Марк Хименес
Обвинена в убийство (10)

9

Беше рано сутрин и Скот тичаше по плажа.

Той цяла нощ се бе мятал в леглото при мисълта, че след две години двамата с Ребека отново спят под един покрив. Делеше ги само една тънка стена, така че той чуваше всяко нейно движение. Затова, когато първите слънчеви лъчи огряха щорите на прозореца му, той си сложи шорти и гуменки и излезе навън.

Първоначално се затича на запад, с гръб към изгрева. Мокрият пясък лъщеше на утринната светлина и жвакаше под стъпките му. Имаше отлив и плажът беше широк и мокър, осеян с пресни черупки от миди, тичащи настрани рачета и медузи, останали на сухо. Чайки събираха умрелите риби, пеликани наблюдаваха безучастно отстрани. Вятърът беше утихнал, морето беше спокойно, вълните бяха станали лениви, без бели гребени. Чистият въздух изпълваше дробовете му, в този час плажът беше само негов.

Скот тичаше, за да се отърве от мислите си, но не успяваше. Толкова време бе прекарал без нея, а сега отново живееха заедно. Той не го бе искал, не се бе надявал на това. Но пък на какво се бе надявал, когато се бе съгласил да я представлява в съда? Самият Скот не можеше да си отговори на този въпрос. Той бе взел решението си не като адвокат, а като мъж. Защото именно като мъж я бе разочаровал и сега искаше да разбере как и защо.

Скот Фени нямаше нужда да се връща към миналото си по време на сутрешния крос; той вече живееше в миналото.

 

 

Малко след като Ребека го бе напуснала, един даласки адвокат по бракоразводни дела, неотдавна сполетян от същата съдба, бе споделил със Скот „седемте фази на женската измяна“:

1. Неверие — парализиран си от шока, че съпругата ти те е оставила заради друг.

2. Отричане — решаваш, че тя сигурно има тумор в мозъка, което е единственото правдоподобно обяснение за подобна налудничава постъпка.

3. Гняв — нападаш я заради нейната измяна.

4. Разкаяние — обещаваш да се промениш само и само съпругата ти да се върне при теб и да заживеете постарому.

5. Срам — изолираш се от обществото, защото си въобразяваш, че където и да отидеш, всички знаят.

6. Самообвинение — тя те е изоставила заедно с децата ти, но по някаква странна логика ти си този, който я е предал. Обвиняваш себе си. За всичко си виновен ти.

Както Скот сам бе имал възможност да се убеди, първите пет фази преминаваха относително бързо. Но самообвинението щеше да го държи дълго… може би завинаги? А едва когато успееше да излезе от тази шеста фаза, можеше да премине към седмата:

7. Излекуване.

Дали някога Скот Фени щеше да се излекува от Ребека Фени?

 

 

Зърна я в далечината — самотна фигура, облечена в бяло и застанала до голямата бяла къща на фона на синьото утринно небе. И тя, и къщата бяха осветени от лъчите на изгряващото слънце и сякаш сами излъчваха светлина.

На пясъчния плаж имаше неголяма изкуствена дюна — явно ландшафтният архитект бе проектирал преграда срещу морските вълни. Предната част на къщата беше надвиснала над тази дюна, а задната се издигаше върху високи бетонни колони. Но това не беше някакво плажно бунгало, което се даваше под наем на туристи или студенти през ваканцията. Беше разкошна четириетажна вила за милиони долари, с огромна тераса на втория етаж, от която по стълби се слизаше на плажа. Между металните заграждения, поставени около нея, бяха опънати жълти полицейски ленти. Скот спря да тича и пристъпи към нея. Тя усети присъствието му и се извърна. Лицето й бе мокро от сълзи.

— Сънувах, че е бил на турнир и се е върнал.

Тя зарови лице в голите му гърди. Крехкото й тяло се разтърсваше от хлипове. Каквото и да му бе причинила, двамата имаха дете. Бракът може да се разпадне, но тази връзка остава. И сега Скот прегръщаше именно тази жена — майката на детето му, а не онази, която някога го бе напуснала заради друг. Остави я да се наплаче и когато тя се поуспокои, попита:

— Ребека, какво всъщност се случи онази нощ?

— Събудих се и го открих мъртъв.

— А преди това?

Тя избърса лицето си с длани.

— Вечеряхме в „Гайдо“.

— По кое време?

— Около седем.

— Пихте ли алкохол?

— Да, и двамата.

— Бяхте ли пияни?

— Имахме повод за празнуване.

— Какъв?

Тя се поколеба и извърна глава встрани.

— Трей ми предложи брак.

— След две години?

Ребека вдигна рамене.

— А ти какво му каза?

— Казах му: „да“.

Дори след две години раздяла думите й го жегнаха.

— Кой друг беше там?

— Разни местни и… Рикардо, келнерът, който обикновено ни обслужва.

— Карахте ли се?

— С Рикардо ли?

— С Трей.

— Не. Бяхме щастливи. Вечерта беше празнична.

— Рикардо чу ли Трей да ти прави предложение?

— Едва ли. Но по-късно, така или иначе, му казахме.

— И после?

— Прибрахме се вкъщи.

— Кой шофира?

— Трей. Не ми даваше да карам бентлито.

— Трей е имал бентли?

— Кабриолет. В гаража е.

— По кое време се прибрахте?

— Към десет.

— Дълго сте вечеряли.

— Нали ти казах, празнувахме.

— После?

— Разходихме се по плажа. Точно тук, където сме сега. После си легнахме.

— Колко беше часът?

— Единайсет. На сутринта Трей трябваше да става много рано, имаше тренировки за Открития шампионат.

— И в един момент ти се събуди?

— Беше ми студено.

Очите й бяха приковани в терасата над главите им. Гласът й беше равен, сякаш даваше свидетелски показания като страничен наблюдател на събитията от онази нощ.

— Спалнята е ей там, в края на терасата. Спяхме на отворени врати, за да чуваме вълните. Станах, за да затворя, но реших да изляза на терасата. Беше тихо, чуваше се само прибоят… обляха ме пръски, избърсах лицето си… но го усещах все така мокро. Огледах се… по мен беше полепнало нещо тъмно. Втурнах се вътре, запалих лампата и навсякъде имаше кръв… по него, по мен… Бях спала, обляна в кръвта му.

Тя заплака отново. Скот я прегърна през рамо.

— Ребека…

Изчака, докато тя извърна глава към него. Искаше да я гледа в очите, когато й задаваше въпроса си и когато получаваше отговора й.

— Ти ли го уби?

Тя не отклони погледа си.

— Не. Кълна ти се, Скот, аз го обичах.

Както Скот Фени я бе обичал навремето. А може би още я обичаше. Не беше сигурен, но знаеше едно: след единайсет години брак, през които бяха делили едно легло, той я познаваше добре. Ребека Фени не беше способна да убие човек.

* * *

Те се върнаха по плажа до вилата и завариха Консуела и Луис да приготвят закуска. Карин хранеше малката Мария, която както обикновено се съпротивляваше на броколите, а Боби, Карлос и момичетата гледаха телевизия. Като ги видя, Бу изтича при тях и извика:

— Скот, имаме кабел!

— Само за през лятото. А за вас двете само „Дисни“!

Тя го погледна, сякаш искаше да му каже „Ти вярваш ли си?“, но само попита:

— Премери ли си пулса?

— Не.

— Чувстваш ли се отпаднал, вие ли ти се свят? Имаш ли болки в гърдите?

— Бу, нищо ми няма. Престани да се тревожиш за мен!

Тя се намръщи и се обърна към Ребека.

— Мамо, когато се събудихме, теб те нямаше.

— Бях излязла да се поразходя по плажа.

— Можех да дойда с теб…

— Обличай се, Боби! — каза Скот. — Отиваме на среща с окръжния прокурор. И вземи видеокамерата. Карин, ти снеми показанията на Ребека.

— Мистър Фени — обади се Луис, — какво ще кажете за солени палачинки и наденица?

— Може една палачинка.

— Нося я.

— Луис, днес намери ресторант „Гайдо“. Карлос, иди с него, може да се наложи да му превеждаш. Питайте за келнер на име Рикардо. Поговорете с него, вижте какво знае, дали е видял непознати в ресторанта в четвъртък вечер, някой да е разпитвал за Трей. — Скот отиде в кухнята, пристъпи до Луис и прошепна: — Питай го изрично дали е чул Трей да предлага брак на Ребека.

Луис кимна. Скот се върна в дневната и подкани всички присъстващи:

— Да хапнем, момчета и момичета! Чака ни дълъг ден!

* * *

Скот закуси, взе си душ и се облече лежерно: дънки, сандали и трикотажна риза. В последно време носеше костюми само в съдебната зала, което беше едно от предимствата, че не работеше за голяма кантора, макар това да не компенсираше загубата на 750 000 долара годишна заплата. После излезе на задната тераса, където Карин снемаше показания от Ребека. Спря се при тях и погледа бившата си съпруга с очите на съдебен заседател, който преценява поведението на обвиняемия. Тя беше едновременно обвиняем и единствен свидетел. Журито трябваше да повярва на Ребека Фени.

— Ребека — казваше в този момент Карин, — какво направи, след като се върна в стаята и откри Трей с нож в гърдите?

— Позвъних на деветстотин и единайсет.

— От спалнята ли?

— Да.

— А след като позвъни, какво направи?

— Останах на телефона, докато пристигна полицията.

— Не си се опитвала да го съживиш?

— Не.

— Защо?

— Имаше толкова много кръв… Знаех, че…

— Трей имаше ли застраховка „Живот“ в твоя полза?

— Не.

— А двамата да сте имали общи банкови сметки?

— Не. Аз дори лична нямам.

— Как плащаш разноските си?

— Никак. Трей плащаше всичко. Всъщност счетоводителят ни.

— Как се казва вашият счетоводител?

— Том Тейлър. Кантората му е на Странд авеню.

— А как пазаруваше?

— Трей ми даваше пари.

— По колко ти даваше на едно излизане?

— По хиляда, понякога повече.

— Кеш ли?

— Да.

— И ти какво си купуваше?

— Акции и облигации, ха-ха! — Тя повдигна рамене. — Дрехи и бижута, разбира се, какво да си купувам?

— Предишния ден Трей беше ли ти оставил пари?

Ребека кимна.

— Той цял ден беше на тренировки в клуба. Каза ми да ида до Хюстън и да си купя нещо секси. Предполагам, че защото същата вечер се е канел да ми направи предложение.

— Какво си купи?

— Обичайното — еротично бельо, обувки.

— Откъде?

— От „Виктория Сикрет“ и „Джими Чу“… имат бутици в „Галерия“.

— Кога се върна вкъщи?

— Около шест. След което излязохме за вечеря.

— Ти включена ли си в завещанието му?

— Никога не съм го питала.

— Защо?

— Аз не му бях съпруга. — Ребека подаде на Скот някакъв плик. — Ето писмото от адвоката на Тери Ролинс.

Скоти извади писмото и го зачете. Някакъв местен адвокат на име Мелвин Бърк представляваше наследниците на Трей Ролинс. При смъртта си Трей нямал завещание, което означавало, че законен наследник на цялото му имущество е неговата сестра Тери Ролинс, единствената му жива роднина. Всичко, което Трей притежавал приживе, сега било нейно. Ребека нямало да получи нищо. С писмото Мелвин Бърк й нареждаше да не влиза по никакъв повод в къщата и да не изнася нищо от нея. Освен това я уведомяваше, че не е поканена на опелото на Трей и няма да бъде допусната в църквата.

— Ти познаваш ли Мелвин Бърк?

Ребека поклати глава.

— Дори не знаех, че Тери има адвокат на острова.

Карин продължи да я разпитва:

— Следователно ти не си имала никаква финансова изгода от смъртта на Трей?

— Изгода? Та аз сега нямам нищо! Нямам нито дом, нито кола, пари… дрехи, бижута… нищо!

— Имаш дете, което още те обича.

Двете жени се изгледаха като боксьори, които се преценяват преди схватка. Накрая Ребека извърна глава към Скот, сякаш се надяваше да я защити. Той не можеше. Беше готов да я защитава по обвиненията в убийство, но не и че е изоставила детето си. Тя въздъхна и отново насочи вниманието си към своята бременна инквизиторка.

— Тази последна нощ двамата с Трей правихте ли секс?

— Карин!

Ребека отново погледна към Скот.

— Установяване на мотив — обясни той.

Тя въздъхна и каза:

— Да.

— Къде? — попита Карин.

— На плажа. Там не ходи никой, откакто връхлетя Айк.

— С какво беше облечена?

— С бельото, което си бях купила същия ден.

— По-точно?

— Бял копринен корсаж и прашки.

— Преоблече ли се, преди да си легнеш?

— Не. Защо?

— Неговото ДНК е доказателство за секса.

— Полицията ми взе дрехите!

Карин кимна.

— Като веществени доказателства. Липсваше ли нещо ценно от къщата?

— Не знам, още на сутринта ме арестуваха. Оттогава не съм била там.

— Двамата с Трей цялата седмица ли прекарахте във вилата?

— Кацнахме предишната неделя вечер от Калифорния.

— Миналата седмица защо не е имал състезания?

— Току-що беше спечелил щатския турнир на Калифорния и искаше да си даде една седмица почивка преди Открития шампионат в Ню Йорк. Да се посъвземе, пък и да потренира. Това е голямо и отговорно състезание.

Скот прецени, че е чул достатъчно.

— Карин — обади се той, — искам от теб подробен график за действията на Трей и Ребека през този ден. Всяка вечер ще се събираме тук да обсъждаме напредъка и стратегиите.

После Скот се обърна към Боби, който наблюдаваше отстрани разпита.

— Хайде да тръгваме да се запознаем с врага.