На военния съдия полковник Джеймс Пол беше нужен само един час, за да произнесе присъдата „виновен по всички обвинения“. Фредерик щеше да изтърпява наказание осем години лишаване от свобода. Моите свидетелски показания очевидно имаха минимален ефект върху тежестта на присъдата му, както и красноречивата пледоария на неговия адвокат Гари Майърс. Всички ситуационни и системни фактори, които бях детайлизирал, не струваха кой знае колко на сцената на международните връзки с обществеността, която беше създадена от веригата на командването на армията и на администрацията на Буш. Освен това те показаха на света и на иракския народ, че са „сурови с престъпленията“ и бързо ще накажат тези няколко нечестни и безпринципни войници — „гнилите ябълки“ в иначе добрата каца на американската армия. Само след като всички те са съдени, осъдени и пратени в затвора, петното върху американската армия можеше да избледнее^[1].

Чарлс Гранър отказа да се признае за виновен и получи 10-годишна присъда. Линди Ингланд в сложна поредица от съдебни процеси беше осъдена на 3 години лишаване от свобода. Джереми Сивите получи една година, а Джавал Дейвис — 6 месеца. Сабрина Харман се отърва с лека присъда от 6 месеца въз основа на доказателства за предишната й любезност към иракчаните, преди да бъде изпратена в Абу Граиб. И накрая: Мегън Амбул беше освободена, без да й се налага присъда лишаване от свобода.

Бележки

[1] Лична комуникация, 12 юни 2005 г. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (237) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Присъдата

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (237) (Разбиране как добрите хора стават зли)