Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Фени (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Accused, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2022)
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Обвинена в убийство
Преводач: Боян Дамянов
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-242-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17578
История
- — Добавяне
35
Две вечери по-късно всички обитатели на вилата седяха на сгъваеми столове край дигата и наблюдаваха фойерверките за Четвърти юли. Бу и майка й бяха седнали една до друга в края на редицата.
— Ти си сложна жена — каза Бу.
Ребека се усмихна.
— Това комплимент ли е?
— Просто искам да кажа, че не те разбирам.
— Бу, женският живот е сложен.
— И това ли е нещо, което ще разбера, като порасна?
— Да.
Бу погледа известно време фойерверките, после каза:
— Мамо, ако не влезеш в затвора, ще искаш ли да се върнеш при нас?
— Ти искаш ли да се върна?
— На тази възраст… имаме нужда от майка.
— Вярно е, имаш нужда от майка.
— Не аз, ние имаме нужда.
Луис и Шами се бяха настанили в другия край.
— Реши ли вече?
— Какво да реша?
— Дали мистър Фени ще ти бъде татко.
— Аз имам голям грях, Луис.
— Какво?
— Снощи, като си казвах молитвата, поисках Господ да прати мисис Фени в затвора.
— Защо?
— За да не може мистър Фени да се ожени за нея.
— Понеже се боиш, че ако се оженят, няма да има място за теб ли?
— Аха.
— Не си права, дете. Ти също си дъщеря на мистър Фени. За която и да се ожени, тя ще бъде майка и на двете. Няма как да го вземе без вас. Вие вървите в комплект.
— Мислиш ли?
— Мисля, разбира се!
Небето над главите им избухна в червени и сини пламъци.
— Ей, това беше яко!
— Супер!
Карин и Боби седяха по средата.
— Сам?
— Не става.
— Рон?
— Не.
— Клей?
— Не.
Карин изохка.
— Време ли е? — стресна се Боби.
— Не, малкият ме изрита в ребрата.
— Дай да пипна!
Боби постави длан върху корема й.
Скот се радваше за стария си приятел. Най-после Боби си бе намерил жена, с която да сподели живота си. Двайсет и две години Боби Херин бе завиждал на Скот, а сега Скот завиждаше на Боби.
Скот беше седнал между Луис и Карлос, който подрусваше малката Мария на коленете си и й сочеше фойерверките, докато Консуела плетеше жилетчица за бебето на Карин. Луис се наведе към Скот.
— Мистър Фени, мисля пак да се запиша на училище, за да си взема дипломата за средно. После може да продължа в колеж. Обичам да уча.
— Много умно решение, Луис.
Изведнъж Луис посочи над рамото на Скот.
— Имаме гости.
По дигата се приближаваха трима латиноси: Бенито Естрада и двете му горили. Скот се надигна и тръгна към тях. Луис и Карлос застанаха нащрек. Бенито помаха като дете, което е видяло най-добрия си приятел.
— Buenas noches, Скот!
— Какво те води насам, Бенито?
Бенито посочи към небето.
— Фойерверките. Никога не ги пропускам. Този остров е красив нощем, нали?
— А защо си с бодигардове, ако си тръгнал да гледаш фойерверките?
— Кой, тия ли? Професионално неудобство, като Обама и Сикрет Сървис. — Той погледна към останалите. — Това дъщерите ти ли са?
— Да.
— Хубави дечица. Надявам се един ден и аз да стана баща.
— Може би първо трябва да си смениш професията. Ще ти е трудно да казваш на децата си да не вземат дрога, ако това продаваш.
— Още пет години, Скот, и излизам в пенсия.
— Но от картела ще те оставят ли да се оттеглиш?
Лицето му помръкна.
— Това е въпросът!
— Можеш и сега да се махнеш от острова, да започнеш живота си отначало, да използваш уменията си за нещо по-смислено… и законно.
— Никога ме бих се махнал оттук. Аз съм роден на този остров, и на него ще си умра един ден. — Очите му се зареяха в пространството, после отново се фокусираха. — Скот, може ли да поговорим насаме?
Слязоха надолу по дигата и Бенито каза:
— Скот, призовката беше грешка.
— Защо?
— Защото картелът следи изкъсо всичко, което става тук. Не ги въвличай в тази история. Може да стане лошо.
— Това заплаха ли с?
— Не, приятелски съвет. Както ти казах, аз не обичам насилието. Но те нямат такива скрупули. Убиват жени, деца, кучета… който им се изпречи. Ако ги намесиш, излагаш семейството си на риск.
— Мога да ги изпратя в Далас.
— Никъде не можеш да ги скриеш от „Зета“. Те са тук, в Америка, и могат да те достигнат навсякъде.
— Ти лично ли доставяш дрога на дъщерята на сенатор Армстронг?
— Познаваш ли я?
Скот кимна.
— Знам също и какво се е случило с кокаина на Трей.
— Какво?
— Работниците от строежа на същата улица са го задигнали.
— Сигурен ли си?
— Казали са на Карлос.
Бенито вдигна глава и се загледа във фойерверките високо в небето.
— Той ми беше приятел, а аз се усъмних в него. Дано да не съм станал причина за смъртта му.
Следващият епизод от „Убийство на плажа“ се излъчи в късните новини същата вечер.
„Аз съм Рене Рамирес, на живо от Галвестън. На Ребека Фени й остават може би по-малко от три седмици свобода, делото за убийство започва само след петнайсет дни, но тази вечер тя безгрижно се наслаждаваше на фойерверките от морския бряг.“
— Снимала ни е, без да я видим! — извика Ребека.
Тя, Скот, Боби и Карин бяха в дневната и гледаха телевизия.
Гласът на Рене Рамирес продължаваше да се чува зад кадър: „А тук се наслаждава на друго. Или, по-точно казано, на друг“.
Кадърът се смени. На екрана се появи тъмен пуст плаж, по който се разхождаха две самотни човешки фигури — гол до кръста мъж и жена с бял бански. Жената се спря и целуна мъжа по устата. После се извъртя, изтича по плажа, свали банския си и нагази във вълните. Мъжът я настигна, двамата се прегърнаха и…
— Божичко! — изстена Ребека.
— Ами сега! — възкликна Боби.
— Това да не сте ти и… — започна Карин, но не довърши. — Майчице!
Рене Рамирес тайно ги бе заснела онази нощ на плажа преди три седмици. Ясно си личеше, че жената е Ребека — червената й коса сияеше на лунната светлина, но за мъжа не можеше да се каже кой е. Записът свърши и камерата отново показа Рене Рамирес.
„Този материал е заснет десет дни след смъртта на Трей, а Ребека се държи като ученичка във ваканция. Иначе не се съмнявам, че е обичала Трей…“
Изведнъж Скот се сети нещо:
— Ребека, ти не беше ли казала, че Рене е правила филм за Трей? Кога беше това?
— Две седмици преди…
— Ти беше ли с него в студиото?
— Не. Този ден бях в Хюстън по магазините. Но интервюто не беше в студио. Тя дойде да го интервюира тук.
— Къде тук?
— У дома.
Скот се облещи.
— Рене Рамирес е била в дома ви?