Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (132) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Ролеви преходи от лечител към убиец

Най-лошият сценарий е с нацистките лекари от СС, които получават ролята да подбират затворниците от концлагерите за унищожаване или за „експерименти“. Те са откъснати от обичайната си лечебна роля в нова — подпомагане на убийствата чрез групов консенсус, че поведението им е необходимо за общото добро, което ги кара да приемат няколко крайни психологически защити срещу изправянето пред реалността на тяхното съучастничество в масовите убийства на евреи. Отново се обръщаме към детайлните разкази за тези процеси от социалния психиатър Робърт Джей Лифтън.

Когато нов лекар се появява на сцената и първоначално е ужасен от това, което наблюдава, пита:

„Как е възможно тези неща да се вършат тук?“ След това има нещо като общ отговор… който изяснява всичко. Кое е по-добро за него [затворника] — дали да умре [verreckt] в лайна, или да отиде в рая в [облак от] газ? И това решава целия въпрос за инициатите [Eingeweihten].

Масовите убийства са непоклатим житейски факт, към който от всеки се очаква да се адаптира.

Формулирането на геноцида на евреите като „Окончателно решение“ (Endlosung) служи на двойна психологическа цел: „То обозначава масовото убийство, без да звучи или да създава такава представа, и поддържа фокуса предимно върху решаването на проблема“. То трансформира целия въпрос в труден проблем, който трябва да се разреши с всички нужни средства, за да се постигне прагматична цел. Интелектуалното упражнение изтрива емоциите и състраданието от лекарското всекидневие.

Същевременно тяхната задача в подбора на затворниците за унищожение е едновременно толкова „обременителна, толкова свързана с изключително зло“, че тези високообразовани лекари трябва да използват всяка възможна психологическа защита срещу избягването на реалността на тяхното съучастие в убийствата. За някои „психичното вцепеняване“, откъсването на афекта от когнициите става нормата; за други съществува шизофреничното решение на „удвояването“. Полярностите на жестокостта и почтеността в един и същ лекар в различни моменти „изискват две радикално различни психологически констелации в Аза: едната, базирана на «по принцип приетите ценности» и образованието му на «нормален човек»; другата, основана на «тази [нацистко-концлагерна] идеология с ценности, които са много различни от по принцип приетите»“. Тези две тенденции се сменят една с друга всеки ден.^[1]