Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (94) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Затворник 5704 си спечелва още изтезания

Нападението на затворник Пол-5704 срещу Серос беше основна тема на разговорите в стаята на надзирателите в 10 ч, когато се сменяха сутрешната и дневната смяна и те събличаха или обличаха униформите си, за да приключат или да започнат работа. Те се съгласиха, че той ще има нужда от специално внимание и дисциплиниране, тъй като не може да се толерират никакви подобни атаки срещу надзирателите.

Затворник 5704 не беше включен в броенето в 11:30 ч, защото беше завързан с верига за леглото си в килия 1. Надзирател Арнет нареди на всички останали да легнат на земята за 70 лицеви опори като групово наказание за неподчинението на 5704. Макар че затворниците отслабваха заради минималната храна и бяха изтощени от липсата на сън, въпреки това успяха да изпълнят този значителен брой лицеви опори — който аз не можех да направя, когато съм добре хранен и отпочинал. Те влизаха в спортна форма с нежелание и бяха нещастни.

Продължавайки ироничната тематична музика от предния ден, затворниците бяха накарани да пеят високо и ясно „О, каква красива сутрин“ и „Изумителна благодат“ смесени с хорово пеене на „Греби, греби, греби лодката си“. Малко след като се присъедини към другарите си за този хор, затворник Пол-5704 продължи вербалното си неподчинение и още веднъж беше хвърлен в Дупката. Крещейки и псувайки с пълно гърло, той отново беше изритан зад дървения параван, който разделяше двете части на Дупката. Надзирателите го влачиха, щракнаха му белезници, завързаха във верига и двата му глезена и го сложиха обратно в килия 2, докато поправят щетите в Дупката. Тъмничният затвор сега имаше две отделни килии за всеки двама затворници, които трябваше да се дисциплинират едновременно.

Толкова изобретателно решен, колкото могат да бъдат истинските затворници, 5704 някак си беше успял да свали шарнирните болтове на вратата на килията си, да се заключи вътре и да се подиграва на надзирателите. Още веднъж те нахлуха в килията му и го извлачиха обратно във вече ремонтираната Дупка, докато той беше отведен при Комисията по предсрочното пускане на свобода по-късно през този ден за дисциплинарно изслушване.

Бунтарските действия на 5704 най-накрая пробиха хладнокръвната фасада, която надзирател Арнет внимателно култивираше. Като един от по-възрастните надзиратели, докторант по социология, който беше преподавал в три затвора за малолетни и който беше обвинен (и оправдан) за „незаконно събиране“ в протест за граждански права, Арнет имаше най-релевантния опит, за да бъде съвестен надзирател. Той е такъв, но без никакво състрадание към затворниците, тъй като се държи напълно професионално във всеки момент, в който е в Двора. Той е прецизен във вербалните си команди точно колкото се контролира във физическите си жестове. Станал е нискостатусна авторитетна фигура, като телевизионен говорител, с неговите единни движения на главата, врата и раменете, и синхронизираните жестове на ръката-китката-дланта. Преднамерен в думите и делата си, Арнет внушава чувството на икономия на ангажирането със сцената около него. Трудно е да си го представиш смутен от нещо, както е трудно и да си представиш, че някой го предизвиква.

Аз самият съм малко изненадан от хладнокръвието, което изпитвах през цялото време. Разгневих се само един път, когато 5704 взе бравата от вратата си и ме удари в стомаха със собствената ми палка, с която току-що го бях ударил. Друг път се чувствах съвсем релаксиран. Никога не изпитвах никакво чувство на власт или приповдигнатост, когато наказвах хората или нареждах какво да правят.^[1]

В тази затворническа среда Арнет използваше разбирането си за някои от изследванията в социалните науки като свое предимство:

Осъзнавах въз основа на прочетеното от мен, че скуката и другите аспекти на затворническия живот могат да бъдат използвани, за да се накарат хората да се чувстват дезориентирани от това, че са безлични, получават скучна работа, наказват се всички затворници заради лошото поведение на отделни хора, от тях се иска идеално изпълнение на тривиални изисквания в сесиите за физически упражнения. Бях чувствителен към властта на онези, които контролираха социалната среда, и се опитвах да засиля отчуждението [от затворниците], като използвам някои от тези техники. Можех да го използвам само по много ограничен начин, защото не исках да съм брутален.^[2]

Оспорвайки предсрочното освобождаване на 5704, Арнет написа до Комисията: „На този етап едва ли мога да отбележа всички нарушения на 5704. Той непрекъснато и много сериозно не се подчинява, има изблици на насилие и крайни смени на настроенията и непрекъснато се опитва да подбуди другите затворници към неподчинение и обща липса на сътрудничество. Действа зле дори когато знае, че това ще доведе до наказване на другите затворници. Дисциплинарната комисия трябва да се отнесе с него сурово“.