Ема Чейс
Заплетени (16)

Глава 16

Всеки супергерой си има скривалище. Обител. Поне при добрите супергерои е така. И аз имам такова. Моя собствена пещера, като един истински Батман.

Тук именно стават чудесата. Тук именно съм изградил легендата, иначе известна като Моята кариера.

Това е офисът в апартамента ми.

Мъжки рай. Свободна от жени зона — в добрия смисъл. Всеки мъж трябва да си има едно такова местенце. Сам съм си го украсил, сам съм си го направил, парче по парче, детайл по детайл. Ако колата ми е моята винаги вярна любовница, то тази стая е моето първородно. Моята гордост, моята радост.

Под от махагон, ръчно изработени ориенталски килими; дивани и фотьойли от английска кожа; каменна камина; вградени рафтове за книги. Зад бюрото ми има прозорец с изглед към града. В ъгъла е масата за карти, където с момчетата сядаме да играем покер един път месечно, пием отлежало уиски и пушим кубински пури.

Това е единствената вечер в месеца, когато на Стивън му е разрешено да излезе и да се забавлява.

Сега седя зад бюрото си по боксерки и работя на лаптопа. Това правя всяка неделя.

Кейт ли? О, тук е още. Но след снощи реших да я оставя да се наспи. Да презареди батериите. Обадих се на майка ми и казах, че няма да ходя за обед, обадих се да кажа, че няма да ходя да играя баскетбол, а сега чета последния вариант на един договор. Чувам сънливо гласче от вратата.

— Ей!

— Хей! — усмихвам се.

Облякла е друга моя тениска, черната на „Металика“. Стига й малко под коленете. А с тая рошава коса изглежда сънлива, но много секси. Съблазнителна. В сравнение с нея, работата вече не ми се струва толкова приятно занимание.

Прокарва ръка през косата си, а очите й се плъзват из стаята.

— Красив офис, Дрю. Изумително.

Кейт е от хората, които могат да разберат колко е важно работната ти атмосфера да може да те вдъхнови. Ако искаш да спечелиш битка, да стигнеш високо, трябва ти офис на победител още от самото начало, атмосфера, която да ти вдъхва увереност, че вече си спечелил битката.

— Благодаря. Това ми е любимата стая в апартамента.

— Да, съвсем разбираемо.

Тя взема рамка със снимка от един от рафтовете и ми я показва.

— А това е?

Снимката е от миналото лято. Маккензи и аз на плажа. Заровила ме е в пясъка до врата.

— Племенницата ми Маккензи.

Тя поглежда пак снимката и казва с усмивка:

— Прекрасна е. Обзалагам се, че те обожава.

— Да, така е. А аз бих си отрязал ръката за нея, ако ми заповяда, така че обожанието ни е взаимно. Много искам да се запознаете някой ден.

— Би било чудесно — казва Кейт без колебание.

После тръгва към мен и сяда на коляното ми. Навеждам се напред, намирам устните й, които вече познавам така добре, и плъзвам език между тях.

Тя се притиска към гърдите ми.

— Толкова си топъл. — Обляга глава на рамото ми и поглежда към монитора.

— Какво правиш?

— Това е сделката с „Джарвис Текнолъджис“ — въздъхвам.

„Джарвис“ са комуникационна компания и искат да купят дъщерна сателитна фирма. Потърквам очи.

— Проблеми ли има?

Когато става дума за бизнес, винаги съм бил вълк единак. Не се доверявам на никого, не споделям. Единственото меродавно мнение е моето. Но да говоря с Кейт по работа, е като да говоря със себе си. Всъщност наистина ми се иска да чуя какво мисли.

— Да, главният изпълнителен има много акъл, но не му стиска. Намерил съм му перфектната сделка, а той се дърпа. Страхува се да рискува.

Пръстът й бавно минава по брадичката ми.

— Всяка придобивка носи риск. Трябва да му покажеш, че това, което ще получи, си струва да рискува.

— Това и се опитвам да направя.

Тя подскача развълнувано и казва:

— Знаеш ли, имам нещо, което може да ти помогне. Един от състудентите ми направи нова програма за преценяване на риска. Ако минеш офертата на тази програма и цифрите са солидни, може би ще успееш да го убедиш, че си струва да рискува.

Започвам да си мисля, че акълът й ме възбужда почти толкова, колкото и задникът й.

Почти.

— Имам я на диск в чантата си, ще я донеса.

Става от крака ми, но яз я хващам за тениската и я придърпвам обратно. Няма начин да избяга от това перпетуум-мобиле, което от известно време се е настанило между краката ми. Ръцете ми обгръщат кръста й, като в капан.

Приближавам уста до ухото й.

— Преди да се заровим в работа, искам да се поровя малко в нещо друго.

— Къде искаш да се ровиш, Дрю — пита развеселено тя.

Вдигам я с една ръка, с другата избутвам настрани всичко от бюрото и я нагласям там.

— В теб.

 

 

През целия ден работихме и говорихме. И се смяхме. Разказах й за Бурканчето за лоши думи, което ме разорява. Тя ми разказа още неща за детството си и за закусвалнята.

Обядваме на балкона. Кейт седи на коленете ми да се топлим и ме храни с пръсти. Не си спомням някога да съм прекарвал по-добре, а дори не се чукаме.

Иди разбери защо.

 

 

Минава десет и се каним да си лягаме. Кейт е в банята. Сама.

Взе ми самобръсначката и ме изгони като мръсно коте. За разлика от жените, мъжете нямат нужда да остават сами в банята. Няма нито една биологична функция, която един мъж да не може да направи пред жена или пред други мъже.

Мъжете нямат срама.

Както да е, ако Кейт има нужда от пространство, нейно е. Докато тя е заета, аз сменям чаршафите и я чакам. Вземам кутията с презервативите, за да са ми под ръка, за всеки случай.

И сърцето ми замира. Ако пенисът ми можеше да плаче, сега би ронил сълзи.

Кутията е празна.

— Кутията е празна! Да го начукам на…

— Точно това си мислех и аз. Великите умове мислят еднакво.

Обръщам се и я виждам пред вратата. Едната ръка на ханша, другата опряна на рамката. Толкова е красива, прелестна, гола! Обръснала се е малко по-късо. Виждат се само няколко по-тъмни косъмчета. Майко мила!

Чакам да премине този момент, когато възхищението ми пред тялото й ще поотмине и ще възстановя нормалния ритъм на пулс и дишане. Случва се точно обратното.

Не знам как да го обясня. Нещо като да ядеш омар. Ако никога не си ял, гледаш го и си мислиш „Да бе, може и да е вкусен“. Но след като веднъж си опитал, всеки път, когато си помислиш за омари, устата ти се напълва със слюнка, става като една пълноводна Мисисипи, само че от слюнка. Всъщност може да се окажа първият мъж на земята, който е в състояние да мастурбира, без да се докосва.

Виж мамо, не правя нищо, ръцете ми са над чаршафите.

Тя тръгва към мен. Прегръща ме през врата и ме целува бавно. Езикът й се плъзга по устните ми. Насилвам се да се отдръпна.

— Кейт, чакай, не можем…

Ръката й е вече в боксерките ми и е обхванала изправения в пълна готовност пенис. Плъзга ръка няколко пъти по него и казва:

— Мисля, че някой не е съгласен с теб.

Опирам чело в нейното. Гласът ми излиза… като стиснат за гушата.

— Искам да кажа… ами… презервативите… свършили са. — Слагам ръка върху нейната, за да спра движенията й. Трябва да навържа пет смислени думи в крайна сметка! — Налага се да ида до магазина на ъгъла и да купя… И после… Господи, повярвай ми, ще те чукам цяла нощ.

Кейт поглежда надолу и казва много тихичко:

— Или… можем да минем… и без тях.

— Какво?

Никога не съм чукал без презерватив, никога! Дори и в тийн годините си.

Винаги съм бил крайно привързан към члена си, за да позволя да се разболее и да окапе от някоя болест.

— Аз съм на контрацептиви, а Били… Е, много неща могат да се кажат за него, но съм повече от сигурна, че никога не ми е изневерявал. Изследвал ли си се някога?

Що за въпрос! Всеки месец, откакто се помня. Това е основно правило при моя начин на живот. Някои му казват „професионален риск“.

— Да, естествено — гласът ми излиза като квичене. — Здрав съм, но ти… сигурна ли си?

Предлагали са ми много неща. Жените искам да кажа. Всяка една възможна поза, ролева игра, всяка перверзия, за която можеш да се сетиш.

За някои дори ти трябва много богато въображение. Но никога никоя не ми е предлагала секс без презерватив. Не е разумно, не е безопасно. Всяка може да каже, че взема хапчета, но защо да й се вярва? Хората могат да ти кажат много неща, но едва ли бих повярвал. За такова нещо се иска доверие.

А доверието никога не е присъствало и не е било фактор в сексуалния ми живот.

При секса не става дума за споделяне, нито за опознаване. Става дума за това, че трябва да свършиш и да помогнеш и на другия да свърши. Точка.

— Искам да те почувствам, Дрю. Искам ти да ме почувстваш. Не искам да има нищо между нас.

Взирам се в очите й. Начинът, по който ме гледа… точно като вчера, след като правихме секс под душа. Сякаш ми дава нещо. Дар. Само за мен. Дарява ми себе си. Защото ми има доверие, вярва в мен. И знаеш ли какво?

Не искам никога да ме гледа по друг начин. Искам да виждам само този поглед в очите й.

— Кейт, тези два дни с теб бяха… прекрасни. Никога не съм… Никога не съм… — не знам дори как да опиша това, което изпитвам. Не знам как да й кажа, а съм човек, който си изкарва прехраната благодарение на умението си да говори и общува, благодарение на това че умея да облека една идея в думи, да опиша план за действие.

Но в този момент думите са толкова мижави, толкова неадекватни.

Хващам я здраво за раменете и я притискам към себе си. Тя простенва от изненада и вълнение. Езикът й се плъзва по моя, ръцете й се заравят в косата ми. Не знам как сме стигнали до леглото, не знам как боксерките ми са се озовали на пода. Ръката ми се плъзва по гърдите й, по стомаха и между краката.

— Кейт, вече си мокра — стена аз.

Едва съм я докоснал, а тя е толкова влажна. За мен. Заради мен. Исусе, никога не съм искал някой или нещо повече отколкото я искам сега. Тя забива леко зъби във врата ми, докато вкарвам пръсти в нея. Затваря се около тях, притиска се. Като ръка в ръкавица.

Ръцете й са по цялото ми тяло. Гали топките ми, движи длан по пениса ми, дере гърба и гърдите ми с нокти.

Заковавам я под мен. Искам я сега! Разтварям устните на влагалището й и започвам да я дразня, движа пениса си между тях, потапям връхчето в сладкия еликсир на соковете й. Тялото й пламва, усещам горещата вълна, която се надига отвътре. Като огън е. Примамва ме, съблазнява ме да се сгрея. Влизам леко, само на два-три сантиметра и затварям очи. Няма такъв екстаз!

Гола, незащитена, впита в мен във всяко нервно окончание. Усещам я толкова… повече. По-влажна, по-топла, по стегната. Повече във всеки смисъл на думата. Невероятно!

Кейт слага ръце на задника ми, хваща го здраво и се опитва да ме придърпа в себе си, но аз излизам леко назад и пак се плъзгам.

Пресвета Дево!

Ритъмът ми не е нито бавен, нито сладък. Брутален съм, груб съм. И е неописуемо.

От разтворените й устни се изтръгват викове, почти писъци. Заглушавам я с устни, притиснати към нейните. И се вкопчваме един в друг, отчаяни, освирепели.

Сякаш е за първи път. Сякаш е за последен път.

Тя е навсякъде около мен. Влагалището й обвива пениса ми, притиска го, краката й са заключени около кръста ми, ръцете й — около врата ми. А аз искам да съм по-близо, по-дълбоко. Господи, ако можех, бих пролазил в нея, под кожата й, в тялото й и никога не бих излязъл навън. Никога не бих пожелал да изляза.

Ръцете й са върху моите. Пръстите ни се вкопчват. Издърпвам вплетените ни длани над главата й. Челата ни са опрени едно в друго. Диханията ни са слети, дишаме един и същи въздух. Тазът й се движи с моя, напомня ми на вълнението на океана. В умопомрачителен унисон. Заедно. Прилив на вълна, отлив на вълна.

Погледите ни са заковани един в друг.

— Господи, Дрю, не спирай… не спирай… моля те… никога не спирай.

Давя се в нея. Едва поемам въздух, но някак успявам да кажа:

— Няма, никога няма да спра.

Усещам, че оргазмът й наближава. Всяка влажна клетка от божествената й кожа се свива здраво около мен. И е толкова хубаво… толкова първично, като две вплетени в смъртоносна битка свирепи животни. Искам да плача. От удоволствие. Заравям лице в шията й, вдишвам я, поглъщам я и свършвам с нея. В нея. Сладкият екстаз тече с луда скорост по вените ми. Чувам се как повтарям една-единствена дума:

— Кейт… Кейт… Кейт…

Това е истинско чудо.

След малко телата ни се успокояват. Лежим и не мърдаме. Само сърцата ни бият и дишаме задъхано.

Тогава Кейт прошепва:

— Дрю? Добре ли си? — Вдигам глава и очите ми намират нейните. Гледа ме загрижено. Дланите й обгръщат лицето ми. — Трепериш.

Сещаш ли се, когато се опитваш да направиш снимка на нещо, което е много далеч. Поглеждаш през обектива, но всичко е размазано, нали?

Започваш да нагласяш фокуса, приближаваш, отдалечаваш. Картината е или прекалено близо, или прекалено далеч и все така неясна. И тогава изведнъж, без сам да знаеш как, успяваш да я нагласиш. Виждаш всичко. Кристално ясно.

Всичко си идва на мястото.

И точно това се случва сега с мен. Гледам Кейт и изведнъж проглеждам.

Непоносимо чиста и ясна… истина.

Влюбен съм. Безпомощно, патетично влюбен до ушите.

Влюбен.

Аз съм нейна собственост. Тя притежава и душата, и тялото ми.

Тя е всичко, за което мога да мисля. Тя е всичко, което съм искал, но така и не ми е минало през ума толкова време да се постарая да разбера какво искам. Тя е не само перфектна. Тя е перфектната жена за мен.

Бих направил всичко за нея.

Всичко. Каквото и да е.

Искам да е близо до мен. През цялото време.

За вечни времена.

Не става дума само за секса, не става дума само за прелестното й тяло и брилянтния й ум. Не става дума за това, как винаги поставя предизвикателства пред мен. Става дума за нещо много по-голямо, много повече от всичко това, взето накуп.

Става дума за нея самата.

Искам всичко това, искам я цялата.

Наруших всяко шибано правило, всеки принцип! Исках да я чукам, да.

Сега обаче искам да я имам.

Как не се усетих по-рано? Как така не съм разбрал толкова време?

— Хей — целува ме нежно по устните. — Къде изчезна? Върни се при мен. Добре ли си?

— Аз… — преглъщам през свито гърло. — Кейт, аз… — Поемам дълбоко въздух.

— Аз… аз… аз съм добре — казвам и целувам гърба й. — Май ме изтощи този последния път.

— Това вече е нещо — смее се тя. — Никога не съм предполагала, че е възможно да те изтощя.

Да, на мен ми ги разправяй тези неща за предположенията. Аз ли не знам?

Аз да не би да съм предполагал? Каква я мислех, а тя каква стана!