Марк Хименес
Обвинена в убийство (25)

24

Окръжният прокурор зае мястото си зад бюрото под рибата меч, а Тед Нюман и Ханк Ковалски седнаха до стената. Екипът на защитата се настани на столовете срещу бюрото. Карин отвори лаптопа си със съсредоточеността на артилерист, който приготвя оръдието си за стрелба. Боби извади от чантата найлоновите пликове, в които се намираха предметите с пръстови отпечатъци, събрани от Скот на турнира, и ги постави на бюрото.

— Аха, още отпечатъци значи — каза Рекс. — Между другото, Ханк вече провери тези на Гъската. Не съвпадат с никои от онези в къщата. Тези на кого са?

— На заподозрени.

Ханк се приближи и огледа един по един найлоновите пликове, които бяха надписани с черен маркер.

— Чаша с инициали ТМ… кутийка от безалкохолна напитка с инициали ЛП… найлоново пликче с инициали РХ… програми от турнира по класически голф в Хюстън с инициали БМ, ДП и ВХ… бирена бутилка „Будвайзер“ с инициали НМ… пет бутилки от „Корона“ с обозначение СР.

Окръжният прокурор се обърна към Скот.

— Няма ли да ми кажеш чии са?

— Още не.

— Пусни ги за проверка — каза Рекс на Ханк и попита Скот: — Това ли е всичко?

— Засега.

— Добре тогава, мой ред е. — Прокурорът плъзна купчина листове по бюрото. Скот ги взе и ги подаде на Боби. — Веществено доказателство номер едно: списък и разпечатки от всички мейли, изпратени до и от Трей през последните шест месеца, включително до неговата интернет страница. Моите техници ги свалиха от лаптопа му.

Боби прегледа списъка и каза:

— Няма нито един до или от останалите жени.

— Какви останали жени?

— Чуваме, че Трей Ролинс бил голям женкар — отвърна Скот.

— Женкар? Последния път, когато проверих в Наказателния кодекс, това не се смяташе за престъпление в Тексас, и слава богу! — Прокурорът се засмя гърлено. — По дяволите, Скот, ако изглеждах като него и имах неговите пари, и аз щях да съм женкар!

— Щеше да сваляш омъжени жени, а?

Рекс вдигна рамене.

— Едва ли щях да рискувам. Тук законът разрешава да носиш оръжие… Какви омъжени жени?

— На всички останали играчи. И то по време на турнирите.

— Това със сигурност ли го знаеш?

— Самите те си признаха.

— Ти май все пак смяташ да съдиш Трей, а?

— Не, Рекс, смятам да намеря убиеца му.

— Убийцата е в ареста. Виж, Скот, Трей беше млад, богат и известен. Ти самият не си ли гонил мацки като млад?

— Не и омъжени жени.

Прокурорът посочи найлоновите пликове на бюрото.

— Това техни отпечатъци ли са?

— И на съпрузите им.

— И ти смяташ, че убиецът може да е някой ревнив съпруг?

— Не е изключено.

— Може пък жена ти да го е ревнувала.

— Същата вечер Трей й е направил предложение за женитба.

— Тя го казва. — Прокурорът побутна още един лист през бюрото. — Веществено доказателство номер две: списък на сайтовете, които Трей е посещавал през последните шест месеца. Порносайтове са предимно.

Скот подаде листа на Боби; Карин се наведе напред, за да прочете списъка.

— А във „Фейсбук“ влизал ли е?

— Всеки ден през последните два месеца — отвърна Боби.

— Какво имаш предвид? — попита прокурорът.

— Трей може да е комуникирал с някого чрез „Фейсбук“ акаунта си, без това да се регистрира в електронната му поща.

— С кого например?

Карин натисна няколко клавиша на клавиатурата и извърна екрана към Рекс.

— Например с нея.

— Коя е Били Джийн Пъкет?

— Седемнайсетгодишната дъщеря на Пийт Пъкет.

— Професионалният голфист?

Скот кимна.

— Трей е въртял любов с Били Джийн. Пийт го е заплашил, че ще го убие, ако не я остави на мира. Станало е на турнира в Калифорния, една седмица преди убийството. Има свидетел.

— Да разбирам ли, че не е послушал бащата?

— Именно.

Окръжният прокурор разпери ръце над найлоновите пликове.

— Имаш ли отпечатъци на Пийт Пъкет?

— Още не. Но той ми изглежда способен на насилие. Заплаши ме със стик. Отпечатъците на кухненския плот са на мъж с големи ръце. Работниците от съседния строеж са видели едър мъж да се върти около къщата на Трей в деня на убийството. С него имало и русокоса млада жена.

Ханк направи презрителна гримаса.

— На мен ми казаха, че нищо не са видели.

— Ти си ченге.

— Виждал съм Пийт по телевизията — каза Рекс. — Едър е наистина. Били Джийн е блондинка, нали? — Той погледна профила й във „Фейсбук“ на екрана.

— Да — каза Скот. — Освен това Пийт е ловец, казват, че борави умело с пушка и с нож. И въпросния ден е бил в дома на Трей.

— Можеш ли да го докажеш?

— Още не.

— Когато го докажеш, обади се.

— Рекс, мисля, че Пийт Пъкет е убил Трей.

— Не беше ли асистентът, онзи… Гъската?

— Ти току-що каза, че отпечатъците на плота не са негови.

— Скот — обади се Карин, — трябва да изискаме от „Фейсбук“ разпечатки на цялата му кореспонденция с Били Джийн. Може да е споделила с Трей за заплахите на Пийт.

Окръжният прокурор вдигна ръце с дланите нагоре и се обърна към Скот.

— Интернет, есемеси, „Фейсбук“, „Туитър“… Нямаш ли понякога усещането, че виртуалният свят ще измести напълно реалния?

— Не само понякога — отвърна Скот. — При две дъщери на единайсет… — После се обърна към Карин. — Къде е седалището на „Фейсбук“, в Калифорния ли?

Карин натисна няколко клавиша.

— В Калифорния. В Галвестън присъстват само виртуално. Изключено е да се съобразят с тукашна призовка.

— Може и да се съобразят, ако аз я подпиша.

— Би ли го направил?

— Защо не? Нали ти казах, Скот: жена ти го е убила. Но ако се окаже, че не е тя, бих желал да знам кой е — каза той и заръча на Карин: — Ти състави призовката, професорке.

— Обикновено аз съставям призовките — обади се помощникът му.

— Знам — отвърна Рекс и се обърна към Скот. — Дори Пийт да е бил в къщата на Трей, отпечатъците върху ножа не са негови, а на жена ти. Как ще ми обясниш това?

— Засега нямам обяснение.

— Като намериш някакво, обади се — каза прокурорът и му подаде поредния документ. — Веществено доказателство номер три: разпечатки от проведени телефонни разговори по стационарен и мобилен телефон. С име на събеседника, дата и час, както и продължителност на разговора.

Погледът на Скот пробяга по листовете.

— Много е говорил с Тери и Ребека. И с никакви други жени.

— А по мобилния?

— Свалихме списъка на разговорите направо от телефона — каза Рекс.

— Може да е изтрил някои, но всички разговори, дори изтритите, се регистрират в месечната сметка. Трябва да пратим призовка и на мобилния оператор.

— Хубаво, напиши и нея.

— Последните разговори на Трей в четвъртък са били с Ребека, с Том Тейлър и с някой си Бенито Естрада в седем вечерта — каза Скот. — Кой е той?

Окръжният прокурор се облегна назад и погледна Ханк.

— Това е свързано с веществено доказателство номер четири: токсикологичната експертиза. — Той вдигна един лист от бюрото и зачете: — Алкохолното съдържание в кръвта на Трей Ролинс към момента на смъртта е било две точка шест промила, или три пъти по-високо от допустимото за шофиране. В кръвта му е открит и кокаин. Шестстотин нанограма на милилитър.

— Това много ли е?

— Доста.

— Достатъчно, за да предизвика смърт?

— И аз зададох същия въпрос на съдебния лекар. Не можем да водим дело за убийство, ако е умрял, преди да бъде наръган.

— Можем да я подведем за гавра с труп — обади се помощникът.

Окръжният прокурор не му обърна внимание.

— Съдебният лекар казва, че в момента на наръгването е бил жив. Сърцето му е изпомпало много кръв.

— В къщата открит ли е кокаин?

— Не. — Рекс потри лице с длан. — Добре че баща му вече не е между живите, това щеше да го довърши. — Той вдигна поглед към Скот. — Вече не храня никакви илюзии за Трей.

— Това е добре.

— Сега е твой ред, Скот.

— За какво?

— Да преодолееш илюзиите си. За жена ти.

В стаята настана тишина. Скот чуваше собственото си дишане.

— И от нея взехме кръвна проба — продължи Рекс. — Алкохолно съдържание: две точка две.

— Тя ми каза, че са пили в „Гайдо“.

Окръжният прокурор продължаваше да се взира в листа пред себе си.

— Какво има, Рекс?

Прокурорът вдигна глава.

— Скот, у жена ти също открихме кокаин. Четиристотин нанограма. Била е пияна и дрогирана. Може би затова е заспала, обляна в кръвта на Трей.

За пръв път в живота си Скот Фени бе изпаднал в безсъзнание след сблъсък по време на футболен мач в университета. Когато се свести, се чувстваше зашеметен и объркан, сякаш мозъкът му отказваше да артикулира човешка реч. По същия начин се почувства и сега. Ето защо Боби пое разговора от тяхна страна.

— Може затова да не е усетила, когато убиецът е влязъл в стаята и е наръгал Трей.

— Виж, Скот — каза окръжният прокурор, — знам, че имаш дъщеря, и няма да внеса тази експертиза като доказателство. Но имай предвид, че фактите ще излязат на процеса.

Скот се опитваше да осмисли факта, че Ребека е вземала кокаин. Но умът му не можеше да се справи със задачата.

— Сигурен ли си? За кокаина?

— Можеш да си направиш сам теста, запазили сме ти още една проба от кръвта й.

Рекс плъзна листа по бюрото.

— И какво общо има всичко това с Бенито Естрада?

— Бенито е известен наркопласьор на острова. Двамата с Трей са приказвали често по мобилните си телефони. Което значи, че Трей му е бил редовен клиент. ВИП клиент, така да се каже.

— Разкажи ми за Бенито.

— На двайсет и осем години, с диплома от Харвард, кореняк островитянин. Ръководи канал на картела „Гуадалахара“ за цялото крайбрежие на Мексиканския залив. Смята се за почтен бизнесмен, дори се държи като такъв: занимава се с благотворителност, дари половин милион за пострадалите от Айк, местните го боготворят. Управлява империята си като бизнес предприятие, без улични престрелки и кръвопролития.

— Отрядите „Зета“ пренесоха нарковойната отсам реката — обади се Ханк.

— Какви са тези отряди „Зета“?

— Бойните групи на картелите. Бивши командоси в мексиканската армия, ние ги обучаваме, те се хващат на работа при крупните наркобарони. Всичко, което си виждал по телевизията за нарковойната в Мексико — отвличания, осем хиляди убийства само за миналата година, обезглавени трупове, провесени от надлези или хвърлени в Рио Гранде — всичко е тяхна работа. В сравнение с тях нашите мафиоти са малолетни хулиганчета. Те владеят цялата страна. Заради такива като нас Мексико е на ръба на национална катастрофа.

— Как така?

— С парите от дрогата. Мексиканците изнасят дрога на север, докато американците изпращат оръжие и по двайсет милиарда долара годишно на юг, които попадат в картелите. Представи си саудитците да изпращат всяка година по двайсет милиарда на ислямски терористи в Щатите, които с тези пари да убиват по осем хиляди американци годишно? Та ние ще сринем Саудитска Арабия със земята!

— А „Зета“ са в Тексас, така ли?

— Те са навсякъде. Петима местни пласьори в Атланта дължали на картела двеста хиляди долара, не си платили навреме и онези им пратили „Зета“. Бандитите обезглавили петимата, като заснели екзекуцията на видео и качили клипа в интернет. Ядосаш ли с нещо картела, си мъртъв. Като първо ще те изтезават и режат парче по парче. Това не е обикновено убийство, а послание.

— Къде да намеря Бенито? Трябва да говоря с него.

— Бенито няма да разговаря с теб.

— Човек не знае, докато не опита.

— Гледай да не си изпросиш куршум в главата — изпръхтя презрително Ханк. — Виж, Скот, не ви знам как работите в Далас, но тук, на острова, не можеш просто да отидеш при Бенито Естрада и да го заговориш. Трябва да носиш полицейска значка или пистолет, за предпочитане и двете. Бодигардовете му са като гардероби, Скот.

— Ще взема Луис.