Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (28)

Глава двайсет и седма

Адриан пристигна на мостика, посрещнат от хълцания и шокирани изражения.

Джос Стикс изпелтечи:

— Капитане! Такова… ама Вие сте… един вид, аз, такова, уау! Хубава, ама много! Сериозно, еха, леле, просто уау…

— Благодаря, лейтенант — каза Адриан. — Можеш да се обърнеш напред.

Седна на капитанското кресло, като установи, че й е доста по-тясно, но не и неудобно. Всъщност бе приятно омекотено.

— Поласки, прехвърли ме към Хари Митс. На главния екран, ако обичаш.

Появи се дядото.

— Ади! Добра работа! А, и благодаря, че разкара онези времеви типове, поне за известно време. Така или иначе, пак сме голямо задружно семейство, нали? Благодарение на теб!

Адриан се намръщи.

— Да приемам, че сме приключили, нали?

— Предполагам, че да, тъй като Тами ми каза, че засега ще остане при теб. Е, Ади, успех в борбата с малоумниците и не казвай, че не съм те предупредил!

Образът изчезна, заменен от Ленивеца, който включи тръстерите си и направи вираж.

Адриан кръстоса стройните си крака, а после погледна свъсено стъпалото си.

— Трябват ми нови обувки с токчета. Е, това ще почака…

— Капитане — Син-Дауър застана до нея. — Мисля, че главният ни хирург Ви очаква в лазарета.

— Така ли? Защо?

— Ами, за да Ви върне пола, сър.

Адриан се усмихна.

— А ти така ли ме предпочиташ, втори командир? Капитанът ти обратно в подобаващото му мъжко тяло?

— Ами, сър… Нима предпочитате да останете жена?

— Предполагам, че не. Права си. Обратно към стария Адриан, когото обичаш толкова много. Но в идеалния случай, не преди да си направя пълна гола фотосесия. Това обаче може да изглежда малко… нарцистично.

— Да не говорим за смущаващо, сър, предвид, че имате сестра.

Адриан се задави и се закашля.

— Добре казано, втори командир. Благодаря, че ми напомни. Бляк. Е, да не го правим веднага — харесва ми да си оглеждам краката.

— Курс, сър? — попита Стикс.

— А, да. Това ми напомня — искам да направя обръщение към целия кораб. Пол… а, пак ти, Идън. Включи ме.

— Къде, сър?

— На интеркома. По целия кораб, за да ме чуят всички, нали се сещаш? Схвана ли? Добре. Сега.

Адриан се изправи, забелязвайки, че главният екран приближава кадъра към лицето й.

— Говори капитанът. Ще се върнем на територията на Единството. Докато стигнем, приканвам ви да гледате записите на Тами — както и този, който командир Син-Дауър направи с пентракордера си — на разговора, който водих на онази планета с…, ами… с бъдещето. — Адриан се премести в полупрофил. — Дами и господа, видях бъдещето, и уви, то е и скучно, и пълно с глупаци. Още повече ме плаши това, че виждам как сме стигнали дотам.

Еволюционният ни провал се вижда от всекиго, който иска да го види. Дарът на Доброжелателите ни събуди за кратко, но пак се върнахме в старото русло. Непрестанно разсеяни, объркани, невнимателни, реагиращи по инстинкт и понякога просто малоумни. Твърде много забавления, прекалено леснодостъпни. Твърде много заигравки, макар и виртуални. А най-лошото е, че хората зад хората начело ни харесват такива.

— Както казах, предстои да се върнем на територията на Единството. Знам, че някои от вас ще възразят — добави тя, пристъпвайки през мостика, обхождайки го бавно, като местеше поглед от офицер на офицер, включително адютант Лорин Тай, която седеше отпусната пред терминала си, подпряла глава с една ръка, докато с другата масажираше слепоочията си. Няма проблем. Всеки капитан се нуждае от трън в петата. Но простичката истина е, че мисля да спася бъдещето. Нашето бъдеще.

Методите ми няма да са обичайните, за да държим противника извън равновесие, и ни чака тежка битка. Но мисля да спечеля.

Когато се върнем в най-близката космическа станция, приемам всички молби за прехвърляне на друг кораб. Колкото до тези, които решат да останат… мога само да кажа, че ще е щуро, затова се дръжте здраво. Край на съобщението.

Обиколката беше довела Адриан до комуникационния терминал, където тя се пресегна през рамото на зяпналия Джими Идън и изключи връзката.

— Навигатор, настрой курс към Ръб-82, система 11. Антиматерийните двигатели на петдесет и пет процента от светлинната скорост. Когато излезем от системата, включи Т-ускорителя. Идън, предай обичайния доклад на ЗКФ. Кажи им, че се прибираме. Аз ще съм в офиса си. Втори командир, мостикът е Ваш.

Адриан тъкмо сядаше зад бюрото си, когато влезе Син-Дауър.

— Някакъв проблем? — попита Адриан.

— Не, сър. Просто исках да Ви уведомя, че ще остана като ваш помощник, ако желаете.

— Страхотно.

— И, ъм, колкото по-бързо се върнете към мъжкото си тяло, толкова по-добре.

— Ще успея да запаля приключенския ти дух, Син-Дауър. Във всеки случай, искам да знам, колко от мъжете на мостика ми зяпаха задника, докато излизах?

— Всички, сър. Както и някои жени.

Адриан въздъхна и се облегна назад.

— Знаеш ли, наистина трябва да науча имената на помощниците на мостика. Там са през цялото време, но ето ме мен, увлечена в командване, надхитряне на извънземни, съюзници, официозни надувковци, после още извънземни. А тези хора там за мен сякаш бяха невидими. Това трябва да се промени.

— След време, сър, не се и съмнявам.

— Благодаря, втори командир. И така… долавям нещо друго. Ще се събличаме ли?

— Ъм, може би друг път, сър! Исках само да добавя… е, и аз бях с Вас на онази планета, чух онези агенти. Капитане, права сте. Трябва да променим бъдещето. И ако това значи да се преборим с малоумниците, тогава съм с Вас докрай.

— Тези последни пет думи, втори командир, са това, което всеки капитан иска да чуе, независимо от кой пол е. Но слушай, преди да направя Голямата смяна, това е последният ни шанс.

— Капитане, професионалните ни взаимоотношения…

— Те са между теб и мъжкия капитан Адриан. Не с мен. Хайде ела, тук, в скута ми… точно така, ето така. Сега, за тези сутиени…

— ТРЕВОГА ПЪРВА СТЕПЕН! КАПИТАНЪТ ДА СЕ ЯВИ НА МОСТИКА! ПРИХВАЩАТ НИ БОЙНИ КОРАБИ НА ЕКТАПАЛОВЦИТЕ, КЛАС „ВОЙНИК“!

— Мамка му! Не е честно.

След броени мигове и двамата бяха на мостика.

Пилето стоеше на командното кресло.

— Капитане! Всички щитове са на сто процента. Ектапаловците току-що заявиха, че обявяват война на Единството и възнамеряват да унищожат всеки човек във Вселената. Трапчинковият лъч е готов за стрелба!

— Не изпълнявай!

— Уф, изобщо не си забавна.

Адриан сви юмруци и зае бойна стойка.

— Тами! Активирай изместеона! Мостика на флагманския им кораб! Измести! Измести!