Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (187) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Върховният тест на сляпото подчинение на авторитета: да убиеш децата си по заповед

Последното разширение на социалната психология на злото от изкуствените лабораторни експерименти към контекст от реалния свят идва от джунглите на Гвиана, където американски религиозен водач убеждава повече от 900 от своите последователи да извършат масово самоубийство или да бъдат убити от своите роднини и приятели на 28 ноември 1978 г. Джим Джоунс — пасторът на паствата на Сан Франсиско и Лос Анджелис в „Народния храм“ — се заема да създаде социалистическа утопия в тази южноафриканска страна, където братството и толерантността ще доминират над материализма и расизма, които той ненавижда в САЩ. В течение на времето и на различни места Джоунс е трансформиран от грижовен, духовен „отец“ на това голямо протестантско паство в Ангел на смъртта — истински космическа трансформация с Луциферски пропорции. Засега искам само да установя връзката на подчинението на авторитета между лабораторията на Милграм в мазето в Ню Хейвън и това „Марсово поле“ в джунглата^[1].

Мечтите на много от бедните членове на „Народния храм“ за нов и по-добър живот в тази уж утопия са унищожени, когато Джоунс въвежда удължен принудителен труд, въоръжени пазачи, пълно ограничаване на всички граждански права, полу умиране от глад и всекидневни наказания, равносилни на изтезания, и за най-малкото нарушение на някое от множеството му правила. Когато притеснени роднини убеждават конгресмен да инспектира комуната заедно с медиен екип, Джоунс убеждава те да бъдат убити, докато си тръгват. След това събира почти всичките си членове, които са там, и изнася дълга реч, в която ги увещава да отнемат живота си, като изпият отрова — ароматизираната напитка Kool-Aid с добавен цианид. Тези, които отказват, са принудени да пият от пазачите или са застреляни при опит за бягство, но изглежда, че повечето се подчиняват на своя водач.

Джоунс със сигурност е егоманиак; той нарежда всичките му речи и прокламации, дори сесиите му с изтезания да бъдат записани, включително тази самоубийствена тренировка в последния час. В нея той изкривява реалността, лъже, умолява, прави фалшиви аналогии, апелира към идеология и трансцендентен бъдещ живот, и директно настоява те да изпълнят заповедите му, докато персоналът му ефикасно разпределя смъртоносната отрова на повече от 900 членове, събрани около него. Някои откъси от този последен час дават представа за смъртоносната тактика, която той използва, за да предизвика пълно подчинение на авторитета, което е преминало всички граници:

Моля, донесете малко лекарство. Просто е. Просто е. Няма конвулсии при него [разбира се, че има, особено при децата]… Не се страхувайте да умрете. Ще видите, че ще има доста хора, които ще кацнат тук. Те ще измъчват някои от децата тук. Те ще измъчват нашите хора. Ще измъчват нашите възрастни. Не можем да позволим това… Моля ви, не може ли по-бързо? Може ли да ускорим това лекарство? Не знаете какво направихте. Аз се опитах. […] Моля. В името на Бога, да се заемем с това. Ние живяхме — ние живяхме така, както никои други хора не са живели и не са обичали. Ние получихме толкова от този свят, колкото никога няма да получите. Нека просто да приключим с това. Нека приключим с тази агония. [Ръкопляскания.] […] който иска да си отиде с детето си, има правото да го направи с детето си. Мисля, че е хуманно. Искам да си отида — искам обаче да видя, че вие си отивате. […] Не трябва да се страхувате. Не бива да се страхувате. Това е приятел. То е приятел… седи там, показва ли любовта ви един към друг. Хайде да си ходим. Да си ходим. Да си ходим. [Деца плачат.]… Оставете живота си с достойнство. Не го оставяйте със сълзи и агония. Смъртта не е нищо друго освен прекрачването на друга плоскост. Не бъдете такива. Прекратете хистерията. […] Това не е начинът да умрем. Ние трябва да умрем с известно достойнство. Трябва да умрем с известно достойнство. Няма да имаме избор. Сега имаме известен избор… Вижте деца, това е просто нещо, което ще ви помогне да си починете. О, Боже. [деца плачат.] […] Майко, майко, майко, майко, майко, моля. Майко, моля, моля, моля. Не — не правете това. Не го правете. Напуснете живота си заедно с детето си. [Пълният транскрибиран запис е качен онлайн; вж. Бележки^[2].]

И те го правят — умират за „Татко“. Властта на харизматичните тиранични водачи като Джим Джоунс и Адолф Хитлер трае дори и след като те причинят ужасни неща на последователите си, а даже и след тяхната смърт. Каквото и малко добро да са направили по-рано, то някак си започва да доминира над наследството на техните зли дела в умовете на преданите. Да разгледаме примера на млад мъж — Гари Скот, — който следва баща си в „Народния храм“, но е изхвърлен заради неподчинение. В неговото изявление, когато се обажда на Националната открита линия след излъчването на предаването по NPR [Националното обществено радио] „Отецът се интересува: последни новини от Джоунстаун“ на Джеймс Рестън младши, Гари описва как е бил наказан за нарушаване на правилата. Бил е бит, удрян с камшик, сексуално малтретиран и принуден да изтърпи и най-силния си страх, когато поставят боа да лази по тялото му. По-важното обаче е да чуем неговата трайна реакция на тези изтезания. Мрази ли Джим Джоунс? Ни най-малко. Той е станал „истински вярващ“, „верен последовател“. Макар че баща му умира в Джоунстаун в онази отровна вакханалия, а той самият е бил брутално измъчван и унижаван, Гари публично заявява, че продължава да се възхищава и дори да обича своя „татко“ — Джим Джоунс. Дори всемогъщата Партия на Джордж Оруел от „1984“ не може основателно да претендира за такава победа.

Сега трябва да надскочим конформизма и подчинението на авторитета. Колкото и да са могъщи, това е само началото. В конфронтацията с потенциалните извършители и жертви, например надзирател и затворник, мъчител и страдалец, атентатор-самоубиец и цивилни жертви, има процеси, които действат, за да променят психичния строеж на единия или другия. Деиндивидуализацията прави извършителя анонимен, като по този начин намалява личната отговорност и себенаблюдаването. Това позволява на извършителите да действат без ограничаващата съвест. Дехуманизацията отнема човешката природа на потенциалните жертви, превръщайки ги в нещо, подобно на животни, в нищо. Освен това ще изследваме условията, които карат страничните наблюдатели на злото да станат пасивни наблюдатели, а не активно намесващи се помагащи или надуващи свирката герои. Този резен от злото на бездействието наистина е крайъгълният камък на злото, защото позволява на извършителите да вярват, че другите, които са знаели какво става, са приели и са го одобрили дори и само с мълчанието си.

Подходящо заключение на нашето изследване на социалната динамика на конформизма и подчинението принадлежи на харвардската психоложка Мазрим Бенаджи:

Това, което социалната психология е дала за разбирането на човешката природа, е откритието, че сили, по-големи от нас самите, определят нашия психичен живот и нашите действия — главна сред тези сили [е] властта на социалната ситуация^[3].