Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (24) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Едно ченге чука на вратата^[1]

Полицай, арестуващ студент затворник

— Мамо, мамо, на вратата има полицай и той ще арестува Хъби! — изпищя най-малкото момиче на семейство Уитлоу.

Г-жа Декстър Уитлоу не чу съвсем добре съобщението, но от звука на писъците на Нина разбра, че има някаква неприятност, с която трябва да се занимае Татко.

— Моля те, помоли баща си да се погрижи. — Г-жа Уитлоу беше ангажирана в изследване на съвестта си, защото имаше множество опасения за промените, които се осъществяваха в църковната служба, от която се беше върнала. Напоследък мислеше много и за Хъби, подготвяйки се за живот на посещения два пъти годишно от нейния красив, русоляв, синеок чаровник. Една от благословиите на заминаването му в колежа, за която тайничко се молеше, беше ефекта на „далече от очите, далече от сърцето“, който би охладил твърде очевидната страст между Хъби и приятелката му от гимназията на Пало Алто. При мъжете добрата кариера трябваше да е на мястото си преди плановете за женитба — често му казваше тя.

Единствената грешка, която тя можеше да открие в това обичливо дете, беше, че понякога се отнасяше, когато е с приятели, например миналия месец, когато от лудория боядисаха покрива с плочи на гимназията, или когато започнаха да обръщат и да „изскубват“ уличните знаци. „Това е абсолютно глупаво и незряло, Хъби, и може да береш ядове заради него!“

— Мамо, татко не си е у дома, той е на голф игрището с г-н Марсдън, а Хъби е долу и един полицай го арестува!

— Хъби Уитлоу, арестувам ви за нарушение на член 459 от Наказателния кодекс, взлом в жилище. Ще ви заведа в полицейското управление за регистрация. Преди да ви претърся и да ви сложа белезниците, трябва да ви предупредя за гражданските ви права. (Знаейки за телевизионната камера, която жужеше наблизо, записвайки за поколенията този класически арест, Джо беше отгоре до долу Суперченге в отношението си и „печен“ като Джо Фрайдей от Dragnet („Клопка“) в държанието си.) Нека изясня някои факти: имате право да мълчите и от вас не се изисква да отговаряте на каквито и да било въпроси. Всичко, което кажете, може и ще се използва срещу вас в съда. Имате право да се консултирате с адвокат, преди да отговаряте на въпросите, и адвокат може да присъства по време на разпита. Ако нямате средства, за да си наемете адвокат, ще ви бъде осигурен обществен защитник, който да ви представлява на всички етапи от съдебната процедура. Разбирате ли правата си? Добре. Имайки тези права предвид, ви водя в Управлението за регистрация за престъплението, в което сте обвинен. Сега елате доброволно до патрулката.

Г-жа Уитлоу беше изумена да види синът й да бъде претърсван, да му слагат белезници и да бъде проснат върху патрулката с разкрачени крака като най-обикновен престъпник от типа, който виждаме по телевизионните новини. Възвръщайки самообладанието си, тя настоя любезно:

— За какво е всичко това, полицай?

— Госпожо, имам заповед да арестувам Хъби Уитлоу по обвинения във взлом, той…

— Знам, полицай, казах му да не взема онези пътни знаци, че не трябва да е повлиян от онези момчета Дженингс.

— Мамо, ти не разбираш, това е част от…

— Полицай, Хъби е добро момче. Баща му и аз ще се радваме да заплатим разходите по замяната на всичко, което е било взето. Вижте, това беше само лудория, не са възнамерявали нищо сериозно.

Сега вече малка тълпа съседи се беше събрала на значително разстояние, примамени от насладата на заплахата към безопасността или сигурността на някой друг. Г-жа Уитлоу положи специални усилия да не ги забелязва, за да не се разсейва от актуалната задача — да предразположи полицая, така че той да е по-внимателен със сина й. „Ако Джордж си беше вкъщи, той щеше да знае как да се оправи с тази ситуация — мислеше си тя. — Ето това става, когато голфът е на първо място преди Бог в неделя.“

— Окей, да тръгваме, че имаме натоварен график; има още много арести, за които трябва да се погрижим тази сутрин — каза Джо, докато вкарваше заподозрения в патрулната кола.

— Мамо, татко знае всичко за това, питай го, той подписа документите, всичко е наред, не се притеснявай, това е просто част от…

Виещата сирена на патрулната кола и проблясващите полицейски лампи изкараха още повече любопитни съседи, за да утешават горката г-жа Уитлоу, чийто син беше изглеждал толкова мило момче.

Хъби се почувства неудобно за пръв път, виждайки дистреса на майка си, и се чувстваше виновен, че седи сам на задната седалка на полицейската кола, с белезници, зад защитния екран между него и полицаите. „Значи така се чувства човек, ако е престъпник“ — мислеше си той, а розовите му бузи внезапно почервеняха от срам, когато съседът Палмър го посочи и възкликна пред дъщеря си: „Накъде отива този свят?! Сега пък момчето на семейство Уитлоу е извършило престъпление!“.

В полицейското управление процедурата по регистрация беше осъществена с обичайната ефикасност, като имаме предвид сътрудничеството на заподозрения. Полицай Боб се зае с Хъби, докато Джо обсъждаше с нас как е преминал този пръв арест. Аз си мислех, че е отнел малко повече време, отчитайки, че предстоят още около осем ареста. Същевременно операторът искаше нещата да се движат по-бавно, така че да може да се позиционира по-добре, тъй като трябваше да заснеме само няколко добри ареста, за да разкаже историята. Ние се съгласихме, че следващият арест трябва да е бавен за филмирането, но след това — с добър телевизионен запис или не — експериментът ще бъде на първо място и арестите трябва да се ускорят. Само за Уитлоу вече бяха отишли 30 минути; с тази скорост щеше да е необходим почти цял ден, за да се извършат всички арести.

Не забравях, че сътрудничеството на полицията не е независимо от властта на медиите и затова се притеснявах, че след като заснемането приключи, те може да откажат да довършат докрай всички останали арести от списъка. Колкото и да беше интересно да се наблюдава тази част от изследването, знаех, че нейният успех не е под мой контрол. Толкова много неща можеха да се объркат, повечето от които бях предвидил и се бях опитал да им противодействам, но винаги имаше неочаквано събитие, което би могло да изличи и най-добрите планове. Има твърде много неконтролирани променливи в реалния свят, или на „терен“ както казват социалните учени. Това е утехата на лабораторните изследвания: експериментаторът контролира всичко. Всичко ставащо е под изключителния му контрол. Изследваното лице е на терена на изследователя. То е като предупрежденията в полицейските наръчници за разпитите: „Никога не разпитвайте заподозрени или свидетели в домовете им; водете ги в полицейското управление, където можете да се възползвате от непознатостта, липсата на социална подкрепа и освен това не е необходимо да се притеснявате за непланирано прекъсване“.

Опитах се внимателно да подтикна полицая да се забърза, но Бил непрекъснато се намесваше с искания за още един дубъл, още един ъгъл. Джо слагаше превръзка на очите на Хъби. Формуляр С11-6 на Бюрото за криминална идентификация и разследване беше попълнен с нужната информация и му бяха снети отпечатъците; оставаше само да бъде сниман. Щяхме да направим това с „Полароида“ в нашия затвор, за да спестим време: да ги снимаме, след като всички затворници са в новите си униформи. Хъби беше преминал през процеса на регистрация без коментар или емоции, след като неговият пръв и единствен опит да се пошегува беше париран от Джо: „Ти какъв си, умник или нещо такова?“. Сега той седеше в малка клетка за задържане в полицейското управление, с превръзка на очите, сам и безпомощен, чудейки се защо се е вкарал в тази каша и питайки се дали си е струвало. Утешаваше се обаче от мисълта, че ако нещата загрубеят твърде много, може да се разчита на баща му и братовчед му — общественият защитник, да дойдат и да го отърват от договора.