Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (15)

Глава четиринайсета

Адриан откри Бък до външния шлюз на двайсета палуба.

— А, главния ми инженер. Какво има?

— Тами, сър! Проникнал е в системите на ускорителите! Трябва да спре!

Адриан си надяна кислородните бутилки и тръгна към капсулата за изкуствена кожа.

— Тами, от какво се оплаква Бък?

— Просто леки промени, за да подобрим ефикасността, капитане. Няма причина за паника. Между другото, имате ли нещо против да прикача към Вас миникамера, за да Ви държим под око, докато сте на борда на радулакския кораб?

— Какво? Не, няма проблем.

Бък пристъпи между Адриан и капсулата.

— Има проблем, мътните го взели. Това са моите двигатели! Моите ускорители! Вече дори не разпознавам конфигурациите! Как да си върша работата? Тами ме прави безполезен!

— Бък, в името на Дарвин, не сега. Ще поговорим, когато се върна.

— Капитане, предупреждавам Ви! Имам достойнство и държа на него!

— Искаш дуел ли? Между теб и Тами? Отлична идея. Ще ти бъда секундант. Но сега се махни от пътя ми — имам да спасявам кораб.

Адриан влезе в капсулата и активира спрея. Междувременно се обади Тами:

— Предполагам, че ще е безсмислено да препоръчам личен силов щит или броня, нали?

— Да не почваш да си падаш по мен, Тами?

— Не. Изчислявах вероятностите, ако предполагаемо искате да живеете — но всичко досега сочи, че подобно допускане би било доста неточно.

— Това, което ти се струва самоубийствен устрем, Тами, всъщност не е нищо повече от перченето, необходимо, за да си достоен капитан. Всичко опира до това да изчислиш рисковете и после да изхвърлиш всички сметки през прозореца, защото ролята на капитана на земен космически кораб е тайнствена и неразгадаема.

— Наблюдавайки Ви до момента, принуден съм да се съглася. Вие сте надменен, нелогичен, безразсъден, груб, импулсивен и дори жесток. Да не говорим за похотливостта Ви. И все пак някак все още сте жив, още командвате, а Своенравното хлапе не е купчина изпотрошени останки.

Докато маската се оформяше пред лицето на Адриан, той каза:

— Такива са опасностите на това да съдиш за книгата по корицата, Тами.

— Искате да кажете, че дълбоко в себе си не сте нито едно от тези неща ли?

— Напротив. И по-лошо. Но хората ми не го знаят, нали така? Вече са се убедили, сами себе си и взаимно, че имам златно сърце. Не може да нямам, нали така?

— Трудно ми е да го повярвам, капитане.

— Не думай. Добре, включи ме към мостика.

— Сега ли?

— Сега.

— Да добавя ли холографски образ?

— Добре, защо не. Включи ме към главния екран.

Пред него се оформи мостикът, гледан от позицията на екрана. Син-Дауър седеше на командното кресло. Идън бе на пост, макар че бе преместил стола си с лице към нея. При навигационния терминал Джослин Стикс бе сторила същото. Вторият командир говореше.

— … повече, отколкото се вижда на пръв поглед, уверявам ви. Все пак, Парадоксът на Мишмаши е разработен, за да тества всеки аспект от личността, психиката и умствените способности. Всъщност, това е единствената проверка, необходима, за да бъде човек одобрен за капитан. На повечето кандидати им отнема три години, за да го решат.

— Той ме мрази! — извика Идън. — Не знам защо, но ме мрази.

— Защото изглеждаш по-добре, Джими — каза Джослин Стикс. — Искам да кажа, физически, нали така? Ами, един вид, такова, аз плачех, нали така? Ти ме видя, всички ме видяхте! И тогава той, такова, целувка някаква от нищото! И аз, леле! Какво? Искам да кажа — какво? — Тя докосна устните си с пръсти. — Значи, какво можех да направя? И той ме гледа не-знам-как-си. Обаче аз бая се разгорещих, в смисъл… И после и той, и аз пак си правихме каквото си правим там. Работихме си! Все едно нищо не беше станало, нали така?

Джими я гледаше, събрал вежди.

— И какво общо има с това, че изглеждам по-добре?

— А? Ами, забравих. В смисъл, външният вид не е всичко. Има нещо… де да знам. Това другото… някакво друго нещо, разбираш ли? По-различно е, в смисъл, някакво такова е, а пък мен ме кара да съм някаква такава една, нали така? Човек не може да се сдържи, ако такова, те целунат! Ей тук, на мостика! Пред всички! Бях една такава, леле, Дарвине! Леле, Дарвине! Само за това можех да си мисля. Леле, Дарвине!

Син-Дауър се прокашля.

— Достатъчно, навигатор. Концентрирай се вече.

Джос Стикс се завъртя напред и Адриан видя как изрича само с устни: Е, добре де, ревнива кучко!

— Та, както обяснявах — продължи Син-Дауър, — Мишмаши е същинското изпитание. И не може да бъде преминат с измама. Няма преки пътеки. Значи, признавам, че съм поглеждала в личното му досие — за да съм сигурна в предчувствията си, — и нека ви кажа, без да навлизам в подробности, че е цяло чудо, че Адриан Алън Соубек е преживял детството си, а после, когато се е измъкнал от този семеен кошмар, е преминал без грешка всеки тест, на който са го подложили. — Тя направи пауза, клатейки красивата си главица. — Само се опитвам да ви кажа, дами и господа, че в лудостта му има някакъв метод. Просто не сме достатъчно умни, за да го видим.

Образът потрепна и угасна.

Тами каза:

— Заразили сте ги всички!

Адриан въздъхна.

— Още имаш да учиш много, а? Не се тревожи, няма да ти държа сметка.

Капсулата примигна — беше готов да поеме в Космоса. Адриан отвори вратата и пристъпи навън. Бък лежеше на пода, свит на кълбо.

— Какво му има?

— Пасивна клаустрофобия.

— Хм. Добре. Е, сандъкът чака ли ме вече на изхода?

— Всъщност вече е извън кораба — отвърна ИИ.

— Хубаво. Помни, осем минути!

— Аз съм ИИ, капитане. Проблемите с паметта не са ми на дневен ред.

— Глупости. Постоянно триеш неща. Компресираш. Почистваш. Дефрагментираш, пренасочваш и преразпределяш.

— Това е различно! Имате осем минути, ясно? Ето, помня. Започват да текат в момента, когато стъпите на онзи кораб.

— Провери ли работата на Голк по бомбата?

— Да. Онзи мъж е гений, капитане. Макар че се питам дали да не отбележа съществените противоречия в този протокол за предварителна детонация. Квантовите явления са едно, но…

— Ох, не отново — въздъхна Адриан, пристъпвайки в камерата за последна декомпресия.

— Какво имате предвид с „не отново“?

— Току-що говорихме за това.

— Не сме! Мога да превъртя… о, ха-ха, много смешно, капитане.

Ирисът на външния шлюз се отвори и Адриан залепи ботуши на прага. Взря се в безкрайността на Космоса, макар че в по-голямата си част той беше скрит от огромния „Самозванец“. Планетата потъваше в сенки — там долу настъпваше нощ. Дъхът на Адриан шумеше като ритмичен прибой в ушите му.

— Тами, спри звуковите ефекти, става ли?

— Добре.

Сега Адриан чуваше само пулса си. Бавен, равномерен, с едва доловимо усещане за ромолене. Рязко се ускори, стана по-силен.

— Тами!

— Добре, де, добре!

Червеният сандък се носеше на метър-два от него. Адриан се оттласна и го хвана за дръжките.

— Магнетизирай ботушите ми, ако обичаш.

Краката му се прилепиха към една от стените на сандъка. Той се покатери по него и стъпи на капака му. Обкрачи го и каза:

— Включи тръстерите.

Малки, беззвучни изблици на огнени езичета изтласкаха сандъка напред.

Пред него радулакският кораб бързо нарасна, изпълвайки цялото му полезрение. Всички деветстотин петдесет и четири оръжейни гнезда следяха пътя му.

— Тами, свържи ме с лигосподаря.

След миг гласът на радулака избоботи в ушите му.

— Виждаме Ви! Преодоляхме навигационните системи! Нямате шанс да размислите!

— Разбира се, че имам, лигосподарю. Но се опитвате да кажете, че и да го направя, това няма да помогне. Нали така?

— Няма нужда да ме обърквате, капитан Адриан. След две земни минути ще Ви изместим, направо към мостика ни! Ще застанете лице в лице с мен, който Ви взе в плен! Ще видите мен, герой, предопределен за секс-басейна!

— В този ред на мисли — каза Адриан, — страх ме е да попитам, но така и не разбрах името Ви.

— Аз съм лигосподар Ще-ви-удавя-във-великолепието си, първи ранг, от радулакския боен кораб Мъжествен унищожител на яйца в океан от плодни струи на съперници.

— Чудесно, но как е малкото Ви име? И ако е…

— Казвам се Грфблпрпглилквт.

— Е, тогава, Грфбл… мамка му, може ли просто да ти викам Брайън?

— Няма нищо лошо в това име! Съвсем прилично радулакско име е! Полкерите казват, че е полкерско, но това са полкерски лъжи! Откраднали са го! Майка ми се казваше Грфблпрпглилквт! Лъжливи, нагли полкери!

— Добре, но…

— Сега ще Ви изместим! Аз печеля!

Нещо проблесна и Адриан се озова на мостика на радулакския кораб. Краката му се хлъзнаха върху десетина сантиметра слуз. Куклоподобно извънземно се покатери по левия му крак и размаха гъба пред визьора му. Адриан тръсна глава. Дребосъкът се намръщи и вдигна седемпръста ръка.

— Махнете това от мен!

Един радулак пристъпи отнякъде и сграбчи създанието, а после го захвърли в един ъгъл.

Адриан се огледа. Преброи четирима радулаки, петима с лигосподаря. Шести лежеше в локва слуз, обезглавен.

От трона си Грфблпрпглилквт се засмя и каза:

— Глупав капитан Адриан. Виж екрана зад себе си!

Адриан се завъртя.

— Какво гледам? Нищо не се вижда през тази гадост? Някой да го избърше, ако искате да видя каквото и да било.

Половин дузина дребни твари се втурнаха да почистят екрана. Адриан се взря напред — Своенравното хлапе беше една проблясваща на слънцето точица, носеща се над планетата.

— И какво… — Тогава видя сандъка, все още навън. — Хей, не сте го изместили тук!

— Точно така, капитан Адриан! Сега гледай! — Лигосподарят се изплю върху един от офицерите си, прегърбен над опръскан с повръщано терминал. Радулакът изсумтя, без да се обръща, и активира нещо, натискайки бутон с разкривения си пръст.

На екрана за миг припламна огънят на торпедо, което се заби в червения сандък. Бял светлик обля екрана.

— Уайнет Тами е унищожен! Но имам Вас! Мой сте. Ще бъдете изтезаван. Ще Ви оставим да съхнете със седмици! Нито дума няма прокапе върху Вас! Кожата Ви ще се разцепи и ще загине! Ноздрите Ви ще изгният! Но първо, капитан Адриан, ще видите как унищожавам кораба Ви! Всички оръжия, готови за стрелба! Огън! Ха-ха-ха!

Деветстотин петдесет и четирите оръдия и бойни установки изреваха в хор, разтърсвайки целия кораб.

Стотици торпеда озариха мастилената чернота отвън.

— Мъртви! Мъртви! Ама че съм умен!

Адриан примижа и изхъмка.

— Е, това е странно.

— Кое?

— Ами, мисля, че пропусна, лигосподарю. С всичко.

— Невъзможно!

Адриан посочи.

— Доколкото мога да преценя — каза той. — Тами е изместил целия ми кораб.

— Но Уайнет Тами беше в червения сандък и го унищожихме!

— А, да, по този въпрос… о, той… Между другото, това са лъчеви оръжия.

Корабът потрепери, когато червени, сини, бели и виолетови лъчи пронизаха радулакските щитове. След това до тях достигнаха и куршумите от релсотроните на Своенравното хлапе, а от попаденията им енергийните щитове запримигваха.

Лигосподарят изръмжа и каза:

— Щитовете удържат, ха! Подгответе широкообхватен залп! Огън! — приведе се напред. — Ето! Виждаш ли? Корабът ти се измести ето там, но пак го улучихме! Щитовете му ще се пробият скоро! Ние сме неуязвими!

— Наистина ли? — поинтересува се Адриан. — Нека видим, а?

Той се потупа по хълбока, докато опипом не откри невидимия си кобур. Извади интерстициалния мултикуршумен, почти-безкрайно-автоматичен, специално подобрен пистолет М-7, и го насочи към най-близкия радулак. Оръжието излая злобно и извънземният се строполи върху терминала си. Още три изстрела и двамата с лигосподаря останаха сами.

— Сега, Брайън…

— Не се казвам така! Казвам се Грфблпрпглилквт.

— Глупости. Това е полкерско име, всеки го знае.

Радулакът изрева, хвърляйки пръски навсякъде, и се втурна към Адриан, който захвърли пистолета и посрещна извънземния с вдигнати юмруци. Един от тях го улучи в гръдния кош, а другият — в гърлото. Пренебрегвайки и двата удара, Брайън блъсна Адриан по главата, разкъса ризата му и го събори на пода. Пристъпи напред и изрита капитана, който се хлъзна по земята като хокейна шайба. Но след това се изправи, засили се и скочи — завъртя се във въздуха, сви колене и изрита с крака, улучвайки радулака в гърдите.

Извънземният не помръдна. Адриан рикошира в него и полетя през мостика.

Заби се в редица терминали, свлече се надолу и пльосна на пода.

Брайън сграбчи левия глезен на Адриан и го вдигна във въздуха.

— Слуз на презрението! — каза радулакът, отвори широко ноздри и избълва няколко тлъсти сопола. — Удави се, човеко, като цялата ви раса! Удави се в радулакското презрение!

По корпуса на кораба отекна гърмеж. Киселата миризма на разтопена броня изпълни мостика.

— Какво? — Лигосподарят се обърна към терминала, където се бе ударил Адриан. — Не! Щитовете са изключени! Контролните механизми не работят! Предателство!

Увиснал с главата надолу, Адриан замахна със свободния си крак и улучи извънземния в челото.

— Ох! Носовете ми!

Брайън пусна Адриан и се хвана за лицето. Капитанът се изправи и изрита извънземния между краката.

— Ох! Яйцата ми!

Грфблпрпглилквт се катурна и се сви на пода. Изпъшка:

— За това ще умреш! Ще победим! Ще триумфираме! Победа! Стой там, сега ставам. След малко. И тогава ще умреш! Не съм приключил с теб! Двамата с теб не сме приключили…

Адриан се измести.

Появи се обратно на мостика на Своенравното хлапе. Чу се писък, но Адриан не му обърна внимание. Свали маската си и я захвърли, а после се обърна към екрана, тъкмо когато Грфблпрпглилквт се изправяше с разтреперани колене.

— Син-Дауър! Положение на кораба.

— Корабът е поочукан, сър, но всички системи са на линия и…

— Не корабът! Екипажът ми!

— Леки рани, сър…

От капитана се свличаха гъсти потоци слуз. Той избърса очи.

— Състояние на вражеския кораб?

Чу се гласът на Тами.

— Впечатляваща битка, капитане. Голк овладя лъчевите оръжия неестествено бързо — и да, неестествено е, защото надмина дори мен. Така или иначе, едно от оръжейните им гнезда още работи. Но няма какво да стори срещу нас, щитовете ни са отново на пълни обороти. Корабът им на практика е парализиран в Космоса.

— Брайън! Лигосподарю! — каза Адриан.

От екрана Брайън го гледаше свирепо.

— Ела и се бий! Почти спечелихме! Няма да оцелееш след тази битка! Това сражение ще ми спечели слава и цял живот в секс-басейните, защото ще унищожа капитан Адриан и Своенравното хлапе! Стреляй, оръдейна куло! Стреляй! Отново, отново и отново!

Адриан въздъхна.

— Тами?

— Да, капитане?

— Можеш ли да се включиш в главния компютър на този кораб? Кажи му да се самоизключи и да остави само животоподдържащите системи.

— Един момент.

— Сложи техния ИИ на високоговорител.

Чу се пращене, а след това:

— Убий ги! Оръдейна кула! Убий ги! Почти спечелихме! Стреляй отново! Хайде пак! Бягат! Изсъхват и се пропукват! Ще спечелим! Още секунда! Само още едно…

— Това им е Изкуственият интелект? Няма значение. Изключи звука. Лигосподарю, слушай…

Но Грфблпрпглилквт се беше строполил на колене и се подпираше на трона си. От най-различни ноздри по охлузеното му лице се стичаше кръв. От изпотрошени терминали прехвърчаха искри и се вдигаше дим. Извънземният се озъби и изръмжа с разтреперан глас:

— Ще те обливам със слуз до последно. Оттатък сухата яма на смъртта ще те опръсквам с омраза!

— О, хайде стига вече. Вероятно дори няма да умреш, Брайън. Както и да е — тръгваме си. Успех с всичко и така нататък. И извинявай за недоразуменията. Край на връзката. — Адриан се отпусна в креслото си, подхлъзна се и падна на пода.

— … с всичките си вади на омразата оплисквам дупките ти, сух страхливецо…

— Идън!

— Съжалявам, сър! Съжалявам! Изключвам го. Ето, изключих го!

— Капитане — каза Син-Дауър. — Долавяме още четири „Самозванци“, наближават бързо.

— Добре. Тами? Може ли да ни отведеш на клангска територия, преди тези кораби да ни спипат?

— Ами, да, макар че можете да умрете, докато го правя.

— Ако ни хванат, ще умрем със сигурност, Тами. Действай.

— Предлагам да се хванете за нещо, защото гравитационните компенсатори няма да са достатъчни, за да неутрализират ускорението.

Принтлип беше дошъл на мостика и застана до Адриан, който все още седеше на пода.

— Капитане! Трябва да Ви предупредя — психоактивните свойства на Широкоспектърната слуз на радулаките не са изследвани докрай, но е несъмнено физзссррррфффлллп…

Ускорението засили лекаря, размахал крайници, към стената до изхода на мостика. Адриан го последва, хлъзгайки се безпрепятствено, и се заби до белкрита.

Ускорението се увеличаваше и Принтлип свистеше все по-тънко и по-тънко.

Завъртайки с мъка глава, Адриан видя, че Белкритът се е спихнал докрай.

— Хайде, Принтлип — процеди през стиснати зъби Адриан, — стегни се.