Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (267) (Разбиране как добрите хора стават зли)

На съд: генерал-лейтенант Рикардо Санчес

Подобно на Ръмсфелд, генерал-лейтенант Рикардо Санчес също на висок глас признава отговорността си: „Като старши командир в Ирак приемам отговорността за станалото в Абу Граиб“.^[1] Такава отговорност обаче трябва да носи съответните последици, а не да се използва като публичен жест с възможности за снимки. Хюман Райтс Уоч включва този висш командир сред големите четирима, които би трябвало да се изправят на съд за изтезанията и военните престъпления. Техният доклад гласи:

Генерал-лейтенант Санчес трябва да бъде разследван за военни престъпления и изтезания или като основен участник, или по силата на доктрината за „командната отговорност“. Генерал Санчес оторизира методи за разпит, които нарушават Женевските конвенции и Конвенцията срещу изтезанията. Според Хюман Райтс Уоч той е знаел или би трябвало да знае, че изтезания и военни престъпления се извършват от войските под негово пряко командване, но не успява да предприеме ефективни мерки, за да спре тези действия.

Изправям генерал Санчес на съд в тази книга заради факта че — по думите на доклада на Хюман Райтс Уоч — „той е провъзгласил правила и техники за разпит, които нарушават Женевските конвенции и Конвенцията срещу изтезанията, и освен това е знаел или би трябвало да знае за изтезанията и военните престъпления, извършвани от войските под негово пряко командване“.

Имайки предвид липсата на „действена разузнавателна информация“, която да се събира в затвора Гуантанамо Бей въпреки месеците разпити, има натиск върху всички да изцедят информацията от терористите, при това да го направят незабавно и с всички необходими средства. Марк Данър съобщава за имейл, изпратен от офицера от военното разузнаване капитан Уилям Поне до неговите колеги, призоваващ ги да осигурят „списък за разпити“ до средата на август 2003 г. Капитанът пропива съобщението си със зловещо предзнаменование за онова, което ще стане в Абу Граиб: „Ръкавиците са свалени, господа, по отношение на тези задържани“. Неговото съобщение продължава: „Полковник Болц [вторият по ранг командир на военното разузнаване в Ирак] даде ясно да се разбере, че ние искаме тези лица пречупени. Жертвите растат и ние трябва да започнем да събираме информация, за да помогнем за защитата на нашите събратя войници от нови нападения“.^[2]

Генерал Джефри Милър, тогава наскоро назначен да отговаря за затвора в Гитмо, оглавява гостуващ екип от специалисти в Ирак от август до септември 2003 г. Мисията му е да запознае с новите политики на втвърдяване в разпитите генерал Санчес, Карпински и другите офицери. „Генерал Милър опря пръста си в гърдите на Санчес и му каза, че иска информация“ — според Карпински^[3]. Милър успява да командва тези офицери само с помощта на очевидната подкрепа от Ръмсфелд и другите висши генерали въз основа на неговите т.нар. успехи в Гитмо.

Санчес формализира правилата си за разпит в доклад на 14 септември 2003 г., въвеждайки по-крайни мерки, отколкото са били практикувани от неговите военни полицаи и военни разузнавачи^[4]. Някои от експлицитно заявените му цели са „да се предизвиква страх, да се дезориентират задържаните и да се използва шокът“. Тези новоодобрени техники, които достигат до Ръмсфелд през Милър, включват:

● Присъствие на военно обучено куче: използва страха на арабите от кучетата, докато поддържа сигурността по време на разпитите. Кучетата ще са с намордници и под контрола на […] гледач през цялото време, за да се предотврати контакт със задържания.

● Управление на съня: на задържания се осигуряват минимум 4 часа сън за 24-часов период, който не бива да надвишава 72 непрекъснати часа.

● Крясъци, шумна музика и светлинен контрол: използвани за създаване на страх, за дезориентиране на задържаните и удължаване на шока от залавянето. Нивото на звука се контролира, за да се предотвратят увреждания.

● Неудобни пози: използване на физически пози (седене, стоене, коленичене, лежане по корем и т.н.) за не повече от 1 час на сесия. Използването на техниките няма да надвишава 4 часа и ще се осигурява адекватна почивка между използването на всяка поза.

● Заблуда: убеждаване на задържания, че е разпитван от хора от страна, различна от САЩ.

Докладът Шлезинджър сочи, че една дузина от техниките на Санчес надскачат приемливите в Полевия устав на армията 34–52 и са дори още по-крайни от тези, които са били одобрени за Гуантанамо. Докладът на Санчес е публикуван през март 2005 г. в отговор на съдебно дело на FDIA. Това става около година след като генерал Санчес е излъгал Конгреса в заклети показания (през май 2004 г.), че никога не е нареждал или одобрявал използването на кучета за сплашване, лишаване от сън, прекомерен шум или предизвикване на страх. Той би трябвало да бъде съден заради всички причини, посочени по-горе.

Гледището на героичния войник, разкрил всичко, Джо Дарби за степента, до която има пряко участие на военното командване в нареждането на злоупотребите срещу задържаните, е: „Никой от командването не знаеше за злоупотребите, защото никой в командването не се интересуваше достатъчно, за да научи. Това беше реалният проблем. Цялата командна структура беше в неведение, живеейки си в собствен малък свят. Така че не беше заговор — беше чисто и просто небрежност. Те бяха тотално невежи“.^[5] Генерал Санчес беше принуден да се пенсионира рано (1 ноември 2006 г.) от топ военния ешелон заради ролята си в скандала Абу Граиб. Той призна: „Това е ключовата причина, единствената причина, заради която бях принуден да се пенсионирам“ (Guardian Unlimited, November 2,2006, „U. S. General Says Abu Ghraib Forced Him Out“).