Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (156) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Максимизиране на печалбата: разпространение на социалното евангелие

Макар че СЗЕ промени живота ми в много отношения, една от най-резките промени се появи в резултат на поканата да говоря през подкомисия на американската Камара на представителите: внезапно се бях трансформирал от академичен изследовател в защитник на социалната промяна. В изслушванията пред подкомисията за реформата на затворите през октомври 1971 г. нейните членове искаха не само анализ, но и препоръки за реформа. В моето изявление в Congressional Record ясно защитих намесата на Конгреса в структурата на затворите, за да се въведат подобрения в състоянието на затворниците, както и за персонала на затворите^[1].

Застъпничеството ми до голяма степен прие формата на повишаване на съзнанието за необходимостта да се сложи край на „социалния експеримент“ на затворите, защото — както се демонстрира от високия процент рецидивизъм — той се провали. Трябва да открием причината за това чрез по-пълни системни анализи и да предложим алтернативни решения на лишаването от свобода. Освен това трябва да се преборим със съпротивата срещу смислената реформа на затворите. Второто ми свидетелстване през подкомисия на Конгреса, което се фокусираше върху задържането на непълнолетни (септември 1973 г.), ме придвижи още по-напред в превръщането ми на социален защитник. Очертах 19 отделни препоръки за подобрено отношение към задържаните непълнолетни лица^[2]. Бях доволен да науча, че е приет нов федерален закон, който отчасти беше стимулиран от моите показания. Сенатор Бърч Бей, който оглавяваше това разследване, способства за въвеждането в закон на правилото, че за да се предотврати малтретирането им, непълнолетните, които са задържани преди съдебния процес, не бива да се настаняват заедно с възрастни във федералните затвори. СЗЕ се отнасяше за малтретирането на непълнолетни при задържането им преди съдебния процес. (Разбира се, ние объркахме нещата, като въведохме изслушвания за предсрочно освобождаване, което в реалния живот няма да се случи, докато човекът не е съден и осъден.)

Едно мощно правно въздействие на СЗЕ за мен произтече от участието ми във федералния съдебен процес Spain et al v. Procunier et al. (Спейн и други срещу Прокюниър и други) (1973). Затворниците от „Шесторката на Сан Куентин“ бяха изолирани в строг тъмничен затвор за повече от три години заради предполагаемото им участие в убийството на надзиратели и затворници-информатори по време на опит за бягство на Джордж Джексън на 21 август 1971 г. Като експертен свидетел обиколих територията на центъра с максимална сигурност на Сан Куентин и интервюирах всеки от шестимата затворници по няколко пъти. Подготвеното ми изявление и двата дни свидетелски показания по време на съдебния процес завършиха с мнението, че това недоброволно, продължително, безкрайно лишаване от свобода в тъмница при дехуманизиращи условия представлява „жестоко и необичайно наказание“ и затова трябва да бъде променено. Съдът достигна до сходно заключение. Освен това през цялото време на процеса изпълнявах ролята на психологически консултант на екипа от адвокати на ищците.

Тези и други дейности, в които съм се ангажирал след СЗЕ, бяха предприети с чувството за етична мисия. За да балансирам уравнението на релативната етика, чувствах, че е необходимо да компенсирам болката, преживяна от нашите изследвани лица в СЗЕ, като максимизирам печалбата от това изследване за науката и за обществото. Ранните ми усилия са обобщени в глава от книга, написана през 1983 г.: „Transforming Experimental Research into Advocacy for Social Change“ („Трансформиране на експерименталните изследвания в застъпничество за социална промяна“).^[3]