Марк Хименес
Обвинена в убийство (53)

52

Съдийката бе решила да приключи делото до събота — от понеделник телевизионните екипи щяха да са в Чикаго за друго събитие, а тя искаше произнасянето на присъдата да се предава на живо, пред национална аудитория. Така че точно в девет следващата сутрин, на шестия ден от процеса, Скот стана от мястото си и призова поредния свидетел:

— Раул Родригес!

Помощник-прокурорът се изправи от стола си.

— Възразявам! Свидетелят не е в списъка.

Но още преди съдия Морган да се бе намесила, Рекс Труит се обади от мястото си:

— Обвинението оттегля възражението си.

Скот се обърна към свидетеля си.

— Мистър Родригес, познаваме ли се с вас?

— Не. Но аз съм ви виждал. Вчера.

— Къде?

— На сергията ми за плодове до дигата.

— Какво правех при вас?

— Купихте си половин диня.

— Е, мистър Родригес, аз се казвам Скот Фени и бих желал да си купя от вас още едно парче диня.

Раул Родригес се усмихна.

— Като приключим тук, ще ви чакам на сергията.

— Но аз искам динята още сега.

— Нямам тук диня.

— Аз имам.

Вратите на залата се отвориха и на прага се появи Карлос с количка, върху която се мъдреше едра диня. Той прибута количката до свидетелското място.

— Мистър Родригес, бихте ли слезли, за да ми отрежете едно парче?

— Нямам нож.

— Аз ще ви дам.

Ножът, който Скот извади отнякъде, беше абсолютно идентичен с оръжието на убийството — обстоятелство, което не убягна от вниманието на съдебните заседатели. Раул Родригес слезе от подиума и се надвеси над количката. Взе ножа, стисна го за дръжката с острието надолу и го заби в динята. Разцепи я на две, после отряза едно парче и го подаде на Скот.

— Благодаря ви, мистър Родригес.

Окръжният прокурор нямаше въпроси.

Скот призова Ребека на свидетелското място и пусна видеоклипа, който Боби бе заснел по време на огледа в къщата на Трей. Когато на екрана се появи динята в хладилника, той спря кадъра.

— Мисис Фени, тази диня беше в хладилника ви, когато Трей Ролинс бе открит мъртъв, така ли е?

— Да.

— Кога я купихте?

— Не съм аз. Сигурно Трей я е купил. Беше в хладилника, когато се върнах от Хюстън.

— Вие ли срязахте тази диня?

— Да, аз.

— Кога?

— След като се върнахме от „Гайдо“.

— И как я срязахте?

— Както показа мистър Родригес.

— Защо?

— Защото така се реже голяма диня. Всички в Тексас го знаят.

Знаеха го и съдебните заседатели, които закимаха одобрително. Боби сръга Скот и посочи екрана на лаптопа си. Карин току-що им бе пратила съобщение от една дума: „Браво!“.

— Вие сте ползвали ножа същата вечер, за да нарежете динята, която бе намерена в хладилника ви?

— Да.

— И го забихте в нея, както показа мистър Родригес?

— Да.

— Което обяснява защо отпечатъците ви са открити по съответния начин върху дръжката.

— Да.

— Мисис Фени, обвиняват ви в убийство, защото сте нарязали една диня?!

— Така излиза.

— А какво направихте с ножа след това?

— Оставих го в мивката.

— Където може да го е намерил убиецът?

— Да.

— Нямам повече въпроси.

Помощник-прокурорът стана от стола си.

— Мисис Фени, използвали ли сте оръжието на убийството, за да режете диня през нощта?

— Да.

— Но това едва ли би ви попречило да го използвате повторно същата нощ, за да убиете Трей Ролинс, нали така?

— Само че не съм.

— Защо не си спомнихте отначало да сте рязали диня с въпросния нож в нощта на убийството?

— Защото бях замаяна от алкохола и кокаина.

 

 

Защитата каза, че няма повече въпроси към свидетелите, и съдия Морган обяви трийсетминутна почивка. Боби се наведе над Скот и му прошепна:

— Печелим делото!

— Не и преди съдът да се е произнесъл.

— Хайде, хайде, Скоти! Няма начин да не стигнат до решение след всичко това.

Но съдебните заседатели не бяха стигнали до решение.

 

 

Когато съдът възобнови заседанието след почивката, помощник-прокурорът се приближи до масата на защитата с десетина листа в ръка.

— Ти току-що изпрати жена си в затвора — заяви с усмивка той.

— Какви са тези листове?

— Отговорът от „Фейсбук“ на призовката ти. Кореспонденция между Трей Ролинс и Били Джийн Пъкет, достатъчен мотив за жена ти да убие Трей. Много ти благодаря. Ние едва ли бихме се сетили да изпратим призовка на „Фейсбук“ за тези разпечатки.

По лицето на окръжния прокурор бе изписано съжаление към Скот. Рекс остави на помощника си да призове Били Джийн за повторен разпит. Тя с готовност потвърди автентичността на разпечатките.

— Вие сте общували с Трей чрез страницата си във „Фейсбук“?

— Да.

— Защо?

— Трей знаеше, че Ребека чете имейлите му.

— И е искал да запази плановете си за вас в тайна от нея?

— Изчакваше подходящ момент да й съобщи.

— Мис Пъкет, бихте ли прочели съобщението, изпратено от Трей Ролинс до вас с дата трети юни, сряда? Това е денят преди убийството му.

— Добре — каза тя и зачете: — „Здрасти, бебчо! Боже, колко ми липсваш! Мини с колата утре да се видим. Ще разкарам Ребека, ще й дам пари, за да иде на пазар в Хюстън. Обади ми се, като пристигнеш, аз ще тренирам на игрището. Ще се видим в къщата. Нямам търпение да те докосна, да бъда с теб през цялото време. Още утре вечер ще кажа на Ребека, че между нас всичко е свършило. Обещавам ти!“

— Трей Ролинс ви е написал това?

— Да.

— Изхождайки от написаното, вярвате ли, че на следващата вечер той е направил на Ребека предложение за женитба?

— Не. Трей щеше да се ожени за мен.

— Благодаря ви, мис Пъкет.

Боби докосна Скот по лакътя и му посочи съобщението от Карин на екрана: По дяволите! Накарай я да изглежда като оглупяла от любов тийнейджърка, каквато е!

Скот се изправи от мястото си за кръстосания разпит на Били Джийн.

— Мис Пъкет, Трей ви е обещавал да скъса с Ребека, така ли?

Тя кимна.

— През цялото време, откакто бяхме заедно. Няколко седмици.

— Вие сте били с Трей само няколко седмици?

— Да.

— И той ви е казвал, че ви обича?

— Да.

— И ви е обещавал да остави Ребека заради вас?

— Да.

— Не я беше оставил обаче, нали?

— Още не.

— Но със сигурност ли щеше да го направи?

— Да, със сигурност.

— Убедена ли сте?

— Трей не би ме лъгал.

— Тук виждам, че сте му пращали свои голи снимки. Защо?

— Трей ме помоли. Бях готова на всичко за него. Аз го обичах!

— Били Джийн, Трей е бил изпечен лъжец, наркоман и комарджия. Уговарял е турнири, които да загуби срещу процент от печалбата. Дължал е пари на наркопласьора си и на мафията. Мамил е Ребека. Какво би го спряло да излъже и вас?

— Трей ме обичаше!

— Ако ви е обичал, би ли правил секс с Ребека на плажа същата вечер, след като следобед е правил три пъти секс с вас?

— Не!

— Но е правил.

— Не!

— Били Джийн, Трей ви е използвал.

— Той ме обичаше!

— Не се съмнявам.

Защитата бе успяла да обясни отпечатъците на Ребека, намерени върху оръжието на убийството. Но както посочи изрично помощник-прокурорът, от обстоятелството, че бе използвала ножа, за да нареже диня, не следваше непременно, че по-късно не го бе използвала, за да убие Трей Ролинс. Всичко опираше до доверието на съдебните заседатели в нея. Писмото на Трей до Били Джийн и показанията на момичето й бяха навредили допълнително след собственото й признание: „Плащах му със секс“.

Съдебните заседатели едва ли щяха да забравят това.

При съмнение в невинността съдебните заседатели произнасят осъдителна присъда. Всеки адвокат знае това; повечето подсъдими също го научават за своя сметка. Скот също го знаеше — погледнеше ли към съдебните заседатели, те свеждаха очи. Като хора, които не желаят да станат свидетели на неизбежна железопътна катастрофа.

Скот се извърна назад и видя Мелвин Бърк, седнал до Тери Ролинс на първия ред в сектора за публиката, зад масата на обвинението. Мелвин бе присъствал на всички заседания от процеса. Навремето той бе минал по пътя на Скот и много пъти се бе чудил дали съдът ще оправдае или ще вкара в затвора невинен човек. Също като Скот, и той се бе взирал в очите на съдебните заседатели, а сега погледът му бе прикован в Скот. Защото той бе видял същото, което и Скот, и знаеше, че журито ще признае Ребека Фени за виновна. Двамата се гледаха в продължение на няколко безкрайно дълги мига. После Мелвин си пое дълбоко въздух и се изправи. Тери го сграбчи за ръката и извика:

— Недей! Тя го е убила!

Това привлече вниманието на съдийката.

— Мистър Бърк, проблем ли има?

Мелвин издърпа ръката си и пристъпи към съдийската маса.

— Ваша Светлост, бих желал да помоля съда за минута време. Ако е възможно, в отсъствието на съдебните заседатели.

— Много странна молба, мистър Бърк.

Но Мелвин Бърк беше практикувал наказателно право на остров Галвестън по-дълго, отколкото Шелби Морган бе живяла на този свят. Беше фигура, внушаваща респект. Съдия Морган даде почивка на съдебните заседатели и му направи знак да се приближи към масата й. Екипите на обвинението и защитата го последваха.

— Какво има, Мелвин?

— Ето това.

Мелвин бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сгънат документ, който подаде на съдийката. Тя го разгъна, погледна го, после погледна Мелвин.

— Завещанието на Трей Ролинс?

— Да, Ваша Светлост — отвърна Мелвин Бърк.

Съдия Морган погледна към камерите и стана от стола си.

— Елате в кабинета ми.

После се обърна и излезе от залата, прелиствайки документа, докато останалите я следваха по петите.

— Завещанието не е подписано.

— Точно така, госпожо съдия. Трей дойде в кантората ми месец преди смъртта си и ми даде указания да съставя завещание с тези клаузи, което да подпише, като се върне от турнира. Имаше насрочен час за понеделника след деня на убийството.

Съдийката знаеше точно на коя страница да отвори и го направи.

— Долуподписаният Трей Ролинс… завещавам цялото си имущество на моята съпруга Ребека Ролинс… — Тя въздъхна шумно и подаде документа на окръжния прокурор.

Рекс го прелисти и каза само:

— Дявол да го вземе!

— Ребека не ни е лъгала — обади се Скот. — Трей наистина й е предложил брак.

Окръжният прокурор мълчеше и помощникът му счете за нужно да се намеси.

— Госпожо съдия, този документ не е подписан, няма заверка, автентичността му не е потвърдена…

Съдийката се обърна към окръжния прокурор.

— Рекс, Мелвин току-що потвърди устно автентичността на завещанието и ще го направи в съдебна зала, като даде показания. Ти оспори верността на твърденията на Ребека Фени, че Трей Ролинс й е направил предложение, и призова… онази влюбена тийнейджърка на повторен разпит, за да ги обориш. Това обаче поставя под съмнение нейните думи и трябва да бъде допуснато като доказателство.

— Но, Ваша Светлост…

— Рекс — обади се Скот, — ти сам ми каза, че никога не би вкарал невинен човек в затвора.

— Но…

— Не си струва, Рекс — намеси се Мелвин Бърк. — Няма да ти се услади след време пенсионерският живот.

— Но, Ваша Светлост… — включи се и помощник-прокурорът.

— Боже мой, Рекс! — извика съдия Морган. — Тази жена се обвинява в убийство, защото е нарязала някаква си диня!

Окръжният прокурор на съдебен окръг Галвестън капитулира.

— Ваша Светлост — обади се Мелвин Бърк, — има и още нещо.

— Господи, Мелвин, сега пък какво?!

— Трей ми беше казал за дълговете си от наркотици и комар. Замесил се бил с лоши хора, страхувал се, купил си пистолети за самозащита. Аз го посъветвах да се обърне към полицията, но той ми каза, че никой не може да го опази от тези хора. А ако се разчуело, щели да го изритат от професионалната лига.

— Под възглавницата му са намерили зареден пистолет — каза Скот.

— Ако се е боял толкова — намеси се помощник-прокурорът, — защо, по дяволите, е спял на отворена врата?

Съдийката се обърна към Мелвин.

— Защо досега не си ми казал?

— Заради изискването за конфиденциалност, Ваша Светлост.

— Твоят клиент е мъртъв.

— Изискването не отпада със смъртта на клиента, Ваша Светлост, ако неговият наследник и пълномощник реши то да остане в сила. И мис Ролинс се възползва. Тя настояваше да запазя завещанието в тайна.

— А защо сега нарушаваш указанията й?

— За да не отиде невинен човек в затвора.