Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сестрите Чанс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Winter Bride, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Ан Грейси

Заглавие: Сватба през зимата

Преводач: Мариана Христова

Година на превод: 2017 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Калпазанов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: австралийска

Излязла от печат: 20.11.2017

Редактор: Боряна Даракчиева

Технически редактор: Никола Христов

ISBN: 978-954-17-0320-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7141

История

  1. — Добавяне

Епилог

Ще трябва да се науча… да понеса повече щастие, отколкото заслужавам.

Джейн Остин, „Доводите на разума“

— Сестра ти май обича да се самоизтезава — подметна Фреди, докато помагаше на Дамарис да се прехвърли през една преграда.

Двамата се връщаха от къщичката на Дамарис в Девънам Хол. Отдалечена само на петнайсет минути пеша от имението, тя беше тяхното малко убежище. Дамарис я обожаваше.

— Аби ли имаш предвид? Защо мислиш така? На нея всичко й е много приятно.

Той демонстративно потръпна.

— Да събере всички, цялото семейство, под един покрив за Коледа? Това е лудост. Макс трябваше да й забрани.

— На Макс му е също толкова приятно, колкото на мен и Аби. На останалите също ще им бъде приятно, когато дойдат.

Дамарис обожаваше всичко, което виждаше, всичко, което се случваше около нея — въодушевлението, украсите, печенето, ритуалите — всички неща, които майка й й бе разказвала за английската Коледа, но тя никога не бе преживявала.

— Слава богу, че поиска къщичка! Помисли си, ако беше поискала диамантена огърлица! Каква полза от нея? Не можем да се скрием от роднините си в диамантена огърлица.

Тя се засмя.

— Ти си измамник, Фреди Монктън-Кумс! Приготовленията ти харесват също толкова, колкото и на нас.

— Докато дойдат родителите ми. Защо, за бога, е поканила родителите ми?

— Защото сега си член на семейството, следователно и те са такива.

Дамарис много се зарадва, когато Аби й каза, че лорд и лейди Брекънридж са приели поканата й да дойдат за Коледа. Малко по малко преградите рухваха.

Фреди изсумтя.

— Тя разширява представата за семейство извън всякакви граници.

Не говореше сериозно. Дамарис знаеше, че се радва не по-малко от нея. Просто го прикриваше. Беше получавал прекалено много удари и не можеше да проявява открито чувствата си. Това щеше да отнеме време.

— Аби покани и баба ми и дядо ми — каза тя и подскочи леко. Вече бяха почти до къщичката.

През времето, което бе прекарал далеч от Лондон, докато зараснат раните му, Фреди не само беше посетил родителите си, а беше дошъл тук и бе обзавел къщичката й. Подът бе застлан с дебели черги; имаше голямо удобно легло, удобен диван — всичко необходимо, за да им е топло и приятно. Беше заредил и провизии: достатъчно храна и вино, за да преживеят снежна буря, без да им се налага да излизат.

Дори беше сложил лавица с книги, специално за нея — беше накарал Аби да му състави списък с всичко, което според нея щеше да се хареса на Дамарис. Имаше и кутия с бои, четки и триножник. Това я трогна най-много.

Двамата се изкачиха по малък хълм. Това беше любимата й част от пътя — частта, в която от билото можеше да види прекрасната си белокаменна къщичка, а зад нея — морските вълни. Тази гледка никога нямаше да й омръзне.

Стигнаха до върха, Дамарис спря и се намръщи.

— Какво е това?

Над входната врата имаше надпис, който тя не можеше да разчете.

— Хайде, дай да потичаме! — подкани я Фреди, хвана я за ръка и я дръпна надолу по хълма, така че двамата стигнаха до входната врата засмени и задъхани.

Дамарис се втренчи в надписа.

— „Съсипия“? Кръстил си къщата ни Съсипия?

— Не аз. Можеш да благодариш на оная дребна тролка от грънчарницата. — Очите на Фреди блестяха, по-сини от морето.

— Госпожа Дженкинс! Тя какво общо има с моята къща?

— Тя го предсказа.

— Какво е предсказала? Не разбирам.

— Че ще те поведа по Пътя към съсипията.

Той отвори вратата и грабна Дамарис на ръце.

— И ето ни тук — продължи той и я пренесе през прага.

Засмени, двамата се строполиха на леглото.

— Къща „Съсипия“ — имало ли е някога подобно име? — обади се Дамарис много по-късно, сънена, преситена и толкова щастлива, че можеше да се пръсне. — Никой няма да ни позволи да го забравим.

— Тогава недей обяснява.

Тя го погали по гърдите.

— Тя беше права, знаеш ли. Госпожа Дженкинс.

— В какъв смисъл?

— Ти беше женкар и наистина постигна порочната си цел с мен.

— Да, но вече не съм женкар — възрази той и я целуна. — Но те съблазних. Май си заслужавам удари с камшик.

— Камшик ли? — отвори тя очи, смаяна. — Никой не заслужава удари с камшик. Това наказание е ужасно!

Беше го виждала на борда на кораба.

— О, не знам. Сигурен съм, че ще се справиш — увери я Фреди и я стрелна с бърз поглед изпод мигли. — Може би с копринен камшик?

— Копринен…

— Можеш да си сложиш корсет.

— Корсет или?

— От ония, френските. Червен с бели връзки. Или бял — продължи да говори той с истинско увлечение. — Чисто, непорочно бяло от онова дантеленото, с дупките.

Broderie anglaise[1].

— Не, френска е. И ще си пуснеш косата над почти изскочилите от корсета гърди, като водопад от черна коприна, и ще застанеш над мен с тези твои дълги великолепни крака и…

Тя се засмя.

— Ти си непоправим.

— Да, но ти го знаеше, когато се омъжи за мен. Трябва някой да ме държи здраво.

— Така ли? — попита тя и го стисна здраво в дланта си.

Той простена одобрително.

— Значи мислиш, че трябва да те накажа? — попита тя замислено.

— Просто се дръж с мен така, както заслужавам — отговори смирено той.

— Мисля, че знам едно много по-ефективно наказание — измърка тя и нежно го стисна.

— Какво? — простена той.

— Бавачката Макбрайд — отвърна тя със сериозно лице. Старата му бавачка.

Очите му изведнъж се отвориха.

Бавачката Макбрайд?

— Сигурна съм, че може да те напердаши много по-добре от мен. Да, вече си представям бавачката Макбрайд с червен френски корсет с черни връз…

— Стига! — изрева той и потръпна. — Никога няма да си избия от главата този образ. Какъв ужас!

Дамарис се засмя.

— Всъщност не искаш да те бия с камшик, нали?

— Не.

— Виждаш ли? Взела съм ти мярката, Фреди Монктън-Кумс.

Той погледна към обвитите около члена му пръсти и се ухили.

— Така ли му казват на това в Китай? Но, разбира се, вземи ми мярката. Прави с нея каквото пожелаеш. Целият съм твой.

И наистина беше.

Бележки

[1] Английска бродерия (фр.) — Бел. Прев.

Край