Марк Хименес
Обвинена в убийство (21)

20

Били Джийн беше блондинка, а Пийт — много едър.

Ако Скот успееше да вземе отпечатъци от пръстите им и да докаже, че са били в дома на Трей в деня на убийството му, можеше да установи: а) мотив — Трей е правил секс със седемнайсетгодишната дъщеря на Пийт; б) средство — кухненския нож; и в) възможност — щом отпечатъците върху плота в кухнята са на Пийт, значи е бил в състояние да вземе ножа от чекмеджето и да убие Трей. С тези доказателства окръжният прокурор би могъл да отмени решението на голямото жури да изпрати Ребека Фени на подсъдимата скамейка и да възложи на същото жури да обвини Пийт Пъкет.

На следващия ден Скот отиде на турнира, за да разговаря още веднъж с Пийт и Били Джийн, но попадна на Ник Мадън.

— Слушай, Леджънд — казваше Ник в мобилния си телефон, — трябва да играеш цяла година на университетските турнири и едва тогава ще имаш право да станеш професионален състезател. Така е по правилник. Не е нужно дори да ходиш на занятия. Ще избуташ някак първия семестър и като започне сезонът, тръгваш по мачове. Потрай малко, рожбо, всичко ще се нареди. Хайде, със здраве! — Той прекъсна разговора и поклати глава. — Хлапашка му работа. Още не е завършил гимназия.

— И вече се смята за легенда?

— Не, това му е името. Леджънд. Висок е два метра и пет сантиметра, баскетболна надежда на щата, но не желае да си губи времето с любителски отбори. Пълен неграмотник е, още срича, но на двайсет и пет ще има петдесет милиона, помни ми думата.

Ник беше застанал край игрището с бира в ръка. Беше сряда, третият ден на турнира.

— Къде е Пийт? — попита Скот.

— В Остин. Оттегли се от участие, вчера двамата с Били Джийн си тръгнаха.

— Хванало го е шубето.

— Май той ще се окаже основният заподозрян.

— Заплашил е Трей с убийство пред свидетел само седмица, преди да бъде убит. Как да не бъде заподозрян!

— В понеделник летят за Ню Йорк за Открития шампионат. Не знам защо изобщо си дава парите, та той няма никакъв шанс да се класира. По-следващата седмица ще са в Сан Антонио.

— Утре мога да отскоча до къщата му в Остин.

Ник поклати глава.

— Не си го и помисляй, Скот.

— Защо?

— Пийт е ловец. — Ник се позасмя дрезгаво. — Преди време го бяха снимали за някакво спортно предаване. Взема репортерката и я завежда на лов, гръмва елен, вади ножа и го разфасова на място, пред камерата. Жената си беше глътнала езика, а аз щях да повърна само като го гледах.

— Значи умее да си служи с нож, така ли?

Лицето на Ник стана сериозно.

— И то виртуозно. Също и с огнестрелно оръжие. Ако му се явиш неканен, ще те гръмне, после ще те зарови в някой трап и никой няма да те види повече. По-добре изчакай турнира в Сан Антонио, там поне ще има други хора наоколо.

— Изпи ли си бирата?

Ник надигна още веднъж бутилката.

— Вече да.

Скот му поднесе разтворен найлонов плик. Ник погледна плика, после бутилката в ръката си и попита:

— Смяташ, че може аз да съм го убил?

— Не.

— Тогава защо са ти отпечатъците ми?

— Искам да те зачеркна от списъка на заподозрените.

Ник пусна бутилката в плика.

— Действай тогава!

 

 

— Били ли сте някога арестуван, изправян пред съд или осъждан за престъпление?

— Не, сенаторе, не съм.

Веднага след като се здрависа със Скот, сенатор Джордж Армстронг се почувства длъжен да провери дали няма криминално минало. Двамата вечеряха в „Гайдо“ — местна забележителност заради огромния препариран рак, монтиран върху покрива с разтворени щипки, сякаш готов да сграбчи някого. Отдолу имаше надпис: „Уловен в залива на Галвестън“.

— Добре. Защото миналата година номинирах един човек за директор на Федералната служба за борба с наркотиците. От ФБР му взеха отпечатъци, направиха проверка, оказа се, че като студент бил арестуван шест пъти… за дрога. Щях да потъна в земята. Като онзи, министъра на финансите на Обама. Оглавява Федералната данъчна служба, пък забравил да плати трийсет и пет хиляди долара данъци. Сега разправя, че било компютърна грешка.

„Гайдо“ беше изискан ресторант с дъбова ламперия, ленени покривки, келнери с бели престилки и аромат на екзотични морски дарове. Личният секретар на сенатора бе позвънил на Скот тъкмо когато си тръгваше от турнира и му бе предал поканата с думите: „Ако искате да станете федерален съдия, бъдете там навреме“.

— Мамка му, този Айк здравата ни удари — каза сенаторът. — Седемдесет и пет процента от всички къщи са наводнени, щетите на острова се изчисляват на три милиарда. Но пък, дето има една приказка, всяко зло за добро.

— Че какво му е доброто на един ураган?

— Помете всички общински жилища за бедните. И сега тях ги няма.

— Няма ли да ги построите наново?

— Ако ги построим, бедните ще се върнат. А ако не ги построим, няма.

— А къде ще живеят?

— Някъде другаде. Да кажем, в Остин. Да ги видя тогава ония либерали как те ще се погрижат за тях. Бедността задържа развитието, Скот. Представи си един ден Далас да се събуди и Южен Далас да го няма! Същото направи Айк за нас. Сега вече можем да си преустроим острова, за да стане Бевърли Хилс в Мексиканския залив. Уютно местенце за богати бели хора.

— Защо не му сложите една порта и не го обявите за частен имот?

Сенаторът сбърчи чело и се замисли.

— Знаеш ли, не е никак лоша идея.

— Шегувах се.

— Знам, но все пак…

Сенатор Джордж Армстронг наближаваше шейсет, но още минаваше за красив мъж. Беше богат, с добри маниери, един от авторитетите на Републиканската партия. Той си поръча джин тоник, скръсти ръце и каза:

— Знаеш ли, Скот, когато Кен ми каза, че си се хванал да защитаваш бившата си съпруга, казах абсолютно същото, както като чух, че Маккейн е избрал Сара Пейлин за вицепрезидент.

— И какво е то?

— „Май не е с всичкия си.“ — Сенаторът се засмя гърлено. — Щом нещата опрат до жена, мъжете си губят разсъдъка, не е ли така?

— Ребека е невинна.

— Не се съмнявам. Пейлин обаче препречи пътя на Маккейн към Белия дом. Ти искаш ли бившата ти жена да ти препречи пътя към федералната съдийска маса? Ако загубиш това дело в родния ми град, Скот, няма да мога да те подкрепя, колкото и да настоява моят приятел Сам Бъфорд. Обади ми се лично да те препоръча! Каза, че иска ти да го наследиш.

— За мен Сам е герой — каза Скот.

— И ти си герой за доста хора, Скот.

— За разни футболни фенове.

— Не само покрай футбола, Скот, а и покрай процеса за убийството на сина на Маккол.

— Вие знаете за него?

Сенаторът се усмихна.

— Кое, че се изправи по телевизията и обвини един сенатор във възпрепятстване на правосъдието? Знам, разбира се.

— Вижте, аз…

— Трябва да ти кажа, че страшно се впечатлих.

— Наистина ли?

— Да. Както и много други консерватори в цялата страна.

— Консерватори?

— Ами да! Ние ненавиждаме федералното правителство. А ти се изправи срещу него, за да защитиш правата на една американка. По дяволите, Скот, страхотен филм би излязъл от този процес! А от теб ще излезе добър федерален съдия.

Скот не можа да сдържи усмивката си. За момент се видя как влиза в съдебна зала като федерален съдия Атикъс Скот Фени.

— Е, много благодаря, сенаторе.

Сенаторът пресуши чашата си и направи знак на келнера да му донесе още един джин тоник.

— И така, Скот, ако спечелиш делото и излезеш чист след проверката на ФБР, ти си на второ място в списъка.

Скот усети как усмивката му замръзва.

— На второ?

— След Шелби Морган.

— Съдийката по делото срещу бившата ми жена?

Сенаторът кимна.

— Тя знае ли, че съм след нея в списъка?

— Знае.

— Е, поне делото няма да е скучно.

Сенаторът се усмихна.

— Като борба на два питбула.

Скот вече се виждаше зад бюрото във „Форд-Фени“.

— Съжалявам, Скот, но съм й задължен. — Вторият му коктейл пристигна и той протегна ръка към чашата. — Това е политиката.

— Постът федерален съдия не бива да е предмет на политическа целесъобразност, сенаторе.

— Нима? Я не ми се прави на наивник, Скот! Всичко е политика. Върховният съд всеки ден взема политически решения, тълкува конституционни текстове и разтяга закона както му скимне. — Сенаторът поклати глава. — Конституционното право е най-голямата измама в американската история. Но и двете партии го обичат, защото с него цакат демокрацията. Не ти се налага да убеждаваш мнозинството от американските граждани в правотата си, достатъчно е да убедиш петима върховни съдии, и победата, политическата победа, е твоя. — Той отпи от чашата си. — Защо демократите искат да дадат гражданство на дванайсет милиона нелегални имигранти от Мексико? Защото ги е грижа за тях ли? Не. Защото това са дванайсет милиона гласа за Демократическата партия. Защо демократите искат държавно здравеопазване? Защото техните избиратели ще получат безплатна здравна помощ, за която ще платят нашите избиратели. Всичко е политика, Скот, включително кой ще седне на федералната съдийска маса.

— Това не е демокрация.

— Демокрацията се случва само по време на избори, Скот. Всичко останало е политика. Аз лично предпочитам теб пред Шелби, но съм задължен на покровителите й и я сложих първа в списъка. Да се надяваме, че при проверката ФБР ще й изкара някои кирливи ризи, за да минеш напред.

Скот благоразумно предпочете да не пита нито кои са покровителите на Шелби Морган, нито за какво им е задължен сенаторът.