Марк Хименес
Обвинена в убийство (9)

8

Скот бе паркирал колата в сянката на наетата вила и двамата с Ребека бяха останали вътре, за да наблюдават Бу, докато си играеше на плажа. Тя се бе преоблякла в бял бански костюм и строеше пясъчен замък с малка кофичка и лопатка.

— Последния път, като я видях, косата й беше на ситни плитчици.

— Това продължи известно време, после мина на конска опашка.

— Толкова е пораснала!

— Ами вече е на единайсет…

— Бях й изпратила подаръци за рождения ден.

Бу така и не ги беше отворила.

— Как е тя?

— Добре е. Пълна отличничка. И двете се учат отлично.

— Кои двете?

— Тя и сестра й.

— Сестра й?! Ти да не си се оженил повторно?

— Осинових дете.

Той посочи Шами, която в този момент тичаше по плажа към Бу. Верният Луис се навърташе наоколо и не ги изпускаше из очи. В ръката си държеше книга.

— Дъщерята на Шауанда.

— Това тя ли е? Чернокожото момиченце, което беше прибрал у дома?

Скот кимна.

— Майка й почина. Сега е мое дете.

— Живее при теб в Хайланд Парк?

— Да.

— И как се оправяте?

— Има и трудни моменти.

— Четох, че си отървал майка й от затвора.

— Беше невинна.

— Аз също!

Двамата погледаха децата още малко, после Скот каза:

— Отначало може да ти е бясна, бъди готова.

Ребека си пое дъх и отвори вратата. Двамата слязоха от колата и тръгнаха по плажа. Шами ги забеляза първа и им помаха. Бу погледна към тях, засенчила с длан очите си. Ръката й се отпусна и тя замръзна на място, сякаш се чудеше дали да се разгневи, или да се зарадва. Накрая лицето й грейна в усмивка и тя изтича към тях.

 

 

— Бу е много щастлива, че вижда майка си — каза Шами.

Луис вдигна глава от книгата.

— И аз мисля така.

Докато наблюдаваше отстрани Бу и майка й, Шами се питаше дали тази жена няма да й отнеме сестрата.

 

 

— Скариди на скара и бира на плажа — каза Боби. — Какво по-хубаво?!

Пиеха бира от бутилки, които вадеха от кофата с лед, заровена в пясъка, и ядяха скариди, потопени в приготвен от Луис лют сос за барбекю. Луис бе построил огнище от камъни, подредени в кръг с професионална вещина. В него имаше метална скара, през която минаваха високите пламъци и облизваха отвсякъде цвърчащите скариди. Всички бяха насядали около огъня като каубои, повели стадата към пазара за добитък. Сред тях Атикъс Скот Фени отново се почувства пълноценен и щастлив.

Захладня. Момичетата си облякоха пуловери. Бу беше полегнала на една страна, с глава в скута на Ребека, а главата на Шами беше в нейния скут. Двете момичета се бореха със съня, за да не пропуснат нещо важно от разговора на възрастните. Консуела беше гушнала увитата като пашкул Мария. Единствената светлина идваше от огъня и от луната. Във въздуха се носеше упойваща миризма на горящо дърво. Лицето на Ребека беше озарено от пламъците. Тя си бе взела душ; червената й коса беше бухнала и се развяваше от нощния бриз. По нищо не приличаше на убийца.

— Вече в осмия месец ли си? — попита тя Карин.

Съпругата на Боби ядеше сладолед.

— Да, и въпреки запека се наслаждавам на всеки миг.

— Сосът на Луис ще те излекува — обади се Боби.

— Гарантирано лекарство за всички болежки — похвали се Луис.

Ребека отново му подаде чинията си. Тя ядеше така, сякаш бе гладувала седмици наред. Преди това двете с Бу се бяха разхождали с часове по плажа. А когато Бу бе влязла във вилата, за да се поизмие, Ребека бе останала отвън, зареяла поглед над морето, сякаш някъде там, зад далечния хоризонт, се криеше отговорът на всичките й молитви. Скот беше застанал до нея. Бе му се сторила потисната, но това бе нормално в случая. Все пак Ребека беше основен заподозрян в убийство.

Сега тя попита Карин:

— И ти ли си следвала в ЮМУ?

— Не, в Райс.

— Такава хубавица… мястото ти е било в ЮМУ!

— Аз съм и умна, а умните се записват в Райс.

— Аха. И как се запозна с тия момчета?

— Работих за Скот във „Форд-Стивънс“. Там не ми харесваше и напуснах, за да му помагам по делото „Шауанда“. Освен това се влюбих в един симпатичен адвокат…

— Но се омъжи за мен — прекъсна я Боби.

— Стига с шегите, Боби — каза тя.

— От теб ще излезе страхотен баща, Боби — подхвърли Ребека. — Ех, сякаш беше вчера, когато следвахме заедно… Между другото, къде отиде къдравата ти коса?

— От прекалено много тестостерон се оплешивява.

Вечерта минаваше в смях и закачки, сякаш бяха на ваканция. На Скот много му се искаше да е така, но не беше.

— Хубаво си живеехме едно време — въздъхна Ребека.

— Последния път, когато бяхме тук, беше за пролетната ваканция — каза Боби. — В „Балинийз“ за малко не се сбих с някакви от Тексаския университет. Скот едва ме отърва.

— Веднъж Скот се сби с един човек в мола — обади се Бу.

— Сбил се е в мол? — попита Ребека.

— Изпочупи му колата със стика за голф — поясни Бу.

— Защо?

— Защото нямах бейзболна бухалка — каза Скот.

— Защото оня следеше мен и Шами — каза Бу. — Така че аз се обадих на Скот и той дойде и му строши стъклата със стика, и чак тогава оня си тръгна. Беше супер яко!

— Кой беше той?

— Една от горилите на Маккол — рече Скот.

— И кога е било това?

— В деня, когато ти си тръгна — каза Бу.

— О!

Настъпи неловко мълчание. Всички бяха заболи погледи в пясъка. Накрая Скот се изправи.

— Е, време е да си лягаме.

— Може ли мама да остане? Ще спи при нас!

— Мама си отива вкъщи — каза Скот. После попита Ребека: — Ти всъщност къде живееш?

Тя посочи с ръка в мрака.

— На около три километра от тук. Само че не мога да се прибера там.

— Защо?

— Когато ме освободиха от ареста, полицаите ми казаха, че мястото е отцепено и не мога дори дрехите да си прибера.

— Скоро ще приключат с огледа. Тогава ще можеш да се върнеш.

— Едва ли. Адвокатът на сестрата на Трей ми изпрати писмо в ареста. Като единствена наследница тя го била назначила за управител на имота. Сега тя била собственик на къщата и аз съм нямала право да влизам там.

— Искам да видя писмото.

— Скот, мога да остана и на хотел… ако ми дадеш пари на заем.

Скот бе платил наема на вилата с кредитната си карта. Четири хиляди долара за два месеца. А сега се налагаше да наеме хотел за Ребека — още един разход, който не можеше да си позволи.

— Мисис Фени — каза Луис, — можете да ползвате моята стая. Двамата с Карлос ще се сместим в неговата.

Карлос пресуши бирата си и попита:

— Хъркаш ли?

— Откъде да знам — вдигна рамене Луис.

Бу скочи и задърпа майка си за ръката, докато Ребека се изправи.

— Хайде, хайде, ще спиш при нас. Трите все някак ще се съберем.

Ребека погледна Скот. Той кимна. Тя щеше да остане при тях тази нощ и всяка следваща до прочитане на присъдата.