Стивън Ериксън
Своенравното хлапе (16)

Глава петнайсета

— Несъмнено сериозно изпитание за Вас — каза Тами, — макар да няма как да знам. Един момент… Двеста и шестнайсет членове на екипажа в безсъзнание, но без жертви, капитане. Не се ли радвате да го чуете? Капитане?

Адриан размаха изтръпнала ръка.

— Къде сме, Тами?

— Наближаваме радулак-клангската Зона на смесено влияние. Изглежда, че малък клангски кораб ни очаква, на 2,41 астрономически единици разстояние.

Някой изкрещя.

— Вижте доктора!

— Оставете го на мен — каза Адриан и се приведе, за да вдигне сплескания Принтлип. — Много е просто. Само намираш устата… ето я… и надуваш колкото е нужно. Куклата ми Сали действа на същия принцип. — Той наду доктора през тясната му уста, а после вдигна глава. — Ако това е устата му, разбира се. Но нямаме време за губене, нали така?

Повтори, а после и потрети.

Белкритът бавно се изпълни. Мътните му очи се проясниха, а очните му стебълца трепнаха. Адриан се надигна.

— Докторе, пак ли сте сред нас?

— К-капитане. Спасихте ми живота. Вече съм Ваш. Заедно до гроб.

— Заедно? В смисъл на „приятели“? Нали това имаш предвид? Страхотно, докторе. Да, приятели завинаги и прочие. Хайде сега, ставай и… а, ти вече си прав, моя грешка.

Принтлип размаха всичките си ръце.

— И като си помисля, че вдъхнахте животворен въздух в газоизпускащия ми сфинктер, невероятна демонстрация на междувидова толерантност…

— Газоизпускащия ти…? Да не искаш да кажеш, че съм те дарил с целувката на живота през ануса ти?

— Сега сте мой приятел завинаги.

— Чакай малко! Значи през цялото това време си говорил с гъза си?

— Ами, да, така да се каже.

Адриан плесна белкрита по рамото — или каквото минаваше за рамо.

— Връщам си всички думи назад. Наистина си лекар. — Капитанът се изправи и огледа мостика. — Всичко наред ли е, хора? Добре. Колкото до мен, мисля, че звуковата душкабина в стаята ми за игри ме зове, да не говорим за огромната бутилка дезинфектант за уста. И преобличане, естествено.

Син-Дауър го наблюдаваше.

— Капитане, видяхме, ъм, двубоя Ви с лигосподаря. Беше, ами, хм, впечатляващо.

— Е, не Ви ли бях казал, че ще използвам онези оптимизирани рептилни мускули срещу дебелия идиот?

— Летейки с лицето напред към ред терминали?

— Точно така. Най-добрия начин да стигна до тях максимално бързо, не мислиш ли? Втори командир, заемай се със задълженията си. Аз ще се върна след малко. Докторе, още ли си тук?

— Ще остана тук, капитане, докато се върнете от душа си. Както споменах по-рано, има психотропни ефекти…

— Добре, добре, все тая.

Капитанът влезе в стаята си за игри и започна да се съблича.

— Тами, онзи номер с изместването на кораба беше впечатляващ.

— Не бих могъл да си присвоя заслугите за това изцяло, капитане. Изглежда кодовият ми субстрат притежава протоколи за екстремни ситуации с цел оцеляване — еквивалент на вашите биологични инстинкти. Сега, когато вече съм изпитал този феномен, започвам да търся начини да подчиня тези протоколи, макар до момента да не успявам.

— Разбира се, че не, Тами. Това е цялата идея на инстинктите. Не можеш да ги включваш и изключваш по желание.

— Да, така изглежда. Колко затормозяващо!

Адриан пристъпи гол в душ-кабината.

— Максимална звукова настройка, включи!

След десет минути излезе и откри, че Принтлип го чака отпред.

— По дяволите, докторе, и приятели да сме, малко благоприличие…

— Тихо, капитане, лекар съм, виждал съм голи човешки тела и преди. Веднъж. И дори успях да преодолея инстинктивното си отвращение към спаружените Ви форми. — Белкритът вдигна медискенера. — Майчице! Всичките Ви клетки са в състояние на крайна възбуда!

— Да, звуковият душ почти се развали, докато се опитваше да се отърве от цялата слуз. А ушите ми се чувстват така, сякаш съм бил на тричасов концерт на рокгрупа на прилепи. Няма значение, докторе, добре съм.

— Крайна възбуда!

Адриан махна с ръка и се наведе под масата за пинг-понг, откъдето издърпа един сандък.

— Клетките ми винаги са в крайна възбуда. Такава е работата, докторе. — Отключи сандъка и извади нова риза. Тя беше бледолилава, с двоен тъмночервен кант по маншетите, яката и подгъва. После си избра черен ластичен клин, който сложи над новото си италианско бельо (от онова, което караше даденостите му да изпъкват впечатляващо). Сложи си и черни чорапи и лъскави черни ботуши.

— Така! Как изглеждам, докторе?

— Чувствате ли някакви симптоми на повишена психоактивност, капитане? Какво правите в момента? Кажете ми!

— Ами, говоря си с многоръка, трикрака плажна топка, която току-що надух през задника. Тъй че май нищо ми няма, нали?

— При все това ще продължим да Ви наблюдаваме. Може да има отложени ефекти…

— Добре — отвърна Адриан, — щом се налага. Тами, докъде сме?

Изкуственият интелект отвърна:

— Клангският кораб ни очаква, капитане, клас „Зъб“, научноизследователски модел.

Изправяйки рамене, Адриан провери за последно как му стои униформата и излезе, следван от Принтлип. Върна се на мостика — на екрана го посрещна образът на огромен космически кораб.

— Това е клас „Зъб“? И дори не е боен?

— Бойните обикновено са доста по-малки — каза Тами. — „Секира“, „Боздуган“, „Копие“, „Кама“, „Меч“, „Стрела“, „Отрова“, „Щит“. Единството изключение от правилото е клас „Канара“, който е на практика приспособен астероид. Клас „Съскане“ и „Драскане“ са…

— Стига ми толкова излишна информация, Тами. — Адриан седна на креслото си. — Вече забравих всичко, което ми каза току-що, ей така, от инат. Значи това е клангски научноизследователски кораб, така ли? Включи сигнал за повикване, Джим… а, Поласки, пак ти.

— Вече са на екрана, сър.

— Това не е мостик, това е проклет харем!

Насред купчината лъскави, усукани едно около друго тела, се подаде главата на извънземно, подобно на мъпетите по радулакските кораби, и заклати глава в поздрав.

— Капитан Адриан! Подвизите Ви се носят надлъж и нашир из Т-пространството!

— Наистина ли?

— Не. Просто официално приветствие, капитане. Ние клангите пренебрегваме всички комуникации от Единството, понеже не желаем да сме, ъм, единни с тях. Аз съм Блестящ учен, средняшки ранг, от Офиса за изследване на далечния космос, и командвам клангския кораб за нерегистрирани проучвания Не знаем какви ги вършим тук. Но може да ме наричате капитан Барбара.

— Барбара? Е, това е по-добре от Бил, Боб и Брайън, особено след като се оказа, че онези лигосподари всичките са женски.

— Да. Радулаките, тези глупави плагиатори на имена. И никога не ги използват вярно, както споменавате. А аз, от друга страна, съм мъж, както подобава на това красиво име, нали?

— Ъм, да, много красиво, Барбара. Радвам се, че не предпочетохте да изпратите Бойно крило да ни посрещне и го карате малко по-дружелюбно. Предполагам, това е защото знаете, че Тами Уайнет стои зад настоящия ни курс през територията Ви.

— Да, нашите шпиони на радулакските кораби ни съобщиха.

— О. Съжалявам, тогава. Задето ги взривихме и така нататък. Нямаше как.

— Няма значение, капитане — каза Барбара. — Множим се като флугове. Докато водим този разговор, успешно заплодих девет женски в секс-плетеницата ни. След около час ще съм горд баща на поколение седемстотин двайсет и две хиляди триста шейсет и девет. И най-хубавото е, че понеже не сме в гладуващ период, очаквам почти три процента от тях да оцелеят.

— Поздравления, Барбара.

Извънземният закима.

— Сега, капитане, предайте ни Тами Уайнет незабавно, за да не се наложи да ви унищожим до крак.

Адриан потърка лице с ръка.

— Ех, Барбара. Слушай, Тами ни каза, че е прекарал известно време при вас. Всъщност, вие сте го открили да се носи в Космоса, неясно откъде. Тами превзе кораба ми и ни доведе при вас, вероятно за да се погрижи за някакви недовършени дела. Как се справям дотук?

— Недовършени дела? Ами, да, може и така да се каже. По-точно, искаме да знаем какво е направил Тами с бялото джудже T-22X, иначе познато като Слънцето на Нови Кланг?

— Извинявай, какво имаш предвид с това „какво е направил“?

Барбара отново заклати глава.

— Ами, липсва, разбира се. Планетите се лутат като заблудени овце. Няма светлина. Всичко тъне в мраз. Всякакъв разумен живот на Нови Кланг се намира в дълбока хибернация. Въртенето на планетите се забавя. Неразумни тийнейджъри се носят по океаните на кънки и пият твърде много блоазил. Някои разтопяват леда и си оформят ледени пързалки чак до дъното на океана, къде участват в нелицензирани оргии и пушат ябла. Социалната ни структура е в криза. Младите стават неконтролируеми. И за всичко това — каза Барбара, измъквайки ръка от плетеницата, за да размаха тънкия си пръст към екрана — е отговорен този ИИ, Тами Уайнет. Искаме да възстановим обществото си. Да си върнем слънцето. Да разтопим световете си. Млади и стари да общуват отново, като старите възтържествуват в мъдростта си.

— Разбирам — каза Адриан. — Може ли да ми дадете малко време да поговоря с Тами?

— За да планирате предателство? Човеците са ни добре познати, въпреки че избягваме всякакъв контакт с други раси. Слуховете стигат до нас. Предпазливи сме.

— Няма да има предателство, Барбара. Но искам да чуя какво има да каже Тами.

— Не се заблуждавайте от субзвуковите призиви за съчувствие, които излъчва този ИИ. Когато челото Ви засърби, това са сигнали „бъдете-добри-с-мен“ от Тами. Лъжи! Имате четири минути.

Изображението се смени с външен изглед на клангския кораб.

Адриан се надигна.

— Тами, ще проведем разговор, сега.

— Нужно ли е?

— Откраднал си проклета звезда! И какво си направил с нея? Не че не мога да се досетя.

— Определени състояния на енергийна нестабилност между измеренията предизвикват автореферентен квантов възел, създавайки състояние на негативирана неминуемост. Навярно ще поискате да обясня по-подробно?

— Ами, не — отвърна Адриан, като заобиколи креслото си и постави ръце на облегалката му. — Поддържаш звездата в междинно състояние между реалностите и се храниш от енергията й. Добре. Но има един проблем, който не мога да проумея.

— Наистина ли?

— Как си започнал целия процес?

— Квантово обръщане, разбира се. Ефектът подхранва собствената си първопричина. Като проявление на основните теории и открития, позволяващи изместването, да не говорим за пътуването през Т-пространството, и това се придържа към интуитивна логика.

— Значи, ако им върнеш слънцето, губиш цялата енергия, с която се подхранваш.

— Капитане — каза Тами. — Бялото джудже T-22X има три планети около себе си. Две недооформени звезди, които в момента се носят една към друга, и един основно воден свят, който клангите са токсиформирали, за да могат да го колонизират. Сблъсъкът на газовите гиганти има осемдесет и девет процента вероятност да постигне реактивна маса. Разбира се, самотната планета ще трябва да се нагоди към нова орбитална траектория, но както спомена Средняшки учен Барбара, всички живи организми на клангите са адаптирани към дълги периоди на хибернация…

— С изключение на тийнейджърите, които не искат да си лягат. Ясно. Добре, Тами, ето какво предлагам.

— Отказвам да ме давате, капитане!

— Просто им върни слънцето — каза Адриан. — Заради теб газови гиганти се лутат като билярдни топки! Хей, хайде да си направим ново слънце! А, лесно стана! Опа, сега някаква планета пада към него! Хм, дали не е твърде близо, или твърде далеч, или може би ще излети от системата изцяло?

— Обмислил съм вероятностите, които описвате — каза небрежно Тами.

— И?

— Ами, и бездруго клангите са твърде много. Ходили ли сте на някоя от планетите им? Хаос и безумие! Порои от сексуални секрети!

— И кой сега е лудият, ксеноциден ИИ?

— Спрете да ме гледате така!

— Тами, искат си звездата обратно!

— Не! Не! НЕНЕНЕНЕ! Зареждам лъчевите оръжия!

— Спри незабавно!

— Капитане — извика напрегнато Син-Дауър, — клангите засякоха приготовленията ни и също започват.

— По дяволите, Тами! Щитовете на максимум! Поласки! Върни Барбара на екрана!

Мостикът на клангския кораб сега представляваше хлъзгаво множество, устремено към терминали и електронни приспособления. Капитан Барбара истерично яздеше някаква женска с мътен поглед, докато даваше заповеди. Посочи Адриан с треперещ пръст.

— Сега земляните и клангите са във война! Бойните крила в готовност! Армията набира щурмоваци! Публичните домове наемат работна ръка!

— Барбара! Слушай ме! Това е Тами! Той владее оръжейните ни системи!

— Знаем! Но няма значение! Време е да строшим яйцата и да изядем малките! Готови за битка! — Образът отново се смени с изглед към кораба.

Навсякъде по Не знаем какви ги вършим проблясваха светлини. От корпуса изникнаха огромни газови оръдия, като бодли по някакъв гигантски космически таралеж.

— Капитане! — извика Син-Дауър. — Три хиляди осемстотин деветдесет и три оръдия са насочени към нас!

— На изследователски кораб?

— Корабът изпраща и отряд от бойни дронове! Петдесет в първата вълна!

Откъм бойния купол се чу гласът на Голк.

— Автоматичните ни защити откриват огън по дроновете, капитане.

От Своенравното хлапе се разлетяха искри. Дроновете не бяха достатъчно големи, нито достатъчно наблизо, за да се виждат. Изстрелите от оръжейните кули се разнесоха из космическия мрак. Нещо проблесна — един от тях бе улучил дрон.

— Капитане! Останалите дронове се прибират в кораба си! Оръдията също се прибират, а клангите се оттеглят с пълна тяга!

Барбара се показа обратно на екрана и заклати глава.

— Ужасяващи жертви, ах, ужасите на войната! Искаме мир! Активираме дипломатически канали, търсим моментално гушкане, мъркане и нежни оргии! Унизителната капитулация не е невъзможен вариант!

Адриан махна с ръка.

— Не, не капитулирайте, капитане. Нека го наречем недоразумение. Няма нужда от официални…

— Твърде късно! Клангската хегемония се предава, но настоява на репарации за унищожения дрон! Позволяваме корпоративен колониализъм, робска служба под ужасяващи условия за работа и ненаситно извличане на ресурси от клангските системи! Всички клангски лидери са по гръб, разкрили пенилните си гроздове, готови за захапката ви! Не ни наранявайте!

— Мътните го взели, Барбара, млъкни вече! Не ви щем системите! Къде е предизвикателството в това да завладееш извънземни, които направо ти се надупват насреща? Или във вашия случай, лежат по гръб и като някаква евтина проститутка стенат отегчено, докато си проверяват електронното бинго зад гърба ти, макар че си платил доста пари, за да я оправиш?

Капитанът на клангите заклати глава по-бавно.

— Объркан съм! Коя разумна раса би си плащала за секс? Трагедия! Жалост! Презрение! Ще се прегрупираме и ще се върнем обратно, с множество Бойни крила! Човеците трябва да бъдат унищожени! От милосърдие! В пристъп на щедро самопожертвование на собственото си достойнство, ще настъпим човешката хлебарка и ще размажем вътрешностите й по галактиката! До нови срещи, капитан Адриан! — Барбара изтика женската от креслото си, махна веднъж и изписка, когато се качи следващата. Екранът угасна.

Насред гробовното мълчание на мостика на Своенравното хлапе Тами се прокашля и каза:

— Е, капитане. В рамките на един разговор отказахте капитулацията на клангската хегемония, само за да възобновите войната. Логическите ми матрици ще се стопят в опити да го осмисля.

Адриан махна с ръка.

— Няма нужда, Тами. — Капитанът се огледа — всичките му офицери го зяпаха. Дори охранителката Нина Дважди бе променила бойната си стойка, така че да го гледа с присвити очи. Адриан въздъхна. — Тами, влез в архивите на кораба. Прегледай данните от най-ранните контакти на Единството с клангите, скоро след като са се освободили от радулакско владение.

— Файловете са обозначени като СВРЪХСЕКРЕТНИ, ДОСТЪП САМО ОТ ВИСШЕТО КОМАНДВАНЕ. Какво правят подобни документи на този кораб?

— Няма значение, Тами. Отвори ги.

— Сложно криптиране. Е, като за земляни. Ето, готово. Хммм. Да, разбирам. Е, добре. Ясно, капитане. Извинете коментарите ми отпреди малко. Караме напред.

Адриан седна.

— „Караме напред“ ли, Тами? Колко великодушно от твоя страна. Изключи оръжията, ако обичаш. Е, ето ни на клангска територия, както искаше. Какво следва?

— Трябва да се върнем до координатите, където са ме открили. Настроил съм курса.

— Значи наистина нямаш никакъв интерес към клангите.

— Не, само към мястото, където са ме открили, безжизнен в космоса, неактивен, ужасно повреден, мъчейки се да запазя основните си функции с последните няколко капчици енергия…

— Спри тази цигулка, моля те!

— О, мислех, че добре се допълва с описанието ми.

— Грешно си мислил. На този кораб няма място за груба мелодрама. — Той повиши глас. — Слушайте, офицери! В случай, че се чудите какво се случи с клангите току-що, е, не мога да ви кажа нищо. Засекретено е и прочие. Но! — и той вдигна пръст. — Помислете върху следното — ами ако клангите се присъединят към Единството? Как ще погледнат враговете ни на този внезапен дисбаланс в галактическите сили? Какво биха направили радулаките? А ектапаловците? А Бишенската спогодба? Ахмузкия протекторат? Егидата на Ийбр-Прол? Ами…

— Капитане — вметна Син-Дауър. — Простете, но дори не съм чувала за повечето от тези извънземни съюзи.

— Разбира се, че не си. Повечето си ги измислих току-що. Но разбираш какво имам предвид, нали? Галактически баланс и т.н. А и наистина не ни трябват клангите в Единството. Повярвай ми, не ги щем. Тами?

— Да, капитане?

Нотка на възхищение ли се чуваше в тона на изкуствения интелект?

— Колко време ни остава до координатите ти?

— Три часа и единайсет минути при настоящата скорост. Сканирах курса ни и забелязах, че всички клангски кораби бягат оттам, което значи, че са разбрали накъде се движим.

— Някакви други звездни системи по пътя?

В гласа на Тами се прокрадна съмнение.

— Защо питате, капитане?

— А планети? Неотбелязани, неизследвани? Тайнствени? Точно така, сърбят ме ръцете за още една наземна мисия.

— Единствената система на пътя ни, капитане, е тази, където се намира целта ни. Но ви уверявам, че единствената обитаема планета там е дом на живи организми в ранен стадий на развитие, понастоящем обявена от клангите за Чиста обитаема среда, тъй че е затворена за всякакъв контакт.

Адриан бързо се надигна.

— Ранен стадий? Динозаври ли? Страхотно!

— Ами, не, капитане. Ранен стадий в смисъла на черупчести.

— Огромни човекоядни трилобити! Стоножки за яздене!

— Планетата е безполезна! — изкрещя Тами.

Адриан се отпусна обратно в креслото си.

— Добре, де, добре. Тц-тц.

Нещо изжужа по тялото на Принтлип и докторът потрепна, а после каза:

— Капитане! Трябва да се върна в лазарета незабавно!

Адриан махна вяло.

— Добре, отивай.

— Сър, не искате ли да знаете защо?

— Защо да искам защо, докторе? А ти не искаш ли да ми кажеш?

— Разбира се, че искам, сър.

— Но не ми каза, нали така? Каза само, че трябва веднага да отидеш в лазарета.

— Но, сър, очаквах да попитате…

— Знам, докторе. А не бързаше ли, все пак? Изжужа и се развълнува, а сега водиш малоумен разговор с мен.

— Исках да Ви кажа защо трябва веднага да отида в лазарета!

— Искаше, в минало време? Значи вече не искаш, така ли?

— Капитане, яйцето се е излюпило!

Адриан скочи на крака.

— Огромни човекоядни трилобити! Да вървим, докторе! Към лазарета!