Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (68) (Разбиране как добрите хора стават зли)

[1] Между другото, забелязвам, че човек, който наистина ме е видял да обсъждам въпросите на дехуманизирането на затворниците и властта на надзирателите, е адвокатът на прочутия чернокож радикален политически затворник Джордж Джексън. Получих писмо от него в един съботен следобед (21 август 1971 г.); той ме канеше за експертен свидетел от името на клиента си, който скоро щеше да бъде изправен пред съда по обвинение в убийството на надзирател в делото на „Солдад Брадърс“. Той искаше да интервюирам клиента му, който бил затворен в тъмнична килия в близкия затвор „Сан Куентин“, иронично наречен „Център за максимално приспособяване“ (може би заемка от „1984“ на Джордж Оруел). В събота събитията се съюзиха, за да ми попречат да приема тази покана, тъй като Джексън беше убит по време на предполагаемо бягство, но аз наистина силно се ангажирах в няколко по-късни съдебни процеса. Едно федерално дело обвиняваше Центъра за приспособяване като място на „жестоко и необичайно наказание“. Освен това бях експертен свидетел във второ съдебно дело, което стана известно като „Шестимата от Сан Куентин“ — дело за убийство и заговор, водено в съдебната палата на окръг Мартин — с нейните елегантни линии, проектирана от Франк Лойд Райт, представляваща почти комичен контраст на сградата на Центъра за максимално приспособяване. ↑