Сандра Браун
Ужилване (35)

Тридесет и четвърта глава

След изявлението й никой от тях не помръдна и не каза нищо. Единственият звук, който се чуваше, беше от трополящия дъжд в стъклото на прозореца.

След това той сложи ръцете си — едри, силни, красиво оформени ръце — отстрани на креслото, и се надигна. Тръгна към нея с бавната, премерена крачка, която тя си спомняше от престоя им в гаража. Само че този път, когато се приближи, тя не трепереше от страх, а тръпнеше от очакване.

Застанал пред нея, той изпълни цялото й зрително поле. Не че тя искаше да гледа нещо друго.

— Защо? — каза той.

— Защо те харесвам? — Как да го обясни по-добре? След като помисли малко, тя отвърна: — Защото не си търсиш извинения. Не се оправдаваш за това какъв си.

Той протегна ръка към нея и я дръпна нагоре. Както преди, обхвана лицето й между дланите си и наклони главата й назад. Очите му се плъзнаха по чертите й, може би търсеха по-изчерпателно обяснение от това, което беше дала, или възражение, когато побутна краката й настрани, за да може да застане между тях. Натисна я веднъж, после втори път, тествайки нейната готовност. Тя се наведе към него подканящо, и когато той разтвори прореза между бедрата й с ерекцията, издуваща дънките му, топлината на желанието я заля като най-изискания ликьор.

Тя затвори очи и отпусна глава, разчитайки единствено на неговите ръце да я държат.

— Не искам повече да се боря с теб, Шоу — прошепна тя. — Нито е това.

Той докосна ъгълчето на устните й с върха на езика си, после премести уста към шията й и леко засмука мястото под ухото.

— Каквото и да е то — долетяха като повей думите й. — Какво…?

Сваляйки ръце от лицето й, той се пресегна зад нея, бръкна под ризата й и разкопча сутиена.

— Това е следващото предупреждение.

— Какво?

— Казах ти, че ще бъдеш арестувана до следващо предупреждение.

— Признах престъпление.

— А аз съм на път да извърша такова.

Той плъзна ръце около гръдния й кош и в чашките на сутиена й. От устните му се откъсна звук на задоволство, когато пръстите му се заиграха с втвърдените й зърна, след това ги притисна в разтворените си длани, преди пръстите му да се затворят около гърдите й — нежно, но настоятелно.

Желание, нужда и капитулация се бореха в нея. Устата й потърси неговата и когато се сляха, бяха еднакво изпълнени с жажда. Макар да не прекъснаха целувката, той успя да я измъкне от ризата й и да свали сутиена, и тогава устата му се озова върху гърдата й, като я подръпваше нежно или я дразнеше с език. Тя заби пръсти в косата му и известно време се чуваха само звуците на техния все по-засилващ се апетит.

Той наведе глава, подпря я между гърдите й, така че да вижда ципа на дънките си. Забързаният му горещ дъх мина по кожата й, докато той се бореше с упоритите копчета. Когато най-накрая се справи с тях, вдигна глава и я погледна.

— Може би ще съм в състояние да го направя в леглото. Ако побързаме.

Хвана я за ръката и я въведе в спалнята си. Не си даде труд да светне лампата, свали само кукичката на кепенците, за да пропускат светлината от уличната лампа долу. Те образуваха ивици от светлина и сенки върху леглото.

Ботушите му тупнаха шумно на пода, после той разкопча ризата си и тя полетя след тях. От времето в гаража Джорди помнеше косъмчетата по мускулестите му ръце, релефния гръден кош, изкусителната линия от гладки косъмчета, водещи очите й към колана на дънките му. Но сега примамливата следа се разшири в разкопчаните дънки и видът на възбудения му член спря дъха й.

Той избута дънките си на пода и се измъкна от тях, после, забелязвайки, че тя стои като закована, я попита пресипнало:

— Нуждаеш ли се от помощ?

— Не. — Тя бързо изрита обувките си, разкопча панталоните и ги събу.

Той я хвана за кръста и я повдигна, сложи я в средата на леглото и я последва, когато тя се отпусна назад. Чак когато устата им се срещнаха той дръпна гащичките й надолу, докъдето можеше да стигне, после застана на колене и ги събу напълно.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, притиснаха ги за кратко, преди да минат по ребрата й и да се заковат на хълбоците. Наведе се и зарови нос в копринените косъмчета, после мушна език между устните на секса й и продължи навътре, като същевременно разтваряше бедрата й и се наместваше между тях, обсипвайки я с любовни ласки.

Тя прошепна името му и се пресегна за него.

Той се качи върху нея, истински мъж, физически доминиращ, съсредоточен, но изражението му беше уязвимо от копнеж. Широката главичка на пениса му я изследва, намери я стегната, но отстъпчива. Той издаде тих звук и с един тласък се мушна целия. Накъсаната му въздишка стана ехо на нейната, когато се намести тежко върху нея.

— Единственото, за което си мислех — каза той, издишвайки думите срещу шията й, — беше да съм така… в теб.

Нейният отговор беше да стегне мускули.

— Ах, Джорди, по дяволите, недей. Не искам да бързам.

— Нито пък аз.

— Но не мога да се движа.

— Аз също. — Тя се изви в дъга нагоре и се залюля срещу него.

Той простена, подпря ръце върху раменете й и се надигна. След това, както й беше обещал, й каза направо:

— Сега ще те чукам.

* * *

Останаха да лежат заситени няколко минути, след което той стана от леглото и отиде в банята. Намери опипом чисти кърпи в шкафа, изчака водата от чешмата да стане топла, изми се, след което занесе друга кърпа до леглото, за да измие и нея.

Срещайки погледа й, докато бършеше с мократа хавлия корема й, той каза:

— Когато трябваше да изляза. Това беше най-трудното нещо, което съм правил.

— Не трябваше да го правиш.

— Не ти бях искал разрешение.

— Ти никога не искаш разрешение за нищо.

— Това е изключение.

— Майка ти май добре те е възпитала?

Той не можа да скрие тъжната си усмивка.

Тя се пресегна и докосна бузата му.

— Съжалявам. Не биваше да я споменавам.

— Всичко е наред. — Той остави кърпата на нощното шкафче. — Добре ме възпита.

Когато се върна отново в леглото, Джорди нададе тих вик на ужас. Опипа превръзката му.

— Кървиш!

На няколко места кръвта беше избила върху горния слой на марлята.

— Разрезът се отвори леко, когато с Уайли тичахме след Хикъм.

— Дай да проверя.

— Вече го направих. Наред е. А дори да имаше кръвоизлив, няма да ходиш никъде. — Той потупа мястото до себе си, хвана я за ръката и я сложи върху успокоения си пенис.

— Добре — каза тя. — Харесва ми тук.

Той изсумтя от удоволствие, когато тя го стисна.

— Забелязах, че гледаше преди.

— Как можеше да пропусна това?

Той й хвърли коварен поглед.

— В сънищата ми ти не можеше да откъснеш ръце от него.

— Сънувал си ме?

— Когато излязох от упойката. Наистина мръснишка работа.

— Да питам ли?

— Не и ако не искаш да се засрамиш.

Тя се засмя и потърка нос в гърдите му, преди да отпусне глава върху него.

— Онази нощ в бара исках той да си ти.

— Кой „той“?

— Мъжът, който ме извика там.

— Аз бях.

— Да, но тогава не го знаех. Видях те да вървиш към мен. Сърцето ми щеше да изскочи. Но ти отмина, не спря, не ме поздрави. Бях разочарована.

— Такава глупост — каза той. — Ти не ме погледна и за секунда.

— О, забелязах те.

— Наистина ли?

— Аха. Помислих си: „Тревога! Лошо момче“!

— Какво трябва да означава това?

— Много секси.

— Говори ми, говори ми.

Тя се засмя и вдигна глава, подпирайки брадичка върху гръдната му кост.

— Казах вече. Ти схвана идеята.

— Не можех да се въздържа да не погледна дупето ти. На онзи бар стол! О, човече! И надуших парфюма ти. Искаше ми се да заровя лице в шията ти. И между гърдите ти. — Гласът му стана дрезгав, когато продължи: — Мисля, че можеш да предположиш къде още.

Тя вдигна глава и мина с устни по линията на белега върху брадичката му.

— Ще ми кажеш ли някога как го получи?

— Един от главорезите на Панела.

— Онзи, когото е трябвало да…

— Да. Беше с нож. Защитавах се с пистолет, но не преди да ме разпори.

— Боже мой! Шоу. Как можеш да говориш за това толкова спокойно? Можел е да те обезобрази.

— Той го направи.

Тя целуна белега, след това прошепна срещу устните му:

— Нищичко не знаеш.

Без да откъсва устни от нейните, той произнесе:

— Едно нещо знам… палецът ти е второто най-хубаво нещо, което някога се е случвало на моето петле.

— Стига. Изчервявам се.

— Изчервяваш се на най-хубавите места. Ела тук.

Той й посочи да се вдигне нагоре, за да може да достигне до зърното й с уста. Под устните му то се втвърди мигновено, но той го подразни с език, докато тя започна да движи корема си срещу неговия. Той се премести на другата гърда. Боже, бяха прекрасни!

Както и дупето й, което ръцете му галеха нежно, а после стиснаха здраво, когато палецът й откри капчица сперма, процедила се от него, и я размаза по върха.

— Джорди, Джорди. — Главата му рухна назад върху възглавницата. Той не вярваше, че е възможно да се възбуди повече, докато не забеляза зърната й, щръкнали и влажни от устата му. — Мокротата ти отива.

— А на теб?

Вълна от похот премина през него, когато тя започна да се движи надолу по него. Обсипа с целувки гърдите му, покрити с твърди косъмчета, като подухваше върху тях, карайки хълбоците му да се повдигат от леглото, когато премина върху зърната му.

Косата й се разстла по корема му като коприна. Когато стигна до раната, която сама бе причинила, го погледна с разкаяние и нежно целуна превръзката.

Продължи надолу и се зарови в пъпа му, прокарвайки устни по линията от косъмчета. След това лицето й остана да кръжи над него сякаш цяла вечност. Можеше да усети дъха й. Той сдържаше неговия.

Първо влажното кадифено докосване на устните й, след това страничните ласки на езика й, докато накрая го пое в уста.

Еротичните му халюцинации не бяха нищо в сравнение с реалността. За разлика от порнозвездата Джорди в съня му, реалната се раздаваше много повече, беше много по-неопитна и заради това — по-сладка.

Ръцете му стискаха чаршафите, но след известно време той не се сдържа и я хвана за косата. Беше избила пот от всяка пора. Той промърмори името й, молейки се. За какво, не беше сигурен.

Но Джорди изглежда знаеше.

Когато това свърши, той я дръпна до себе си, сложи я да легне по гръб и се търкулна върху нея, като целуваше устата й дълго и дълбоко, вкусвайки себе си. Накрая, задъхан, прошепна:

— Вземам си думите обратно.

— Какво?

— Палецът ти е третото най-хубаво място.