Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (64) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Затворник 819 оплесква нещата отрано

Дневникът на главния надзирател разкрива, че 819 е отказал да стане при събуждането в 6:10 ч. Бил е вкаран в Дупката, а по-късно е получил само половината от времето в банята в сравнение с останалите. Всички, включително 819, са присъствали на 15-минутното преброяване в 7:30 ч, повтаряйки номерата си многократно прав и обратен ред. Същевременно по време на периода за физическите упражнения 819 е отказал. Надзирател е измислил социалното наказание: да принудят другите затворници да стоят с протегнати ръце, докато 819 се предаде.

Затворник от СЗЕ претърпява емоционална криза

Затворник 819 не се е поддал, а силата на другите затворници се е изчерпала и ръцете им паднали до бедрата им. Затворник 819 е бил вкаран обратно в Дупката, където е изял закуската си в тъмнина, но е отказал да изяде яйцето си. Бил освободен, за да почисти тоалетните с голи ръце и да мести кутии напред-назад до безкрайност и безмисловност заедно с всички останали затворници. Когато се върнал в килията си, 819 се заключил вътре. Отказал да почисти тръните от одеялото, което било хвърлено в килията му. Неговите съкилийници — 4325 и заместващия 8612 — били принудени да вършат допълнителна работа, докато той се подчини. Те местели кутии напред-назад от един килер в друг. Той не поддал, но настоял да го консултира лекар. Те се разгневили на неговата инатливост, от която страдали.

Докладът за смяната на Серос разкрива: „Един затворник се затвори в килията си. Извадихме палките и предприехме стъпки за изваждането му. Той не искаше да излезе. Накарахме всеки да застане срещу стената с протегнати ръце. Той лежеше в килията си и се смееше. Не мислех, че ще го направи. Ние се отказахме. Останалите затворници ни ненавиждаха. Аз просто се усмихнах и свърших работата си“.

Надзирател Варниш в доклада си отбелязва психологическото значение на поведението на този затворник: „Видимото безразличие на 819 към проблемите на другите затворници ги разстройва“. Варниш продължава и се оплаква в доклада си от липсата на ясни насоки за това, което той би могъл да направи на затворниците. „Чувствах се несигурен за степента на силата, която действително можем да използваме, и това ме притесняваше, тъй като смятам, че границите на този случай не са ясно дефинирани“.^[1]

Ванди споделя различна реакция: „Продължих да се ангажирам повече в сравнение с предния ден. Наслаждавах се да тормозя затворниците в 2:30 ч сутринта. Това доставяше удоволствие на садистичното ми чувство да предизвиквам озлобеност между нас“. Това е твърде забележително твърдение, за което съм сигурен, че никога нямаше да направи четири дни по-рано.

Строгият надзирател Арнет добавя в отчета си: „Единственият път, когато почувствах, че не мога да играя ролята си както трябва, беше с 819 и 1037, когато толкова видимо им беше трудно в някои ситуации. В тези моменти не бях толкова суров, колкото трябваше“.^[2]

„По същество истински потискащото нещо по отношение на преживяването в затвора е, че си изцяло оставен на милостта на други хора, които се опитват да направят всичко колкото се може по-трудно и неприятно за теб — каза ми по-късно Стю-819. — Просто не мога да понасям другите да ме малтретират. Развих силно негодувание спрямо фашистките надзиратели и силно харесване на състрадателните надзиратели. Бях доволен от бунтарството на някои от затворниците и разгневен от самодоволството и пълното подчинение на другите. Чувството ми за времето също беше повлияно, тъй като изтезанията през всеки ден ми изглеждаха много по-дълги, отколкото щеше да е, ако човек се забавляваше. Най-лошото по отношение на това преживяване беше тоталната депресия, която се настани у мен вследствие на непрекъснатия тормоз и факта, че няма начин да се махна. Най-доброто беше, че най-накрая бях освободен.“^[3]