Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (261) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Много злодеятели, малцина наказани, офицерите получават незаслужено предимство

Нека сме сигурни, че изложението е коректно по отношение на степента на злоупотребите със задържани в Ирак, Афганистан и Гуантанамо Бей, Куба. Неотдавнашно изявление на армията сочи, че повече от 600 обвинения в малтретиране на задържани са докладвани от октомври 2001 г. От тях 190 никога не са били разследвани или няма известно тяхно разследване — „призрачните злодеятели“. Поне 410 други обвинения са разследвани със следните последици: 150 се изправят пред дисциплинарни наказания, 79 са разглеждани от военен съд, 54 са обявени за виновни, 10 са осъдени на повече от една година затвор, 30 са осъдени на по-малко от една година, 14 не получават присъда лишаване от свобода, 10 са оправдани, 15 случая продължават да очакват присъда или обвиненията са били снети, 71 са административно дисциплинарно наказани. Ако човек събере числата, получава поне 260 приключили разследвания или актуалният им статус е неясен към април 2006 г. — времето, когато докладът е публикуван^[1]. Един от гледачите — сержант Майкъл Смит — е осъден на 6 месеца лишаване от свобода за използването на куче без намордник за измъчване на затворници. Той настоява, че е „следвал заповеди да «омекоти» затворниците за разпит“. Освен това според него е заявил, че „Войниците не би трябвало да са меки и пухкави“ и че той не е бил такъв^[2].

Към 10 април 2006 г. няма доказателства, че армията изобщо се е опитвала да даде на съд и един-единствен офицер по силата на доктрината, че командването носи отговорност за лично наредените злоупотреби или за тези на неговите подчинени. В детайлен доклад за всички разследвани злоупотреби само на петима офицери са били повдигнати наказателни обвинения, никое от тях според доктрината за отговорността на командването. Военното командване е снизходително към своите провинили се офицери, като използва несъдебни изслушвания и административни мъмрения, които обикновено са предназначени за дребните нарушения и носят минимални присъди. Това е така дори в повече от 70 случая на сериозни криминални престъпления, включително 10 убийства и 20 случая на нападение. Такава снизходителност се разпростира и до агентите на ЦРУ в поне 10 случая на малтретиране и 20 цивилни подизпълнители, работещи за ЦРУ или за армията. Така става видно, че малтретирането на задържаните е широкоразпространено и далеч отвъд Абу Граиб, а освен това и че има общ провал на командната отговорност във всеки един от многото случаи на малтретиране и изтезания. (Вж. Бележките за достъп до пълния доклад за малтретирането и провалите на съдебното преследване на виновните офицери^[3].)