Марк Хименес
Обвинена в убийство (50)

49

— Това беше неочакван обрат — каза Боби с пълна уста. Ядеше пържени скариди.

Останалите се бяха върнали за обяд във вилата, а Скот и Боби бяха седнали да хапнат в едно ресторантче на крайморската алея; Скот нямаше апетит и не беше докоснал храната си.

— Тъжно, нали? — продължи Боби. — Тази история с Били Джийн…

— На нея й трябва майка.

— Надявам се да се оправи.

— Ако Трей беше давал кокаин на Бу или Шами, аз също бих го убил.

— Аз щях да ти помагам.

 

 

След обедната почивка Ханк Ковалски пресрещна Скот на влизане в съдебната зала.

— Ханк, не съм изхвърлил аз оня тип през прозореца на тоалетната!

— Не съм си и помислял такова нещо. — Ханк погледна с крайчеца на окото си Луис, който седеше кротко сред публиката. — Освен това знам, че пострадалият е една от горилите, които те бяха пребили на плажа. Както се казва: добрият край оправя всичко.

После Ханк бръкна в джоба на сакото си и извади найлоновия плик с четирите миниатюрни шишенца от бърбън, които Скот бе прибрал в самолета.

— Отпечатъците съответстват на онези върху огледалото в дрешника на Трей.

— Не може да бъде!!!

— Значи знаеш чии са?

— По-добре не питай. — Мозъкът на Скот работеше трескаво. — Ханк, задръж шишенцата и стой тук. Ще те призова като свидетел.

Ханк вдигна рамене.

— Тук съм, никъде няма да ходя.

Той се обърна и се отдалечи, а Скот позвъни на Карин от мобилния си телефон. Тя кърмеше бебето, но му отговори.

— Карин, когато проверяваше съдийката, успя ли да откриеш къде е била в нощта на убийството на Трей?

— В Санта Фе, изнасяла е лекция по програма за правна просвета. Върнала се е чак в събота.

Съдия Шелби Морган не беше нито свидетел, нито заподозрян. Но по някакъв начин бе попаднала в гардеробната на Трей. Вероятно двамата бяха правили секс. Какво да предприема сега? — запита се Скот. Какво повелява моралният ми дълг? Той можеше да повдигне въпроса и да поиска прекратяване на делото поради конфликт на интереси. Ако направеше това, дали окръжният прокурор нямаше отново да привлече Ребека като обвиняема пред друг съд? Дали новият съдия щеше да й осигури справедлив съдебен процес? Или за нея беше по-добре всичко да приключи възможно най-бързо? Дали Скот можеше, въоръжен с новите разобличаващи факти, да й издейства оправдателна присъда? Дали можеше да ги извади в подходящ момент, като коз от ръкава си? Или подобен ход можеше да му докара дисциплинарно наказание, най-вероятно отнемане на адвокатските права? Как щеше да се пребори с гузната си съвест?

 

 

Скот се изправи и каза:

— Защитата призовава Ханк Ковалски.

Ханк положи клетва и отиде на свидетелското място.

— Мистър Ковалски, след като полицията предаде случая на окръжната прокуратура, вие ли отговаряхте за събирането на доказателствения материал?

— Да, сър. Аз се занимавах с това.

— Криминологът мистър Дийкс заяви в показанията си, че са открити три отделни комплекта от неидентифицирани отпечатъци в дома на Трей Ролинс: един в кухнята, един върху таблата на леглото в спалнята, където е бил открит трупът, и един върху голямото огледало в гардеробната към същата спалня, така ли е?

— Да, сър.

— По-нататък мистър Дийкс каза, че и трите комплекта отпечатъци са ви били предадени.

— Да, сър.

— След което вие сте установили, че тези в кухнята са на Пийт Пъкет?

— Точно така.

— И как стигнахте до това заключение?

— Вие ми предадохте няколко предмета, по които имаше отпечатъци на възможни заподозрени. Аз ги сравних с откритите в дома. Сред тях бяха отпечатъците върху един предмет, за който вие ми казахте, че бил на мистър Пъкет. Оказа се, че тези отпечатъци точно съответстват на онези, открити върху кухненския плот.

— Установихте ли впоследствие на кого са пръстовите отпечатъци върху таблата на леглото?

— Да, сър.

— Как?

— По интуиция. Сдобих се с предмет, върху който имаше отпечатъци на лицето, и ги сравних. Пълно съответствие.

— И кое се оказа лицето, чиито отпечатъци са открити върху таблата на леглото?

— Рене Рамирес.

Всички в съдебната зала зяпнаха едновременно. Разбира се, Ханк не бе действал по интуиция, а бе снел отпечатъците от чашата на Рене, която Скот бе задигнал от бара на хотел „Галвез“ и бе предал на окръжния прокурор. Рене беше взела интервю от Трей в дома му само няколко седмици преди убийството. Явно интервюто бе протекло в доста интимна обстановка.

— Искате да кажете, че върху таблата на леглото на Трей Ролинс са открити отпечатъци от пръстите на Рене Рамирес?

— Точно така, сър.

— Много интересно.

— И аз мисля така.

За разлика от федералните съдилища, в които адвокатът разпитва свидетелите от специален подиум, в залата на окръжния съд адвокатът има право да се доближи до свидетелското място. Скот пристъпи до Ханк, но остана с лице към съдия Морган.

— А какво ще ми кажете за последния комплект отпечатъци, намерени върху огледалото в гардеробната на Трей Ролинс?

— Да, тях също ги идентифицирах.

Съдийката вдигна очи и го изгледа внимателно.

— И чии са?

— Може би вие ще ми кажете, мистър Фени?

— Защо пък аз?

— Защото аз знам само, че отпечатъците върху огледалото съвпадат с тези върху шишенцата от бърбън.

Съдия Морган се намеси:

— Шишенца от бърбън ли? Какви шишенца, какъв бърбън?

Ханк бръкна в джоба на сакото си и извади найлоновия плик с четирите миниатюрни бутилчици.

— Ето тези. Такива дават в самолетите.

Ханк се пресегна и ги подаде на съдийката. Тя ги разгледа внимателно и когато вдигна очи, Скот видя, че ги е познала.

— Тези шишенца представляват ли веществено доказателство по делото?

— Не, Ваша Светлост. Поне засега.

— А защо тогава занимавате съда с тях?

— Ако ми позволите, Ваша Светлост, това ще се изясни след малко. — Скот отново се обърна към свидетеля. — Мистър Ковалски, откъде имате тези шишенца?

— Вие ми ги дадохте.

— И какво направихте с тях, когато ви ги дадох?

— Проверих ги за отпечатъци от пръсти. Каквито бяха открити по тях. След което сравних отпечатъците с тези, оставени върху огледалото в гардеробната. Констатирах пълно съответствие. Прекарах ги през базата с биометрични данни на ФБР. Там не фигурират.

— Което означава?

— Което означава, че лицето, на което са отпечатъците, никога досега не е арестувано, нито по някакъв друг повод са му снемани биометрични данни, за да бъдат вкарани в системата.

— При какви други случаи, освен при арест на заподозрян, се снемат пръстови отпечатъци?

— Ами ако дадено лице кандидатства за работа с деца, в детско заведение или като треньор на детски отбор, трябва да мине пълна проверка за благонадеждност. Също и ако иска да стане полицай или да постъпи във федерален законоприлагащ или правораздавателен орган.

— Наистина ли? На всички служители във федералната администрация ли се снемат пръстови отпечатъци?

— На онези, които заемат важни постове.

— Като например?

— Онези във ФБР, Агенцията за контрол на храните и лекарствата, граничната полиция. Обслужващият персонал в Белия дом… кандидатите за федерални съдии… и прочие.

— Мистър Ковалски, какво би станало, ако на лицето, чиито отпечатъци са върху шишенцата от бърбън, в един момент бъдат снети пръстови отпечатъци от полицията или друг законоприлагащ орган?

— Отпечатъците се вкарват в системата и тя ги изплюва като съответстващи на тези от шишенцата, защото те са на лице, имащо отношение към дело за убийство.

— Но самоличността на въпросното лице никога няма да бъде установена, ако не се наложи да му бъдат вземани отпечатъци за в бъдеще?

— Точно така.

Скот се извърна към съдия Морган. Погледите им се срещнаха за един безкраен миг, после той обяви, че няма повече въпроси и предаде свидетеля на обвинението. Окръжният прокурор изгледа изпитателно Скот и съдийката, но не зададе въпрос. Рекс Труит не беше глупак.

 

 

Съдия Морган обяви край на съдебното заседание за деня. Докато слизаше от подиума, тя изглеждаше силно раздразнена. Скот излезе от съдебната зала и тръгна по коридора. Рене Рамирес не беше в кабинката си. Беше заявила, че няма повече да отразява делото.

 

 

Скот рядко спеше добре по време на съдебен процес. И тази нощ не беше изключение. Но поне имаше причина: на следващия ден беше ред на Ребека да дава показания.

Той се унесе някъде към един след полунощ, но се събуди малко преди четири. Сторило му се бе, че чува шум. Стана и надникна в спалнята на момичетата, после слезе на долния етаж. Плъзгащата се стъклена врата към задната тераса беше отворена. Ребека беше застанала до парапета, загледана към морето. Той отиде при нея.

— Не мога да заспя — каза тя.

Беше облечена с къса прилепнала нощница и се държеше с две ръце за парапета, сякаш се боеше, че морският бриз може да я отнесе.

— Имах кошмар. Сънувах, че съм в затвора. — Тя се поколеба за миг. — Скот, ако тези съдебни заседатели ме оправдаят, окръжният прокурор може ли да ме изправи повторно пред съд?

— Не. Повторно привличане под съдебна отговорност по едно и също обвинение не се допуска от закона. Но ако излъжеш, докато даваш показания под клетва, могат да те обвинят в лъжесвидетелство.

— А трябва ли да давам показания?

— Да, ако не искаш да идеш в затвора. Отпечатъците ти са върху ножа, това само по себе си е достатъчно, за да бъдеш призната за виновна от повечето съдебни състави. Тези хора очакват да чуят от теб как отпечатъците ти са се озовали върху ножа, искат да им кажеш: „Не съм убила аз Трей, аз го обичах“.

— Така е. Аз наистина го обичах.

Ребека стоеше, загледана във вълните, сякаш омагьосана от техния ритъм. Само луната хвърляше бледа светлина; нощта бе размила всички цветове в различни отсенки на сивото.

— Аз живея в отсенките на сивото — каза тя.