Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (20)

Глава деветнайсета

В главата на Адриан изжужа повикване. Той изруга.

— Соубек. Не може ли да почака?

Джими Идън каза:

— Съжалявам, капитане, но втори командир Син-Дауър ми поръча да Ви кажа, че е била открадната совалка и може би се насочва към позицията Ви.

Адриан избута Нипълбаум встрани и седна.

— Открадната? Какви ги говориш?

— Съжалявам, сър. Просто междувременно се случиха някои неща. В крайна сметка, липсва ни совалка. О, и главен инженер Де Франк. Той също.

— Бък идва със совалка при нас?

— Не, сър. Лейтенант Броугън ми каза, че последно е видяла главния инженер в безсъзнание, завързан и със запушена уста. Няма как да е откраднал совалката. Но може да е на нея, защото не можем да го намерим.

Адриан потърка слепоочия.

— Идън, дай ми да говоря с втория си командир.

— О, съжалявам, сър! Забравих да Ви кажа — тя е в лазарета.

— Какво? Кой командва тогава?

— Ами, вие, сър. Холограмата Ви, която сте Вие, предполагам. Нали?

Нипълбаум натика една от гърдите си в лицето на Адриан. Той се задави и се прекатури на една страна, а после скочи на крака.

— Включи ме към онова нещо, Идън!

Адриан чу собствения си глас.

— Виждаш ли, братко? Точно това се опитвах да избегна. Знаех, че ще си разстроен.

— Разстроен ли? Защо да съм разстроен? Виж какво, включи изместеона и ме върни на мостика — ще поговорим.

— Бих се радвал, братко, но има шум в системата. Може би тахионна буря. Но така или иначе, не искам да рискувам. А и сега, когато изгубихме главния си инженер, виждаш, че не е удобно, нали?

— Тами, слушаш ли?

Изкуственият интелект въздъхна и каза:

— Виня себе си. Извинявам се. Открих ехо от изтрит файл и го проследих, рекомпилирайки го в движение. Но не внимавах много, тъй като нещата се разгорещяваха в отходните канали и всичко, както се казва, удряше вентилатора.

— Тами?

— Да, Адриан?

— Би ли затрил холограмата без остатък?

— Хей! Това не е нуж…

Тами отвърна:

— Готово, капитане. Макар че трябва да отбележа: двойникът Ви се справяше отлично във Ваше отсъствие.

— Майната му! Първият ми офицер е в лазарета, а главният ми инженер е отвлечен от неизвестно кого и може да се намира на откраднатата ми совалка! Чакай малко! Къде е Суийпи Броугън?

— И тя е в лазарета. Успокойте се! И тя, и командир Син-Дауър разпитват оцелелите от Първи отряд на Мъфи. Колкото до совалката, откраднало я е суперпилето. Освен това ми се струва очевидно, че създанието е отвлякло Бък де Франк. Трябва да се предположи, че Ви очакват преговори.

— Трябва да преговарям със суперпиле?

— Да Ви помогна ли?

— Не, Тами. Совалката наближава ли позицията ни?

— Потвърждавам, капитане. Препоръчвам извънредна предпазливост. Двама морски пехотинци вече са в дълбок криосън, за да може да им бъдат регенерирани големи части от органите и крайниците, което ще трябва да се случи в някоя напълно оборудвана болница, космическа станция или медицински кораб. Междувременно ще им е нужна рехабилитация от интензивни психологически травми.

Докато Тами говореше, Нипълбаум ловко се бе измъкнала от униформата, сутиена и гащичките си и сега лежеше върху дрехите си и подканяше капитана с пръст.

Адриан изскимтя.

— Капитане? — попита Тами. — Казахте ли нещо?

— Мм? Не, нищо, мисля.

— Хм, никога преди не сте го правили. Каква е ситуацията там долу.

— Космата. Изненадващо космата, всъщност.

— Космати трилобити? Колко необичайно.

Адриан стисна лице в шепа и тръсна рамене.

— Не, но хиляди въоръжени трилобити за мен са „космата ситуация“, друже.

— О. А, и преди да забравя, онези клангски палета… не можех просто да ги изхвърля в Космоса, капитане. Приличаха ми на малки сурикати, едни такива сладури. Но подобрени, разбира се. Ако не знаех…

— Стига, Тами — прекъсна го Адриан. — Клангите са подобрени сурикати, и просто си представи що за идиотска извънземна раса е решила, че това е добра идея!

— Да, и разузнавателната Ви агенция така твърди в онзи недотам секретен файл.

— Генетично потвърдено е, Тами. Сурикатна ДНК, смесена с радулакска ТНК. Както и да е, значи казваш, че не си успял да ги убиеш. Много мило от твоя страна. Но ако искаш да ми кажеш, че са още на кораба ми…

— Изместих ги на вашата планета, всъщност. На различен континент, все пак.

— Дотук с планетата-екологически резерват, а?

— Е, да, но и двамата знаем, че, както вие земляните се изразявате, това е било само пушилка.

Нипълбаум лазеше по пода към Адриан. Той реши, че това леко го плаши.

— И какво всъщност става на тази планета, Тами? Клангите развъждат ли армия, или не?

— Правят го, просто не особено добре.

На силоза се почука и Адриан каза:

— Влез.

Пръв през вратата мина Принтлип, като отново се заклещи.

— Ъх. Ъх… ъх, когато достигнат последната си степен на растеж, белкритите използват секс-играчки с тегло до двайсет тона и понякога смазвввффбрлпффф… — Принтлип се изтърколи вътре, пое си пискливо въздух и обърна всичките си очи към Нипълбаум. — Майчице. — След това погледна и към Адриан. — Обилно потене, повишено кръвно налягане, издуване на крайно неприятния външен сексуален полфффблпррр…

— Върни здравия разум на тази жена, ако обичаш! А ти, Зулу, спри да я зяпаш!

Голк влезе последен. Изправи се, свали си шапката и обърса чело, а после кимна на Адриан.

— Капитане. Завършихме обхода. Нищо не открихме. Заключението ми е, че трилобитите са прозрели истината и правилно са решили, че войната е глупаво нещо, тъй че са избягали. О, идва и совалка.

— Да, по този въпрос… дай ми оръжието си, лейтенант. Всички, стойте тук. Тами? Разкажи им какво е положението. Аз отивам да посрещна совалката.

Тя се намираше в равнината, на около трийсет метра от силоза. Докато Адриан наближаваше, ирисът на входа се отвори и надолу се плъзна рампа.

Адриан спря на двайсет метра и вдигна Обречената надежда над главата си, след което внимателно я постави на земята и пристъпи над нея.

От совалката се показа висок до коляно силует и миг след това суперпилето излезе на яркожълтите си, подобни на клечки крачка. Носеше оръжие на морски пехотинец: много-рязана пушка „Мегаразмазвач“ 40-ти калибър. Захвърли оръжието и слезе по рампата, клатейки глава напред-назад.

— И ножа на колана, ако обичаш — каза Адриан.

Суперпилето изкудкудяка подигравателно и свали колана от кожа на плъх, приближавайки се. Двамата спряха на пет метра един от друг.

Адриан погледна създанието в рептилните му очи и видя в тях единствено налудна злоба, същата, каквато бе видял у него първия път. Потрепери, но се овладя.

— Добре, да преговаряме.

Суперпилето закима усърдно и каза:

— Пррок, кудкудяк-кудкудяк-дяк-дяк.

Адриан се намръщи.

— Тами, какво му има на автоматичния ми преводач?

— Нищо, капитане.

— Ама че технологичен провал. Ти успяваш ли да го разбереш?

— Боя се, че не, капитане. Мога само да заключа, че подобренията по него не се простират до речеви способности. Това е пиле, което говори като пиле.

— Е, страхотно, няма що.

— Ще трябва да импровизирате — каза Тами самодоволно.

— Добре! Ще го направя! Ще видиш ти! Хей, суперпиле! Кудкудяк-кудяк-кудяк-дяк-дяк!

Съществото изду перушина.

— Кудкудяк-дяк, прррркудяк!

— Некудкудяк микудкудяк сеперчидкудяк!

Суперпилето заора в земята с крака, а после се завъртя и изтича обратно по рампата, ръсейки пера, и изчезна в кораба.

— Може би не биваше да го обиждате така — осмели се да изкоментира Тами.

След малко суперпилето се появи отново, този път повлякло овързания Бък де Франк.

— Пррррлкудкудяккудкудяккудкудяк!

— Всетаякудкудяккудкудяк! — отвърна Адриан. — Задникудкудяк!

Суперпилето се изплю, врътна се отново и пак изтича вътре. Ирисът се затвори и совалката запали двигателите си с дълбок тътен. После набра височина и след броени секунди изчезна.

Адриан въздъхна и приклекна при Бък. Главният инженер се кокореше насреща му — бялото на очите му се виждаше ясно, а веждите и бузите му бяха опръскани с кръв. Адриан бавно поклати глава.

— Току-що ми струва една совалка, Бък, и още не мога да реша дали имаше смисъл. Да оставиш да те отвлече пиле.

Махна парцала от устата му, а Бък се закашля и каза:

— Съжалявам, капитане. Работех по модификациите, които Тами беше направил на совалката — по-скоро се опитвах да ги разбера — и тогава тряс! Нещо ме удари в тила и бях дотам. Свестих се, докато пробивахме през атмосферата. Онова чудо се опита да ми изкълве очите, и не спираше да кудкудяка!

— Разпитвало те е, Бък — каза Адриан. — Каза ли му нещо жизненоважно за флотската сигурност?

— Ами, аз… трябва да ме разберете! Тази човка! Тези очи от Ада!

— Бък!

— Всичко си казах! — изплака главният инженер. — Съжалявам! Всички кодове! Маршрутите на флотските патрули, минните ни полета и кодовете за деактивиране на мините, декриптиращи ключове, банковата ми сметка! — Той се замята във въжетата си. — Арестувайте ме, капитане! Хвърлете ме във вериги! Пратете ме на земята — трябва да ме съдят! Да ме изхвърлят от флота, да ме заключат, да ми пуснат сонди в мозъка, да ме рехабилитират, да ме лоботомизират!

— Успокой се, Бък. Проклетото създание не е могло да разбере и думичка. — Адриан присви очи. — Освен ако не говориш пилешки. Нали не говориш пилешки? На пилешки ли си говорил?

— Съжалявам! — изпищя Бък.

Адриан го развърза и го издърпа на крака.

— Тами?

— Да, капитане?

— Какви модификации си правил на совалката?

— Това-онова. Дадох на двигателя свръхсветлинен капацитет. Хубави лъчеви оръжия, такива неща. Побъзиках го.

— Направил си свръхподобрения на совалката точно навреме, за да я открадне суперпилето? Суперпиле, което разполага с всички кодове за сигурност на Единството? Що за пангалактическо самоубийство се опитваш да извършиш този път, Тами?

— Казах, че съжалявам!

— Не, не си!

— Хм, да превъртим ли записа?… Добре, де, не съм, извинявам се.

— Сега ще трябва да изловим тази птица.

— Ако договорите съюз с клангите, може да получим и боен кораб клас „Секира“, който да ни помогне в издирването.

— Да, а може да ги помолим и за кораб клас „Дръвник“, както сме тръгнали.

— Не знаех, че имат… о, колко смешно. Ха-ха.

Адриан тупна Бък по гърба.

— Не се тревожи, ще направим пилето на чорба за нула време. Хайде, всички останали са в силоза, крият се от трилобити. Лично аз не мисля, че има защо толкова да се тревожим за клангския експеримент на тази планета, но за всеки случай ще пратя доклад на Единството — добави той, докато събираше и своето оръжие, и това на пилето.

Бък тръсна глава.

— Капитане, не ме ли арестувате?

— Разбира се, че не. Честно казано, не си представям кой би устоял на пилешки разпит.

Стигнаха до силоза и Адриан изрита вратата.

— Хайде, всички, излизайте! Връщаме се на кораба. — Усмихна се на Бък. — Докторът ще те закърпи за нула време.

— Още лекарства ли ще ми даде?

— Разбира се. Цели чували. Ще видиш.

Принтлип избъбри един куп глупости и се измъкна през вратичката, а после изпълзяха Зулу и Нипълбаум — отново облечена, — а накрая и Голк.

Нипълбаум пристъпи към Адриан.

— Капитане, толкова съжалявам! Не знам какво ме прихвана. Боя се, че съм малко, ъм, разпасана, когато пийна. Ще ме докладвате ли?

— Нищо подобно, Нипълбаум — отвърна Адриан и се обърна към Зулу. — Дори жалкото изпадане на Зулу в пълен идиотизъм няма да докладвам. Все пак и на двама ви това е първа мисия. Трябва да се правят компромиси.

Зулу изпъна рамене.

— Сър, ще оставя рапирата си на кораба следващия път и ще взема по-подходящо оръжие.

— Добра идея, Зулу.

— Мислех си за викингска метателна брадва.

— Страхотен избор. Ще те взема при първата ни възможност да акостираме някъде и да грабим и плячкосваме.

Мъжът грейна.

— Благодаря, сър! Няма да Ви разочаровам!

— Тами?

— Да, капитане?

— Измести ни обратно на кораба.

В камерата на изместеона ги посрещнаха Суийпи Броугън и Син-Дауър.

— Състояние на кораба, втори командир?

— Проследяваме совалката, капитане. Струва ми се непонятно бърза за подобна машина, но би трябвало да я заловим без много проблеми.

— Тами? Тези твои поправки по двигателите…

— Да?

— Нали не си прикачил напълно функционален Т-ускорител?

— Не ставайте смешен. Макар че инсталирах прототип на междусистемен ускорител, по който работих за предния си кораб. Теоретично всичко му беше както трябва, но ми липсваха части. С вашите възможности обаче успях да го сглобя — нарекох го Уайнетски ентропичен субпространствено-лиминален И-ускорител…

— Какво УЕСЛИ-ускорител ли? Тами, това е най-противното име, което съм чувал.

— На мен ми харесва!

— Междусистемен ускорител — какво точно значи това?

— Трябва ли да обяснявам? Е, добре. Ако си представим разширението на време-пространството като инерциална сила, която поставяме на хоризонтална ос, а тъмноматерийния субстрат като вертикална ос, моят ускорител отделя една нишка от тази вертикална ос и я издърпва, както човек би издърпал тетива на лък. След като я пусне, обектът, разположен на мястото на стрелата, се изстрелва по хоризонталната ос, но се проектира на нивото на субстрата, избягвайки айнщайновите ограничения на обикновеното време-пространство. На практика, това е мини Т-ускорител, но без динамиката на гравиметричното прехвърляне на масата в Т-пространството. УЕСЛИ-ускорителят не е просто развитие на съществуващите ускорителни системи, а е невероятен качествен скок напред в свръхсветлинната индустрия…

— Тами? Да не си на среща за финансиране?

— Съжалявам, май че наистина преминах в части от предложението, което мислех да представя на конференцията „Свръхсветлинен (и напред!)“ на Лагода-7. Прощавайте. Конференция, която благодарение на вас, впрочем, вече пропуснах. Но няма значение, защото сега съм на военен кораб и няма защо да се тревожа за финансиране.

— Работи ли този ускорител?

— Е, предстои да разберем, нали така?

— Можеш ли да проследиш кораб с УЕСЛИ-ускорител?

— Няма нужда — отвърна Тами. — Когато активираш УЕСЛИ-ускорителя, не можеш да правиш промени в курса. Като цяло движението е в права линия, поради което ограничителят му се включва на всеки две-до-шейсет светлинни години, в зависимост колко е първоначално зададената дистанция. Затова е и междусистемен ускорител.

Адриан направи знак на Суийпи.

— Лейтенант, ще трябва да ми докладвате после. Имаме да гоним совалка. Бък, научи подробности за УЕСЛИ-ускорителя от Тами. Голк, връщай се в бойния купол и зареди всички оръжия. Принтлип, закърпи Бък и Зулу. Син-Дауър, ти си с мен. Хайде, време е да търчим като изоглавени по коридорите. Готова ли си? Към мостика! Тичай!