Марк Хименес
Обвинена в убийство (52)

51

В момент Скот разбра, че Ребека не може никога повече да бъде негова съпруга, нито майка на Бу. Той не я искаше повече.

Тя го беше лъгала, беше вземала кокаин, и то докато живееше под покрива му това лято. Дали след всичките й лъжи нямаше накрая да се окаже, че е убила Трей? Дали и за това не го бе подвела? Плащах му със секс. Всички съмнения в подкрепа на невинността й, които с толкова усилия бяха успели да посеят в съзнанието на съдебните заседатели, бяха отнесени в океана само от тези няколко думи. Като къщите на брега от урагана Айк. С тях на практика Ребека си бе подписала присъдата. Освен ако не се случеше чудо, освен ако Скот не успееше да обясни защо отпечатъците й са върху дръжката на ножа, и то разположени по този начин.

* * *

— Скот!

— Да, миличка?

— Ти ме излъга, нали?

— За кое?

— Че мама не е вземала дрога.

— Ти си гледала делото по телевизията!

— Трябваше да го гледам.

— Да. Излъгах те.

— Защо?

— Защото не мислех, че е редно да знаеш подобни неща за майка си.

— И на мен ми се иска да не ги знаех. Тези, както и много други работи.

— Също и на мен.

— Аз вече реших.

— Какво?

— Не искам тя да се връща при нас.

През юли слънцето в Тексас залязва чак след девет. Скот и компанията му бяха вечеряли в града. Бу искаше да поговорят насаме и Скот я изведе на разходка по дигата, докато останалите се прибраха вкъщи. Само верният Луис тръгна след тях.

— Това, което каза мама днес в съда… не беше никак добре, нали?

— Не. Не беше добре.

— Мислиш ли, че съдебните заседатели ще я пратят в затвора?

— Да, мисля.

— Ще се тревожа за нея.

— Бу, ти си само на единайсет. Трябва да престанеш да се тревожиш за всички и всичко: за майка си, за моето здраве…

— За теб винаги ще се тревожа, Скот.

Повървяха още малко. Тишината на крайморската алея контрастираше странно с бурите, които бушуваха в съзнанието на Скот.

— Реших и още нещо — каза Бу.

— И какво е то?

— Не искам кабелна телевизия.

Разхождаха се мълчаливо още известно време, докато стигнаха до една сергия, на която възрастен мексиканец продаваше дини, пъпеши, ябълки и портокали. Старецът ги изгледа дружелюбно и похвали на висок глас стоката си:

— Ледени дини, пресни, току-що откъснати!

Скот посочи една диня върху тавата с лед.

— Претегли ми половината.

Старецът се наведе над паянтовия тезгях и вдигна динята от леда. Постави я върху восъчната хартия, обърна се и измъкна отнякъде огромен нож. Хвана го за дръжката с острието надолу и със замах го заби в зрялата диня, която се разцепи по цялата си дължина. Старецът извади ножа, завъртя динята от другата страна и повтори движението, докато я сряза на две равни парчета, с тънка зелена кора и сочно червено месо… също като динята, която бяха видели в хладилника на Трей, докато правеха оглед на местопрестъплението.