Сандра Браун
Ужилване (27)

Двадесет и шеста глава

Джорди и Джо Уайли скочиха от столовете си. Столът на Джорди се прекатури назад.

Но партньорът на Уайли се оказа с по-бърза реакция от всички. За по-малко от секунда пистолетът му беше изваден и насочен в основата на носа на Кинард, пръстът му стоеше върху спусъка.

Зад Шоу Хавиер Дюпо извика:

— Не стреляй! Той е един от вас. ФБР. Специален агент Шоу Кинард.

Фокусът на Шоу остана върху разширените, невярващи очи на Джорди, но с периферното си зрение той видя, че жената, седяща в стола до нея, мига бързо-бързо. Джо Уайли пусна няколко ругатни и изглеждаше, сякаш иска да стовари юмрук в стената.

Мъжът с деветмилиметровия пистолет се държеше така, сякаш не беше чул. Той още се целеше в една капка върху челото на Шоу.

Шоу не помръдна, само обърна очи към него:

— Искаш ли да свалиш това нещо?

— Всъщност не.

Прокурорът заобиколи Шоу и влезе в стаята, кискайки се:

— Трябва само да си видите физиономиите. Мисля, че успяхме.

Шоу гледаше разтворените устни на Джорди, която не можеше да повярва. Или може би беше разочарована. С едва доловим глас тя произнесе:

— Ти си агент на ФБР?

— Виновен.

С явна неохота чернокожият агент свали пистолета си.

— Кучи син! Едва не те гръмнах.

Шоу се обърна и го премери с поглед:

— И аз не те харесвам много.

— Джентълмени, няма нужда от вражди — каза Дюпо. Той се обърна към Шоу и добави тихо: — Казах ти, че трябва да вляза пръв, за да неутрализирам ситуацията, но ти слушаш ли?

Джо Уайли заобиколи масата. Шоу направо виждаше как излиза пушек от ушите му и, честно казано, не го обвиняваше.

— Ако ти си от ФБР, аз съм китаец.

— Хванах ги един ден да скучаят. — Ако се чувстваше по-добре, Шоу щеше да се засмее. Но не можа да събере толкова енергия.

Жената до Джорди беше изправила стола й и я бе хванала за лакътя в опит да я накара да седне отново. Джорди се освободи от нея и остана права. Досега Шоу я бе виждал само в дънките и горнището, с които бе дошла в бара. Днес тя беше облечена делово, с тъмносин костюм и розова блуза с изрязано обло деколте под сакото.

Но той се интересуваше не толкова от нейния гардероб, колкото от изражението на лицето й, което се бе променило от невяра в първия момент, когато го видя, до абсолютна ярост, научавайки как я е заблудил.

Той не обвиняваше и нея.

Уайли подпря ръце на хълбоците си.

— Значка?

— Не мога да нося. Но ако искате, обадете се в Атланта и ме проверете, мога да ви дам парола.

— Давай.

Шоу му даде кода си, номера, на който да звънне и човека, за когото да пита. Другият агент набра номера на мобилния си телефон и излезе от стаята, за да говори.

Джо Уайли продължаваше да гледа Шоу с очевидно недоверие.

— Значи работиш извън офиса в Атланта?

— Когато изобщо не работя в офис.

— Мога да гарантирам за него — каза Хавиер Дюпо надуто. — Без малко да го обвиня за двойното убийство. Нюорлианското полицейско управление, ти и агент Хикъм, всички ме притискахте да направя това.

— Губех време в затвора — обърна се Шоу към Уайли. — Наложи се да му кажа. — Той кимна към прокурора.

— Господин Кинард се разкри, за да действа под прикритие. — Последните две думи бяха произнесени от Дюпо с театрален шепот.

Уайли намръщен промърмори:

— Бяхме сигурни, че ти си убил онези двама души.

— Убих ги — каза Шоу. — Бяха разкрили един служител от Агенцията за наркотици и контролирани субстанции, който работеше по същия случай. За да го предпазя… — Той вдигна рамене.

Дюпо сложи дясната си ръка на сърцето си и каза на Уайли:

— Исках да споделя това с вас, но единствено аз и прокурорът имахме право да работим с класифицираната информация.

Уайли изсумтя с отвращение при бръщолевенето на заместник-прокурора.

Другият агент се върна в стаята.

— Потвърдиха. — Той не изглеждаше особено щастлив от това.

Шоу се обърна към Хавиер Дюпо:

— Сега можеш да си вървиш.

Заместник-прокурорът изригна:

— Това ли ти е благодарността, че дойдох да те спася? Ако не бях аз, още щеше да си окован в онова болнично легло.

— Благодаря. Но ти изпълни целта си.

— Случаят далеч не е приключен.

— Но шоуто вече не е твое. А на федералните. Престъпленията срещу държавата са извършени в друг окръг и извън твоята юрисдикция. — Шоу му посочи вратата.

Дюпо заломоти, но накрая вдигна гордо брадичка, оправи си сакото и излезе, затръшвайки вратата след себе си.

Шоу погледна Уайли:

— Нещо против да седна?

Той беше замаян и не искаше да съсипе драматичното си появяване като се строполи по лице на пода. Уайли му посочи един стол срещу Джорди. Живите въглени сигурно не пламтяха толкова, колкото тя. Скованата й поза, неумолимо стиснатите устни, погледът й, всичко свидетелстваше, че едва успява да контролира гнева си.

Шоу издиша шумно.

— Виж. Джорди. Знам, че те прекарах през месомелачка. Но бях…

— „Кучи син“ би те характеризирало най-добре. — Тя практически изплю думите в него, след това обърна глава настрани, сякаш самият му вид я отвращаваше.

Мъчителната тишина, която последва, бе нарушена от жената до нея, която тихо се представи като адвокат на Джорди. Шоу благодари, но двамата не си стиснаха ръцете. Искаше му се да каже толкова неща на Джорди, но имаше работа, за която трябваше да се погрижи, а и Джорди не бе в настроение да слуша; това, обаче, което най-много пречеше, беше, че са от противоположните страни на криминално разследване.

Уайли каза:

— И Мороу ли беше в тази шарада?

Шоу кимна.

— Не можехме да направим това без него. След като с Дюпо го включихме, той улесни всичко. Поръча линейка, извика двама от неговия отдел, на които имаше доверие. Накара дежурния полицай да се обади на болничния администратор в Хома, за да го информира за почти фаталната стрелба.

— Той ни се обади — каза Уайли.

— Добре е да знам. Диспечерът му казал, че това е деликатна полицейска материя, наговорил му някакви фантасмагории и го предупредил да не съобщава на медиите. Което той и без друго не би направил, защото това би го поставило на горещия стол, задето ме е изписал преждевременно, и болницата би изглеждала зле.

Наложило се да посветят и хирурга в тяхната тайна. Той с неохота свалил шините от раните на Шоу и му предписал шепа медикаменти и допълнителни превръзки, които да вземе със себе си. Мороу ги прибрал в патрулката си.

— Мороу се сети да вземе ботушите ми от гардероба в болничната стая, преди да тръгнем. Бях измъкнат от леглото с гол задник под болничния халат и закопчан с белезници към една носилка. Мороу отиде в „Уол март“ и ми купи дрехи за преобличане. И ето ме.

— Все още под прикритие — каза Уайли.

— Надявам се. Поне засега.

— Защо Мороу не е с теб?

— По пътя за насам получи спешно обаждане от офиса си. Не можеше да прехвърли задачата на никого. Наложи се да се върне. Освободи линейката и шофьора. През останалата част от пътя бях в колата на Дюпо. Мороу помоли да ти предам, че ще се свърже с теб веднага щом може.

— Щеше да е хубаво да уведомите всички ни за цялата тази работа — изсумтя Уайли.

— Мороу беше под ръка. Напусна стаята ми само няколко минути, преди да се появи Дюпо. Мороу искаше да ти каже, но колкото по-малко хора бяха замесени, толкова по-вероятно беше планът да сработи. Аз го убедих в това.

— Как?

— Като му казах, че така ще бъде. — Той изчака да смелят казаното, след това се обърна към Джорди, която отново го гледаше гневно. — Освен това Мороу знаеше, че си затънал в работа тук.

Партньорът на Уайли се обади:

— А и ако ни включеше, това щеше да развали триумфалното ти появяване.

Шоу вдигна очи към него, но пропусна подигравателната забележка покрай ушите си.

— Ти си Хикъм?

— Точно така.

— Вчера ми беше отказано удоволствието да се запозная с теб по време на арестуването ми.

Агентът погледна към мястото, където ризата на Шоу се спускаше върху кобура.

— Откъде взе това нещо?

— Когато помолих Мороу да ми върне оръжията, той се съгласи.

— Оръжията. В множествено число?

— Той държеше пистолет в ботуша си. — Беше Джорди, която добави злобно: — Кой наемен убиец носи само едно оръжие?

В отговор на заяждането й Шоу каза:

— Мъртвият.

Докато пушекът от разменените реплики още се разсейваше, Джо Уайли попита:

— Ами плейбоят и корумпираното щатско ченге в Мексико?

— Съпротивляваха се при арестуването. — Той го каза равнодушно и никой не направи коментар. — Между другото, към която и агенция да работи онова момиче, ще трябва да го върнат обратно и да го подготвят по-добре.

— Момиче?

— Онова, което си тръгна от партито с нас тримата онази нощ. Не беше прекарала и пет минути във вилата, когато загрях каква е. Прекалено нетърпелива. Трябва да се научи на финес. Идеята е да ги накара да се опитат да впечатлят нея, а не обратното. Ако не се научи на това, ще се издаде и следващия път ще я ликвидират. Разберете в коя агенция работи и им кажете, че аз съм казал това.

Хикъм и Уайли се спогледаха с вдигнати вежди, но Хикъм си го отбеляза в айпада.

— Оставих труповете там, където знаех, че ще бъдат открити, заедно с таен знак, така че нашият човек в полицията да разбере, че аз съм ги очистил, и довърши останалото, включително писмената работа, която изискваха в Атланта. Същата нощ преминах границата.

— Как си минал незабелязано? — попита Хикъм.

— Класифицирана информация. — Като не обърна ни най-малко внимание на възмутения поглед на другото ченге, Шоу продължи: — Минах колкото се може по-бързо. Бях чакал месеци обаждане от Мики Болдън и не исках да го карам да чака.

Уайли и Хикъм продължиха да разпитват за пътуването му от Мексико до Ню Орлиънс. На повечето им въпроси той отговаряше: „Класифицирано“. И като цяло си беше така. Но освен това беше и удобно извъртане. Не му се искаше да губи време за странични неща, докато Били Панела и Джош Бенет са още на свобода.

Шоу кимна с глава към Джорди.

— У вас ли е мобилният й телефон?

— В офиса на Уайли — отвърна Хикъм.

— Би ли го донесъл? — След това, като помисли малко, добави: — Ако обичаш.

Хикъм се консултира мълчаливо с Уайли, който кимна одобрително. Хикъм излезе от стаята. Четиримата останаха да седят в напрегната тишина, докато той се върна с телефона на Джорди.

Шоу каза:

— Когато влязох, я въртяхте на шиш за това кой я е извикал в бара. Проверете във „входящи разговори“. В петък вечерта има две обаждания от непознат номер.

— Звъняхме на този номер няколко пъти — каза Хикъм. — Никой не отговаря.

— Позвънете пак.

Хикъм извади телефона от чантата си и набра номера. Няколко секунди по-късно телефонът в джоба на Шоу започна да звъни. Той го извади и им показа номера на Джорди на дисплея.

— За еднократна употреба. Купих го в деня, в който пристигнах в Ню Орлиънс, точно преди да се свържа с Мики Болдън.

— Хубаво — каза Уайли. — В петък вечер. Какво всъщност се обърка? Защо си извикал госпожица Бенет в бара?

— Ще стигна и до това. — Внезапно обзет от слабост, той подпря лакътя си на масата и прокара пръсти през косата си. Изкушаваше се да подпре чело върху дланта си и да затвори очи. Но уплашен, че няма да може да ги отвори отново, отпусна ръката си, игнорирайки силното туптене отстрани, и продължи: — Когато говорих с Мики от Мексико и той ми каза, че Джош Бенет е на свобода, предположих, че той е мишената, която ще трябва да ликвидираме. След това разбрах. Отвратително. Сестрата на Бенет беше мишената. Да убия жена? Исусе! — Той поклати глава. — Това само показваше каква жалка отрепка е Панела. Но трябваше да се правя на безразличен пред Мики, да стоя плътно до този задник и да науча каквото мога. С Мики прекарахме целия петък в следене на Джорди из Тобаяс. Тя се прибра вкъщи около шест. Наблюдавахме къщата й известно време. Изглеждаше така, сякаш си е легнала да спи.

— Бяхме изпратили заместник-шерифа да я наблюдава — обади се Уайли.

Шоу изсумтя подигравателно:

— Който прецака цялата работа. Липсваше му само фенерче на главата. Забелязах го веднага и не можех да повярвам, че не е забелязал Мики и мен. — Поглеждайки Джорди, той каза: — Знаеше, че той е там, нали? Отърва се от него на път към бара.

— Върви по дяволите.

Той я игнорира.

— Предполагам, че сега няма значение. — Обръщайки се към колегите си от ФБР, Шоу продължи: — С Мики отидохме да вечеряме, когато той измисли плана.

— План А? — произнесе Джорди престорено услужливо.

Шоу я погледна, но не отговори.

— Какъв беше план А? — попита Уайли.

— Да я убием рано сутринта на следващия ден в къщата й. Да изглежда като последица от обир. Най-тъпата идея, която някога съм чувал, което и казах на Мики. Това беше прекалено прибързано, а влизането с взлом в къщата й беше гравирана покана за оставяне на доказателства. Но Мики каза, че това е планът. Край на дискусиите. Тогава всъщност осъзнах, че накрая ще бъда ликвидиран. Той ме беше довел специално да поема удара. Часовникът тиктакаше. Трябваше да го спра.

— Като й се обадиш? — попита Хикъм. — Защо просто не звънна в офиса на шерифа или на нас?

— Щях да го направя — каза Шоу, извъртайки. — Мислех го, когато Мики предложи да отидем да пийнем по едно в онази дупка, преди да се регистрираме в мотел. Преди да влезем, се извиних и тръгнах покрай стрелката, сочеща към тоалетната отзад. Тогава ти звъннах — обърна се той към Джорди.

— Откъде знаеше как да се свържеш с нея? — попита Уайли.

— Панела беше дал на Мики цялата информация за нея, знаеше и кътните й зъби. Мики сподели това с мен, защото явно мислеше, че след няколко часа ще съм мъртъв, така че какъв е проблемът?

— Да се върнем отново към това: — Защо все пак й звънна? — настоя Уайли.

— Защото — явно погрешно — си мислех, че пресичайки пътищата си с нея в нощта преди убийството, особено с местно ченге по петите й — това ще разтърси Мики и Панела достатъчно, за да го отмени. Или най-малкото да го отложи. Което щеше да ми даде време да отстраня Мики, да работя отвътре, може би да проследя Джош, и най-вече Панела. Но вместо да ни нареди да се оттеглим, Панела заповяда на Мики да действа, да я убие веднага. Не можех да позволя това да се случи.

Той спря и закова очи върху Джорди, искаше да я накара да си спомни какво й беше казал, преди да я изпрати навън при Джо Уайли.

Известно време тя мълча, после произнесе кратко:

— Благодаря ти, че ми спаси живота.

— Пак заповядай.

Но той беше далеч от прошката. Тя още кипеше и попита дрезгаво:

— Защо направи останалото?

Без да се извинява или да категоризира, без да се забави и миг, той отвърна:

— Защото адски много исках да прецакам Панела.

* * *

Когато той се появи в отвора на вратата, Джорди едва се сдържа да не извика от радост. Сега не искаше нищо друго, освен да му издере проклетите лъжливи очи.

— Нямам нищо общо с Панела — каза тя. — И тъй като знаеш и кътните ми зъби, би трябвало да си наясно. След като Мики излезе от играта, защо не ми каза, че си от ФБР? Или просто не ме остави там и не си замина?

— Защото брат ти е проклет беглец, Джорди. Ти си единствената връзка с него, а Панела е в края на тази верига.

— С други думи реши да ме използваш като примамка?

— Добре. Щом тази дума ти харесва. Извиках те в бара преди всичко, за да предотвратя убийството. Но това обслужваше двойна цел.

— Каква беше другата?

— Да изпробвам лоялността ти към Джош. Споменах името му; ти направо подпали гумите, за да дойдеш дотук.

— Негодник!

Той не мигна.

— И други са го казвали.

Тя стисна зъби, като се опитваше да сдържи яростта си. Явно бе споделил с Уайли и Хикъм подозренията си, че е била, а вероятно още е забъркана на някакво ниво с криминалните действия на брат си.

Джо Уайли каза:

— Госпожице Бенет, знаехте ли, че Джош не е изпълнил обещанието си към нас и е избягал?

— Не. Докато той не ми каза.

— Което си заслужаваше, Уайли, тя изглеждаше шокирана, когато й казах, че Джош го няма от четири дни. Не мисля, че тя знаеше. Но това не изключваше вероятността да знае нещо. Знаех, че сигурно се страхува от мен, защото ме беше видяла да убивам Мики. Предположих, че мога да използвам този страх, за да изкопча информация от нея.

Чувайки го да признава това, тя изгуби контрол. Скочи от стола, подпря ръце на масата и се наведе към него.

— Ти не ме остави на мира заради този проклет телефон!

— Чак след като ти ме излъга за него.

— Тероризираше ме.

— Предполагам. В известна степен.

— В тероризма няма степен.

— Права си — каза той, повишавайки глас, за да я надвика. — Тормозех те, мислех, че ще се изтощиш и ще ти се изплъзне нещо за Джош или Панела, което да помогне за залавянето им.

— Не ме остави на мира за този телефон, а си бил ти!

— По-важното е не кой ти е звънял, а това че си отговорила. Пристигна за рекордно време. Увери се, че не си следена. Когато преследвачът ти не се появи нито вътре в бара, нито навън на паркинга, ти се издъни на теста.

— По дяволите ти, и твоя тест!

— Отърва се от онази опашка, защото мислеше, че някой те чака в онзи бар. Кой?

Тя тъкмо се канеше да му се сопне, когато адвокатката й я дръпна силно за сакото, връщайки я на стола, и й изсъска да мълчи.

По време на словесната престрелка между нея и Шоу Уайли гледаше като зрител на тенис мач, въртейки глава ту към единия, ту към другия. Хикъм продължаваше да кълве по проклетия екран на айпада си. Интересно какво ли толкова си отбелязваше. Разпитът все още се записваше на видео. Може би Хикъм добавяше цветисти коментари, подробности, които по-късно да използват срещу нея?

Тя се опита да прикрие емоциите, които я заливаха.

Накрая Шоу обобщи, обръщайки се към нея:

— Когато спрях, за да сменя регистрационните табели, използвах телефона ти, за да звънна на моя, за да ти покажа по-късно, че съм пробвал да се свържа с този номер.

— Пълен си с хитри номера.

Той вдигна рамене.

— И глупости.

— Ефикасни глупости.

Лицето й пламна, когато си спомни колко ефикасни бяха думите му, едновременно злокобни и провокативни. Искаше й се да го убие.

— Звъня на онзи фантомен номер няколко пъти, намеквайки, че Джош може да вдигне, като си знаел, че няма как да стане.

— Още една тактика, за да те пречупя.

— Ами, не успя, специален агент Шоу Кинард. След всичките си хитри трикове и номера няма какво да покажеш. Не можа да изкопчиш нищо полезно от мен.

— Ще се изненадаш какво полезно открих.

— Брат ми е още на свобода.

— Точно затова си още в ареста.