Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (281) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Докладите за изтезания

На 1 август 2002 г. доклад на Министерство на правосъдието, наречен в пресата „Доклад за изтезанията“, дефинира тясно „изтезание“ от гледна точка не на това, какво то представлява, а на най-крайните му последици. Според него физическата болка трябва да е „еквивалентна по интензивност на болката, придружаваща сериозното соматично нараняване, например органна недостатъчност, нарушение на телесна функция или дори смърт“. В съответствие с този доклад, за да бъде съдебно преследван някой, обвинен в престъпления с изтезание, е необходимо обвиняемият да е имал „конкретно намерение“ да предизвика „тежка соматична или психична болка или страдание“. „Психичното изтезание“ е тясно дефинирано, за да включва само действия, които биха довели до „значителна психична вреда със значителна продължителност, например траеща месеци и години“.

Докладът продължава, като утвърждава, че по-ранното ратифициране на закона от 1994 г. срещу изтезанията може да се смята за неконституционно, защото ще попречи на властта на президента като главнокомандващ. Други насоки от юристите на Министерство на правосъдието дават на президента властта да интерпретира наново Женевските конвенции, за да устройват целите на администрацията във войната срещу тероризма. Воюващи лица, заловени в Афганистан, талибани, заподозрени от Ал-Кайда, бунтовници и всички други, арестувани и хвърлени в затвор, няма да се смятат за военнопленници и следователно не получават никаква част от правната защита, на която има право военнопленникът. Като „вражески цивилни“ те могат да се задържат за неопределено време във всеки затвор по света без адвокат или без да им се повдигнат конкретни обвинения. Освен това президентът очевидно е одобрил програмата на ЦРУ за „изчезването“ на терористи с висока стойност.

Доказателствата са косвени, но убедителни. Например в книгата си State of War: The Secret History of the C. LA. and the Bush Administration („Състояние на война: тайната история на ЦРУ и администрацията на Буш“) Джеймс Ризън заключава, че има „тайно споразумение между много висши официални лица от администрацията да защитят Буш и да му осигурят възможност да отрича“ по отношение на участието на ЦРУ в новите екстремни тактики за разпит^[1].

По-малко милостиво описание на взаимоотношението между президента Буш и неговия екип от юридически съветници идва от учения в областта на правото Антъни Луис, след като той внимателно и цялостно преглежда всички достъпни доклади:

Докладите оставят впечатление на съвет на адвокат на мафията към мафиотския дон за начина, по който да се заобиколи законът и той да остане извън затвора. Избягването на съдебно преследване е буквално темата на тези доклади… Друга тема в докладите — и дори още по-притеснителна — е, че президентът може да нареди изтезание на затворниците, макар че то е забранено от федералния закон и от международната Конвенция срещу изтезанията, към която САЩ са се присъединили^[2].

Читателите са поканени да прочетат всички релевантни материали, които очертах тук (разследващите доклади, доклада на Международния комитет на Червения кръст и останалите), заедно с всичките 28 „доклади за изтезанията“ на юридическите съветници на президента Буш, Ръмсфелд^[3] Пауъл, Буш и други, които са подготвили пътя за легитимирането на изтезанията в Афганистан, Гуантанамо и Ирак. В забележителен том от 1249 страници — The Torture Papers: The Road to Abu Ghraib („Документите за изтезанията: пътят към Абу Граиб“), редактиран от Карен Грийнбърг и Джошуа Дрател, е очертана цялата документация за докладите, разобличаваща извращаването на юридическите умения от правителствените юристи. Той ни осигурява прозрение за начина, по който с такива „умения, направили толкова много за защитата на американците в тази най-силно разчитаща на закона държава от всички страни“, може да се злоупотребява в причиняването на зло^[4].

Професорът по право Джордан Пост (бивш капитан в корпуса на главния военен прокурор на американската армия) пише за юридическите съветници на Джордж У Буш, които подготвят тези оправдания за изтезанията на задържаните: „От времето на нацизма не сме имали толкова много юристи, които толкова недвусмислено да участват в международни престъпления, засягащи третирането и разпитите на лица, задържани по време на война“.

Този списък от съветници се оглавява от главния прокурор Алберто Гонзалес, който спомага за разработването на правния доклад, интерпретиращ наново „изтезанието“ така, както беше отбелязано по-горе. Едва когато снимките от Абу Граиб бяха оповестени, Гонзалес и президентът Буш отрекоха този доклад, предлагащ най-крайната концепция за изтезанието. Посветеността на Гонзалес на разширяването на президентските правомощия в рамката на войната срещу тероризма е сравнявана с тази на влиятелния нацистки адвокат Карл Шмит. Идеите на Шмит за освобождаването на ръководителя на страната от правни ограничения във времена на извънредна ситуация способстват за суспендиране на конституцията на Германия и дават пълна власт на Хитлер. Биограф на Гонзалес отбелязва, че той е приятен мъж, който прави впечатление на „обикновен човек“ без садистични или психопатни тенденции^[5]. В институционалната си роля обаче юридическите доклади на Гонзалес са отговорни за суспендирането на гражданските свободи и бруталните разпити на заподозрените терористи в нарушение на международното право^[6].