Марк Хименес
Обвинена в убийство (11)

10

Рекс Труит, окръжният прокурор на Галвестън, присви очи зад дебелите стъкла на очилата си и завърза една риболовна блесна на кордата. Изглеждаше доволен от себе си.

— Така релаксирам — каза той.

— С връзване на блесни ли? — попита Скот.

— С риболов.

— Имате късмет, че живеете на остров.

Прокурорът приличаше на Ърнест Хемингуей с диплома по право. Беше шейсет и три годишен едър мъж, който бе роден на този остров. Гъстата му непокорна коса и старателно подстриганата брада се белееха на червендалестото лице, свидетелстващо за дълъг живот, прекаран под жаркото слънце на Галвестън, ако не се брояха седемте години в Остинския колеж и Юридическия факултет на Тексаския университет. Рекс Труит беше окръжен прокурор от двайсет и осем години и му оставаха още две до пенсия. Носеше бяла риза с къс ръкав и тъмносиня разхлабена вратовръзка; от джобчето на ризата му стърчаха две дебели пури. Сакото на светлия му раиран костюм беше на закачалката. Труит седеше зад бюрото на облицования с дъбова ламперия кабинет в съдебната палата на окръг Галвестън; върху бюрото, заринато с блесни, тежести и всякакви други рибарски такъми, имаше и две дебели черни папки. На двете странични стени висяха снимки на окръжния прокурор по време на голф и риболов, а зад гърба му беше монтирана триметрова препарирана риба тон. Окръжният прокурор имаше в екипа си двайсет и девет помощник окръжни прокурори, четирима следователи и двайсет и пет души технически персонал, като цялата тази законоприлагаща машина имаше задачата да издирва, разследва и изправя пред съд правонарушителите сред 285-хилядното население на окръг Галвестън, щата Тексас.

Скот и Боби седяха насреща му. На един стол до стената се бе настанил загорял млад мъж с показно елегантен костюм, копринена вратовръзка и лъснати обувки. Косата му беше гъста и черна, лицето — с остри черти на плъх. Помощник-прокурорът по углавни дела Теодор Нюман бе заел величествената поза на Майкъл Корлеоне, след като вече бе поел семейния бизнес.

Скот знаеше версията на Ребека за случилото се. Тя му се бе заклела, че е невинна, но окръжният прокурор бе убеден в обратното и Скот държеше да знае защо.

— Мистър Труит…

Окръжният прокурор го изгледа над дебелите лещи на очилата си.

— Казвай ми Рекс. Тук не сме в Далас.

— Рекс, моята клиентка е била държана три денонощия в ареста. Защо не е била посетена от магистрат?

— Не е имало достатъчно основания за арестуването й.

— В такъв случая защо сте я арестували?

— Не съм я арестувал аз, а полицията. Аз нямам юрисдикция над тях, докато не отнесат случая до прокуратурата, което стана едва вчера следобед, когато се получиха резултатите от отпечатъците върху ножа. Между другото, те са нейни.

Скот се опита да запази спокойствие, но не успя да заблуди окръжния прокурор.

— Не ти беше казала, а?

— Не е знаела.

— Може би. Но вече имаме основание за задържането й.

— Значи ли това, че смятате отново да я арестувате?

Окръжният прокурор поклати глава.

— Ще изчакаме досъдебното изслушване. Не вярвам дотогава да ми избяга. — Той отново вдигна поглед над очилата си. — Или греша?

— Прав сте, никъде няма да ходи.

— Имам ли джентълменската ти дума?

— Имате я.

— Ако избяга, ще я хвана и ще лежи в ареста до прочитане на присъдата.

— Няма да избяга. Ще живее при нас.

— При вас ли?

— При семейството ми. Наел съм вила на брега за цяло лято, в западния край.

— И твоята бивша си я настанил при вас? Нямаш ли нова жена?

— Не.

— Деца?

— Две момичета. На единайсет.

— Довел си децата на дело за убийство?

Скот вдигна рамене.

— Самотен баща, нали разбирате…

Окръжният прокурор изпуфтя.

— Е, извинявам се, задето местните полицаи са превишили правата си. Нали разбираш, в академията бързо се научават да слагат белезници, но за правните тънкости трудно им увират главите. От друга страна, ние си мислехме, че ще наеме някой мастит хюстънски адвокат, който да я измъкне още същия ден…

— Тя няма никакви пари. Всичко е било на Трей.

— Е, вече не е.

Окръжният прокурор побутна една от черните папки на бюрото към него.

— Това са материалите по случая. Всичко, което сме събрали до момента.

— Откъде мога да съм сигурен, че в тази папка действително се съдържа всичко, с което разполага обвинението?

Помощник-прокурорът подскочи от стола си като пружинено човече.

— Мистър Фени, нима обвинявате окръжния прокурор в…

Шефът му се извърна към него и сложи показалец пред устата си.

— Шшшт. — После отново се обърна към Скот. — След две години се надява да седне на стола ми. Още е неопитен, но един ден ще ме наследи, понеже дядо му е бил някога окръжен прокурор. Цялата им фамилия са кореняци. Така че съм поел личен ангажимент през двете години, които ми остават, да му налея в главата всичко, което трябва да знае за правото и юриспруденцията.

— Рекс — каза Скот, — нищо лично.

— Не съм се засегнал. В днешно време трябва да си пълен глупак, за да имаш доверие на окръжния прокурор. Такава корупция се вихри напоследък в прокуратурата… Ето, окръжният в Дюк укривал доказателствен материал, онзи в окръг Колин се свалил тайно със съдийката по време на дело за убийство и постигнали смъртна присъда. В окръг Тулия осъдили четирийсет чернокожи единствено въз основа на показанията на бял агент под прикритие… Я ми кажи, колко невинни чернокожи, осъдени в Далас, са оправдани до момента след ДНК експертиза?

— Двайсет и пет. От общо трийсет и осем за Тексас.

Окръжният прокурор поклати глава.

— Можеш ли да си представиш? Невинни хора да гният в затвора десет, петнайсет, двайсет години! Мислиш, че искам един ден на надгробния ми камък да пише, че съм изпратил невинен човек зад решетките? Та аз по цели нощи не спя, мисля си дали онзи, когото съдя, е истинският престъпник! Дали съм въздал справедливост за жертвата, или съм превърнал обвиняемия в жертва. Това е тежка отговорност… Слушай какво приказвам, Тед!

Окръжният прокурор се пресегна, придърпа обратно черната папка и бутна другата напред към Скот.

— Ето, вземи моята. Скот, аз не укривам доказателства, за да получа осъдителна присъда. Прилагам закона, следователно съм длъжен и да го спазвам. А законът казва, че ти имаш право да получиш целия доказателствен материал по делото, с който разполагам аз, и ако междувременно се разкрие нов доказателствен материал, да получиш и него.

— Имам ли джентълменската ти дума?

— Имаш я. — Окръжният прокурор се облегна назад и кръстоса късите си дебели ръце на корема. — Скот, работата ми е да раздавам правосъдие и смятам да си я свърша добре. Според мен това означава да вкарам жена ти в затвора. Но ако се окаже, че трябва да я освободя и да вкарам в затвора някой друг, нека така да бъде. Ако намериш доказателства за нейната невинност или ако аз намеря такива, ще сваля обвиненията срещу нея и лично ще й се извиня. А дотогава смятам да съдя жена ти за убийството на Трей Ролинс.

— Бившата ми жена.

Окръжният прокурор отново изпуфтя.

— Голямото жури заседава в петък в девет сутринта. Ако дотогава стигнеш до разумно обяснение защо отпечатъците й са открити върху оръжието на убийството, аз ще го представя пред журито. Става ли?

Скот кимна.

— Имаш ли нещо против да присъствам на изслушването?

Помощник окръжният прокурор отново се изстреля от стола си.

— В никакъв случай! Досъдебните изслушвания са изцяло наша отговорност.

Окръжният прокурор въздъхна тежко и се обърна към своя подчинен.

— Шшшт! — После отново погледна Скот, като се чешеше по брадата. — Не бих казал, че е общоприета практика адвокатът на защитата да присъства на досъдебните изслушвания. Но доколкото ти си гост на нашия славен остров, пък и си тексаска легенда… защо не? Ще трябва да попитам съдебните заседатели, но те обикновено ме слушат, като ги помоля нещо.

— Легенда? Искаш да кажеш като футболист?

— Да, и като такъв. — Окръжният прокурор се усмихна. — Минаха седемнайсет години оттогава, но още не мога да забравя онази твоя феноменална контраатака срещу нашия отбор.

— И въпреки това загубихме мача.

— А трябваше да спечелите!

— Често ми се случва да чувам тази фраза напоследък.

— Виж, имах предвид случая с онази чернокожа проститутка и сина на сенатор Маккол. В този ден, Скот, ти ме накара да се гордея, че съм юрист.

— Обвинението загуби.

— Правосъдието спечели. Един невинен човек не отиде в затвора. Винаги съм си мислел, че трябваше да заснемат филм по това дело и оня младеж Макконъхи да играе в него.

— Но той не прилича на мен! — обади се Боби.

Окръжният прокурор се изхили гърлено.

— Наистина не прилича. — После се обърна към Скот. — Как е жената, онази проститутка?

— Почина два месеца след произнасяне на присъдата. Свръхдоза хероин.

— Дявол да го вземе! Много жалко. А какво стана с момиченцето? Голяма сладурана, видях я по телевизията как влиза в съдебната зала… беше те хванала за ръката.

— Осинових я.

Помощник-прокурорът го погледна, видимо развеселен.

— Осиновил си чернокожо дете?! Ти какво, на светец ли се правиш?

Скот си помисли за зъбните скоби на Пашамей и поклати глава.

— Не, просто се опитвам да бъда баща.

— Тед — каза окръжният прокурор, — всеки път като си отвориш устата, ставаш за посмешище. Излагаш и мен. Моля те, представи си, че си онази риба на стената, и млъкни. — Той издиша въздуха от дробовете си и се овладя. После каза сякаш на себе си: — Успокой се, Тед, погледни на инцидента откъм назидателната му страна.

Той свали очилата си, извърна се към своя помощник и каза:

— Виждаш ли, Тед, преди две години, докато ти се опитваше за втори пореден път да вземеш адвокатския си изпит, мистър Фени защитаваше една бедна чернокожа жена, обвинена в убийството на сенаторски син. Бащата на убития беше най-влиятелният човек в Конгреса на САЩ с шансове да стане президент. Повечето адвокати биха се огънали под подобен натиск, биха се снишили, за да спасят кариерата си. Но Фени не го направи. Той защити жената срещу обвиненията на федералното правителство и доказа нейната невинност, като жертва кариерата и семейството си. Така че те съветвам да не му се подсмихваш ехидно, Тед, защото така изглеждаш глупав не само ти, ами и аз, задето съм те назначил. Можеш само да се поучиш от Скот Фени какво значи да си юрист.

След тази реч окръжният прокурор се завъртя към Скот.

— Днешните млади нямат респект към никого. Не съм убеден, че ще мога за две години да науча Тед на почтително държание, но във всеки случай ще опитам.

Скот погледна крадешком към помощника. Порицанието на окръжния прокурор нямаше видим ефект върху самочувствието му; явно не беше нито първо, нито последно. Теодор Нюман още нямаше трийсет, а вече беше убеден, че го чака бляскава кариера. Също както Атикъс Скот Фени навремето. Мислите му бяха прекъснати от мляскането на Боби.

— Казах ти да не мляскаш с тази дъвка, Боби!

— О, съжалявам! — Боби вдигна глава и обясни на останалите: — Опитвам се да откажа цигарите.

— Пробвай с пури — каза окръжният прокурор. Той извади от джоба си дебела пура и му я подхвърли. — Кубинска е, да не ме издадеш на ФБР!

— Какви са ти доказателствата, Рекс? — попита Скот.

— Човекът, от когото ги купувам, е кубинец, той си ги доставя от…

— Не, как можеш да докажеш, че Ребека е убила Трей?

— Аха! Ами доказателствата са, че съпругата ти е била открита в спалнята до трупа на жертвата, обляна в кръвта му, и че отпечатъците от пръстите й са били върху ножа, който все още е бил забит в гърдите му.

— И това е всичко?

— Обикновено толкова стига.

Окръжният прокурор извади връзка ключове от чекмеджето на бюрото и ги хвърли на помощника си, който скочи от стола и изчезна като хлебарка под бюфет.

— Мотив? — попита Скот.

— Почти изключено е да е самоубийство.

— Рекс, ти си длъжен да докажеш мотив, средство и възможност.

— Две от трите вече са налице. — Окръжният прокурор се усмихна. — Но подобни убийства обикновено се извършват от любов, омраза или заради пари.

— Със смъртта му тя губи всичко.

— Той няма ли застраховка „Живот“?

— Не. Нито общи банкови сметки с нея, нито завещание. Всичко получава сестрата.

— Говори ли с Мелвин?

— Той е изпратил писмо на Ребека до ареста.

Окръжният прокурор кимна.

— Мелвин винаги е много стриктен. Може пък жена ти и Трей да са се скарали за нещо.

— Има ли следи от борба?

Окръжният прокурор поклати глава.

— Възможно е да е намесена друга жена.

— Трей й е направил предложение за женитба. Същата вечер.

— Тя го казва.

— И на теб ли ти го е казала?

— Дала е показания.

— Забраних й да говори повече пред полицията.

— Дала е показания, преди да се намесиш. Доброволно. Всичко е в папката.

— Признава ли се за виновна?

— Не.

— Оказва ли съдействие на полицията?

— Да.

— Убийците оказват ли съдействие?

— Само глупавите.

— Тя е позвънила на деветстотин и единайсет. Не ти ли се струва малко необичайно убиецът да повика полицията?

— Донякъде.

— Липсва ли нещо ценно от къщата?

— Доколкото знаем, не.

— Полицаите дали ли са й възможност да провери?

— Не.

— Следователно мотивът би могъл да е грабеж.

— Само че отпечатъците й са върху ножа. Нож за месо с двайсетсантиметрово острие.

— Идентифициран ли е собственикът?

— Техен е бил. Един от кухненския им комплект. Средството е налице.

— Кухненски нож? Че тя може да е оставила отпечатъци, като е рязала пържоли.

В този момент помощник-прокурорът се върна в стаята. Носеше голям плик с метална закопчалка, който подаде на своя началник, преди да заеме мястото си до стената. Окръжният прокурор си сложи очилата, разтвори закопчалката и извади отвътре голям найлонов плик. В него имаше дълъг нож.

— Само че отпечатъците върху дръжката не са като при рязане на пържоли. А ето така… — Той хвана ножа през найлона с върха надолу. — Като при наръгване.

Прокурорът подаде ножа на Скот, който се поколеба за миг. Само веднъж досега бе държал оръжие на убийство в ръцете си — пистолета, с който бе убит Кларк Маккол, но не и самия куршум, пръснал мозъка и сложил край на живота му. После пое ножа. По острието още имаше петна от кръв. Той се опита да прогони от съзнанието си образа на Ребека, стиснала този нож, както бе показал окръжният прокурор, и забиваща острието между ребрата на Трей Ролинс. Вдигна поглед към прокурора и разбра, че в този момент и той си представя същото. Няколко мига двамата се гледаха мълчаливо; Рекс Труит преценяваше внимателно реакцията на Скот, докато държеше ножа с отпечатъците на жена си, а Скот се опитваше да прикрие, че мисли за момента, в който съдебните заседатели щяха да признаят Ребека за виновна. Той постави ножа върху бюрото.

— Ти познаваше ли го?

Окръжният прокурор кимна.

— От раждането му. С баща му израснахме заедно. Родителите му загинаха преди шест години, пиян шофьор ги засякъл на шосето, и двамата на място. Това го съсипа, беше много привързан към тях, особено към баща си. Самият той някога беше треньор по голф, Трей от него се беше учил. Бяха му нужни няколко години, за да се съвземе, но накрая успя. Много се гордеех с него.

Скот се обърна към помощника.

— Ти си горе-долу на неговата възраст. Познавахте ли се?

Помощникът поклати глава.

— Беше с една година по-голям от мен. Никога не сме се движили в една и съща среда. Той беше запален спортист, а аз не.

Окръжният прокурор посочи с палец помощника си.

— Бил е в театралния кръжок.

— Трей употребяваше ли наркотици?

— Тя ли ти каза това?

— Не, просто питам.

— Хм. След смъртта на родителите си пиеше доста, но се оправи, като се върна към голфа. В къщата не е открито нищо, а ако Трей е бил наркоман, аз щях да го зная. Познавам всички пласьори в Галвестън и ги държа под око. Островът не е голям.

Окръжният прокурор въздъхна и зарови пръсти в косата си.

— Трей беше добро момче. Основа фондация за деца, лично той е дарил милиони за справяне с щетите от Айк, времето между турнирите прекарваше все в клуба, играеше голф с членовете, обучаваше младежи… Опита се дори да оправи замаха ми, но за това, разбира се, трябваше първо да ми присадят нови ръце… — Окръжният прокурор помълча и добави: — Скот, пощади го.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че напоследък обичайна практика при дела за убийство е жертвата да се превръща в обвиняем, да се очерня целият му живот, за да си кажат съдебните заседатели: така му се пада, убиецът едва ли не е направил услуга на обществото.

— Аз не постъпвам така.

— Добре. Защото Трей беше нашият герой.

Атикъс Скот Фени знаеше какво е да си герой. Той съзнаваше, че хората имат нужда от герои, но и че героите са също хора, с всички човешки недостатъци. И когато тези недостатъци станеха обществено достояние, което бе неизбежно, хората имаха навика да си отмъщават на онези, които преди са героизирали.

— Открит ли е пясък по леглото или по трупа?

Окръжният прокурор изглеждаше изненадан от въпроса.

— Всъщност, да. Защо питаш?

— Същата вечер са правили секс на плажа.

Прокурорът вдигна рамене.

— Да живееш на остров си има своите предимства.

— Така е, но защо да го убива, след като е правила секс с него?

Помощник-прокурорът се захили и каза:

— Може пък да не е получила оргазъм.

Шефът му изръмжа и посочи с пръст към рибата.

— Бъди като тази риба, Тед! — После, към Скот: — Смяташ ли да използваш на делото секса на плажа? Все пак става въпрос за жена ти с друг…

— Както сам каза, Рекс, става дума за наличие или отсъствие на мотив.

Окръжният прокурор свали очилата си.

— Знаеш ли, след трийсет и осем години, откакто се занимавам с право, мислех, че съм виждал всичко. Ама адвокат да защитава бившата си жена, обвинена в убийство на мъжа, с когото му е изневерила? Скот, не е нормално това. Нито за един юрист, нито, ако щеш, за един мъж. Защо го правиш? Защо си се захванал със защитата й?

— Не искам дъщеря ми да ходи на свиждане на майка си в затвора.

— Ти може да си най-добрият адвокат в Тексас, Скот, но не си единственият добър.

— Аз съм най-добрият, който тя може да си позволи.

— Винаги могат да й назначат обществен защитник.

— Както казах, не желая дъщеря ми да вижда майка си в затвора.

— Добре ли си обмислил всичко? Какви ще бъдат последиците за теб? Как ще се отрази делото на репутацията ти? След това, което постигна с Маккол, не бих желал да станеш…

— За посмешище?

Окръжният прокурор закима енергично.

— Предпочитам аз да стана за посмешище, отколкото тя да иде в затвора.

— Е, ти си по-голям християнин от мен.

— Или по-луд.

— Или по-луд. Аз лично не се виждам да защитавам моята бивша съпруга след всичко, което ми причини.

По погледа му личеше, че се е отнесъл в миналото. Скот се опита да го върне към настоящето.

— Тя ми каза, че полицаите са я карали да се подложи на детектор на лъжата.

— Какво?! — Окръжният прокурор се събуди от унеса си. — А, да, но тогава си се обадил ти и си им казал да й се махат от главата. Виж, поканата е още в сила.

— Ще оттеглиш ли обвиненията, ако издържи теста?

— А ще се признае ли тя за виновна, ако не го издържи?

И двамата прекрасно знаеха, че резултатите от теста с детектор на лъжата не се допускат като доказателство в съда. А окръжният прокурор подозираше, че Скот едва ли ще се съгласи да я подложи на детектора, защото така само би й навредил; прокуратурата никога не би снела обвиненията срещу нея единствено въз основа на резултатите от теста, след като отпечатъците й бяха върху оръжието на убийството. Ако ли пък не издържеше теста, това би настроило съдебните заседатели срещу нея. С една дума, от детектора на лъжата нямаше реална полза — тестът можеше да е 95 процента надежден, но петте процента бяха в състояние да я вкарат в затвора.

— Мотив, Рекс! Защо й е било да го убива?

— Не знам. Но и мотивът ще изскочи отнякъде. Винаги изскача. Човек никога не убива друг човек без причина. Може да е глупава причина, но я има.

— Ти вярваш ли, че тя го е наръгала и после е заспала, обляна в кръвта му?

— А пък ти вярваш ли, че е спала, докато друг го убива? Ей така: някой влиза в стаята и го наръгва, а тя си спи до него и нищо не усеща.

— Ребека ми каза, че вечерта и двамата са пили доста.

— Което означава, че може да го е убила и след това да е заспала до него. Или пък нарочно да се е изцапала с кръвта му, за да изникне тъкмо този въпрос.

— Това звучи ли ти разумно?

— Скот, тук имахме един случай на убийство, при който съпругата беше спипала мъжа си с любовницата му на паркинга пред хотела, та ги беше прегазила с колата. После се върнала и още три пъти минала през тях, за по-сигурно. Голям „Мерцедес 500“, два и половина тона. Или пък да вземем случая с любовния триъгълник между трима астронавти, мъж и две жени. Едната шофира нонстоп от Хюстън до Флорида, за да убие съперницата си, като си сложила памперс, за да не спира дори за тоалетна по пътя! В любовта разум няма.

— Жена ми и сега е с памперс — каза замислено Боби сякаш на себе си. Настана тишина. След няколко секунди той вдигна глава и видя, че погледите на всички бяха приковани в него. — Бременна е — обясни той. — Има проблеми със задържането.

Окръжният прокурор се засмя.

— Имаш ли нещо да кажеш, Боби? — попита Скот. — Извън сводката за памперса?

— Къде е докладът от аутопсията?

Окръжният прокурор посочи папката.

— Всичко е вътре. Предварителният доклад, във всеки случай. Непосредствената причина за смъртта е нараняване с остър предмет. Ножът е прерязал аортата му. Кръвта му е изтекла.

— Токсикологични изследвания?

— Чакаме резултатите.

— ДНК?

— Също.

— Може ли да огледаме мястото на престъплението?

— Кога?

— Сега.

— Ще се обадя на следователя да ви отключи къщата. — Прокурорът сложи отново очилата си и набра някакъв номер. — Ханк? Рекс е. Искам да изчакаш Скот Фени и Боби Херин при къщата на Ролинс… Да, те представляват Ребека Фени… Бивш… Нали това ти казвам!… Дай им пълен достъп… Веднага! — Той затвори телефона и се обърна към Скот. — Ханк ще ти хареса. Бивш агент на ФБР, работил е в Отдел за борба с наркотиците на границата с Мексико. Беше пенсионер, дошъл тук заради риболова. Аз го убедих да работи за мен.

— Защо Ребека да не може да се върне в този дом? — попита Скот.

— Защото не е неин.

— Та тя е живяла там.

Окръжният прокурор разпери ръце с дланите нагоре.

— Оплачи се на Мелвин и сестрата.

— Кой е съдия по делото?

— Шелби Морган. Четирийсетгодишна, привлекателна, неомъжена.

— Привлекателна?

— Хваща окото. При това е амбициозна, което никога не е добре за един съдия, било мъж или жена. И тя обаче е от стара местна фамилия като нашия Тед, та… тя ни е съдия. Жената иска да расте, от години чака такова дело, което може да й реши кариерата. Нещо с потенциал.

— Потенциал за какво?

— Да я направи известна. Това дело може да бъде нейният билет за нагоре.

— Супер!

Прокурорът се изсмя гърлено.

— Ще й се зарадваш колкото на… хемороиди. Апропо, длъжен съм да те предупредя за още нещо.

— За какво?

— За Рене Рамирес. Телевизионна репортерка от Хюстън. Отговаря за Галвестън. Хубавичка, но адски досадна.

— Вчера на излизане от ареста й се изплъзнах на косъм.

Прокурорът кимна.

— Бива си я на вид, какво ще кажеш? Тяло на манекенка и захапка на питбул. А така е захапала това дело, че няма пускане. Всеки ден звъни по телефона. Аз обаче не водя делата си пред медиите, Скот, така че от мен няма да изтече нищо. Но Рене на свой ред се напъва за място в големите телевизионни мрежи и също е заложила много на този случай. Така че… пази се и от нея.

— Типично по американски, за някои хора убийството е шанс да се уредят. — Скот поклати глава. — Исках да те питам за дрехите й.

— О, Рене се облича много шик: тесни панталони, къси поли. Тя има страхотни крака…

— Имах предвид дрехите на Ребека.

— Аха!

— Можем ли да ги приберем?

Прокурорът кимна.

— Само кажи на Ханк и нека той да те наблюдава какво вземаш.

— А гримовете?

— Всяка жена има законно право да се гримира.

— Бижутата?

— Тук говори с Мелвин.

— Благодаря ти, Рекс.

Окръжният прокурор кимна и попита:

— Скот, ти бил ли си някога на място, където е извършено убийство?

— Не.

— Ами… не е като по телевизията.

Скот взе от бюрото папката с материалите по делото и се изправи. Двамата с Боби бяха стигнали до вратата, когато Скот се извърна и каза:

— Трябва да има обяснение.

— За кое?

— За отпечатъците по ножа.

— Е, бих желал да го чуя… когато се сетиш какво е.

— Тя единственият заподозрян ли е?

Окръжният прокурор посочи окървавения нож за месо върху бюрото.

— Само нейните отпечатъци са тук.

— Ребека е нямала мотив да го убива. Сещаш ли се за някого, който да е имал?

— Че кой би имал мотив да убива Трей?

— Рекс… това е, което възнамерявам да открия.