Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (100) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Герой в огледалото за обратно виждане

Понякога е нужно време и дистанция, за да осъзнаем стойността на важните житейски уроци. Клей-416 може да осигури контрапункт на класическото изказване на Марлон Брандо в On the Waterfront („На кея“): „Можех да съм претендент“. Клей-416 можеше да каже: „Можех да съм герой“. Във вихъра на момента обаче той беше възприеман просто като „смутител“, който създава трудности на другарите си — бунтовник без видима кауза.

Героизмът често изисква социална подкрепа. Ние обикновено възхваляваме героичните дела на смелите хора, но не правим това, ако действията им имат осезаема непосредствена цена за останалите от нас и не можем да разберем мотивите им. Такива героични семена на съпротивата се сеят най-добре, ако всички членове на общността споделят готовност да страдат за общи ценности и цели. Видяхме такъв пример в съпротивата срещу апартейда на Нелсън Мандела, когато той беше затворен в Южна Африка. Мрежи от хора в много европейски страни са организирали бягства и скривалища на евреите, за да оцелеят от нацисткия Холокост. Гладните стачки са използвани за политически цели в гладуването до смърт на лидери на ИРА по време на лишаването им от свобода в затвора в Белфаст „Лонг Кеш“. Те и други от Ирландската армия за национално освобождение използват гладната стачка като начин да привлекат внимание към статуса си на политически затворници, вместо да бъдат наричани обикновени престъпници.^[1] По-наскоро стотици задържани в американския военен затвор в Гуантанамо, Куба, излязоха в продължителна гладна стачка, за да протестират срещу незаконната и нехуманната природа на тяхното пленничество и за да привлекат медийно внимание към тяхната кауза.

Що се отнася до Клей-416, макар че имаше личен план за ефективна съпротива, той не отдели време, за да го сподели със съкилийниците си или с другите затворници, така че те да могат да решат да обединят сили с него. Ако го беше направил, планът му можеше да представлява обединяващ принцип, а не да се отхвърля като лична патология. Щеше да се превърне в колективно предизвикателство срещу злата система, вместо да е диспозиционна ексцентричност. Може би защото той дойде на сцената по-късно, другите затворници не го познаваха достатъчно добре или смятаха, че той не си е платил дължимото като тях по време на първите трудни дни и нощи. Във всеки случай той беше „аутсайдер“ като Дейв — нашия информатор (заместника на 8612). Макар че Дейв бързо беше спечелен на страната на затворниците и се присъедини към тяхната кауза срещу системата, която го беше наела като шпионин, не стана така с 416. Мисля обаче, че и интровертираният стил на 416 отчуждаваше другарите му. Той беше свикнал да прави нещата сам, да живее живота си в собственото си сложно съзнание, а не в сферата на междуличностните връзки. Въпреки това непокорството му имаше силно въздействие върху мисленето на поне един друг затворник, макар и след като затворническото преживяване беше приключило.

Джери-5486 — затворникът, който наскоро беше определен като „всезнайко“ от Комисията по предсрочното освобождаване — беше недвусмислено повлиян от героизма на 416 пред лицето на грубото малтретиране: „Бях впечатлен от стоическата решимост на Клей и ми се ще той да беше там от самото начало. Той щеше да има определено влияние върху събитията, които последваха“.

В по-късните си разсъждения 5486 добави:

Интересно беше, че когато Клей-416, който бе първият истински пример на инатлив човек, който твърдо е решил, когато категорично отказа да изяде надениците си, хората се обърнаха срещу него. По-рано в изследването той щеше да е техният идеал. Тъй като много хора казаха, че ще са твърди и ще стачкуват и такива работи, но когато най-накрая дойде време някой да има смелостта да го направи, те се обърнаха срещу него. Те искаха своите дребни малки удобства, а не да го виждат как той се придържа към собствената си почтеност.

Джери-5486 отбелязваше и колко неприятно е било да е свидетел на сблъсъка между 416 и 7258, „между Хъби и Клей за надениците и приятелката“. По-късно той имаше по-добра гледна точка за истинското значение на тази конфронтация, но не можеше да види истинската природа на събитието, докато то се разгръщаше и когато той би могъл да предприеме действие и да се намеси, за да я разсее:

Осъзнах, че всеки беше потънал толкова дълбоко в цялото нещо, че страдаха и караха и другите да страдат. Беше твърде тъжно да се наблюдава да преминават през това, особено след като [Хъби] не осъзнаваше, че ако не беше успял да види момичето си, това е по вина на „Джон Уейн“, а не на Клей. [Хъби] лапна стръвта и позволи тя да го разкъса.^[2]

Междувременно обратно в Дупката Клей-416 се справяше в нещо като стил на Буда, което би накарало Пол-5704 да се гордее с него, ако знаеше, че Клей използва такава подобна на дзен тактика за психично оцеляване.

Медитирах непрекъснато. Например когато отказвах вечеря, надзирателят [Бърдън] накара всички затворници да излязат от килиите си и да се опитат да ме убедят, че денят за посещения ще бъде отменен и всички тези гадости, което прецених, че няма да се случи. Не бях обаче сигурен; просто изчислих вероятността. След това непрекъснато зяпах в капката вода от кренвирша, която блестеше на металната чиния. Просто зяпах капката и се фокусирах първо хоризонтално, а след това вертикално. Никой тогава не можеше да ме притеснява. В Дупката имах религиозно преживяване.^[3]

Това мършаво дете беше намерило вътрешно спокойствие чрез пасивната си съпротива, поемайки контрола върху тялото си и дистанцирайки се от надзирателите. Клей-416 предложи това трогващо описание как е вярвал, че е спечелил състезанието на лична воля срещу институционалната власт:

След като отказах храна пред доминиращия вечерен надзирател, бях доволен за пръв път тук. Достави ми удоволствие да вбеся [надзирател Хелман]. Когато ме хвърлиха в Дупката за през нощта, тържествувах. Тържествувах, защото се чувствах сигурен, че съм изчерпал ресурсите му (за да се използват срещу него). Бях изумен да осъзная и че имах уединение в Дупката — беше луксозно. Неговото наказание на другите не ме засягаше. Залагах на границите на ситуацията. Знаех — така бях изчислил — че привилегията на посетителите не може да се премахне. Бях се подготвил да остана в Дупката вероятно до 10 ч на другата сутрин. В Дупката бях най-далече от преживяването на мен самия като „Клей“. Бях „416“, който иска и дори е горд да е „416“. Числото имаше идентичност за мен, защото 416 беше намерил собствена реакция на ситуацията. Не изпитвах нужда да се придържам към бившето мъжество, което съпътстваше старото ми име. В Дупката има 19-сантиметров лъч светлина, простиращ се отгоре до долу, промъкващ се през цепнатина на вратата. Приблизително през третия час там бях изпълнен със спокойствие по отношение на този лъч светлина. Това е най-хубавото нещо в затвора. Нямам предвид това само субективно. Така е — идете и го вижте. Когато около 23 ч ме пуснаха и се върнах в леглото, почувствах, че съм спечелил, че моята воля дотогава беше по-силна от тази на ситуацията като цяло. Онази нощ спах добре.