Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (24)

Глава двайсет и трета

След само осем секунди Джос Стикс изписка и каза:

— Пет непознати бойни кораба току-що излязоха от Т-пространството, капитане! Вдясно на борд, на двайсет хиляди километра. Зареждат оръжията си и вдигат защитните си полета!

— Това е то! — Адриан удари по страничната облегалка на креслото си. — Всички по местата! Код „Червено“! Обърни ни с лице към тях, навигатор. Син-Дауър! Идентифицира ли си вече врага?

— Да, сър. Фалангейски пирати!

— Фалангейци! Страхотно! Безмилостни са. Затвори всички външни отверстия!

Пилето пристигна и изкудкудяка.

— Какво, пак ли?

Поласки се обади от комуникационния пулт.

— Капитане, капитан Мондо Ви търси.

— На главния екран, Поласки.

Фалангейците някога били подчинени от ектапаловите в ранната им агресивно-колониална фаза, но оттогава бяха успели да си спечелят независимостта и бързо се превръщаха в досадници от галактически мащаби. Бях повече или по-малко хуманоидни, ниски и едри, с миниатюрни глави и чела с формата на подпирачка за врата. Широката уста на капитан Мондо се разтегли в зъбата усмивка.

— Аз съм Мондо! Капитан на Претоварения, старши плячкосник на този атакуващ флот.

Адриан се изправи.

— Аз съм капитан Адриан Соубек от Своенравното хлапе.

— А! Прочутия капитан Адриан Соубек.

— Е, щом си чувал за мен, Мондо…

— Какво? Не. Никога не съм чувал за Вас. Придадох Ви илюзорен престиж, за да изглежда победата ми още по-славна, само че всичко развалихте. Няма значение. Превъзхождаме ви. Отворете всичките си шлюзове. Имаме боклуци като за пет кораба за вас.

— Няма да вземем никакъв боклук от вас, Мондо.

— Разбира се, че ще го вземете. Ще се изумите колко много можем да натикаме по стаите, килерите и нишите на кораба ви! Някои от нещата може би дори струват нещо! Ще ви натоварим с вещи, а самите ние ще се отървем от тях. Ще бъде толкова освобождаващо! За нас, разбира се. Предайте се, капитан Соубек, или ще последва битка, в която несъмнено ще ви унищожим!

Син-Дауър каза:

— Капитане! Изместителният ни неутрализатор е пробит! Из всички коридори се появяват разбити мебели и всякакви джунджурии!

— Ха-а! — надсмя им се Мондо. — Отвлякох ви вниманието! Успех! На̀ ви! На̀ ви! На̀ ви още!

— Тами!

— Заемам се — каза пилето. — Готово. Мултивариантната фазоизместваща програма вече работи. Всякакви други опити за изместване на нещо на борда ще се провалят.

На главния екран Мондо вдигна кокалест юмрук.

— Осуетени! Сега ще ви нападнем! Ще пробием щитовете ви! Ще отворим вратите и шлюзовете ви насила! Ще ви залеем с още и още неща! Имаме тонове макраме! — Капитанът се обърна към един от офицерите си. — Миндо! Огън!

— Да, Мондо. Всички оръжейни гнезда са прехвърлени на гръм-майстор Мумбо! Мумбо стреля… сега!

— Прииждат боклуци! — извика Син-Дауър.

— Защитни мерки!

— Твърде много са, сър!

— Пригответе се за удар!

Корабът потрепери, когато първият залп дреболийки се удари в репулсорите. На главния екран проблеснаха парченца стъкло и строшен порцелан, понесоха се капки разтопена пластмаса. Един тежък удар разтресе целия кораб, запращайки го първо на една страна, после на другата и обратно на първата.

— Какво беше това?

— Миналогодишни курабийки, сър — ахна Син-Дауър.

— Играта загрубява! Голк! Отвърни на стрелбата с всички лъчеви оръжия, но дръж кулите в готовност за още техни залпове. Дай им да се разберат!

Лъчите прогориха бразди в щитовете на вражеския кораб. Той се заклати и изстреля още джунджурии от безбройните си дула, последвани от откос стари дивани.

— Тами! Защо не ни изместиш по-далече от това?

— Ами, някои от тези неща ми харесват. Особено холокартите с кучетата, които играят покер…

— Тами! Щитовете ни не могат да понесат още много!

От инженерното се чу гласът на Бък:

— Капитане! Щитовете ни не могат да понесат още много!

— Много благодаря, Бък.

— Уви — каза Тами, — петте кораба са ни приклещили от всички страни и близостта им рискува катастрофална верижна реакция, ако опитам да изместя кораба. Във всеки случай, инстинктите ми за самосъхранение още не са се задействали.

— Разкатават ни, Тами!

— Мога да позволя на още няколко библиотечки да преминат…

— Не!

Два от диваните бяха оцелели след контрамерките, макар единият да гореше, засегнат от един отразен лъч. Първият, който улучи Своенравното хлапе, го разтърси зловещо. Хората летяха встрани, забиваха се в стените, търкаляха се по пода. Вторият диван се вряза право в средата на кораба и изкриви щита му. Целият съд се олюля, като ритнат между краката.

— Право напред! — извика Адриан. — Ще се врежем в тях и ще се измъкнем!

На главния екран корабът на Мондо ги доближаваше опасно. Включи всичките си тръстери, за да се отдръпне от пътя на Своенравно Хлапе.

— Тами! Електронни контрамерки! Преодолей изместителните им неутрализатори! Изолирай всички вещи с котки и котенца на кораба ни, включително електронни и холоизображения!

— Готово! Цел?

— Алфа-кораба! Този на Мондо! Измести! Измести!

След миг от високоговорителите се чу гласът на Мондо.

— Не! Нееее!

— Сега — изръмжа Адриан, приведен напред в креслото си. — Прати им обратно всичко, което изместиха при нас! И прибави всяка джунджурия, която намериш из каютите на екипажа. Измести!

Откъм бойния купол Голк изруга и извика:

— Къде ми отидоха косматите зарове!

— За добра кауза е, Голк — каза Адриан. — Навигатор, обърни ни на осемнайсет градуса надясно. Странични кули, цел — делта-кораба. Стъклени топчета — онези с формичките вътре: пълен залп, сега!

Нов вражески откос, този път напукани порцеланови чинии, се разби от лявата страна на Своенравното хлапе и отново събори екипажа. Син-Дауър каза, пресипнала:

— Капитане! След три секунди ще ни улучат четири древни точково-матрични принтера!

— Дръжте се за нещо!

Ударите бяха като поредица шутове отзад. Носът се килна надолу, а кърмата — нагоре. Сграбчил страничните облегалки на креслото си, Адриан видя как Джими Идън — с прясно превързана глава — полетя напред и се заби в главния екран, където остана за миг на фона на осеяния с джунджурии Космос, преди да се свлече и да падне на глава.

— Джими! — изкрещя Джос. — Ама ти такова, в смисъл…

— Стой на пост, навигатор! Включи задните тръстери, преобърни ни на сто и осемдесет градуса. Лъчеви оръжия на кърмата, прицелете се в двигателните капсули на делта-кораба! Голк, фокусирай лъчите на една контактна точка. Задръж така секунда и половина и стреляй на същото място с релсотрона!

— Потвърждавам, сър. Но заровете ми…

— Търкалят се из Космоса, Голк, сигурен съм, че ще са ни на късмет!

— Добре казано, сър. Благодаря. Цел — прихваната. Стрелям сега.

Четири лъча се събраха в една точка на защитния екран на делта-кораба. Последвалият изстрел бе една мимолетна черна точица. Лявата част на вражеския кораб се прекърши като парче картон, а от дупките в корпуса се разпиляха пластмасови градински животинки, като експлодираща гаражна разпродажба.

На мостика на Своенравното хлапе всички тържествуваха, освен Адриан.

— Навигатор! Завърти ни по гръб, наляво, наляво! Десните тръстери на пълни обороти, за да коригират траекторията. Обратна тяга, също на пълни обороти! Син-Дауър, подсили предните щитове! Готови за сблъсък!

На главния екран към тях се въртяха хиляди компактдискове, проблясващи с отразена светлина. Кулите по кърмата стреляха трескаво, прихващайки дисковете, преди да нанесат щети.

Предният екран разцъфна ярко като бушуващо слънце, а после угасна като клечка кибрит в канавката.

— Щитът е деактивиран, капитане! — докладва Син-Дауър. — Петият вражески кораб се насочва към нас!

— Гръбните тръстери отзад на пълна мощност! Коремните отпред също! Бък! Включи антиматерийните двигатели на пулсов режим!

— Врагът стреля! Капитане! Градински гноми! Три хиляди четиристотин…

— Започни пулсациите, Бък! Трябва да изпреварим тези гноми!

— Правя всичко възможно, капитане! Задните тръстери не реагират, мисля, че са задръстени с джунджурии!

— Тогава отиди да ги разчистиш!

— Заемам се, капитане!

— Навигатор! Антиматерийни двигатели, сега!

Корабът се раздруса рязко и се изстреля нагоре.

— Гномите наближат, сър!

— Задни защитни кули, Голк! Огън, огън!

— Превключил съм на ръчно, сър! Мрете, гноми, мрете! Аха-ха-ха-ха!

— Изглед от кърмата!

Главният екран показа устремените към тях гноми. Някои махаха с механични ръце.

— По дяволите — изсъска Адриан — тези махащите са на практика неунищожими.

— Велики Дарвин — промълви Син-Дауър, — що за луда раса ги е създала?

— Земляните, втори командир. Точно така, ние. Един от най-мрачните периоди в човешката история.

Гномите експлодираха на купчини, докато Голк стреляше бясно със защитните кули, но гномите бяха прекалено много и приближаваха прекалено бързо.

Тогава от тръстерите на кърмата изригнаха зелени пламъци и парчета джунджурии. Своенравното хлапе се понесе напред и за миг сякаш гномите махаха за довиждане, но после отново наближиха, махайки за здрасти.

— Навигатор! Преобърни ни надясно!

Голк крещеше неудържимо.

— Този идва след мен! Не мога, не мога… Ааааа! Не, улучих го, ха-ха-ха!

— Сър, гномите са самонасочващи се! Не можем да им избягаме!

— Не мога да повярвам! Самонасочващи се гноми, ама че дяволска работа. Тами!

— Да, капитане?

— Създай изместително поле след нас.

— В Космоса?

— Чу ме! И настрой изместеона на следните координати… 24,7:19,89.

— Добре… сега какво?

— Измести!

Зад Своенравното хлапе почти всички гноми изчезнаха.

Появиха се устремени с пълна скорост до фалангейския епсилон-кораб. Ударът бе изключително зрелищен. Епсилон-корабът се строши на три парчета сред облаци ледена пара и стотици хиляди извънземни кукли с поклащащи се глави.

— Сър! Останалите три кораба се престрояват!

Адриан изсумтя.

— Подгответе се за още едно нападение. Състояние на щитовете?

— Тези на носа са неактивни, сър. Тези на кърмата са на осемнайсет процента. Десните са на седемдесет, а левите — на четирийсет и един. Гръбните — на шейсет и три, коремните — на единайсет. Не сме добре, сър. Когато онези джунджурии започнат да достигат корпуса ни, ще понесем катастрофални щети. Ще изгубим хора.

— Тами? Тези твои инстинкти за самосъхранение…

— Хммм, разбрано, капитане. Уви, в момента съм почти свръхестествено спокоен. Смъртта, както осъзнавам, може би е дори облекчение, някакъв вид свобода…

— Тами!

— Съжалявам, но попаднах на някои варекански листовки. Има какво да се каже в полза на това просто да се откажеш и майната му на всичко. В крайна сметка, в дългосрочен план…

— Идиот такъв, няма да има дългосрочен план, ако не сме живи, за да планираме каквото и да е!

— Но и дори и така да е, какъв е смисълът? Защо просто да не спрем?

Всички тръстери се изключиха, а после и двигателите. Корабът се понесе безжизнен в Космоса.

— Върни ни на линия!

— Съжалявам, Адриан — каза Тами. — Време е пилето да прекоси пътя.