Марк Хименес
Обвинена в убийство (55)

Епилог

Червеният корвет кабрио се отклони от междущатската магистрала и навлезе в селцето Лорета, щата Луизиана, с население сто шейсет и един души — заобиколено от блата селце, в което хората се раждат, остаряват и умират, без да се отдалечат на повече от десетина километра от църквата, в която са кръстени. Където модерните удобства на цивилизацията са непознати. Където няма кабелна телевизия, понеже трийсетината фургона и броящите се на пръстите на двете ръце масивни къщи не представляват достатъчно голям пазар, който да оправдае разноските по полагането на кабели с дължина 200 км — разстоянието до най-близкия град Лейк Чарлс. Информационната революция е подминала местните жители, както са ги подминали железопътните линии през деветнайсети век. А на свой ред те са щастливи в пълната си изолираност от света и не биха я заменили с нищо друго.

Красивата млада жена зад волана на спортната кола беше с тъмни очила, черна траурна рокля, черни обувки с високи токове, черни ръкавици, черна перука и черен шал, вързан под брадичката. Дебелите гуми вдигаха облаци прах по главната улица на селцето, докато корветът минаваше покрай чернокожите старци, насядали на сгъваеми столчета пред магазинчета със спуснати ролетки. Те плюеха тютюнев сок в празни бутилки от кока-кола и при вида на тази красавица вдигаха оживено глави и я изпращаха с блеснали погледи. Колата спря пред малка банка — старомодна семейна институция от отдавна отминали времена, където срещу няколко долара годишно всеки можеше да си наеме касетка, без да му задават въпроси. Жената слезе, стиснала в ръка голяма черна кожена чанта с презрамка, и мина покрай едрия чернокож пазач, който повдигна почтително фуражката си.

— Добър ден, госпожо.

Без да сваля черните си очила, жената продължи направо към входа на банковия трезор, където дежуреше друг чернокож пазач, и се записа в книгата за посетители. Мъжът изви шия, за да прочете името й през дебелите лещи на бифокалните си очила, и каза:

— Оттук, мисис Ролинс.

После се надигна с мъка от стола си и я въведе в трезора.

— Касетка номер осем — каза жената. — От големите.

Пазачът откри търсената касетка, постави ключа си в ключалката и го завъртя. Жената вкара своя ключ до неговия и също го завъртя. Заключващият механизъм щракна. Старецът свали с мъка голямата метална касета от стелажа и я понесе, огънат под тежестта й.

— Сигурно златни кюлчета държите в нея…

Той я отведе в малката стаичка за клиенти на трезора, сложи тежката касета на масата и я остави сама, като затвори грижливо вратата зад гърба си. Едва тогава жената свали черните очила и повдигна капака на касетата. Вътре вместо кюлчета злато имаше пачки стодоларови банкноти. Три милиона долара. Жената беше на трийсет и пет и бе решила никога повече да не зависи от мъж.

Два дни по-късно Ребека Фени бе застанала с тъмни очила и черен бански върху мостика на седемнайсетметровата си яхта, стиснала в едната си ръка руля, с другата подаваща газ на мощния дизелов двигател, с развени на вятъра червени коси, докато изящният съд се носеше през вълните на юг към Канкун.

Ах, как обичаше тя тази яхта!

Ребека погледна снимката, закрепена на бордното табло пред нея: тя и Трей в по-щастливи времена, на почивка в Хаваи през пролетта на същата година, когато тя все още беше голямата му любов. В живота на всяка жена винаги има по още някоя. Ту някоя проститутка в Далас, ту тийнейджърка в Галвестън. Тя въздъхна.

Вписваш ме като единствена наследница в завещанието си, а след две седмици се влюбваш в онази хлапачка Били Джийн?! — Ребека поклати глава. — Скъпи мой Трей, наистина ли си беше въобразил, че ще допусна да ме изоставиш заради някаква тийнейджърка?

„Невинност означава отсъствие на вина“, бе обяснила тогава съдийката на съдебните заседатели. И те я бяха обявили за невинна. Поради липса на вина. Каквато тя изобщо не изпитваше. Не се чувстваше виновна на нищо. Защото една жена не прекарва живота си в мъжкия свят на добро и зло, лъжа и истина, черно и бяло; жената живее сред отсенките на сивото. Ребека Фени просто бе сторила онова, което трябваше, за да оцелее в мъжкия свят. Понякога жената е длъжна да вземе в свои ръце нещата.

Или някой остър нож.