Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (164) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Уебсайтът на Станфордския затворнически експеримент: силата на интернет

Използвайки архивни кадри и презентация от 42 страници, сайтът www.prisonexp.org разказва историята на станалото по време на шестте съдбовни дни на нашия експеримент; включени са работни документи, въпроси за дискусия, статии, интервюта и много други материали за преподавателите, учащите и всеки друг, който се интересува да научи повече за експеримента и корекциите, на пет езика. Той беше пуснат през декември 1999 г. с експертната помощ на Скот Пайъс и Майк Лестик.

Ако посетите Google.com и потърсите по ключова дума „експеримент“, това, което вероятно ще откриете, е, че СЗЕ е сайт на топ място по целия свят от 291 милиона резултата през август 2006 г. По същия начин търсене по ключовата дума „затвор“ в Гугъл през август 2006 г. поставя уебсайта на СЗУ на второ място след Федералното бюро на затворите в САЩ от повече от 192 милиона резултата.

В типичен ден страницата на www.prisonexp.org се разглежда повече от 25 000 пъти — повече от 38 милиона пъти, откакто е пуснат сайтът. Във вихъра на новинарското отразяване на злоупотребите в затвора Абу Граиб през май и юни 2004 г. трафикът към уебсайта на СЗЕ (и неговия родителски сайт www.socialpsychology.org) надхвърляше 250 000 преглеждания на страницата дневно. Това ниво на интернет трафик свидетелства не само за обществения интерес към психологическите изследвания, но и за потребността, която изпитват много хора — да разберат динамиката на лишаването от свобода, или по-общо казано, динамиката на властта и потисничеството. Данните може да отразяват и вече легендарния статус, който този експеримент е постигнал в много страни по света.

Едно живо, много лично следствие от посещаването на уебсайта на СЗЕ може да се види в следното писмо до мен от 19-годишен студент по психология, който описва личната стойност, която той е извлякъл от него. Той му е помогнал по-добре да разбере ужасното преживяване, което е имал по време на военен лагер:

Не много дълго след началото [на филма Станфордският затворнически експеримент] бях почти разплакан. През ноември 2001 г. се присъединих към военноморските сили на САЩ, преследвайки детска мечта. Казано накратко, станах жертва на многократен незаконен физически и психичен тормоз. Разследването показа, че съм жертва на повече от 40 непровокирани побоя. В крайна сметка колкото и да се борех срещу това, развих мисли за самоубийство и затова ме уволниха от военноморския лагер. Бях в базата само около 3 месеца.

Това, което се опитвам да кажа, е, че начинът, по който вашите надзиратели са изпълнявали своите задължения, и начинът, по който военните инструктори го правят, е невероятен. Бях изумен от всички паралели между вашите надзиратели и един конкретен военен инструктор, за когото се сещам. Бях третиран до голяма степен по същия начин, а в някои случаи и по-зле.

Един инцидент изпъква като усилие да се наруши солидарността на взвода. Бях принуден да седя в средата на жилищните помещения и да крещя на другите новобранци: „Ако вие, момчета, се бяхте движили по-бързо, нямаше да правим това с часове“, посочвайки всеки друг новобранец, който държеше над главата си много тежко нощно шкафче. Събитието беше много подобно на затворниците, които казваха „Номер 819 беше лош затворник“. След моя инцидент и след като месеци по-късно бях в безопасността на дома си, всичко, за което можех да мисля, беше колко много искам да се върна, за да покажа на другите новобранци, че колкото и военният инструктор да казваше на взвода, че съм лош новобранец, не съм такъв. [Точно както искаше да направи нашият затворник Стю-819.] Спомням си и за други поведения, например лицевите опори за наказание, избръснатите глави, липсата на каквато и да е идентичност освен че към нас се обръщаха и ние се обръщахме към другите хора като „Новобранец еди-кой си“, което повтаря вашето изследване. Смисълът на цялото това писане е, че макар вашият експеримент да е бил проведен преди 31 години, прочитането на изследването ми помогна да разбера това, което преди бях неспособен да разбера, дори и след терапия и консултиране. Това, което вие сте демонстрирали, наистина ми даде прозрение за нещо, с което се мъча да се справя от почти година. Макар че със сигурност не е извинение за тяхното поведение, сега вече мога да разбера причините зад действията на военните инструктори, които бяха садистични и жадни за власт.

Накратко: благодаря ви, д-р Зимбардо!

Цялостно, графично описание на създаването на морски пехотинец може да се намери в книгата на Уилям Меърс (William Mares, The Marine Machine)^[1].

Разумно е да се заключи, че има нещо в този малък експеримент, което притежава непреходна стойност не само сред социалните учени, но дори и още по-силно сред общата аудитория. Днес вярвам, че това специално нещо е драматичната трансформация на човешката природа не чрез мистериозните химически вещества на д-р Джекил, които го превръщат в злия г-н Хайд, а по-скоро във властта на социалните ситуации и Системите, които ги създават и поддържат. Моите колеги и аз сме доволни, че сме успели „да въведем психологията в общественото съзнание“ по информативен, интересен и забавен начин, който подпомага всички нас да разберем нещо толкова базисно и притеснително за човешката природа.

Сега е време да разширим нашата емпирична основа отвъд този експеримент, тъй като в следващите няколко глави се насочваме към обзора на различни изследвания от множество източници, които по-пълно ни информират за степента, в която ситуациите могат да имат значение в превръщането на добри хора в злодеятели.