Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Фени (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Accused, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Дамянов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2022)
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Обвинена в убийство
Преводач: Боян Дамянов
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Димитрина Кондева
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-242-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17578
История
- — Добавяне
34
— Смяташ да призовеш всички тези свидетели? — попита окръжният прокурор.
— А ти смяташ ли да откриеш откъде изтича информация при вас?
Прокуратурата и защитата си бяха разменили списъците със свидетели, както се полагаше по закон.
Скот посочи празния стол до стената.
— Къде е помощникът ти?
— Пратих го в приемната на следствения арест. Казах си, че ще му бъде от полза да снема отпечатъци от пияници и клошари навръх Четвърти юли. Отиде вкъщи да се преоблече, за да не повърне някой върху кожените му обувки за триста долара.
Този четвъртък, в навечерието на дългия уикенд за националния празник, сградата на съда беше необичайно притихнала. Окръжният прокурор се зачете в списъка на свидетелите на защитата.
— Наистина ли вярваш, че някой от този списък е убил Трей?
— Предполагам, че поне един ще знае кой е убиецът.
— Звучи като ранглиста на Открития шампионат по голф: Пийт Пъкет, Дони Паркър… — Прокурорът вдигна рязко глава и погледна Скот. — Гейб Петрочели? Смяташ да призовеш Гейб? Защо?
— Защото Трей може да е убит от човек на мафията.
— Не бяха ли отрядите „Зета“? Или Пийт Пъкет? Или Гъската? Виж, Скот, Трей може да е залагал при Гейб, но от това не следва…
— Трей е дължал на мафията петнайсет милиона, загубени на хазарт в казината.
Рекс Труит примигна.
— Това със сигурност ли го знаеш?
— Гейб лично ми го каза.
— Разговарял си с него?
— Да, в бара му.
— Никой не иска да говори с нас, а пред теб всичко си казват…
— За тях вие сте властта, докато аз съм някакъв смахнат адвокат, който защитава бившата си жена. Бенито и Гейб искрено се забавляваха с мен.
— Не се и съмнявам. Но не вярвам Гейб да е излъгал, че Трей е дължал пари на мафията.
— Трей бил загубил по уговорка два турнира, за да им се издължи. В Калифорния и Маями. Съзнателно е пропуснал дупки от близко разстояние, които са можели да му донесат сигурна победа.
— Да, гледах ги и двата по телевизията. Направо не повярвах на очите си, когато не уцели дупката. Но ако им се е издължил, защо са го убили?
— Тези две загуби не са покривали целия му дълг. Трябвало е да загуби и турнира в Атланта, но там по чудо улучил от голямо разстояние.
— Да, и това го гледах. Шансът да вкара беше едно на милион.
— Двайсет милиона е според Гейб сумата, която този негов удар е струвал на мафията.
Рекс помълча няколко секунди, после каза:
— Тук днес е затишие. Искаш ли да се повозим?
Качиха се в черния пикап на окръжния прокурор. Рекс запали пура и подкара по Бродуей, като от време на време сочеше през прозореца.
— Тук преди Айк имаше цял квартал с общински жилища.
— Сенатор Армстронг ми каза, че не възнамерявал да строи повторно домове за бедните, искал Галвестън да стане остров за заможни американци.
Прокурорът кимна.
— Както си е било в миналото, преди сто години. — Той посочи огромните къщи във викториански стил, които се издигаха от двете страни на булеварда. — Тук ставаше чудно красиво, когато цъфнеха азалиите.
Повечето от сградите бяха празни и занемарени приличаха на унили просяци, наклякали покрай бордюра.
— Дигата издържа — каза Рекс, — но водата просто заобиколи и връхлетя острова от другата страна. Всички тези къщи бяха наводнени, градините им с дърветата отпред загинаха от морската вода.
Излязоха на брега, близо до съборената дига, и тръгнаха на изток.
— Ураганът взе шест хиляди жертви. Изгаряхме труповете направо на брега. Това е гледка, която не се забравя лесно.
Известно време Рекс шофира замислен, после каза:
— Скот, ако наистина смяташ да призовеш Бенито и Гейб, по-добре дай на Ханк да им връчи призовките. Ако отидеш сам, може и да не се върнеш жив.
— Благодаря ти. Имам един приятел, частен детектив в Далас, той пък ще ги връчи на играчите, когато се съберат следващата седмица тук за турнира.
Прокурорът спря пикапа и угаси двигателя, но не слезе.
— Омъжени жени, непълнолетни момичета, порно, хазарт, кокаин. Това не е онзи Трей Ролинс, когото познавах. Викаше ми „мистър Труит“, с моя син бяха съученици. В клуба прекъсваше тренировката си, за да преподава уроци на деца. Такъв човек беше.
— Добрият Трей.
Рекс кимна.
— Но е имало и лош Трей — добави Скот.
— Явно е имал тъмна страна. Питам се дали е бил така програмиран от малък, или пък нещо е прещракало в мозъка му, когато родителите му загинаха? Кое е онова, което подтиква човека да се хвърли в пропастта?
— Доктор Тим каза, че Трей бил развил различни видове зависимости и мании.
— Трей е ходил на психоаналитик?
Скот кимна.
— Бил е обсебен например от секса.
— Завиждам му, трябва и аз да пробвам някой ден.
Двамата слязоха от пикапа и тръгнаха към входа на пристанището за яхти. Рекс махна на пазача и поведе Скот по дървения кей към привързаните моторници, платноходки и по-големи съдове. Спря се до една лодка и каза:
— Тази е моята.
Беше шестметрова моторница с платнен навес над средната част.
— Изглежда нова — каза Скот.
— Така е. Открих старата насред главната улица след урагана.
— С нея ли хвана онази риба меч?
— Не. Нея донесох от Бахамите. Още две години, и се отдавам на голф и риболов.
— И на виагра.
Окръжният прокурор се усмихна.
— Да, и на това.
— Старецът и морето… и малките сини хапчета и джоба.
— Хемингуей щеше да е по-щастлив, ако по негово време имаше виагра.
— Е, аз пък ще се опитвам да си изкарвам хляба като адвокат в Далас, тъй че се сещай от време на време за мен, докато… ловиш риба.
Рекс дръпна от пурата си и попита:
— Когато й връчвахме обвинителния акт, жена ти каза, че си бил разорен.
— Така е.
— Не е леко да си изкарваш хляба като адвокат, ако си честен.
— Имам резервни варианти.
— Федерален съдия?
— Това е малко вероятно. Сенаторът бил задължен на Шелби Морган.
Прокурорът отново дръпна от пурата, издиша дима и каза:
— Дъщеря му е наркоманка. Взема кокаин. Ходи на терапия, но не помага. Шелби следи да не се разчуе.
— Разбирам.
— Ела, ще ти покажа яхтата на Трей.
Двамата тръгнаха по дървения кей. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-големи ставаха лодките. На самия край на кея се спряха пред сребриста яхта с надпис ПРОДАВА СЕ.
— Седемнайсетметрова „Рива“, спортен клас. Плаващ петзвезден хотел. Чувам, че Трей е платил два милиона за нея. Мелвин се опитва да я продаде за петстотин хиляди, но няма купувачи. В тази криза никой не се е засилил да купува яхти.
— Не е ли повредена от урагана?
— Малко преди това Трей я беше закарал на остров Падре. Ела да се качим.
Скот го последва по стълбичката. Салонът за гости беше с дъбова ламперия и мебели от естествена кожа, а спалнята — с огромно двойно легло. Кухнята беше от неръждаема стомана и имаше футуристичен вид. Барчето беше заредено с напитки.
— Искаш ли едно питие? — попита Рекс.
— Не, благодаря.
— Аз мисля да се почерпя.
Прокурорът намери чаша, издуха я от праха и си наля два пръста уиски. После вдигна тържествено чашата.
— Бог да прости Трей.
Пресуши я на един дъх и си наля втора.
— Рекс, разкажи ми за Мелвин Бърк.
Скот и окръжният прокурор се бяха разположили на кожените канапета в салона, сякаш яхтата беше тяхна. Рекс пушеше пура и отпиваше от уискито.
— Мелвин е доайенът на адвокатската колегия тук, на острова. Сериозен юрист с безупречна репутация.
— Имам чувството, че нещо от миналото му тежи.
Рекс помълча няколко мига, като дърпаше замислено от пурата си. Накрая сякаш взе решение.
— Скот, ще ти кажа нещо за Мелвин, но много държа да си остане между нас. Той е свестен и не заслужава това да се разчуе.
— Давам ти дума, Рекс.
— Мелвин е местен човек, пет години по-възрастен от мен. Завърши право в Тексаския университет, отличник на випуска, можеше да постъпи в която си иска от големите хюстънски кантори и сега да представлява петролни компании. Вместо това, ако щеш вярвай, се върна на острова и подхвана самостоятелна практика. Провървя му, създаде си име, изкарваше добри пари, като от време на време защитаваше и бедни клиенти безплатно, защото и те имат право на компетентна защита.
Окръжният прокурор издиша гъст облак дим и го проследи с поглед, докато се разпръсна във въздуха над главата му.
— Преди време Мелвин се нагърби с едно дело, при което прокуратурата искаше смъртна присъда. За някакъв хлапак от сиропиталище, почти дебил, или както е политически коректно да се казва сега, „младеж с когнитивни затруднения“. Чернокож. Мелвин обаче си беше наумил, че момчето е свястно, и придума съдията да му разреши да го прибере при себе си, в собствения си дом, до започване на процеса. След което успя да намери доказателства, че е и невинно. Аз тогава не бях прокурор по делото, но присъствах в залата. Въпреки всичките доказателства, които той приведе в негова защита, съдебните заседатели го признаха за виновен и съдията постанови смъртна присъда. Мелвин обжалва, делото стигна до Върховния съд на щата, но накрая го загуби. По онова време нямаше ДНК експертизи. Младежът беше екзекутиран след по-малко от година.
— Толкова бързо?
— Това беше през шейсетте, тогава в Тексас екзекутираха чернокожи, както в Ню Йорк изтребват хлебарките. — Рекс дръпна от пурата си. — След години истинският убиец направи самопризнания, преди да почине. Момчето действително се оказа невинно.
— По дяволите!
— Мелвин и до днес не може да се съвземе след този случай. Обвинява себе си.
— Защо? Вината не е негова.
— Защото е добър човек. По същия начин, както не е твоя вината, че жена ти те е напуснала, но ти обвиняваш себе си. И затова си решил да я защитаваш.
— Откъде знаеш?
— Двайсет и осем години съм прокурор, все нещо съм научил за хората. Пък и сам съм минал по този път. Жена ти те е оставила, такова нещо трудно се понася. Започваш да се питаш къде си сгрешил, да се обвиняваш, да се подлагаш на преоценка. Където и да отидеш, имаш чувството, че хората ти се присмиват, че не си могъл да я задоволиш в леглото, да я осигуриш материално…
— … да бъдеш истински мъж.
— Именно. Първата ми жена ме остави преди двайсет и пет години. Дълго време се питах дали ако бях по-добър съпруг, любовник, мъж… щеше да ме остави. Едва по-късно разбрах, че причината не е в мен, а в нея. Както и сега, Скот, причината жена ти да те остави не е в теб, а е в нея.
Рекс вдигна чашата и пресуши уискито си.
— Моята ме остави заради някакъв хюстънски доктор с голяма къща в тузарски квартал.
— А беше ли спала с него, когато те остави?
— Ами да!
— Моята също. А аз едва по-късно разбрах.
— Ние винаги късно разбираме тия работи.
— Като се замисля, тя дори не се криеше, но аз бях сляп.
— В огледалото за обратно виждане гледката винаги е по-ясна.
Окръжният прокурор изпусна нов облак дим. Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. Накрая Рекс изтръска пурата си в пепелника и каза:
— Скот, дори лошият Трей не е заслужавал двайсетсантиметров нож в гърдите.
— Така е.
— Някои хора заслужават да умрат. За близо трийсет години като обвинител съм видял какви ли не: садисти, серийни убийци, изнасилвачи на деца, гангстери като Бенито и „Зета“. Но законът не ни позволява да решаваме ние кой трябва да умре. Има си съдилища за тази работа. Не можем да извършваме частни екзекуции, дори в Тексас. Така че смятам да потърся възмездие за смъртта на Трей. И на добрия, и на лошия.
— Длъжен си. Но не Ребека трябва да бъде обектът на това възмездие. А мафията. Или „Зета“. Или Пийт Пъкет. В момента и аз не знам кой. Но съм сигурен, че не е тя.
— А защо отпечатъците й са върху ножа?
— Не знам. Но има още нещо.
— Някой нов Лий Харви Осуалд?
Скот се усмихна.
— За мафията Трей е бил дългосрочна инвестиция. Затова са му плащали и дял от печалбата си за уговорените турнири. В брой. Три милиона долара. В стодоларови банкноти. Гейб му ги е занесъл на крака. Такава сума не можеш просто да я внесеш в банката, оттам са длъжни да докладват на ФБР. Следователно парите са още някъде в къщата, зашити в дюшек или заровени в пясъка на плажа.
— Едва ли са на плажа. Би трябвало да са в метален контейнер, а разни откачалки непрекъснато обикалят с металдетектори, търсят пиратски съкровища.
— Значи в дюшек.
— Какво искаш да ми кажеш, Скот?
— Мислиш ли, че може полицаите да са взели парите? Докато са претърсвали къщата въпросния ден?
Окръжният прокурор изпусна пореден облак дим, помисли малко и каза:
— Много бих желал да ти кажа „не“, но откакто записаха губернатор да продава на търг сенаторско място… знам ли? Ще кажа на Ханк да провери.
— Имаш ли му доверие?
— Ханк Ковалски не се интересува от пари. За да е щастлив, му стигат една въдица и стръв. — Той допи уискито и се изправи. — Между другото, отпечатъците върху бутилката съответстват на онези върху кухненския плот, но другите отпечатъци, върху тиксото, не съответстват на нито едни от откритите в къщата. Освен това Ханк помоли да ти благодаря от негово име.
— За какво?
— За уискито.
— Това доказва, че Пийт Пъкет е бил в дома на Трей в деня на убийството.
— Мислиш, че понеже Трей е чукал детето му?
— Вижда ми се достатъчно като мотив.
— За мен лично би било предостатъчно. Но доколкото знам, този ден Пийт е играл във Флорида.
— Бил с дисквалифициран и още същия ден си е заминал. Не за Остин обаче, където има къща. Накарах Карин специално да провери. От Орландо е отлетял за Хюстън, в четири е бил там. Което означава, че до пет е могъл да бъде в дома на Трей.
— В кухнята.
— При ножовете.
— Това означава, че можем да го призовем като свидетел.
— Или като обвиняем.
— Пийт винаги ми е бил симпатичен. Всъщност всеки, който го познава, би казал същото.
Скот поклати глава.
— Наркокартелът, мафията… всички са имали мотив да го убият. А освен това са професионалисти. Едва ли са щели да оставят отпечатъци.
— И в никакъв случай нямаше да оставят жена ти жива — изръмжа прокурорът. — До процеса има само седемнайсет дни, Скот. Можем да помолим съдийката за отлагане на делото, за да имаш време да разследваш мафията, картела, Пийт…
— Искаш да кажеш всички заподозрени, които имат мотив.
— Именно.
— Рекс, тя е невинна. Оттегли обвиненията срещу нея и намери истинския убиец.
— Бих искал първо да намеря убиеца и тогава да оттегля обвиненията срещу жена ти, Скот. Аз все още вярвам, че тя го е направила, но наистина няма мотив, и това ме притеснява. Разбира се, и да оттегля обвиненията, винаги мога да ги внеса отново. За убийството няма давност. Стига междувременно да не драсне през границата.
— С какво? Та тя няма никакви пари.
— Да, прав си.
— Вчера се подложи на детектора.
— И вероятно досега не ми го каза, защото не е издържала теста?
— Резултатът е спорен.
— От което не следва, че казва истината.
— Но не следва и че лъже.
— Кой извърши теста?
— Гюс Граймс.
— Гюс е много добър. И предпазлив. Не би обвинил някого в лъжа без достатъчно основание. При него спорен резултат не е зле. И все пак…
— И все пак какво?
— Доколкото си спомням, при обиска в къщата бяха открити лекарства, които се продават с рецепта. Бета-блокери и прозак.
Скот кимна.
— Да, в банята на Трей. Е, и?
— Ами някои хора вярват, че могат да надхитрят детектора на лъжата, като вземат бета-блокери и успокояващи средства непосредствено преди теста.
— Гюс каза, че машината регистрира само нивата на стрес и притеснение.
— Именно.
— Ребека не е знаела, че Трей взема такива лекарства.
— Сигурен съм, че не е.
Скот извади телефона от джоба си и позвъни на Гюс. Както обикновено го откри на риболов.
— Гюс, ако преди теста Ребека е взела бета-блокер и прозак, това дали е могло да се отрази на резултата?
— А взела ли е?
— Не знам. В момента разговарям с окръжния прокурор по въпроса.
— Тази комбинация почти сигурно би дала спорен резултат. Бета-блокерите и успокоителните изкуствено намаляват честотата на дишането, което всъщност регистрира машината.
— Благодаря ти, Гюс.
— Нямаш проблем. Много здраве на Рекс.
Скот затвори и се извърна към Рекс.
— Е?
— Гюс ти праща много здраве.
— А какво казва за теста?
— Че си прав.
— Спорният резултат от теста ни връща към изходната позиция: отпечатъците й върху оръжието на престъплението — каза тихо окръжният прокурор. — Какво правят те там?
— Не знам.
— Защо са там, Скот? Намери ми логично обяснение преди процеса, и ще оттегля обвиненията срещу нея.
— Днес видях яхтата на Трей.
— Бил си в яхтклуба?
Скот кимна.
— С окръжния прокурор. Хубава лодчица.
— Ставаше за жилище. Обичах да я карам.
— Можела си да караш такава голяма яхта?
— Разбира се. Мечтаех си да стигна с нея до Канкун.
Скот вдигна една мидена черупка от пясъка и я запрати във вълните. Двамата с Ребека се разхождаха по плажа за поредния поверителен разговор между адвокат и клиентка.
— Пийт Пъкет е бил в къщата същия ден. Преди убийството.
— Кога?
— Докато си била в Хюстън.
— Влязъл е с взлом?
— Не.
— Но нали Трей е бил в клуба на тренировки?
— Не, не е бил там. Тръгнал си е по обяд.
— Защо?
— За да се види с Били Джийн. Тя също е била тук. Отпечатъците на Пийт са върху кухненския плот, непосредствено до чекмеджето с ножовете. Но върху ножа са твоите отпечатъци. И аз искам да знам защо.
— Непрекъснато ползвах тези ножове.
Дошло бе време да й каже цялата истина. Той се обърна с лице към нея и я хвана за раменете.
— Ребека, твоите отпечатъци върху ножа не са разположени така, сякаш си рязала нещо, с острието нагоре, а наопаки, сякаш си държала ножа, за да го забиеш в нещо.
— Или в някого.
— Имаш ли спомен да си го ползвала по този начин?
— Не.
— Но отпечатъците ти доказват обратното. Все някога, по някаква причина, си го хванала така.
Тя поклати глава. Скот пусна раменете й.
— Роузи не миеше ли ножовете след всяко ползване?
— Миеше ги, разбира се. Или ги пускаше в миялната машина. Въпросния ден тя беше идвала да чисти.
— А ти ползвала ли си ножа същия ден? Или вечерта?
— Не мисля. Обядвах в Хюстън, после с Грей вечеряхме на ресторант. Бяхме пийнали повечко, после… кокаин… Не, не помня нищо от онази вечер.
Той я гледаше изпитателно.
— Но ако го бях убила, щях да помня.