Марк Хименес
Обвинена в убийство (24)

23

Хванати за ръка, точно в девет в понеделник сутринта Скот и Ребека влязоха в сградата на следствения арест на окръг Галвестън за официалното й предаване на съдебните власти. Младшият полицай отново беше на гишето, но сержантът този път бе застанал зад него с ръце на кръста, сякаш очакваше пристигането на някаква знаменитост.

— Не вярвам заради мен да си се изтупал така — подхвърли той, като видя Скот.

Скот беше с костюм за 2000 долара.

— Дошъл съм да предам Ребека Фени за участие в процеса.

Сержантът му подаде лист хартия.

— Рекс лично донесе заповедта за арестуването й тази сутрин. Каза ни, че ще се явите лично и ни предупреди да… как го каза, момче?… „Да окажем на мистър Фени и неговата клиентка всичката полагаща се професионална куртоазия“, каквото и да значи това.

— Означава да се държите любезно.

— Вижте, мистър Фени, нямам нищо против жената. Ще й вземем данните, след което ще я закараме в съда, тук, на същата улица, за да й бъдат връчени обвинения. Съдията ще й определи мярка за неотклонение, след което ще я върнем, внасяте гаранцията и си я прибирате. А този детектив Уилсън е голям негодник.

— Какво?!

— Как може да твърди по телевизията, че била виновна! На един полицай не му отива да прави такива изказвания.

Ребека и Скот се спогледаха. Изражението на лицето й беше на уплашено дете. Тя не бе спала цяла нощ.

— Скот, не мога да се върна отново там. Всичките тези жени… ще ми направят нещо…

— Няма, уверявам те. Ще се видим в съда.

Той стисна ръката й, после се опита да я пусне, но тя се държеше за него.

— Скот, не мога!

— Трябва да ти снемат данните и да ти връчат обвинението.

Ребека се извърна настрани, наведе се и повърна на пода. Той извади кърпичка и избърса устата й. Когато се изправи, лицето й беше мокро от сълзи.

Сержантът отвори отвътре блиндираната врата и излезе при тях.

— Ела, момиче, аз лично ще ти снема данните — каза той с въздишка и я хвана под ръка, сякаш я отвеждаше не в ареста, а на парти. Вратата се затвори след тях.

 

 

С модерната си архитектура съдебната палата на окръг Галвестън изглеждаше не на място сред викторианските къщи на острова. Стойността на сградата и прилежащия към нея следствен арест възлизаше на 92 милиона долара. Правосъдието в Америка струва скъпо.

Скот откри съдебната зала на втория етаж. На двойната врата имаше месингова табелка с надпис: ШЕЛБИ МОРГАН, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБЕН СЪСТАВ. Той влезе в залата и тръгна по пътеката между пейките. Публиката се състоеше от точно двама души: Тери Ролинс и нейния адвокат Мелвин Бърк. По правилата на правната етика един адвокат не бива да разговаря с клиента на друг адвокат в негово отсъствие. Мелвин присъстваше и Скот се спря при тях.

— Мелвин?

— Скот! — Той се обърна към клиентката си. — Тери, това е Скот Фени, адвокатът на Ребека.

— Моите съболезнования, съжалявам за загубата на брат ви — каза Скот.

Тери Ролинс го изгледа враждебно.

— Тепърва ще съжаляваш, жена ти го уби.

— Тери, смяташ ли, че бих защитавал бившата си съпруга, която ме остави заради Трей, ако имах и най-малкото съмнение в нея?

— Знам ли, вие, адвокатите, сте готови на всичко за пари.

— Не и аз. А и Ребека не ми плаща. Тя няма нищо, с което да ми плати.

— Затова ли си иска бижутата?

— Не, Тери. Можеш да задържиш бижутата й.

— Не ги искам! — Тя се наведе и вдигна от пода кафеникава торба. — Ето ти ги.

Той пое торбата.

— Въпросната вечер Трей е предложил брак на Ребека.

— Нищо подобно! Лъже. Трей нямаше намерение да се жени за нея.

— Той ли ти каза?

Тя не отговори.

— Тери, моля те, позволи на Мелвин да ми разкаже всичко, което знае за живота на Трей. Освободи го от задължението за конфиденциалност. Моля те. — Скот погледна Мелвин право в очите и каза: — Тя е невинна и не заслужава да отиде в затвора.

— Не! Ребека е виновна.

— Какво криеш, Тери?

— Дотук, Скот! — намеси се Мелвин.

Скот го изгледа продължително, после се обърна и продължи по пътеката към дървената вратичка зад масите на обвинението и защитата. Боби, Карин и Карлос вече бяха заели местата си. Скот постави торбата върху масата.

— Какво има вътре? — попита Боби.

— Бижутата й.

Отвори се една странична врата. Приставът въведе Ребека в съдебната зала и я придружи до масата на защитата. Тя вече беше облечена с бял гащеризон, твърде широк за ръста й, който правеше крехкото й тяло да изглежда още по-дребничко. Отзад на гърба имаше надпис АРЕСТАНТ НА ОКРЪГ ГАЛВЕСТЪН.

— Добре ли си? — попита я Скот.

Тя кимна, но очите й шареха боязливо из съдебната зала, където скоро щеше да се реши съдбата й — свобода или доживотен затвор. Досегашната й самоувереност я бе напуснала. Американската правораздавателна система най-после бе взела страха на Ребека Фени.

Влязоха окръжният прокурор и помощникът му. Тед Нюман се запъти направо към масата на обвинението, докато Рекс Труит се отби при Скот. Двамата се ръкуваха, след което Скот му представи Ребека.

— Сержантът добре ли се държа с вас? — попита Рекс. — Грубоват е и се мъча да го превъзпитам.

Ребека кимна, без да отделя поглед от празната ложа на съдебните заседатели. Окръжният прокурор бръкна в куфарчето си.

— Ето екземпляр от обвинителния акт.

Скот подаде документа на Карин и се обърна отново към Рекс.

— Гледа ли Рене Рамирес в събота вечер?

Прокурорът кимна.

— Казах ти, че тази жена е невероятна досадница.

— Освен това ми беше казал, че не водиш делата си в пресата.

Обичайна тактика за прокуратурата е да подготвя почвата за съдебния процес чрез дозирано изтичане на информация в медиите — следователи дават интервюта, изказват лични мнения за обвиняемия; доказателства, правно недопустими в съда, с готовност биват използвани за сензационни дописки и коментари. Така още преди започване на делото всички съдебни заседатели са убедени във виновността на обвиняемия. Което всъщност е и целта — много по-лесно е да получиш осъдителна присъда от предубеден съдебен състав.

— Правилно съм ти казал.

— Тогава защо някакъв детектив я нарича „Кръвожадната любовница“ в сутрешния блок?

Прокурорът въздъхна.

— Защото Уилсън е гадно копеле, иска да се прочуе за нейна сметка.

— Това е неетично.

— Той е полицай. Полицаите така си вадят хляба.

— Смяташ, че Уилсън е казал на Рене за отпечатъците? А също и за детектора на лъжата?

— Рене си има подход към полицаите.

— Не се и съмнявам.

Окръжният прокурор се усмихна.

— Не съм подавал информация за датата на връчване на обвинението.

Точно в този момент двойната врата зад тях се отвори с трясък и вътре нахлу глутница репортери и оператори, предвождана от Рене Рамирес. Рекс вдигна глава и усмивката на лицето му замръзна.

— Но явно съдийката го е направила. Не й се оставяй да ти лази по нервите.

— Намери откъде изтича информация, Рекс. И вземи мерки това да спре.

Прокурорът отиде при масата на обвинението, но преди да седне, приставът извика:

— Станете!

Вратата откъм кабинета на съдията се отвори и в залата се появи Шелби Морган. Тя пристъпи напред, зае мястото си на съдийската маса и огледа отгоре залата като кралица, приемаща овациите на поданиците си. Или по-скоро като модел, позиращ пред обективите на фотографите. Рекс не бе преувеличил — тя беше най-привлекателната съдийка, която Скот бе виждал някога. Имаше гъста руса коса и младеещо лице, което го накара да си помисли, че под черната тога се крие стройно тяло.

Приставът обяви делото:

— „Щатът Тексас срещу Ребека Фени“. Връчване на обвинителния акт.

— Окръжният прокурор на окръг Галвестън Рекс Труит и помощник-прокурорът Теодор Нюман за обвинението.

— Атикъс Скот Фени, Робърт Херин и Карин Дъглас от „Фени, Херин, Дъглас“ за защитата.

— Мистър Труит, бихте ли прочели обвинителния акт? — каза съдийката.

— Тед ще го прочете — отвърна окръжният прокурор.

Помощникът му стана и зачете:

— От името и с правомощията на щата Тексас…

Тед Нюман прочете с равен глас процедурната част от обвинителния акт, но вложи целия си ораторски талант, когато стигна до конкретните обвинения:

— … в упоменатото време и на упоменатото място обвиняемата Ребека Гарет Фени, действайки умишлено и с пълно съзнание за естеството на извършваното от нея деяние, е причинила смъртта на лицето Трей Ролинс, като го е намушкала с нож, което представлява убийство по смисъла на член деветнайсети, алинея втора от Наказателния кодекс на щата Тексас.

— Обвиняемата, станете! — каза съдийката.

Скот помогна на Ребека да се изправи. Цялата трепереше.

— Вие ли сте Ребека Гарет Фени, посочена в обвинителния акт?

— Да — прошепна едва чуто тя.

— Мисис Фени, признавате ли се за виновна по обвиненията, посочени в акта?

Преди тринайсет години същата тази жена, застанала до него в църквата с бяла рокля, бе отговорила на свещеника: „Да!“. Тогава Скот не можеше да допусне, че един ден, застанала по същия начин до него, тя ще трябва да отговаря на друг съдбоносен въпрос.

— Не се признавам за виновна.

— Да се запише в протокола: „Обвиняемата не се признава за виновна“. Мистър Фени, вашата клиентка иска ли съд със съдебни заседатели?

— Да, Ваша Светлост. Колкото е възможно по-скоро.

Съдийката прелисти дневника си.

— Имам свободна дата на двайсети юли. Това е след трийсет и пет дни, мистър Фени. Сигурен ли сте, че не е много скоро?

Трийсет и пет дни.

— Датата ме устройва.

Сякаш потвърждаваше хотелска резервация.

— А устройва ли обвинението, мистър Труит?

— Обвинението няма възражения, госпожо съдия.

— Насрочвам досъдебно заседание за тринайсети и избор на съдебни заседатели за седемнайсети юли. Мярка за неотклонение: задържане под стража. Подсъдимата да бъде отведена в ареста до започване на делото.

— Какво?!

Ребека се вкопчи в ръката на Скот.

— Не! Не в ареста!

Съдийката фиксира Скот с поглед.

— Това възражение ли беше, мистър Фени?

— Да, Ваша Светлост, защитата възразява. Няма никакъв риск подсъдимата да се укрие, тя не представлява заплаха за обществото. Госпожо съдия, не можете да й откажете пускане под гаранция.

— Федералният съдия в Хюстън отказа.

— Какъв федерален съдия?

— Тази сутрин го пишеше във вестниците. Федералният съд в Хюстън е отказал гаранция на сър Алън.

— Кой, по дяволиите, е сър Алън?

— Алън Станфорд, обвинен, че е източил седем милиарда долара през финансова пирамида.

Скот си спомни — Ник Мадън му бе споменал нещо такова.

— И какво общо има това с нашето дело?

— Вие казахте, че не мога да откажа парична гаранция. След като той може, значи и аз мога.

— Ваша Светлост — намеси се окръжният прокурор, — Алън Станфорд притежава частни самолети, къщи и банкови сметки зад граница, през последните десет години повечето време живее извън Съединените щати, има двойно гражданство… Такъв човек действително може да избяга и да се укрие. Трябва да се съглася с мистър Фени: в случая риск няма. Тя просто няма къде да отиде.

Съдия Морган изглеждаше крайно недоволна. Лицето й беше червено, челюстта й издадена напред. Само присъствието на телевизионните камери предотврати изблика на гнева, който клокочеше в нея.

— Е, хубаво — каза тя. — Определям парична гаранция от един милион долара.

— Ваша Светлост — каза Скот, — мисис Фени не разполага със средства и не може да си позволи подобна непосилна гаранция. Защитата моли да бъде освободена срещу подписка.

— Срещу подписка?! При обвинение в убийство? Няма как да стане, мистър Фени.

Без да изпуска погледа на съдийката, Скот протегна ръка към Карин, която му подаде някакви документи. Скот връчи един екземпляр на окръжния прокурор, след което пристъпи към подиума и връчи същия комплект на Шелби Морган. Без да става, Карин се обърна към съда:

— Госпожо съдия, това са аргументи от прецедентното право срещу такава висока гаранция. През 1951 г. Върховният съд на САЩ, сезиран по делото „Стак срещу Бойл“, излиза с определение, че всякакъв размер на парична гаранция, надвишаващ разумно обоснована сума, която би била в състояние да гарантира явяването на подсъдимия в съда, е неправомерен. Съдът е постановил също така, че…

— Ваша Светлост — обади се помощник-прокурорът, — подсъдимата се обвинява в брутално убийство, което разтърси дълбоко обществеността…

Окръжният прокурор, който в този момент четеше документа, вдигна ръка и без да поглежда към помощника си, го сряза:

— По-кротко, Тед! Тук сме, за да прилагаме закона, а не да правим циркове пред камерите.

— Ваша Светлост — продължи Карин, — подсъдимата живее в окръг Галвестън от близо две години и смята да остане тук и занапред.

— Не и в същия дом обаче. Къде тогава ще живее?

— В една ваканционна вила на острова. Ще дадем адреса на мистър Труит.

— Щом няма средства, как може да си го позволи?

— Ваша Светлост — намеси се Скот, — мисис Фени живее при нас. Аз съм неин бивш съпруг. Наех вилата за летните месеци до приключване на делото. Ние всички живеем там, включително дъщеря й. Тя няма никъде да избяга.

— Освен това е готова да носи гривна с проследяващ чип и да не напуска острова — добави Карин. — Паспортът й ще бъде предаден на окръжния прокурор.

— Ваша Светлост — обади се окръжният прокурор, — мистър Фени лично ме увери, че подсъдимата ще се яви на делото. Ако предаде паспорта си и й сложим гривна, обвинението не възразява да бъде освободена срещу подписка.

— Аз обаче възразявам — каза съдийката. — Двеста и петдесет хиляди долара. Ако все още имате възражения срещу размера на гаранцията, мистър Фени, може да обжалвате пред федералния съд в Хюстън. Съдебният секретар ще ви насочи. Мисля, че приключихме. Моля обвинението и защитата да се явят в кабинета ми.

С тези думи тя се врътна и решително тръгна към своя кабинет. Шелби Морган не изглеждаше никак доволна, но и Скот не преливаше от радост. Окръжният прокурор дойде при него.

— Вече ти е симпатична, нали? — После каза на Карин: — Страхотна аргументация. Трябвало е да станеш професор по право. Или я по-добре ела да работиш за мен. Ще уволня Тед и ще те взема на негово място.

Приставът пристъпи към Ребека и я улови за ръката. Очите й бяха разширени от ужас. Тя се вкопчи в Скот. Приставът леко я дръпна, но тя не се пускаше.

— Скот, не им давай да ме отведат! Не мога да живея в този арест!

— Няма да стоиш в ареста. Ще те измъкна.

— Как? Срещу двеста и петдесет хиляди? Та ти си разорен!

— Все ще измисля нещо.

— Скот, моля те… тези жени…

Прокурорът се приближи до пристава.

— Кажи на сержанта да я сложи в отделна килия.

Приставът кимна и повлече Ребека за ръката към страничната врата. Скот усети как го обзема гняв. Нямаше по-опасно животно от амбициозна съдийка.

— Кротко, Скот — прошепна му Рекс. — Да не се наложи да вадя и теб от ареста.

 

 

Съдийката сваляше тогата си, когато прокурорите и защитата влязоха в кабинета й. Беше слаба и стройна, с плътно прилепнали черни джинси, черни обувки с високи токове и възтясна бяла блуза. На вид нямаше повече от четирийсет. Тя закачи тогата на стената и зае мястото си зад бюрото.

— Рекс, видя ли репортажа на Рене?

— Да.

Всички седнаха на столове срещу бюрото й. Без да изпуска от поглед окръжния прокурор, тя посочи Скот.

— Заради него ли й определи подписка?

— Не, Шелби. А защото законът го повелява.

— Може, но заради теб сега изглеждаме като глупаци.

— Госпожо съдия, мога ли да кажа нещо извън протокола? — попита Скот.

— Да.

— Какво, по дяволите, става тук?

— По-внимателно, мистър Фени!

— Първо отказвате да я пуснете под гаранция, после милион долара, после двеста и петдесет хиляди… След като окръжният прокурор не възразява срещу подписка, защо вие държите толкова на парична гаранция?

— Тя е обвинена в убийство.

— Ребека няма да се укрие, нито представлява заплаха за обществото. Тя прие да остане на острова…

— Къде? В коя част на острова?

— В западния му край. На тайно място. Заради собствената й безопасност.

— В ареста е по-безопасно. Ако и вие влезете с нея, и вие ще сте в безопасност.

— Нямате право да определяте непосилна парична гаранция, с която я принуждавате да прекара делото зад решетките.

— Не мога да сваля повече, Рене Рамирес ще ме разпъне на кръст.

— Това е основание да настоявам за отвода ви, госпожо съдия. Карин, приготви иска!

Лицето на съдия Морган почервеня като цвекло.

— Да не сте посмели!

— Госпожо, аз не живея тук. По никакъв начин няма да се отрази на кариерата ми, ако вкисна една местна съдийка. Единствената ми грижа е да осигуря на подсъдимата справедлив процес. Ако не съм в състояние да постигна това с вас, понеже толкова се притеснявате какво ще кажат медиите… или по други ваши лични съображения, то ще се наложи да подам иск за отвод. И да отнеса случая до федералния съд.

— Мистър Фени, мога да ви подведа под отговорност за неуважение към съда! — Показалецът й с грижливо поддържан маникюр се завря в лицето му. — В моята съдебна зала вие не сте легенда. Вие сте най-обикновен адвокат, едно от многото.

— Госпожо съдия, моята клиентка…

— Вашата съпруга!

— Моята клиентка има право на справедлив процес и аз ще се погрижа тя да получи такъв, каквото и да ми струва! Ако не можете да й го осигурите, направете си отвод и оставете някой друг да свърши тази работа.

Съдия Шелби Морган прониза Скот с поглед.

— Тя ще получи справедлив процес, мистър Фени.

 

 

Когато излязоха от кабинета на съдийката, окръжният прокурор каза:

— Е, Скот, поне знаеш как да направиш добро първоначално впечатление.

— Опитвам се. Реших, че е по-добре двамата с нея да си изясним отношенията още сега, преди да е започнал процесът.

— Отношенията си ги изяснихте, няма що. Като спомена за лични съображения, какви са те?

— И двамата сме кандидати за поста федерален съдия в Далас.

— На мястото на Бъфорд?

Скот кимна.

— Бъфорд умира.

— Чух, че е болен.

— Сенатор Армстронг ми каза, че е задължен на Шелби Морган.

— Не се учудвам — каза прокурорът. — Значи Шелби се кани да ни напусне, така ли? — Той се усмихна. — Е, май новините не са само лоши.

Отвориха вратите на съдебната зала и се озоваха пред обективите на дузина камери и гора от микрофони, които напористи репортери навираха в лицата им. Начело на глутницата отново беше Рене Рамирес.

— Мистър Фени, защо защитавате съпругата си, след като е обвинена в убийство на мъжа, заради когото ви е напуснала?

Скот остана с каменна физиономия.

— Защото е невинна.

Запробиваха си път към асансьорите.

— А защо отказва да се яви на детектора на лъжата?

— Защото детекторът не е надеждно доказателство за вина или невинност. По тази причина резултатите от теста не се допускат като доказателствен материал в американските съдилища.

— Защо отпечатъците й са върху дръжката на ножа?

— Вие с ръкавици ли използвате кухненските си ножове? Няма ли по тях ваши отпечатъци?

Скот забеляза раздразнението на Рене и за момент си помисли, че ще се откаже. Но тя имаше още един въпрос:

— Мистър Фени, обичате ли още жена си?

Той знаеше, че изражението му го издава — разбра го по доволната усмивка на лицето й.

— Бившата ми жена.

Карлос бе изтичал напред и придържаше отворен един от асансьорите. След като всички се качиха, вратите се плъзнаха между тях и камерите.

Рекс се обърна към Скот.

— Как си? Последното беше евтина закачка. Напълно в стила на Рене.

— Не ми пука.

Боби вдигна нагоре рекламната чанта, която Скот бе купил от турнира.

— Рекс, имаме нов доказателствен материал, който трябва да ти предадем.

— И аз имам нещо за вас.