Марк Хименес
Обвинена в убийство (32)

31

Към деня на убийството си Трей Ролинс беше пети в световната ранглиста по голф за професионалисти. За по-малко от две години той бе спечелил четири турнира и девет милиона долара от наградния фонд. В допълнение бе получил 11 милиона от реклами и още четири милиона от участия във фирмени събития. След приспадането на всички дължими комисиони, заплати на личните му асистенти и данъци му оставаха 12 милиона долара чист доход — 12 милиона, които той бе похарчил до цент. Притежаваше къщата на плажа в Галвестън, апартамент в Калифорния и вила в ски курорт в Колорадо. Имаше бентли, хамър, състезателен мотоциклет беемве, яхта. Дължеше на пласьора си половин милион за кокаин, както и 15 милиона на мафията, изгубени на хазарт.

— Мислехме да разкараме Трей Ролинс.

Три седмици преди делото Ник Мадън беше готов със своята изповед.

— Защо?

— Заради лошия Трей.

— Би ли ми обяснил?

— Добрият Трей, това беше великолепният играч на голф, рекламното лице на всевъзможни продукти, филантропът, човекът, който пие само шоколадово мляко. Лошият Трей беше тъмната страна на всичко това. Като повечето спортисти, и той си имаше своята тъмна страна.

— Защо?

Ник потри лице с длан. Той изглеждаше видимо разстроен, макар че Пийт Пъкет бе спечелил Открития шампионат на Сан Антонио — първия случай в цялата му кариера, при който печелеше две състезания едно след друго. Два и половина милиона долара от наградния фонд за две последователни седмици. Скот разговаряше в хюстънския му офис в понеделника след турнира.

— Не знам, Скот. Навремето бях чел в едно спортно списание, че най-скъпата вещ на Лий Тревино, легендарния играч от шейсетте и седемдесетте, била неговият „Форд Мустанг“. Ако попиташ един сегашен състезател от челната десетка коя е най-скъпата му вещ, вероятно ще ти каже, че е трийсетметровата му яхта. Като няма да пропусне да се оплаче, че яхтата на Тайгър е с двайсет метра по-дълга. Както вика Гъската, всеки се мисли за Господ и си въобразява, че всичко, което има, му се полага по право. — Ник поклати глава. — Е, сега знаеш кой е лошият Трей. Онзи, чийто живот се състоеше от кокаин, порно, мацки и хазарт.

— Не е за вярване, че е могъл да загуби петнайсет милиона в казината.

— Ти чел ли си биографията на Джон Дейли? Там пише, че е загубил петдесет милиона долара и че в един момент рекламодателите започнали да превеждат парите му директно на казината.

— Защо тогава си планирал да разкараш Трей? Нали все още си печелил пари от него?

— Има още.

— Какво?

Ник вдигна дистанционното и го насочи към големия телевизор на стената. На екрана излезе меню. Ник превъртя надолу и натисна едно копче. В кадър се появи Трей Ролинс — млад, красив, замахващ със стика към топката.

— Финален удар, Скот. Тук е на турнира в Калифорния в началото на март. Разстояние: по-малко от метър.

Трей не улучи дупката.

— Преди не пропускаше дупки от метър разстояние.

Ник натисна няколко копчета и на екрана се появи нов кадър.

— А тук сме пет седмици по-късно, на турнира в Маями. Разстояние до дупката: шейсет сантиметра.

Трей отново не улучи.

— Заради кокаина ли? — попита Скот.

— Заради мафията.

— Мафията?

— Трей започна да играе в уговорени турнири.

— Ти се шегуваш. И при голфа ли има залагания?

Ник се засмя.

— Естествено! А когато изходът зависи от един-единствен удар, играта е много лесна за уговаряне. Със сигурност ти се е случвало да гледаш турнир, при който професионален играч пропуска дупка от метър, метър и нещо разстояние, и си викаш: как е възможно?! Само че човекът може да има дългове. И им е в джоба.

Ник превъртя записа напред; коментаторът обясняваше, че напрежението сякаш е дошло в повече на Трей Ролинс.

— Май мафията му е дошла в повече — отбеляза ехидно Ник.

— Губи нарочно, за да си изплати дълговете?

— Така мисля аз.

— Но ако беше улучил дупката и беше спечелил, щеше да изкара милион и да си плати дълга.

— Така е, но загубвайки, им е докарал много повече от залагания. Пет, може би десет милиона. Колкото по-близо е бил до победата, толкова повече са се покачвали залаганията в негова полза. За онези, които отпадат още в началото на състезанието, не залага никой. Както и никой не залага против фаворита. Ти би ли заложил против Тайгър? Не, и мафията също не би заложила. Идеалният кандидат е някой като Трей, който има шанс да спечели, но е затънал в дългове. Ако е на косъм от победата и загуби в последния момент, никой не може да го упрекне в нищо. Може да е било от нерви, от неравност по терена, от непремерен удар. Такива неща се случват. Но не и с Трей. Затова, като започна да губи, аз си казах, че едва ли е случайно и че рано или късно ще се разчуе. А разчуе ли се, покрай него ще изгорим и ние, Ес Ес Ай и аз лично като негов агент. Никой не иска да си има работа с играч, който уговаря турнири.

— И ти реши да го разкараш.

Ник кимна.

— Пиенето и дрогата са си нормални неща за един спортист. Едва ли не част от длъжностната му характеристика. Но ако те хванат, че уговаряш турнири, може да те вкарат в затвора, дори да се казваш Трей Ролинс. Това е углавно престъпление и аз нямах никакво намерение да ме разкарват по съдилищата заради него.

— Каза ли му го?

— Мислех да му го кажа, но междувременно му видяха сметката.

— Смяташ, че мафията го е убила?

Ник кимна.

— Защо им е трябвало да го убиват, след като е играл в уговорени състезания и им е помагал да печелят от залаганията?

Ник отново превъртя записа напред.

— Това е турнирът в Атланта през май.

На екрана се виждаше Трей, който оглеждаше терена и преценяваше следващия си удар.

— Разстоянието до дупката е двайсет метра — обяви Ник. — Решаващ последен удар. Вкара ли, печели. Пропусне ли, губи.

Топката се намираше близо до билото на неголяма бабуна, от която започваше полегат наклон надолу към дупката. За да стигне до нея, тя трябваше да се изкачи леко нагоре, след което да се спусне плавно надолу, без да набира прекалено голяма скорост, за да не подмине дупката. Трей застана разкрачен над топката, допря главата на стика до тревата, после с лек замах я побутна напред. Тя се търкулна по тревата, преодоля билото на бабуната и тръгна надолу. Приблизително по средата на склона смени леко посоката поради релефа, прескочи дупката, удари се в отсрещния й ръб, описа почти пълен кръг и падна в нея. Кадърът се смени, камерата показваше отблизо лицето на Трей, застинало в шок. Ник натисна едно копче и постави записа на пауза.

— Това не е лице на победител, а на обречен.

— Какво искаш да кажеш?

— Че Трей е трябвало по уговорка да загуби и този турнир. В началото на последния раунд той водеше с четири точки и залозите бяха силно в негова полза, специално проверих. Тогава мафията е заложила против него и той е трябвало да падне, за да изкарат големите мангизи. Но той взе че спечели. Затова изглежда като ударен от гръм. Предполагам, че с този удар им е загубил поне десетина милиона.

— Откъде знаеш всичко това?

— Не го знам, но го мисля. Ако познавах някой мафиот, щях да го знам със сигурност.

 

 

— Точно така си беше — каза Гейб Петрочели, след като горилите му за пореден път претърсиха Скот за оръжие. — Само дето момчетата във Вегас загубиха не десет, а двайсет милиона. — Той поклати глава. — Гледах турнира по телевизията. Шансът да вкара беше едно на милион. И когато все пак вкара, камерата даде лицето му. Беше лице на смъртник.

— Значи все пак мафията му видя сметката.

— Не. Жена ти ни изпревари.

— Клиентката ми.

— Не се отказваш лесно, а? — Гейб го изгледа разбиращо. — Тия жени здравата са ни оплели в мрежите си. Първата ми жена ме докарваше до нервен срив всеки божи ден, а когато накрая се разведохме, се пропих, понеже ужасно ми липсваше. — Гейб въздъхна. — Истинският мъж никога не бива да се пропива заради една жена. Ако ще се алкохолизираш, гледай поне да е заради нещо важно, като бейзбола например.

— Мафията е искала смъртта му, нали?

— Да, бяха му бесни, няма две мнения по въпроса.

— Но ти самият нямаш нищо общо, така ли?

Гейб вдигна ръка с разперена длан и тържествено каза:

— Кълна се в гроба на майка си. Тукашните ченгета ме знаят, аз съм местен човек, заедно сме израснали. Много от тях залагат при мен. Знаят с какво се занимавам. Аз съм букмейкър, не убиец.

— Би ли се подложил на детектор на лъжата?

Гейб се усмихна.

— Не.

— Как изобщо е възможно да загубиш двайсет милиона на залагане?

— Много лесно. През деветдесет и пета трима англичани заложиха по осемдесет бона всеки, че Джон Дейли ще спечели Открития шампионат на Великобритания. Явно никой друг не го е вярвал, защото тримата спечелиха общо деветнайсет милиона. В днешно време, Скот, можеш да залагаш на абсолютно всичко, не само на фондовата борса, и да печелиш милиони.

— Но ако Трей е изкарвал толкова много пари, защо просто не си е платил дълговете?

— Не е лесно да платиш петнайсет милиона при двайсет и пет процента лихва.

— Мафията начислява двайсет и пет процента лихва?

Гейб вдигна рамене.

— Някои кредитни компании, Скот, начисляват по трийсет. Това си е узаконено лихварство. Скоро ще узаконят хазарта, после проституцията, накрая и наркотиците. И да искаш, няма да можеш да си изкарваш хляба по престъпен начин, защото всичко ще е законно.

— И каква беше уговорката, за да си плати Трей дълга?

— От него се искаше да загуби пет турнира. Като, разбира се, отначало да поведе по точки, колкото да вдигне залозите, пък и да не привлича излишно внимание. Първите два турнира минаха успешно, нашите хора намазаха доста, а дългът му намаля с шест милиона. Докато изведнъж взе че вкара от двайсет метра разстояние. Което на тях им струва двайсет милиона. — Гейб поклати глава. — Нашите се бяха полакомили и бяха вдигнали залога.

— А когато все пак спечелеше, Трей за себе си ли вземаше парите?

— Не. Това също беше уговорено. При победа Трей вземаше една трета.

— Една трета от всичко? Дори от приходите на мафията?

— Аха. Ако Трей беше загубил в Атланта, щеше да вземе една трета от двайсет милиона. Което е повече, отколкото взе, като спечели. И то без данъци.

— Откъде знаеш?

— Защото аз самият му плащах парите. Носех му ги на ръка в къщата. Общо три милиона в брой. В стодоларови банкноти.

— Защо са му плащали, след като им е дължал пари?

— Гледали са на него като на своеобразна дългосрочна инвестиция. — Гейб вдигна рамене. — Замесиш ли се с мафията, това е до живот.

— А къде ли са сега тези три милиона?

Гейб отново вдигна рамене.

— Само седмица преди да го убият, Трей е спечелил турнира на Калифорния — продължи Скот. — С това не е ли изкарал пари за мафията?

— Не и двайсет милиона.

— Предполагам, че няма да искаш да свидетелстваш в съда?

— Ще е против принципите ми.

— Мога да ти пратя призовка.

— Което би било грешка от твоя страна. Виж, Скот, аз съм отзивчив човек, бизнесът ми е чист, опитвам се да помагам с каквото мога. Но ако имам нещо да ти кажа, ще ти го кажа тук. Не в съда. Ясно?

— Бих могъл да изпратя призовка на шефовете ти.

— Което може да ти струва живота. Виж, защитавай си жената, отърви я от затвора, твоя работа, не ти се бъркам. Само не закачай момчетата във Вегас. Нищо добро няма да те сполети.

— Какво знаеш за отрядите „Зета“?

— Животни. Виж какво, мафията никога не убива заради самото убийство, а само по целесъобразност. И не убиваме жени, деца и невинни граждани. Ние сме цивилизовани, а „Зета“ са диваци. — Гейб закима съсредоточено. — Оказва се, че хазартът не е бил единственият порок на Трей.

— Не.

— И подозираш Бенито за убийството му?

— И теб.

Гейб се усмихна.

— Значи познаваш Бенито? — попита Скот.

— Островът не е голям, конкуренцията в развлекателния бранш е ожесточена. Бенито понякога ползва услугите ми, но аз неговите — никога.

— Умно.

— Бенито обаче не е убиец.

— Докато „Зета“ са.

Гейб кимна и Скот се надигна да си ходи.

— Каза, че много професионални спортисти играят комар.

— Да, от всички спортове. Е, и?

— Значи мафията може да плаща и на други да участват, да речем, в уговорени футболни и баскетболни мачове и да губят по поръчка, за да провалят залаганията?

Гейб се усмихна.

— Това е търговска тайна, Скот.

Скот си тръгна. Беше стигнал до бара, когато Гейб го повика:

— Скот!

Той се обърна. Гейб сочеше телевизора над барплота. Скот погледна нагоре и видя в кадър лицето на Рене Рамирес.

— Пази се от нея. Тя е като гърмяща змия. Красива, но смъртоносно отровна.

* * *

— И така, кой е убил Трей Ролинс? — попита Боби. — Пийт Пъкет, отрядите „Зета“ или мафията? Трима основни заподозрени, всеки от които има мотив за убийство.

— Забравяш Ребека — каза Скот.

— Напротив, не съм я забравил.

— Тя е единственият заподозрян без мотив.

— Защо му е било на Трей да се обажда на Пийт тринайсет пъти през последната седмица, от които три в деня на смъртта си? — намеси се Карин.

Бяха насядали около масата на задната тераса. Карин преглеждаше телефонните разпечатки на Трей. От прокуратурата бяха идентифицирали всички лица, с които бе разговарял.

— Не е звънял на Пийт — каза Скот, — а на Били Джийн.

— В списъка фигурира името на Пийт Пъкет.

— Телефонът е регистриран на негово име, но е на дъщеря му. Семеен абонамент, същият, какъвто искат моите момичета.

— Първият разговор се е провел на четиринайсети май.

— Две седмици преди смъртта му. Тогава е станала свалката.

— А последният е бил в десет вечерта в деня на убийството. — Карин почука с пръст по екрана на лаптопа си. — Според моите бележки въпросния четвъртък Били Джийн е била в Остин, а Пийт на състезание във Флорида.

— И двамата лъжат. Били са тук. Били Джийн е дошла от Остин с черен мустанг. Обадила се е на Трей, за да му каже, че е в града, и той си е тръгнал от клуба още по обяд. Трей е излъгал Ребека, че цял ден е тренирал в клуба. Докато тя е пазарувала в Хюстън, си е бил вкъщи с Били Джийн. Пийт е пристигнал със самолет от Флорида и ги е спипал на място.

— Но ако Пийт е бил във Флорида, как е разбрал, че Били Джийн е с Трей?

— Не знам. Карин, виж с кой полет е пристигнал Пийт този ден.

Тя кимна, после каза:

— Ребека още ли е съгласна да се яви на детектор на лъжата?

— Да. Питах всички останали: Пийт, Бенито, Гейб. Никой не се нави.

— Защото никой от тях не е обвинен в убийство — подхвърли Боби.

— Аз ще й уредя дата — каза Карин.

— Друго? — попита Скот.

— Договорите за реклама. Прегледах най-големия, с Golfazon.com, фирма за голф аксесоари. Плащали са му милиони, за да рекламира продуктите им. Десет милиона гарантиран хонорар за срок от две години, плюс десет милиона бонус при добър търговски ефект от рекламите. Само от тях е могъл да спечели двайсет милиона долара.

— Но ако са надушели нещо за наркотиците и хазарта, са можели да прекратят договора.

Карин поклати глава.

— Не. В договора няма клауза за преждевременно прекратяване.

— Всеки договор може да се анулира.

— В случая само по един начин. Член дванайсети: „Прекратяване при смърт на спортиста“.

 

 

— Рекламодателят искаше да развали договора — каза Ник.

Скот му бе позвънил на мобилния телефон.

— Защо? — попита той.

— Веднъж Трей се появи на тяхно парти жестоко надрусан. Залиташе, не можеше да говори, опипваше жените им. Пълен провал. Трябваше да го завлека насила до колата му. Ония побесняха.

— Но не можеха ли да се отърват от него?

— Не. Бяха си го нахлузили на шията и трябваше да го търпят.

— Освен ако не умреше.

— Както и стана.

— И тогава прекратиха ли договора?

— Получих имейл от тях пет минути, след като по новините бяха съобщили за смъртта му. Така си спестиха десет милиона, или двайсет, ако броим и бонуса за добри търговски резултати.

— Това си е сериозен мотив.

— Да убият Трей? Скот, желаещите да му видят сметката бяха толкова много, че ако всеки тръгнеше да го убива, сигурно щяха да се редят на опашка.

— Защо не ми каза всичко това?

— Защото не си ме питал.

— По дяволите, Ник, аз разследвам убийство! Имаме три седмици, преди Ребека да се изправи пред съда! Трябва да ми кажеш всичко, което знаеш.

— Е, вече ти го казах.

— Къде е турнирът тази седмица?

— В Остин. Утре съм там.

— Ще те открия. Искам да говоря с рекламодателя.