половин час бе мой офис и съм в пълна бойна готовност. Давам няколко задачи на Ерин и работя целия следобед.

Около шест часа казвам на Ерин да се обади на Кейт и да я извика в офиса ми.

Винаги играй на собствена територия. На своя стадион, на родна трева и торф. Помни това!

Тя влиза и сяда. Не мога да разбера нищо от изражението й.

— Какво има, Дрю?

Косата й е пусната, като рамка от лъскаво перде. Какво ли е да усетиш тази коса върху гърдите си, около бедрата си?

Поклащам глава. Фокусирай се, Еванс, фокусирай се.

Облечена е в тъмночервен костюм. Обувки с високи токчета, същият цвят.

Кейт си пада по високи токове. Може би, защото е дребничка и си мисли, че като е качена на високи обувки изглежда по-уверена.

Мъжете обичат високи токчета. За нас те са перфектната асоциация към най-разнообразни секс пози, една от друга по-фантастични. Ако искаш един мъж да те забележи, няма да направиш грешка, ако се покатериш върху чифт двайсетсантиметрови тънки токове. Кълна се.

Докато очите ми оглеждат тялото й от глава до пети, се надига… един проблем. Макар че съзнанието ми напълно осъзнава, че Кейт Брукс е мой противник, това съобщение не е стигнало до пениса ми.

А той, ако се съди по реакцията му, все ще иска да си другаруваме или нещо от сорта.

Представям си госпожица Гъргъл, учителката ми по естествени науки от пети клас. Каква жена беше! Истински хищник! Бивша състезателка по свободна борба, вече пенсионирана от спорта. Имаше огромна брадавица на бузата си. Повечето от нас споделяха мнението, че това е главичката на близнака, който така и не е успял да се отдели от тялото й при раждането.

Беше противна гледка, но в същото време някак хипнотизираща. Когато говореше, брадавицата се тресеше като купа с желе. Не можех да откъсна очи.

Така, образът в съзнанието ми върши прекрасна работа. На южния фронт всичко е спокойно.

— Соул Андерсън идва другия месец — казвам бавно.

— Соул Андерсън? Наистина ли? — пита с извита вежда.

— Наистина — казвам и поддържам бизнес тон. Никакви удоволствия за тази вечер, нищо мило няма да излезе от устата ми! — Баща ми би желал да приготвиш нещо като презентация. В смисъл не истинска презентация, а да представиш стратегията си, ако в действителност ти се наложеше да хванеш този клиент. Баща ми мисли, че ще е добра практика за теб.

Знам какво си мислиш. Че съм гадняр, мръсно копеле. Не, няма да й дам никакъв шанс, никакви честни игри с нея. Така че, примири се. Това е бизнес.

А в бизнеса е като на война — всичко е честно.

Очаквах да се развълнува, да ме гледа с благодарност. Но не е нито едното, още по-малко другото.

Устните й са стиснати в черта. Изражението й е крайно сериозно.

— Практика, така ли?

— Точно така. Не е голяма работа, не се претоварвай. Просто му сглоби нещичко там. Нещо хипотетично.

Тя скръства ръце пред гърдите си и накланя глава.

— Много интересно, Дрю. Като се има предвид, че баща ти не е решил все още на кого да даде сделката с Андерсън, нещата опират до мен и теб. Кой от нас ще излезе с най-впечатляващо предложение. И от начина, по който баща ти ми обясни нещата, май е доста сериозна работа.

Хм. По дяволите.

Когато бяхме на дванайсет, с Матю откраднахме едно списание Hustler от един магазин. Баща ми ме хвана със списанието в ръка, преди да успея да го скрия под матрака. Физиономията ми в този момент много напомня на онази, с която погледнах баща си, когато ме гепи на местопрестъплението.

Жълт картон?

— Играем мръсно, така ли? — попита. Очите й са свити подозрително.

— Не се напъвай, захарче. Андерсън е мой. Баща ми просто ти подхвърля кокалчета.

— Кокалчета?

— Да, точно така. Откакто започна тук, устата ти е залепена за задника му. И си мисли, че като ти даде тази задача, ще те разкара от задника си поне за малко.

Винаги нападай пръв — запомни и това. Отборът, който първи вкара гол, той обикновено побеждава. Ако не ми вярваш, провери.

Да, опитвам се да скърша увереността й, да я разкарам от играта. Така е.

И какво ще направиш? Ще заведеш дело ли, или какво?

Казах ти как са нещата в живота ми. Разказах ти как съм израснал. Никога не ми се е налагало да давам моите играчки на други деца. Нямам намерение да давам и клиентите си на някой друг ей така, да си поиграе малко.

Попитай всяко четиригодишно дете. Да си даваш играчките на друго дете е най-гадното нещо на света.

Когато отваря уста и започва да говори, тонът й е смъртоносен, остър като мачете.

— Ако ще работим заедно, Дрю, мисля, че трябва да си наясно с няколко неща: не съм ти никакво захарче. Казвам се Кейт. Катрин. Използвай го. И никога не целувам задници. Не се е налагало. Работата ми сама говори за качествата ми. Моят интелект, моята решителност и мотивираност, това са нещата, които баща ти е забелязал в мен. И именно затова съм тук. Очевидно това са и нещата, които липсват на теб, след като обмисля да ми даде сделката с Андерсън.

Опа! Няма спор, жената е като ягуар.

— Знам, че жените вероятно се препъват една през друга за малко внимание от твоя страна или за една от твоите така чаровни усмивки, но това няма да се случи с мен. Не ти минават номерата. Нямам никакво намерение да участвам в оргиите ти, нито пък да бъда чертичка на стената до леглото ти, където отброяваш стотиците жени, които си обърнал. Така че, запази си заучените реплики, усмивките и всички тези глупости за някоя друга. — Тук става, обляга длани на бюрото ми и се накланя към мен.

Хей, знаеш ли, че ако се надигна малко, мога да видя всичко под блузата й.

Обичам това тунелче между…

Спри!

Удрям си един шамар. Умствено. Тя обаче не спира.

— Свикнал си да си номер едно тук. Синчето на тати, любимецът на тати. Неговият специален малък човечец. Е, сега запомни, че има нов играч в града. Налага се да приемеш горчивата истина, да я преглътнеш. Скъсала съм си задника, за да получа тази работа и имам намерение да се докажа като име тук. Не ти харесва новото осветление, не си сам под светлините на прожектора? Лошо. Защото или трябва да ми направиш място на масата, или ще те препъвам всеки път, когато ти се опиташ да ме препънеш. И в двата случая ще стигна до горе. Можеш спокойно да си заложиш топките, че това ще стане.

На излизане тя се обръща и ме поглежда през рамо. Усмихва се саркастично.

— При други обстоятелства бих ти пожелала късмет, но сега не виждам смисъл да се хабя. Целият късмет в Ирландия няма да ти помогне. Соул Андерсън е мой … захарче.

Токчетата й тракат ядно, докато излиза от офиса ми, но се сблъсква с Матю и Джак, които стоят до вратата с отворени усти.

— Мамка му! Какво по дяволите… — започва Матю.

— Добре, ще питам направо. Някой друг да има ерекция? Защото аз определено съм на кокал. Това беше… много възбуждащо — казва Джак.

Да, така е. Кейт Брукс е красива жена. Но когато е ядосана, си е направо… неотразима.

Стивън влиза с чаша кафе. Оглежда лицата ни и пита:

— Какво? Какво пропуснах?

Матю усмихнато, дори щастливо му казва:

— Дрю е излязъл от форма. Току-що допусна момиче да му зашлеви вербален шамар. Истински шамар, какъвто може да зашлеви само една кучка.

Стивън кима тъжно и мрачно.

— Добре дошъл на борда.

Пренебрегвам приказките на Тримата Комици и се фокусирам върху предизвикателството, което ми хвърли Кейт. Тестостеронът в тялото ми пищи за победа. Не само за надмощие, а за пълна, катастрофална победа, за нокаут, за тотално прегазване. Само това може да ме успокои на този етап.

Нищо друго.