Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (120) (Разбиране как добрите хора стават зли)

За „малките експерименти“ на Хелман

[Прякорът на надзирателя Хелман „Джон Уейн“ има интересен паралел, който научих от колегата ми Джон Стайнър. Джон Стайнър — почетен професор по социология в Щатския университет в Сонома, който е оцелял от Холокоста, като тийнейджър бил затворник в концлагера в Бухенвалд в продължение на няколко години. Когато научи, че нашите затворници са нарекли един от най-лошите надзиратели „Джон Уейн“, той направи паралел със собствените си преживявания: „Е, надзирателите в лагерите бяха анонимни за нас. Ние ги наричахме «хер лейтенант» или «г-н офицер от СС», но те нямаха име, нямаха идентичност. На един от надзирателите обаче, който беше най-злият от всички, ние също измислихме прякор. Той стреляше по хората без никаква причина, убиваше ги и ги блъскаше в електрическата ограда. Неговото насилие беше като на каубой от Дивия Запад. Затова му казвахме «Том Микс», но само зад гърба му“. Том Микс е суров каубой от филмите през 30-те и 40-те години — това, което Джон Уейн след това стана за следващите поколения.]

Нека се върнем към Формуляра за обща информация за доброволците, който Хелман попълни една седмица преди началото на експеримента, за да си съставим известна представа за статуса му преди да влезе в ролята на надзирател. Бях изумен да науча, че той беше само на 18 години, студент втори курс, сред най-младите ни изследвани лица. Неговият контрапункт Арнет беше един от най-възрастните. Хелман произлизаше от академично семейство от средната класа, най-малкото дете с четири по-големи сестри и един брат. С неговия ръст от 1,87 м и тегло от 79 кг, със зелени очи и руса коса, той беше внушителна фигура. Този млад мъж се идентифицира като музикант и „учен по душа“. Самоописанието му беше: „Водя природен живот и обичам музиката и храната, и другите хора. — И добавяше: — Много обичам другите човешки същества“.

В отговор на въпроса: „Какво най-много харесват хората във вас?“ Хелман излъчваше увереност: „Хората първоначално ми се възхищават заради таланта ми и общителната ми личност. Малцина знаят истинските ми способности в човешките отношения“.

В отговор на отрицателния вариант: „Какво хората най-малко харесват във вас?“ Хелман ни беше дал представа за сложния си характер и намек за онова, което ще последва, когато му се даде абсолютна власт. Той бе написал: „Моето нетърпение спрямо глупостта, пълно пренебрежение към хората, с чийто начин на живот не съм съгласен, това, че експлоатирам някои хора, прямотата ми, моята увереност“. И накрая нека добавим в сместа това, че този доброволец каза, че предпочита да бъде разпределен в ролята на затворник, а не да е надзирател, „защото хората обикновено ненавиждат надзирателите“.

Имайки предвид това описание на характера, сега ще е показателно да прегледаме неговите разсъждения след експеримента за ролята му в това изследване.

Надзирател Хелман: „Да, това беше нещо повече от експеримент. Имах възможността да подложа на проверка способностите на хората, тласкайки ги до точката на разпад под прикритието на ролята на надзирател. Не беше приятно, но се почувствах принуден от собственото си очарование да тестирам техните реакции. В много случаи провеждах собствени експерименти“.^[1]

„Най-доброто по отношение на експеримента беше, че аз като че ли бях катализаторът, който извади на повърхността някои изумителни резултати, които спечелиха интереса на телевизията и пресата. […] Съжалявам, ако съм причинил повече проблеми, отколкото сте искали — това беше мой собствен експеримент“.^[2]

„Най-лошото по отношение на експеримента беше, че толкова много хора ме приеха толкова сериозно и че аз ги превърнах във врагове. Моите думи им влияеха, [затворниците] като че ли загубиха контакт с реалността на експеримента“.^[3]

Един месец след края на изследването този бивш надзирател беше интервюиран заедно с бившия затворник Клей-416, неговото възмездие. Те взаимодействаха като част от телевизионен документален филм за нашето изследване по Chronolog („Хронолог“) на Ен Би Си — предшественика на 60 Minutes („60 минути“). Той беше озаглавен 819 Did a Bad Thing („819 направи нещо лошо“).

След като Хелман описа своята трансформация в ролята на надзирател, Клей премина в офанзива, най-накрая получил възможност да приложи пословицата от онова време: „Ще пожънеш това, което си посял“.

Хелман: „След като сложиш униформата и получиш роля, имам предвид работа, например «Твоята работа е да поддържаш реда сред тези хора», тогава със сигурност не си същият човек като този с улични дрехи и в различна роля. Наистина ставаш този човек, след като си сложиш униформата в цвят каки, сложиш очилата, вземеш палката и играеш ролята си. Това е твоят костюм и трябва да действаш в съответствие с него, когато го облечеш“.

Клей: „Това ми вреди, имам предвид вреди, искам да кажа, сегашно време, вреди ми“.

Хелман: „Как ти е навредило? Как ти вреди сега? Само да мислиш, че хората не могат да бъдат такива?“

Клей: „Да. То ми остави известни познания за нещо, което никога не съм преживявал от първа ръка. Чел съм за него, много съм чел за него. Никога обаче не съм го преживявал от първа ръка. Никога не съм виждал някой да се трансформира така. А аз знам, че ти си мил човек. Нали разбираш?“

Хелман [усмихва се и клати глава]: „Ти не знаеш това“.

Клей: „Знам, знам, че ти си мил човек. Аз нямам лоши…“

Хелман: „Тогава защо ме мразиш?“

Клей: „Защото знам в какво можеш да се превърнеш. Знам какво си готов да правиш, ако кажеш: «О, окей, няма да наранявам никого». «О, окей, това е ограничена ситуация или тя ще приключи след две седмици».

Хелман: «Е, ти в тази позиция какво щеше да направиш?»

Клей (бавно и внимателно обмисля всяка дума): «Не знам. Не мога да ти кажа, че знам какво ще направя».

Хелман: Ти би ли…“

Клей (сега говори едновременно с Хелман): „Не мисля, не вярвам, че бих бил толкова изобретателен като теб. Не мисля, че щях да прилагам толкова голямо въображение в това, което правя. Разбираш ли?“.

Хелман: „Аз, аз…“

Клей [прекъсва и като че ли се наслаждава на новото си чувство за власт]: „Мисля, че щях да бъда надзирател, не мисля, че щеше да е такъв шедьовър!“

Хелман: „Не разбрах къде беше наистина вредно. Беше унизително и това беше част от моя конкретен личен малък експеримент да видя как бих могъл ъъъ…“

Клей (невярващо): „Твоя конкретен личен малък експеримент? Защо не ми разкажеш за това?“

Хелман: „Аз правех собствени малки експерименти“.

Клей: „Разкажи ми за твоите малки експерименти. Любопитен съм“.

Хелман: „Окей, исках да видя точно какъв тип вербален тормоз хората могат да приемат, преди да започнат да обективират, преди да започнат да отвръщат със същото при тези обстоятелства. Изненада ме, че никой не каза нищо, за да ме спре. Никой не каза: «Господи, не може да ми казваш тези неща, това е болно». Никой не каза, те просто приеха това, което казвам. Аз казах: «Иди и кажи на човека в лицето му, че е утайката на земята» и те го направиха безпрекословно. Правеха лицеви опори, без да възразят, седяха в Дупката, малтретираха се един друг; тук от тях се очаква да са заедно като отделение в затвора, но ето че се малтретираха един друг, защото аз съм им казал и никой изобщо не постави под въпрос моята власт. Това наистина ме шокира. [Очите му се навлажняват.] Защо не казаха нещо, когато започнах да тормозя хората? Започнах да ставам такъв грубиян и въпреки това хората не казаха нищо. Защо?“

Защо наистина?