Бил Браудър
Заповед за арест (37) (Как станах враг номер едно на Путин)

36
Данъчната принцеса

Един от главните ни приоритети през есента на 2010 година беше да се уверим, че Перепелични не ни будалка.

Започнахме с проверка на имота извън Москва и бързо установихме, че участъкът от шест декара, на който е построена цяла извънградска резиденция, принадлежи на осемдесет и пет годишната майка на Владлен Степанов. Доходът й беше 3500 долара на година, но незнайно как, разполагаше с този парцел земя, чиято пазарна цена беше 12 милиона долара още преди там да бъде построено нещо.

Обаче Степанови бяха построили нещо. Бяха наели един от най-известните архитекти в Москва да проектира две модерни сгради с обща площ 1114 квадратни метра. Бяха изградени от немски гранит, стъклопрофилит и полиран метал.

Когато видях снимките на сградите, си помислих, че приличат повече на имот на мениджър на голям инвестиционен фонд, отколкото на данъчна служителка от среден ранг и съпруга й.

След това се насочихме към Дубай. Използвахме една база данни за имоти в интернет и се уверихме, че вилата там, купена за 767 123 хиляди долара, наистина е регистрирана на името на Владлен Степанов. За съжаление другите два апартамента, които заедно струваха повече от шест милиона долара, бяха още в строеж и не бяха регистрирани. Знаехме за тях само от паричните преводи от сметките на Степанови в швейцарската банка.

Тези сметки бяха нишката, благодарение на която се навързаха нещата. Бяха използвани не само за разточителни покупки, но в тях имаше и 10 милиона долара в брой, които според Перепелични са били прехвърлени там приблизително по времето, когато беше станала данъчната измама. Ако успеехме да потвърдим, че тези сметки реално съществуват, можехме да направим такъв филм за руските недосегаеми Олга Степанова и съпруга й, че отзвукът от него в Москва щеше да е разтърсващ.

Сега всичко зависеше от автентичността на швейцарските сметки.

В един идеален свят бих могъл просто да отида в „Креди Суис“ и да попитам дали извлеченията са истински, но швейцарските банкери са толкова потайни, че нямаше да ми кажат нищо.

Бих могъл също да се свържа с познати в тази банка, но те нямаше да ми помогнат. Разгласяването на поверителна информация за клиент беше нарушение, водещо до уволнение, а аз нямах толкова близък познат, който да поеме такъв риск заради мен.

Единствената ни възможност беше да изпратим оплакване до швейцарските власти и да видим какво ще стане. Моят лондонски адвокат подготви проекта на жалбата и когато стана готов за изпращане, го попитах колко време може да мине, докато получим отговор.

— Не знам — каза той. — Между три месеца и година.

— Между три месеца и година? Това е прекалено дълго. Има ли някакъв начин да ги накараме да побързат?

— Не. От опита ми с швейцарските власти мога да кажа, че ще отнеме дълго време. Ще отговорят, когато те решат.

Януари и февруари минаха без новини, март също. В средата на март филмът за Степанова беше завършен. Беше по-добър от всичко друго, което бяхме правили досега. Исках да продължим напред, но швейцарските власти ни бавеха.

После, в края на март, разбрахме за съвсем нов развой в руската кампания за прикриване на измамата. Руските власти осъдиха Вячеслав Хлебников, осъждан за мошеничества, за ролята му в измамата с парите от данъците. Те можеха да хвърлят в затвора и сто бивши престъпници за това престъпление, но за мен това нямаше никакво значение. Интересуваше ме какво пише в официалните документи за присъдите. В тях се заявяваше, че данъчните служители били напълно невинни и били „излъгани“ и „подведени“ да опростят само за един ден, точно в навечерието на Коледа през 2007 година, най-голямата сума за платени данъци в руската история.

Ставаше дума за данъчни служители като Олга Степанова.

Тогава реших, че това вече е прекалено. Не могат да продължават да лъжат по този начин. Информацията на Перепелични беше добра. Аз го знаех, швейцарците го знаеха и скоро светът също щеше да го узнае.

Видеото беше излъчено на 20 април 2011 година. Реакцията беше незабавна и огромна — по-голяма от всичко, което бяхме правили досега. В края на първия ден събра 200 000 гледания. В края на седмицата — близо 360 000. В края на месеца повече от 500 000 души бяха гледали филма. Олга Степанова стана известна по света като Данъчната принцеса и репортери от всички краища на Русия започнаха да тормозят нея и съпруга й. НТВ, една от контролираните от държавата телевизии, дори интервюира осемдесет и пет годишната майка на Владлен Степанов, която живееше в мизерна гарсониера в жилищен блок от съветско време. На въпроса за луксозните имоти на нейно име тя отговори, че се съгласила да използват името й, при условие че ще й осигурят чистачка, която да идва един път седмично да оправя жилището й. Нейният син милионер не се беше погрижил както трябва дори за собствената си майка.

Най-хубавото от всичко беше, че три дни след излъчването на видеото швейцарският главен прокурор обяви, че е замразил сметките на Степанова в „Креди Суис“. Без да ни уведомят, след като получили оплакването, швейцарските власти завели наказателно дело за пране на пари.

Чувствах се напълно отмъстен. Информацията на Перепелични беше вярна и парите бяха замразени. Ударихме престъпниците там, където най-много можеше да ги заболи — техните банкови сметки.