Ан Грейси
Сватба през зимата (21)

Глава 21

По онова време не знаех какво е да обичаш.

Джейн Остин, „Разум и чувства“

„Това копеле!“.

Туп! Прас!

„Тази свиня!“.

Туп!

Фреди размахваше свирепо брадвата и си представяше, че всяко от дървата е вратът на един определен морски капитан. Когато го намереше — а той щеше да го намери, все едно къде по широкия свят се спотайваше копелето — с него беше свършено.

След всичко, което бе преживяла Дамарис — да загуби баща си по такъв жесток начин, да поеме пеша през Китай на път, на който не му се е виждал краят, да оцелее един Бог знае как — тя, разбира се, си бе помислила, че английски кораб с английски капитан ще бъдат нейното спасение.

Туп! Прас! Във въздуха се разхвърчаха малки парчета дърво. Наистина е трябвало да бъдат спасението й.

По природа морските капитани бяха корави — трябваше да бъдат такива, за да командват злодеите и главорезите, от които се състоеше екипажът на повечето кораби. Но повечето капитани все пак имаха капка почтеност, а тук е ставало въпрос за току-що осиротяло момиче, англичанка, дъщеря на мисионер, за бога! Да използва такова момиче като уличница! Да използва Дамарис…! Яростта кипеше в него, а брадвата летеше във въздуха.

Той разцепи със сила едно дърво и си спомни нежността на онази целувка край езерото.

Исусе Христе, онова копеле навярно я бе обладало без капка нежност без изобщо да се съобразява с младостта и невинността й. Дамарис беше преживявала това по целия път от единия край на света до другия, но никога — проклето да е онова копеле! — не я бяха целували. Бяха я продали в бордей, без да знае какво е целувката.

А той й каза, че е родена за това.

Туп! Прас! Купчината нацепени дърва нарастваше.

Каква смелост прояви, като му го каза! Това беше самото въплъщение на честта. Разголи душата си през него, за да го спаси от нежелан, според нея, брак. Той й каза, че това, което се е случило с нея, няма значение. Само че имаше, и то огромно.

Каза й, че това, че не е девица, не му пречи. Само че му пречеше, и то много.

Просто не по начина, по който си мислеше тя.

Фреди искаше да бъде първият й мъж. Той, не някакъв мърляв жалък морски капитан, който не е показал и капка нежност. Един Бог знаеше какво си представяше Дамарис, че става между мъжете и жените. С онова магаре баща й и оная свиня капитана беше истинско чудо, че не е озлобена и враждебна към мъжете, да не говорим за доверието, което прояви към него.

За пръв път в живота си той проумя защо мъжете искат съпругата им да е девствена. Това нямаше нищо общо със сигурността в бащинството или с това, че предпочитат невежеството. Беше нещо по-дълбоко, по-свирепо, по-примитивно.

Абсолютно нецивилизовано.

Изпитваше съвсем примитивно желание да я притежава, изцяло и без задръжки. Да я въведе в свят, който щяха да споделят само те двамата. Да бъде нейният мъж, нейният младоженец, да види как в очите й се изписва проумяване… да бъде причината за това проумяване. Да й покаже интимност, каквато не е познавала, да научи тялото й на екстаз. И да сподели този екстаз с нея.

Онази целувка край езерото, онзи боязлив, прекрасен, наситен до болка с чувства миг. Проклятие, това беше най-хубавата целувка в целия му живот. Разтърси го чак до костите. Споменът за нея му напомни за онова, което можеха да имат, ако Дамарис не беше насилена от един гнусен морски капи…

Брадвата застина във въздуха.

Никой никога не я беше целувал. И никой никога не я беше любил. Бяха я използвали, и то по ужасен начин. Но никой никога не я беше любил.

Фреди остави брадвата.

 

 

— Великолепни кнедли — отбеляза Фреди по-късно вечерта, докато дояждаше последните лъжици супа с кнедли. Беше се погрижил за конете и беше заключил кокошките — точно както каза Дамарис, те се бяха върнали в курника си, когато се здрачи. Сега двамата се бяха нахранили и нямаше нищо, което да я разсейва. Нищо друго освен него. — И супата беше прекрасна, благодаря. Много се радвам, че жена ми действително може да готви. Много полезно умение, в случай че пак заседнем някъде. И така, развили ли сте непоносимост към, ъъъ, плътските интимности между мъжа и жената?

При този внезапен въпрос Дамарис едва не се задави със супата си. Погледна го възмутено.

— Това „да“ ли означава или „не“? — попита той, когато дишането й се възстанови. Нямаше деликатен начин да зададе този въпрос, затова беше решил да е дързък. По-добре да разбере всичко още сега.

— Аз… не знам.

„Не знам.“ Какво означаваше това? Как бе възможно да не знае? Но навярно означаваше, че поне не изпитва ужас. Може би безразличие. Фреди можеше да се справи с безразличието.

— Има ли значение?

— Има ли… — започна той и се спря навреме. — В едно отношение не, няма значение. Все пак ще се оженим — и през ум да не ви минава, че ще се отървете. Можем да направим така, че нещата да се получат. През последните седмици с вас станахме приятели, не е ли така?

Тя се поколеба и кимна.

— Много брачни двойки не са дори приятели. Но ако мисълта за интимни отношения ви ужасява, тогава, разбира се, няма да ви докосна.

Това си беше опашата лъжа. Фреди определено възнамеряваше да я докосне. Дори сега едва успяваше да си държи ръцете настрана от нея. Разбира се, нямаше да я принуди — проклета да е оная свиня капитанът! — но познаваше и други жени, попаднали в ръцете на непохватни грубияни и развили отвращение към леглото. Беше им показал какви удоволствия могат да преживеят.

Щеше да покаже и на Дамарис. В този момент тя го гледаше със странно изражение.

— Какво означава този поглед?

Тя поклати глава. Фреди разбра, че няма да му обясни, и продължи:

— Ако установите, че не можете да живеете с мен, винаги можете да се оттеглите в своята къщичка на село… не ме гледайте така. Разбира се, че ще си остане ваша и само ваша. Ето така ще стоят нещата. Няма защо да се тревожите. Аз държа на думата си. Няма да ви досаждам.

Тя не каза нито дума. Само събра съдовете, занесе ги на пейката в задната част на стаята и започна да ги мие.

Фреди не понечи да й помогне. Остана на масата, загледан в гърба й. Възхищаваше се на изящната линия на гръбнака й и лекото полюшване на хълбоците й, докато търкаше съдовете.

Това, което й каза преди малко, беше истина. Нямаше да й досажда.

Щеше да я прелъсти.

„Винаги можете да се оттеглите в своята къщичка на село.“ О, какъв злодей беше, като я уверяваше, че ще разполага със свободата си! В действителност беше твърдо решен да я привърже към себе си с всички възможни средства, не само защото я желаеше с такъв дълбок, болезнен копнеж, че той оцветяваше възприятията му за всичко, а защото Дамарис му беше станала… необходима. Благият й глас, ведростта й, упоритостта й, смелостта й, красотата й, този неин смях… разбирането й…

Тя сякаш го виждаше такъв, какъвто не го беше виждал никой друг, никога, така, както не се виждаше и самият той. Горкото заблудено момиче, то го смяташе за някакъв герой…

Трябваше да се ожени за Дамарис, дори и само за да й попречи да попадне под магията на някой друг негодник.

Виж, прелъстяването… това беше единствено за неговото благо. И за нейното, разбира се.

 

 

Дамарис пусна купите и чиниите в един леген и ги заля с гореща вода. „Отвращение към плътските интимности между мъжа и жената“? Как можа да й зададе този въпрос, докато тя ядеше супа?

И защо повдигна тази тема точно сега? Това беше косвен намек, че двамата ще прекарат още една нощ в тази къща. Сами. С всички тези приказки за плътска интимност, които все още трептяха помежду им, да не би да предлагаше те да…?

Преди венчавката? Ако изобщо имаше венчавка, в което Дамарис все още не беше убедена.

Тя натри един мокър парцал със сапун и започна да мие чиниите. Отказваше да повярва, че бракът им се подразбира.

Беше напълно възможно случилото се да не доведе до никакъв скандал. Ако никой не разбереше, че са прекарали една нощ — две нощи — заедно без придружителка, нямаше да има нужда да се женят.

Дамарис погледна към прозорчето в дъното на къщичката. На едно голо клонче кацна червеношийка, наклони любопитно главичка и я погледна. В студената сива светлина изглеждаше толкова смела и наперена с червените перца на гушката си. Изчурулика няколко пъти и отлетя.

Дамарис не искаше да принуждава Фреди да се ожени за нея, макар че той беше този, който настояваше. Защо, след като беше прочут с това, че не иска да се жени?

О, всичко беше така объркващо!

Изобщо не го разбираше. Беше й ужасно трудно да разбере дори какво иска тя самата. Всичко, което вярваше за себе си и за възможността си да се омъжи, се бе обърнало с главата надолу.

Тя изми лъжиците, изтърка ги до блясък. Какво искаше? Не какво трябваше да иска, не какво беше възможно, възпитано или разумно да иска — какво наистина искаше дълбоко в себе си?

Отговорът изникна в главата й без колебание. Него. Искаше него.

Тя бавно подсуши съдовете и се замисли за изборите, които бе направила. Нямаше смисъл да се тревожи за бъдещето — то зависеше прекалено много от други хора, от това, което мислеха или си въобразяваха, че знаят.

Изпитваше ли отвращение към плътските интимности между мъжа и жената?

Не беше сигурна. Боеше се, че не е така.

Що за жена можеше да изпитва несигурност? До днешния ден тази липса на сигурност предизвикваше у нея огромен срам. Всяка жена с капка благоприличие трябваше да бъде отвратена от всичко това… и Дамарис наистина беше, почти през цялото време с капитана. Бори се с него — не физически, защото в крайна сметка се бе съгласила, за да си спаси живота — но лежеше скована, със затворени очи, опитвайки се да не мисли за случващото се, докато той използваше тялото й, отказваше да реагира или да му съдейства, отказваше да признае по какъвто и да било начин, че осъзнава случващото се, преструваше се, че всичко това се случва на някоя друга, а не на нея, макар че отначало преживяването беше плашещо, болезнено и ужасно унизително и насилствено. Ненавиждаше всяко негово докосване, мириса му, начина, по който я стискаше с дебелите си пръсти.

А накрая го отмиваше от себе си.

Но пътуването от Китай до Англия отне месеци и постепенно Дамарис свикна с ежедневното насилие над тялото й. Веднъж или два пъти въпреки всичките усилия да прогони случващото се от ума си изпита… нещо. Лека тръпка дълбоко в себе си.

Капитанът също разбра и й се изсмя — каза, че винаги е знаел, че е уличница, че дълбоко в себе си всички жени са уличници.

Това беше ехо на нещата, които баща й бе загатвал неведнъж.

Сега най-достойният човек, когото познаваше, седеше зад нея до масата и й казваше, че е готов да се ожени за нея, за да спаси репутацията й — и своята — и че няма да настоява Дамарис да легне с него, както съпруга ляга със съпруга си. Усещаше погледа му.

Който не рискува, той не печели.

Тази нощ щеше да му се отдаде без задръжки, без да сдържа нищо; щеше да му разкрие истинската си същност — дъщеря на майка си.

Тогава той щеше да разбере какво наистина ще получи, ако се ожени за нея.

„Ами ако не разбере?“ — обади се едно гласче в главата й. Ако се отврати от чувствената й природа, както баща й беше отвратен от майка й?

Тогава поне щеше да има тази нощ с него. Помисли си за предишната нощ, за усещането да спи в прегръдките му. Опита се да си представи как Фреди прави нещата, които й бе причинил капитанът, и не можа.

Но познаваше мириса му, чист и мъжки, познаваше допира му и начина, по който я гледаше. Познаваше вкуса му. Онази целувка на гробищата… колко често я беше преживявала отново и отново?

Някакво движение привлече погледа й. Червеношийката се беше върнала заедно е друга малка птичка. Партньорът й. Двете птичета си зачуруликаха — поредица от тънки трели — и заподскачаха от клонка на клонка.

Щеше да поеме този риск.

Една нощ в прегръдките му, без срам и без страх. Щеше да му даде всичко от себе си, без задръжки.

Откровеност. Каква страховита мисъл!

Но той трябваше да знае. Дамарис отказваше да живее като майка си — съдена, заклеймявана и смятана за незадоволителна заради самата си природа. По-добре да разбере сега, за да може да вземе решение.

Тя избърса пейката, изцеди парцала и пак я избърса, отлагайки мига, в който щеше да се обърне и да му се предложи по най-дързък начин. Да рискува всичко.

Двете малки червеношийки отлетяха заедно. Тя не откъсна поглед от тях, докато не се превърнаха в точици в небето.

— Ще легнете ли с мен? — попита тя. Думите й прозвучаха леко задавено.

Настъпи продължително мълчание, последвано от скърцане на стол по плочите зад гърба й. Тя се обърна и го видя застанал толкова близо, че усещаше топлината на тялото му. Той я погледна с изражение, което тя не можа да разгадае. Сините му очи пламтяха.

— Ще го направите ли?

— Имате предвид да ви любя — поправи я той нежно.

Тя кимна и неспокойните й пръсти заизвиваха парцала. Не я интересуваше как ще го нарече той, но сега, след като го каза, искаше да се свърши, за да разбере. Тя пристъпи към леглото.

Той протегна ръка и я спря. Обхвана лицето й в дланите си, прокара палци по очертанията му, погали кожата й. За един дълъг миг не каза нищо, само се взираше в очите й. Тя отвърна на погледа му. Дъхът й беше секнал. Болезнено бавно Фреди сведе уста към нейната и я целуна — нежна, продължителна целувка, от която през тялото й преминаха топли тръпки.

Устата му я галеше, измъчваше я, изпращаше в тялото й горещи вълни. Високото му стройно тяло се притискаше към нейното. Гърбът й бе подпрян на студената пейка, но този студ не й пречеше.

Той подмами устните й да се разтворят и я погали с език. По тялото й пропълзяха горещи вълни, от които едва не се сви от удоволствие.

— Какво правите? — успя да изрече тя, когато той най-накрая прекъсна целувката и започна леко да гризе шията й. Пръстите й все още стискаха парцала и той се озова притиснат до врата му. Фреди нежно ги разтвори и запрати парцала настрани.

— Целувам ви. Защо, не забелязахте ли? Май не го правя както трябва — измърмори той. — Нека да опитам пак.

— Не, аз, ммм!

Устата му отново завладя нейната и Дамарис се отпусна до него. Вкусът му — силен, мъжки и опияняващ — изпълни сетивата й. Пръстите му нежно се заровиха в косата й и се разтвориха, разпускайки кока, който бе прихванала с няколко фуркета. Тя почувства как косата й пада по раменете.

— Прекрасна коса — прошепна той, обсипвайки слепоочието й с леки целувки, докато галеше косата й и прокарваше пръсти през нея. — Като най-фина коприна.

Не се опита да я поведе към леглото. А Дамарис се разтопи под допира му.

— Нямах предвид да ме целунете! — изохка тя, когато получи тази възможност. — Имах предвид да легнете с мен.

Той леко се отдръпна и й отправи продължителен, замислен поглед.

— Имах предвид да се съедините с мен — продължи Дамарис, хвана го за раменете и се опита да го бутне назад. Защо не я разбираше? — На леглото — добави тя отчаяно. Искаше всичко да се свърши още сега, за да разбере. Тези целувки… те бяха твърде… твърде разтапящи. Вдъхваха й желание да се отпусне и да се понесе на крилете на магията.

Но съединяването не беше такова — тя го знаеше. Съединяването беше грубо, бързо, потно и изобщо не беше разтапящо.

И ако това беше единственият път, когато щеше да легне с него, Дамарис искаше да усеща всяка минута, всяка секунда, нищо да не загуби, да запомни всяко усещане, за да се връща към него в дългата зима на самота, която се простираше пред нея. А докато той продължаваше да я целува, тя не можеше да се съсредоточи.

— Искате да отидем на леглото ли? — попита той. — Много добре.

Без предупреждение я вдигна на ръце, занесе я до леглото, положи я върху завивките и я последва — изпъна дългите си крака до нея. Преди Дамарис да успее да каже нещо, той вече лежеше наполовина върху нея и отново я целуваше.

Тя притисна длани към гърдите му и леко го отблъсна.

— Не съм ви молила да ме целувате, помолих ви да легнете с мен.

Настъпи кратко мълчание. В очите му проблесна нещо, което Дамарис забеляза, но не можа да разтълкува.

— Така, както го правя аз, двете неща вървят заедно.

Той отмести косата от лицето й и я приглади назад.

— Това е само въведението.

— Въведението ли?

— Просто ми се довери — прошепна той, допрял устни до чувствителната кожа на шията й. Дълбокият тембър на гласа му завибрира през тялото й. — Отпусни се. Остави се на усещането.

Сърцето на Дамарис биеше оглушително. „Остави се на усещането.“ Точно от това се страхуваше. Но трябваше да разбере какво ще се случи. И как ще реагира той, ако тя наистина се остави на усещането.

— Довери ми се — повтори той. — Няма от какво да се страхуваш.

Дамарис се надяваше да е така, но се страхуваше не от него, а от себе си. Той отново се наведе към устата й и тя затвори очи, обгърна го с ръце и му се отдаде.

Докато устата му превземаше нейната и езиците им се преплитаха, тя потърка с длани линията на челюстта му, наслаждавайки се на стърженето на небръснатата му брадичка. Той имаше набола брада, а тя беше гладка, тя беше мека, а той — корав.

Наистина. Усещаше как членът му се притиска към тялото й. Беше готова да усети как Фреди вдига полите й и нахлува в нея, но той не направи нищо подобно.

Едрите му ръце обхождаха тялото й, галеха я, не спираха да я милват, макар да беше напълно облечена. И колкото и дебели да бяха роклята и бельото й, тя почувства как зърната й се превръщат в горещи корави пъпки. Той обхвана гърдите й и пръстите му заизмъчваха тези втвърдени пъпки, докато накрая нуждата, която ги изпълни, стана болезнена. При всяко движение през нея преминаваха приятни тръпки.

И постоянно, постоянно Фреди се връщаше към целувките, сякаш по някакъв начин бе почувствал, че тя никога няма да им се насити, да му се насити. Тя прокара пръсти през гъстата му тъмнозлатиста коса, обхвана главата му с длани, изви устата си под ъгъл, за да стане целувката още по-пламенна.

— Нека ти съблечем това — прошепна той и я завъртя над себе си, за да стигне до връзките на гърба й. Само след секунди Дамарис усети хлад по гърба си и когато той издърпа роклята през раменете й, прокара пръсти по ръцете му и ги спусна към гърдите му.

— Не! — отблъсна го изведнъж тя, седна и придърпа обратно роклята си. Това не беше правилно.

— Какво? Какво има?

Палещите му сини очи огледаха изпитателно лицето й с мрачна настойчивост. Косата му беше разрошена там, откъдето бяха минали пръстите й, а челюстта му беше покрита с набола брада, тъмнозлатиста и вълшебно груба на допир.

Дамарис преглътна. Това можеше да се окаже единственият й път с този мъж и тя искаше да получи всичко така, както бе сънувала, че ще бъде. Всичко. Тя навлажни устните си.

— Съблечи си ризата — каза със странно дрезгав глас. Искаше да усети него, а не дрехите му. И искаше да го погледне, да позволи на очите си това пиршество.

За миг той остана загледан в нея, а после очите му отново заблестяха, а устните му се извиха в бавна усмивка.

— Както желае милейди.

Стана и си съблече жакета. Закачи го на облегалката на стола. Бавно разкопча жилетката си копче по копче. Устата на Дамарис пресъхна, докато го гледаше. Това бяха само копчета, а освен това вече го беше виждала по риза и дори по-гол, но в начина, по който се събличаше, в погледа, който не се откъсваше от нея нито за миг, имаше нещо хипнотично.

Най-накрая Фреди разкопча и последното копче и остави жилетката да се плъзне по ръцете му. Все така вперил поглед в нея, той небрежно метна жилетката на стола при жакета. Тя се удари в стола и се плъзна на земята. Нито Фреди, нито Дамарис помръднаха.

За миг той продължи да стои по омачканата си риза, панталон и ботуши. Не беше си направил труда да си върже шалче.

Дъхът на Дамарис секна, докато го чакаше да съблече ризата си. Вече бе видяла голяма част от тялото му, когато се измокриха, но по някаква причина сега беше по-… интимно. Той се събличаше заради нея. По нейно искане.

Фреди седна на леглото, наведе се, събу си ботушите, а после и вълнените чорапи и ги метна върху ботушите.

— Ботушите се съсипаха — отбеляза той. — Жалко, бяха ми от любимите.

Как можеше да води незначителен разговор в такъв момент? Дамарис изрече нещо в отговор, но думите й прозвучаха като дрезгаво бълбукане. Не можеше да свали очи от него.

В очите му заигра ленива усмивка. Той се изправи и застана с лице към нея.

— Искаше да махна ризата, нали така?

Тя кимна, но погледът й се спусна към мястото, където крачолите на панталона му се съединяваха. Там определено имаше издутина. Дамарис навлажни устните си. Все още не беше готова за това — искаше да удължи сегашния миг.

Той бавно разкопча панталоните си, извади ризата от тях. С едно-единствено движение я издърпа през главата си и застана пред Дамарис само по панталон, увиснал ниско на хълбоците. По гърдите му се виждаха фини косъмчета. Ивица по-тъмни косми се спускаше от пъпа му и изчезваше в панталона.

Усещането беше толкова странно — Дамарис почти напълно облечена, а той почти гол. Вдъхна й чувство на… власт.

Той беше красив мъж — идеално сложен, с кожа, блестяща като мрамор, но по-красив от всяка статуя, която беше виждала. По него нямаше и грам тлъстина — целият беше изтъкан от мускулеста мъжка грациозност.

Фреди я видя как го изпива с очи и й се усмихна леко.

— Тук е ледено. Само ще засиля огъня — каза той, обърна се и започна да слага в камината още дърва. Това й даде време да овладее дишането си.

И да го погледа още малко. Възхити се на широките му рамене, на коравите ръце, покрити с възли от мускули, на линията на гръбнака му, докато се навеждаше над огъня, и на изключително красивия, стегнат мъжки задник под опънатите кожени панталони. И на начина, по който светлината танцуваше по кожата му и я позлатяваше.

Огънят запламтя и Фреди се върна до леглото. С бързо движение смъкна панталона и го прекрачи. Сега беше единствено по долни гащи от фин памук. През които Дамарис можеше да види, че е готов за нея. Повече от готов.

Тя също беше готова за него. Той легна до нея и тя се стегна в очакване той да вдигне полата й и да нахлуе бързо.

Вместо това той я привлече към себе си и отново я зацелува с продължителни, страстни, опияняващи, невероятни целувки. Тя започна да им отвръща жадно. Никога нямаше да им се насити.

Прокара леко пръсти по гладката корава извивка на раменете му, прокара длани по гърдите му, изучавайки кожата му, вкуса му. Обожаваше допира на твърдата му плът, на силните мускули. Тялото му беше кораво, кожата — студена и все пак отвътре напираше горещина и Дамарис изпита радост.

Ръцете му отново потърсиха гърдите й и ги заизмъчваха. Обзета от копнеж, който се доближаваше до болка, Дамарис се заизвива срещу него. Искаше още. Той се отпусна малко назад, като я дръпна със себе си. Коляното му раздели бедрата й и се изкачи към онази част от нея, която пулсираше. Дамарис го стисна с крака, притисна коляното му към себе си и започна да се полюшва насреща му леко и несъзнателно. Изпълваха я жажда, копнеж, нужда… не беше сигурна за какво. Знаеше единствено, че това е правилно… толкова правилно!

Устните му се спуснаха по шията й с целувки и леки гризвания и тя усети течението, когато той свали горнището на роклята й и гърдите й останаха голи на хладния въздух.

— Прекрасна си — прошепна той и големите му топли длани започнаха да я галят.

Тя се изви под пръстите му. Усети лекото търкане на необръснатата му челюст по нежната си кожа, лекото приятно прожулване на пулсиращите си зърна. Потръпна в безпомощно блаженство, докато той ги измъчваше първо с език, а после много леко и със зъби, дърпаше ги внимателно, смучеше и леко ги захапваше. Бедрата й се стегнаха и го притиснаха към нея, пръстите й се заровиха в гъстата му коса, галеха го, стискаха го почти трескаво, докато напрежението в нея нарастваше.

Устата му се стегна около едното туптящо зърно. Той засмука, а тя се замята задъхана, докато през тялото й пробягваше ослепителна, сладко нажежена светкавица, която я остави без дъх, изпълнена с удивление. Преди да успее да се овладее, той се прехвърли на другата гърда и с някакво далечно кътче на съзнанието си Дамарис почувства как вдига полите й. Посрещна с благодарност студения въздух по бедрата си — беше й горещо, толкова горещо.

Първото докосване на дланите му накара бедрата й да се разтреперят от желание и да се разделят, докато той я галеше и се приближаваше все повече до онази част от нея, която болеше най-силно. Покри я с ръка, притисна я с основата на дланта си и Дамарис се замята срещу него с резки ритмични движения и без капка срам го замоли за още.

Той се раздвижи и тя ненадейно усети гърдите си хладни и влажни, все още изпълнени с болезнена нужда и чувствителни след вниманието му. Потърси го пипнешком, защото не искаше той да спира, а после очите й се отвориха и от устните й се изтръгна лек вик на изненада, когато палците му я разделиха и горещата му, нетърпелива, дяволска уста се сключи над болезнено пулсиращия й център.

Дамарис започна да се мята и да потръпва около него, докато усещането я заливаше вълна след вълна, сякаш бе обсебена. Вкопчи се в него с трескави пръсти. Искаше той да спре, искаше никога да не спира, искаше…

Напрежението в нея нарастваше. Светът й се стесни… и се разми.

Сякаш много отдалеч чу как някой изкрещя… докато светът й се разцепваше, разбиваше и спираше да съществува…