Марк Хименес
Обвинена в убийство (19)

18

Убийството винаги опира до мотив. За всяко убийство трябва причина. Окръжният прокурор бе прав: винаги имаше някакъв мотив едно човешко същество да убие друго. Но Ребека Фени не бе имала за какво да отнема живота на Трей Ролинс.

Докато Гъската имаше мотив. Трей бе отказал да му плати стоте хиляди долара, които му дължеше. Боби също беше прав: в някои части на Америка убиваха човек за пет долара. Сто хиляди си бяха мотив, и то какъв.

Брет Макбрайд също имаше мотив: Трей беше спал с жена му. Мъжете убиват в пристъп на ярост и ревност. Човешката история и затворите са пълни с убийци, хванали съпругите си с чужд мъж; нещо повече, до неотдавна за подобни убийства в Тексас се даваше оправдателна присъда.

Ребека Фени не бе имала мотив да убие Трей Ролинс, но голямото жури, така или иначе, реши да даде ход на делото. Ако съдът я признаеше за виновна, очакваше я доживотен затвор. Освен ако междувременно Скот не успееше да открие истинския убиец.

Той залагаше на двама: уволнения асистент и ревнивия съпруг.

 

 

Малко след един по обяд същия ден Скот мина през портала на кънтри клуба „Хюстън Класик“. Цирковата атмосфера, облечените в бяло бели мъже и красавиците с къси полички и без бельо си бяха същите като предишния ден. Той влезе в тентата за сувенири и си купи една рекламна чанта с емблемата на турнира, после излезе навън и срещна Ник Мадън, който пиеше безплатна бира от съседната тента и говореше по мобилния телефон.

— Мамка му!… Че това да не е углавно престъпление?… На колко години била, викаш? На шестнайсет?… Той е могъл просто да отрече, да каже, че оная се опитва да го натопи, понеже е звезда. Доказано е с ДНК тест?… Тоя олигофрен не е ли чувал за презервативи?! Колко могат да му дадат?… От пет до десет? Божичко, край на рекламните му договори.

Той забеляза Скот и вдигна показалец да го изчака. Скоро разговорът приключи.

— Футболист. Надрусал се и опънал някаква ученичка. Как мога да изкарвам пари от такива простаци?! — Той въздъхна и поклати глава. — Хем гледаме да ги възпитаваме, учим ги да си режат ноктите, да не ругаят, снимаме ги с дечица, а те вземат, че изтърсят някоя мръсотия по телевизията или се оставят полицията да ги спипа с някоя малолетна и… край на рекламните договори. Рекламодателите не обичат такива безобразия, Скот.

Той отпи от бирата и посочи с палец към тентата зад гърба си, на която се виждаше логото на голяма банка.

— Тази банка се разори да ни черпи. Бирата е безплатна, искаш ли една?

— Не, благодаря.

— Е, голямото жури даде ли ход на делото?

— Тази сутрин.

— Още ли подозираш Гъската?

— Главно него.

— Но Ребека отива на съд.

— Освен ако не открия убиеца.

— Ами ако вече си го открил?

— Защо не беше вчера на погребението?

— Трябваше да подписвам договор с друг клиент…

— И това ти беше по-важно от погребението на Трей?

— Виж, Скот, спортистите са рискова група. Пият, друсат се, вършат дивотии. Ето този — той вдигна нагоре телефона си — сега прави по десет милиона годишно, а догодина може да прави регистрационни номера на коли в някой затвор.

— Трей също ли беше рисков клиент?

Ник отклони поглед, когато зад гърба му избухнаха бурни аплодисменти.

— Някой е отбелязал точка.

— От играчите също никой не се яви.

Ник вдигна ръце с дланите нагоре.

— Не се прави погребение в четвъртък, когато е първият кръг на турнира. — Той се засмя гърлено. — Някои хора тук поискаха от докторите да предизвикат преждевременно раждане на децата, за да не се налага да отсъстват от състезание. Няма начин някой да изпусне турнир заради погребение.

— Къде мога да намеря Брет и Тес Макбрайд?

— Брет играе, а Тес е в тентата с коктейлите.

Ник го поведе към бялата тента наблизо.

— Разкажи ми за него.

— Няма нищо за разказване. Единственото, с което може да се похвали Брет, е, че си приличат като близнаци с оня, откачения смотаняк от филма „Бръсначът“. Сигурно затова Тес толкова му изневерява. Както и да е. Във всеки случай Брет е на трийсет и седем и кариерата му залязва. Не че някога е изгрявала. От петнайсет години е по турнирите и никога не е бил дори на километър от медал.

— Как се издържа, след като не печели състезания?

— Достатъчно е да участваш, за да изкараш поне милион. Виж, Скот, онези, които печелят, са не повече от двайсетина души. Останалите са само за пълнеж. Във всеки случай е по-добре, отколкото да се хванат за треньори в някой кънтри клуб, да дават уроци на разни старици и да продават обувки за голф. Докато Брет е участвал във всички турнири през изминалата година, нито веднъж не е свършил по-напред от трийсето място, и пак си е прибрал милиона.

— А за Тес какво ще кажеш?

В отговор Ник само се ухили.

 

 

— Всеки път, като я видя, ми се ще да си поръчам пилешки крилца и една бира.

Тес Макбрайд беше стройна блондинка, облечена като модел на „Пентхаус“ — с яркочервени ултракъси шорти и бяла тениска, плътно прилепнала върху доста едрите й гърди. Беше застанала до машината за коктейли с пластмасова чаша в ръка, пълна с някаква зеленикава течност. От двете й страни я бяха притиснали двама млади мъже с вид на студенти футболисти.

— На двайсет и четири е — каза Ник, докато двамата със Скот си проправяха път към нея. — С тринайсет години е по-млада от Брет и изглежда значително по-добре от него. Той засега я държи с парите си, но въпреки това…

Като стигнаха до нея, Ник безцеремонно прекъсна флирта й с двамата младежи.

— Извинете, момчета, имам важен разговор с мисис Макбрайд.

Младежите отскочиха едновременно встрани, сякаш внезапно бяха забелязали по кожата й екзема.

— Ти си омъжена? — попита недоверчиво единият.

В отговор тя повдигна неопределено рамене. Двамата ухажори се изпариха по посока към тентата за наливна бира.

— Много ти благодаря, Ник.

— Ти наистина си омъжена, Тес.

— Просто се забавлявах.

— Корпоративните спонсори не обичат жените на техните спортисти да се държат като палави гимназистки. Карай в този дух, и скоро пак ще си търсиш работа като келнерка във Вегас.

Тес се усмихна на Скот.

— Миналата година се класирах втора на „Мис Големи цици“.

Тя го огледа преценяващо от глава до пети и се притисна в него. Скот усети дъха й; миришеше на текила.

— А ти кой си?

— Скот Фени.

Очите й го гледаха влюбено, докато замъгленото й съзнание регистрира името. Тя се намръщи и се отдръпна.

— Ти си мъжът на…

— Бившият — поправи я Ник.

— Аз съм адвокатът й — каза Скот. — Искам да те питам за Трей.

— Трябва да тръгвам.

— Мога да ти пратя призовка.

— Аз пък мога да те излъжа.

— В съда това се нарича лъжесвидетелство.

— И какво означава това за мен?

Тес направи крачка към изхода.

— Мога да пратя призовка и на Брет.

Тя се спря.

— Ти си мръсник!

— Аз съм адвокат.

— Същото казвам и аз. Адвокатите сте мръсници. Е, какво искаш да знаеш?

— Имала ли си връзка с Трей?

— Моят интимен живот засяга само мен.

Ник се засмя.

— Тъй ли? И откога?

Тя му хвърли злобен поглед.

— Тес — каза Скот, — ако предпочиташ, мога да говоря и с Брет.

— Брет ще ме напусне, ако разбере.

— Значи двамата с Трей сте били любовници?

Тя вдигна рамене, с което казваше: да, и какво от това?

— Колко време?

— Два месеца. До „Ривиерата“.

— Били сте заедно на Ривиерата?

— Нямаше да е зле, но не. Имам предвид турнира „Ривиера“, в Лос Анджелис.

— Връзката ви е приключила четири месеца преди смъртта му, така ли?

Тя преброи на пръсти.

— Февруари, март, април, май… Точно така.

— Но си имала връзка с него?

— По-скоро нещо като закачка. Започна с „Хоуп“, свърши с „Ривиерата“. Наречи го калифорнийската ни връзка.

Тя пресуши коктейла си и поръча още един на бармана.

— Защо? — попита Скот.

Тес вдигна рамене.

— А защо не? Просто се позабавлявахме. С Брет вече не ми е интересно. Преди да се оженим, всяка вечер беше див купон. Сега, като се приберем в хотела, той се лепва за телевизора. Гледа Си Ен Ен, Нанси Грейс.

Нанси Грейс водеше популярно токшоу по правни въпроси.

— Между другото, снощи Нанси спомена и случая с Трей. — Тя погледна Скот и се намръщи. — Ти прочут адвокат ли си?

— Може би по тия места съм прочут.

— А богат ли си?

— Не.

Тес кимна разбиращо.

— Затова и те е оставила и е тръгнала с Трей.

— Значи Брет не знае за теб и Трей?

— Не. И предпочитам да си остане в неведение.

— А Ребека знаеше ли?

— Никой не знаеше. Бяхме дискретни.

Ник отново се засмя.

— Тес Макбрайд и дискретност! Това и да искам, не мога да си го представя.

Тя му се изплези. После отпи от новия си коктейл и попита Скот:

— Като си й бивш… защо си се хванал да й адвокатстваш?

— Има едно нещо, което се казва лоялност — каза Ник.

— Снощи един в шоуто на Нанси каза: „Адвокат, който представлява себе си, има глупак за клиент. А какво да кажем за адвокат, който представлява бившата си жена?“. Друг отвърна: „Той е куку“. Голям смях падна. Ох, много ми харесва тая Нанси!

— Тя е майка на детето ми — каза Скот.

Очите на Тес се разшириха.

— Имаш дете от Нанси Грейс?!

Ник се засмя.

— На Тес мозъкът й е в циците.

— От Ребека — каза Скот. — Ребека е майка на детето ми. Затова я защитавам.

— А, да бе! — каза Тес. — Бу. Ребека ми показа нейни снимки. Много сладко дете. — Лицето й помръкна. — Мама и татко се разведоха, когато бях на десет. Оттогава много се промених. Ще ти призная, че Трей ми липсва.

— Обичаше ли го?

— Не. Но ми липсва сексът. Най-хубавият силов секс, който съм правила.

— Силов?

— Атлетичен… див… необуздан… — Очите на Тес Макбрайд се рееха в празното пространство; тя облиза червените си устни и продължи сякаш на себе си: — Секс като гимнастика, като фитнес, само че още по-добър. Да се изпотиш, да забравиш всичко, да викаш, да крещиш, да виеш като диво животно…

Скот и Ник се спогледаха и примигнаха едновременно.

— Къде беше Брет в четвъртък вечер? — попита Скот.

— Къде може да бъде? В хотела, гледаше Нанси Грейс.

— В петък сутринта трябваше да играе — каза Ник. — В Орландо.

— В осем — добави Тес. — Машината за коктейли я пускат чак по обяд, така че аз останах в леглото да си отспя.

Изглеждаше малко вероятно Брет да е убил Трей в Галвестън между полунощ и три сутринта и в осем да е бил в Орландо за началния удар. Но добрият адвокат никога не отхвърля с лека ръка някой с мотив за убийство.

— Била ли си някога в къщата на Трей на плажа в Галвестън?

— Не.

— А Брет?

— Не. Виж, Брет няма хъс да спечели едно пикливо състезание, камо ли да убие човек… или да задоволи жена си. — Тя поклати мрачно глава. — Трябваше да стана мормонка. Сега щях да имам четирима съпрузи: един да ме издържа, трима да ме чукат.

— Тес, при мормоните не жените имат по четирима мъже, а обратното: мъжете имат по четири съпруги — каза през смях Ник.

— Вярно ли?! Е, това вече е гадно.

Тес пресуши коктейла си, остави чашата на бара и помаха на бармана. Скот отвори рекламната си чанта, извади отвътре найлонов плик за фризер, хвана чашата за столчето и я пусна вътре. Тес наблюдаваше действията му с лукава усмивчица.

— Не съм го убила аз.

— А кой?

— Вероятно Ребека.

— Защо да го убива и да загуби всичко?

— Прав си. Няма логика.

— Той беше ли споменал пред теб, че смята да се жени за нея?

— Кога да го спомене, докато правим секс?

— Все някога, когато сте се виждали.

— Ние за друго не се виждахме. Не, не е споменавал такова нещо.

Тя отпи от поредния коктейл, който барманът й бе донесъл.

— Виждала ли си ги да се карат?

— Не. Никога. Бяха щастливи.

— Пиеха ли?

— На турнирите се пие. На човек му остава много свободно време.

— Защо не се ожениха?

Тес вдигна рамене.

— Сигурно не е искала да го притиска. Така рискуваше да загуби всичко.

— Ти защо скъса с него?

— Не съм скъсала аз. Той ме заряза.

— Защо?

— Защото се свали с Лейси.

— Лейси Паркър?! — почти извика Ник.

Тес кимна.

Скот се обърна към Ник.

— Коя е Лейси?

— Съпругата на Дони Паркър. Секси миньонче, снимала се е в порнофилми. Запознаха се на първия кръг на турнира в Лас Вегас, а след последния се ожениха. — Той поклати глава. — Абе, така им действа голфът на някои хора.

Скот попита Тес:

— Ребека знаеше ли за Лейси?

— Не ми е споменавала нищо. А бяхме приятелки.

— Приятелки?! Докато си спала с Трей?

Тя вдигна рамене.

— И с него бяхме приятели, но някак по-близки…

Скот се обърна отново към Ник.

— Какво ще ми кажеш за този Дони?

— Какво да ти кажа? Не мога да издействам рекламни договори на човек, женен за порнокралица. Един ден той ми мрънкаше нещо заради Трей, как съм го бил уреждал с големи спонсори и прочие, и аз му казах: „Дони, любителите на порното не рекламират шоколадово мляко“.

— Дони и Лейси били ли са на турнира в Орландо?

— Не — каза Ник. — Бяха си у дома в Сан Диего. Преди две седмици Дони изкълчи китка и сега се възстановява с личния си лекар.

— Но ако Трей е имал връзка с Лейси, когато е бил убит…

— Не, нямаше — каза Тес.

— Откъде знаеш?

— Беше я оставил заради Райли.

— Райли Хейгър?! — Ник вдигна ръце нагоре. — Господи, има ли поне една, която Трей да не е чукал?

Тес сбърчи замислено вежди.

— Може би някоя от по-възрастните съпруги.

Ник погледна Скот в очите.

— Райли е жената на Вик Хейгър, петнайсети в световната ранглиста. На турнира в Орландо завърши единайсети.

— Ти и негов агент ли си?

Ник вдигна рамене.

— Райли беше модел на бельо в Лос Анджелис. В последната онлайн класация се нареди втора по красота сред партньорките на професионалните състезатели. Конкуренцията е ужасно оспорвана, всяко момиче се бори за тази титла.

— Аз бях трета — каза гордо Тес.

— А коя беше първа?

Ник и Тес се спогледаха.

— Ребека? — предположи Скот.

Ник кимна, а Скот попита:

— Ти май не си знаел за аферите на Трей?

— Аз му бях агент, Скот, не сутеньор. Виж, професионалните играчи се разделят, грубо казано, на четири категории. Тези, които са необвързани и чукат наред. Онези, които си имат приятелки и си ги чукат всяка вечер. От женените без деца някои кръшкат, други не. А онези, които имат и деца, ги водят с тях на турнирите, та около игрището заприличва на „Макдоналдс“. Допускам, че Трей си е казал: тия съпруги сигурно имат нужда от малко развлечение. Като историята с Тес.

— Нищо чудно че открихме виагра в банята му.

— Ами човекът е обслужвал половината женско присъствие на турнирите! Само с шоколадово мляко едва ли е щял да насмогне.

— Защо? — попита Скот.

— Какво „защо“?

— Защо всички тези съпруги са спали с Трей? Ти например защо го направи?

Тя се усмихна.

— Нали го видя? Защото е страхотен мъж! Докато нашите съпрузи не са. Боже, та моят Брет прилича на оня от „Бръсначът“.

— Но все пак се омъжи за него — контрира Ник.

— Защото е богат. Е, относително богат. Пък и онази вечер бях пияна.

— Ребека знаеше ли за Райли? — попита Скот.

— И да е знаела, с нищо не го показваше.

— Значи към момента на смъртта си Трей е имал връзка с Райли Хейгър?

— Не.

— Но ти току-що каза…

— Казах, че ме заряза заради Лейси, а после и Лейси заради Райли. Но накрая остави и Райли.

— Заради кого?

— Заради Били Джийн.

— Били Джийн Пъкет? — възкликна Ник.

Тя кимна.

— Свалката между тях започна няколко седмици, преди Трей да… умре.

Ник обясни на Скот:

— Това е дъщерята на Пийт. На седемнайсет е.

— Е, какво се учудваш тогава? — каза Тес. — Младо месо, дори Райли не можеше да се състезава с нея.

Двамата оставиха Тес до машината за коктейли и излязоха навън.

— Пет жени… а, да, плюс мексиканката, и то за има-няма половин година — каза Ник. — Сменял ги е като носни кърпички.

— Всичките ли съпруги, приятелки и любовници на професионалните спортисти са все разни манекенки и миски?

— Разбира се, че не, Скот. Някои са плеймейтки, бивши модели на „Плейбой“ и „Пентхайус“.

— А защо се женят за такива?

— Защото могат да си ги позволят. В професионалния спорт съпругата е вещ, която се купува. Колкото по-високо се класираш, толкова по-голям е изборът ти. Никой от тях няма да се ожени за симпатичното момиче от квартала. Самият ти не си го направил. Всеки професионалист в голфа — особено в голфа! — мечтае за жена като Тес или Лейси, или Райли още от времето, когато като пъпчив тийнейджър е мастурбирал в банята. Точно защото като пъпчив тийнейджър мадамите са го избягвали, не е имал с кого да отиде на абитуриентската си вечер, не е смеел да се опъне на по-яките от него, които са се ориентирали към футбола или баскетбола. Вместо това е хванал татко си за ръчичка и е отишъл с него на голф игрището. И ето го отново, десет години по-късно, фрашкан с мангизи, може да си позволи момичетата, за които е мечтал, и да се прави на голям мъж.

В този момент Тес Макбрайд се появи до тях.

— Какво, да не се е повредила машината? — подкачи я Ник.

Но лицето й беше сериозно.

— Има още нещо — каза тя.

— Какво?

— Пийт беше разбрал за Трей и Били Джийн.

— Откъде знаеш?

— Пийт му е поискал сметка веднъж в съблекалнята, блъснал го е в шкафовете. Брет е бил там и…

— И какво?

— Заплашил го е, че ще го унищожи, ако още веднъж се доближи до Били Джийн.

Скот внезапно се извърна и със забързани крачки тръгна нанякъде. Ник едва го догони.

— Пийт е прословут с избухливия си темперамент. Ако някой каже, че Пийт Пъкет не го е наругал поне веднъж в живота му, значи или никога не е ходил на турнир, или се казва Тайгър Уудс.

— Какво можеш да ми кажеш за него?

— Пийт Пъкет е петстотин и седемдесети в световната ранглиста, което означава, че и ученици от прогимназиите играят по-добре от него. Преди двайсет и четири години е спечелил Открития шампионат на Великобритания, след това още няколко треторазредни турнира, и толкова. В момента е на четирийсет и девет години, от тях последните десет кара на батерии, чака да стане на петдесет и да се пенсионира с почести и парична награда.

— Къде живее?

— В едно ранчо край Остин.

— Където и Гъската.

Ник кимна.

— Ребека казва, че приличал на Рамбо.

Ник изпръхтя презрително.

— Той може да извие врата на Рамбо с голи ръце. Пийт не е някой дебеланко, който може само да размахва стика. Великан, с ръце като дънери. Когато не се състезава, цепи кедрови талпи, за да трупа мускули. В него има нещо от Дивия запад: пуши големи пури, пие бърбън, псува, не си мери приказките. Абсолютен грубиянин.

— Нещо друго трябва ли да знам за него?

— Да. Не му се изпречвай на пътя, когато е ядосан.

— Заплашил е Трей със смърт седмица преди убийството му. После, миналия четвъртък, е бил дисквалифициран и отлетял за Остин заедно с Гъската, в пет вече били в Остин, та като нищо е могъл да се добере с кола до Галвестън преди полунощ. Могъл е да убие Трей. — Скот погледна Ник. — И двамата са могли да го убият. И Пийт, и асистентът му. Имали са мотив, всеки сам за себе си. Дали е съвпадение? Трябва да намеря Пийт Пъкет.

* * *

Вместо него откриха Били Джийн. Тичаха покрай игрището и се оглеждаха за баща й, когато Ник я зърна, седнала сама под едно дърво на отсрещната страна. Между тях и нея имаше четирийсетметрова зелена ливада, заградена с въжета. Вътре се допускаха само играчи, асистентите им, съдиите, репортери и други служебни лица. Всички останали — съпруги, приятелки, мацки без бельо, продавачи на бира и сладолед, адвокати, защитаващи бившите си съпруги — всички бяха извън въжетата.

Нямаше как Ник и Скот да пресекат игрището. Затова отидоха тичешком до края му, заобиколиха и се върнаха по другата дълга страна. Когато се приближиха до Били Джийн, тя не помръдна от мястото си. Беше с гръб към дънера на дървото, обвила с ръце коленете си. Лицето й беше заровено между ръцете. Ник приклекна до нея и я повика тихо:

— Били Джийн…

Никакъв отговор.

— Били Джийн!

Тя бавно вдигна глава. Беше симпатично дете. По нищо не приличаше на порномодел, манекенка или старлетка. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Здрасти, Ник.

Гласът й беше тънък, детски.

— Добре ли си, моето момиче?

Били Джийн избърса лицето си с длан.

— Просто ми е тъжно.

— За Трей ли?

Тя се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам за теб и Трей.

— Ти беше на погребението му — обади се Скот.

Тя погледна към него и попита Ник:

— Кой е този?

Ник се изправи.

— Бившият съпруг на Ребека и неин адвокат сега.

Били Джийн протегна ръка към Ник, той я пое и я вдигна на крака.

— Благодаря! — Без да каже дума повече, тя се провря под въжето и побягна през игрището, като заобикаляше играчите, съдиите и телевизионните оператори.

Скот и Ник се спогледаха, после хукнаха след нея.

— Хей, я се разкарайте от терена! — провикна се един от играчите.

— Ник! — кресна друг. — Какво правиш, по дяволите?

Без да обръщат внимание на подвикванията, Ник и Скот стигнаха до отсрещната страна, провряха се под въжето и продължиха да тичат. Били Джийн ги бе хванала неподготвени, но разстоянието помежду им не намаляваше.

— Доста е бърза! — извика Ник. — Отива към тентата с коктейлите!

Двамата нахълтаха в тентата. Били Джийн я нямаше; там беше само Тес, която си бе избрала нов колежанин за компания. Без да прекъсва флирта, тя посочи през рамото му към задния изход. Скот и Ник изхвръкнаха през него и се затичаха между сергиите със сувенири, рекламни материали и аксесоари. Ник скочи върху една от официалните колички на турнира.

— Ето я! — извика той. — Отива към клуба!

Пристигнаха в сградата на клуба в мига, когато Били Джийн се шмугна в дамската съблекалня.

— По дяволите! — извика Ник.

Двамата се спряха да си поемат дъх.

— Защо изобщо се влачи по турнири? — попита Скот. — Не ходи ли на училище?

— Жената на Пийт почина преди пет години от рак на гърдата. Той е отгледал момичето по турнирите. Затова е толкова отракана. — Ник се усмихна. — Един път си беше показала…

Изведнъж усмивката му се дръпна от лицето. Очите му бяха приковани в някого или нещо зад гърба на Скот, който се извърна и се озова лице в лице с великан, преметнал през рамо дълъг стик за голф като брадва.

— Дъщеря ми ли гоните?

— Ссс-кот — заекна Ник, — запознай се с Пийт Пъкет.

Пийт беше висок, с масивно телосложение, изсечени черти и пура между зъбите. Приличаше на някой от металните шкафове наоколо и излъчваше същата дружелюбност. Лицето му беше червендалесто, мустаците — посивели, ръцете — огромни, а едната от тях вече посягаше към ризата на Скот.

— О, здрасти, Пийт — избъбри припряно Ник, за да отвлече вниманието му. — Да знаеш, уредил съм ти рекламен договор за един милион.

Без да отделя поглед от Скот и без да пуска ризата му, Пийт процеди през зъби:

— Доколкото си спомням, бяхме говорили за два и нито цент по-малко.

Ник повдигна рамене.

— Криза, Пийт.

Пийт отново насочи вниманието си към Скот.

— Казвай, какво искаш от дъщеря ми?

Скот не се боеше от Пийт Пъкет, който наистина беше по-едър, но пък Скот беше по-млад, макар че, ако онзи успееше да го цапардоса със стика, сигурно щеше здравата да го насини. Скот целеше да вбеси Пийт — един бесен свидетел не мисли, когато дава показания. Затова той го попита без предисловия:

— Ти ли уби Трей Ролинс за това, че е чукал Били Джийн?

Пийт завря моравото си лице в неговото; дъхът му вонеше на бърбън и пура.

— Не намесвай дъщеря ми.

— Тя е вече намесена, а също и ти, Пийт. Заплашвал си Трей с убийство. Имам свидетели.

Пийт пусна ризата му.

— Кой си ти?

— Скот Фени. Адвокатът на Ребека.

— И неин бивш съпруг — добави Ник.

— Може пък ти да си убил Трей — каза Пийт. — Защото ти е гепил жената.

— Аз имам алиби — каза Скот. — А ти нямаш.

— Та тя е едва на седемнайсет, по дяволите! От което, разбира се, не следва, че аз съм го убил.

— А убил ли си го наистина?

— Не. Жена ти ме изпревари.

— Откъде да знам, че не си ти?

Пийт изпръхтя презрително.

— То е очевидно.

— Защо?

— Защото аз нямаше да наръгам тоя нещастник. Щях да го пребия с ей тоя стик. — Пийт завря показалец в лицето на Скот. — А ти остави Били Джийн на мира, за да не го опиташ!

С тези думи той се завъртя и изхвръкна от съблекалнята.

Ник поклати глава.

— Пийт е от старата генерация. Вече никой не ползва първи номер стик.