Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (136) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Анонимност и деиндивидуализация

Освен властта на правилата и ролите, ситуационните сили увеличават властта си с въвеждането на униформи, костюми и маски — все дегизировки на обичайния външен вид на човека, които подпомагат анонимността и намаляват личната отговорност. Когато хората се чувстват анонимни в дадена ситуация, сякаш никой не осъзнава истинската им идентичност (и следователно вероятно на никого не му пука), по-лесно могат да бъдат накарани да се държат по антисоциален начин. Това е особено вярно, ако средата дава разрешение човек да действа въз основа на импулсите си или да следва заповеди или подразбиращи се насоки, които обикновено би презирал. Нашите сребърни огледални очила бяха такъв инструмент, за да направим така, че надзирателите, главният надзирател и аз да изглеждаме по-далечни и безлични в отношенията си със затворниците. Техните униформи, както и необходимостта да се обръщат към тях с „г-н надзирател“, даваха на надзирателите обща идентичност.

Значителен брой изследвания (които ще обсъдя в по-нататъшна глава) документират ексцесите, до които деиндивидуализацията подпомага насилието, вандализма и кражбите при възрастни и при деца — когато ситуацията подкрепя такива антисоциални действия. Може би сте разпознали този процес в литературни източници като Lord of the Flies („Повелителят на мухите“) на Уилям Голдинг. Когато всички членове на група хора са в деиндивидуализирано състояние, тяхното психично функциониране се променя: те живеят в разширен настоящ момент, който прави миналото и бъдещето далечни и нерелевантни. Чувствата доминират над разума и действията доминират над разсъжденията. В такова състояние обичайните когнитивни и мотивационни процеси, които насочват поведението в социално желателни посоки, вече не ръководят хората. Вместо това тяхната рационалност и чувство за ред се поддават на Дионисиеви ексцеси и дори хаос. Тогава става еднакво лесно да се воюва или да се прави любов, без да се отчитат последиците.

Спомням си за виетнамската поговорка, приписвана на будисткия монах Тич Нат Хан: „За да се бият едно с друго, пилетата на една и съща кокошка боядисват лицата си в различни цветове“. Това е чудат начин да се опише ролята на деиндивидуализацията в подпомагането на насилието. Струва си да се отбележи, както ще видим, че един от надзирателите в прословутия Сектор 1А в центъра за изтезания в Абу Граиб беше боядисал лицето си в сребърно и черно като емблемата на рок групата Insane Clown Posse, докато е на смяна, и позираше в една от многото снимки, които документираха малтретирането на затворниците. По-късно ще имаме много повече да кажем за процесите на деиндивидуализация, които са допринесли за малтретирането в Абу Граиб.