Марк Хименес
Обвинена в убийство (27)

26

— Господи, вътре е ужасно!

Беше минал половин час, откакто Ребека излезе от ареста, но още трепереше. Двамата се разхождаха по крайбрежната алея на Галвестън, сред шумни, разноцветно облечени минувачи.

— Поне няма да ме карат да нося тази гривна на глезена си.

— Не нарушавай ограниченията, Ребека, или ще ми вземат къщата.

Скот бе заложил дома си в Далас, за да внесе гаранцията й.

— Ти сам каза, че затворите са пълни с невинно осъдени хора.

Той кимна.

— Ако ме признаят за виновна, какво ще стане?

— Ще обжалвам и ще искам отмяна на присъдата.

— Колко време ще отнеме?

— Две-три години.

— А дотогава тук ли ще живея?

— Не, ще бъдеш в затвора.

— Ами ако най-после разберат, че съм невинна? Какво ще стане тогава?

— Ще те освободят и ще ти кажат: „Пардон, извинявайте, ако имаше нещо“.

Скот прекрасно знаеше, че Ребека няма да издържи две-три години в затвора. Тя притежаваше умения за оцеляване и досега бе оцелявала, но не и в такива условия. В затвора просто щеше да умре.

Седнаха на една пейка и Скот каза:

— Излезе токсикологичната експертиза.

Цялото й тяло се спихна, очите й гледаха с невиждащ поглед морето.

— Господи, Ребека… кокаин? Защо?

— Опитвала съм само един-два пъти.

Преди две години изневярата на Ребека с треньора по голф в кънтри клуба го бе съсипала — той още отказваше да повярва, че тя е била способна да спи с Трей през деня, а вечерта да се прибере при семейството си, сякаш нищо не е било — но сега новината, че е вземала кокаин, наистина му идваше в повече. Опитваше се да си я представи как смърка дрогата през сламка и не можеше. Това не беше онази Ребека, за която се бе оженил. Но пък ако пресмятанията на Бенито бяха верни, всяка година през границата минаваха петстотин тона кокаин. Все някой трябваше да го смърка.

— Ти познаваш ли Бенито Естрада? — попита я той.

— Не.

— Аз го познавам. Всъщност току-що се запознахме, малко преди да те изкарам от ареста. Той е продавал кокаин на Трей. И то много.

Тя кимна.

— Страхувах се за него. Започна преди около шест месеца, поне тогава за пръв път го хванах. Отначало, уж за да отпразнува поредната победа, после, за да понесе по-леко някоя и друга загуба, докато накрая започна да взема след всеки раунд. Казваше, че се владее, но аз виждах всичко.

— Трей е дължал на Бенито половин милион долара.

— За кокаин?

Скот кимна.

— Същата вечер Бенито му се е обадил, за да го накара да си плати, казал му е, че „Зета“ може да му направят нещо.

— Кои са „Зета“?

— Това са отрядите от наемни убийци на картела.

— Защо Трей не му е платил? Той имаше пари.

— Помислил си е, че Бенито се опитва да го измами.

— И смяташ, че „Зета“ са убили Трей?

— Не знам. Той беше ли напрегнат преди убийството?

— Не. Само седмица по-рано беше спечелил голям турнир.

— Защо тогава си е купил оръжие?

Тя вдигна рамене.

— Заради престъпността на острова. Държеше пистолет в колата си.

— Ребека, защо не ми каза, че си вземала кокаин?

— Не исках Бу да разбере.

— Това, така или иначе, ще излезе на делото. И тогава ще е още по-страшно да го разбере.

 

 

— Едно нещо, което съм научил през годините, Карлос — каза важно Луис, без да отделя поглед от прибоя, — е, че колкото и голям хищник да си, винаги ще се намери някой по-голям от теб да те изяде.

Карлос се позасмя.

— Горилите на Бенито ли имаш предвид?

— Не, макар че и там можеше да стане страшно.

— „Зета“ са далеч по-страшни. Мислиш ли, че те са убили Трей?

— Преди време бяха убили един чернокож от гетата. Човекът си беше помислил, че в Южен Далас е в безопасност, че мексиканците няма да тръгнат да го търсят там. Но те го откриха. Бяха дузина, въоръжени като за война. Настигнаха го на улицата и го надупчиха с куршуми. И знаеш ли за колко? За десет хиляди долара.

— Трей Ролинс им е дължал петстотин хиляди.

— Е, може да се каже, че си е платил всичко с лихвите.

 

 

— Кокаин значи… — каза Карин. — Крайно неблагоприятно обстоятелство, Скот. Как можем да я изправим на свидетелското място при това положение?

— Не можем.

— В такъв случай е по-вероятно да я признаят за виновна — каза Боби.

— А какво ще стане с Бу тогава? — попита Карин.

Бяха седнали на задната тераса. Ребека и Бу бяха на плажа.

— Скот, не желая да се набърквам в личния ти живот…

— Карин — прекъсна я Скот, — от две години ти си повече от майка на момичетата. Без теб нямаше да се оправим, разбираш ли? Така че можеш да се намесваш колкото искаш.

Тя посочи с ръка към Бу и Ребека.

— Двете май отново се сближават.

— Тя е нейна майка.

— Само биологична, Скот. Виж, аз нося в себе си това бебе вече осми месец. Не бих могла да си представя един ден да го изоставя. Как е могла да го направи?

— Карин, да си неудачник в Хайланд Парк е непростим грях. Животът изисква от теб…

— Животът е суров, Скот. Защитавай я в съда, щом си решил, но не я оправдавай морално. Тя е изоставила детето си. За тази постъпка няма извинение. Ти би ли оставил някога Бу или Шами?

— Не.

— Сега вече близо месец са отново заедно, ще станат два, докато приключи делото. А какво ще се случи, ако я осъдят и влезе в затвора? Това ще съсипе Бу!

— Не можех да я оставя в Далас, тя нямаше да го понесе!

— Така е, но ако Ребека влезе в затвора, това ще й причини още по-голяма болка.

Скот остана известно време неподвижен, загледан в морето, после кимна.

— Ние няма да го допуснем.

 

 

Същата вечер в късните новини Рене Рамирес представи поредния си репортаж от серията „Убийство на плажа“. Започна с кадри от връчването на обвинителния акт: Ребека в затворнически гащеризон отказва да се признае за виновна; Рене засипва Скот с въпроси в коридора пред съдебната зала, като завършва с „Обичате ли още жена си?“; Скот изглежда зашеметен. След встъплението Рене продължи на живо от Галвестън:

„Съдия Шелби Морган определи двайсети юли за начална дата на процеса, като постанови гаранция от двеста и петдесет хиляди долара. След заседанието на съда интервюирах Тери Ролинс.“

На екрана се появи Тери, която каза: „Сега вече ще остане в ареста, където й е мястото“.

И отново Рене: „Но тази вечер Ребека Фени не е в ареста. Нейният бивш съпруг и настоящ адвокат Скот Фени е заложил къщата си в Хайланд Парк, за да я измъкне. Сега тя е отседнала при него и семейството му в наета вила до приключване на процеса. Бях чувала, че стара любов ръжда не хваща, но този човек наистина ме изненадва. — Тя се усмихна лукаво и продължи: — Източници от съда, пожелали анонимност, потвърдиха, че токсикологичната експертиза показва високи нива на кокаин в кръвта на Трей към момента на смъртта му, а също и в кръвта на Ребека в нощта на убийството“.

— По дяволите! — изрева Скот. — Откъде изтича тази информация?!

— Онзи детектив й я подава — каза Боби.

Рене Рамирес продължаваше да говори: „Днес интервюирах Луиз, проститутка, прекарала три нощи в една килия с Ребека Фени“.

На екрана се появи грубовато женско лице. Луиз не беше някаква луксозна дама на нощта. Най-вероятно изкарваше хляба си на някой ъгъл. Тя каза: „О, тя ли? Лош човек. По очите й личи, че е убила оня бял мъж. Виновна е, слушай кво ти разправям!“.