Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (75)

Дворецът Линлитгоу, Шотландия
Лятото на 1519 г.

Минава цялото дълго лято, преди да получа някакъв отговор от брат ми Хари. Едно дълго лято, в което синът ми е преместен от поразения от чума Единбург; но не съм поканена да пътувам с него. Дълго лято, през което никой не ме посещава и скръбта ми се превръща в студенина, когато решавам, че от това лято нататък никога няма отново да се ръководя от страстта, а само от интересите си. Едно дълго лято, в което разбирам, че единствените ми приятели, единствените, които обичам истински, са моите сестри, които знаят какво е да изгубиш дете, които знаят какво означава скръбта за една жена, които ми пишат.

Хари мълчи; зная защо. Сигурно пътува някъде далече от претъпкания, мръсен Лондон. Ще посети прекрасните дворци по Темза, а после ще ловува около големите замъци на благородническите семейства в Южна Англия, винаги възторжено посрещан, винаги угощаван с най-доброто, което околността може да предложи. Ще остави на Томас Улзи всички дела на кралството; няма да си дава труд да пише на никого, най-малко пък на мен. Няма да мисли за мен, изоставена от съпруга си, незащитена от брат си, постоянно опитваща се да постигне някакво съгласие с лордовете от съвета, постоянно призоваваща отсъстващия херцог на Олбъни.

Сестра ми, Мери, не ме пренебрегва. Пише ми и ми съобщава, че е родила още едно момиче — на семейство Брандън, изглежда, им върви на момичета, — и я е нарекла Елинор. Със сигурност биха предпочели още едно момче, всеки би предпочел. Едно второ момче за семейство Брандън би било поредният наследник на престола, който ще се нареди след моя син Джеймс. Най-голямото им момче е на една стъпка зад моето, и с всеки изминал ден изглежда все по-вероятно и по-вероятно моят син Джеймс да наследи трона. Ако последното изгубено бебе е било последният опит на Катерина — а със сигурност тя скоро вече няма да може да забременява, — тогава моето момче ще се възкачи на трона след Хари.

Невъзможно е да не мисля така, колкото и коравосърдечно да ми се струва. Съжалявам Катерина съвсем искрено. Плаках, когато прочетох писмото й, в което ми съобщаваше за загубата на бебето си, но не мога да не съзнавам, че докато тя няма син, съществува вероятност синът ми да наследи както Шотландия, така и кралство Англия и Ирландия. Нали Мери би трябвало също да мисли така? Нали Мери би трябвало да иска да се сдобие с още едно момче? Не може да обича Катерина толкова безкористно, че да не се надява на края на плодовитите й години. Може ли една жена да обича сестра си толкова много, че да поставя интересите й на първо място?

Но навярно Мери е по-добра сестра на кралицата, отколкото аз, защото пише много радостно, че новото бебе е най-прелестното дете, с кожа като цвят на бледа роза, и че те са във възторг от новата си дъщеря.

И се случи нещо много ужасно. Беси Блаунт, която беше такава мила придворна дама на нашата сестра, напусна двора без позволение от кралицата, просто изчезна. Младата жена е родила бебе и, о, Маги, съжалявам, че трябва да го съобщя — родила е момче, и то, несъмнено, е син на Хари.

Оставям писмото й и отивам до прозореца и поглеждам навън, без да виждам вълните, които се разбиват върху сивите води, докато вятърът вее над езерото. Най-напред си казвам: не е нужно да се тревожа; това няма значение. Това бебе няма да има място в линията на престолонаследието, той е незаконороден и е без значение. Но после си помислям с по-хладен ум, че той е първото незаконно дете с кръвта на Тюдорите, което Хари е направил досега, а това има някакво значение. Това има голямо значение. Беси показа на света, че Хари може да се сдобие с момче, а ако детето оживее, то ще покаже на света, че Хари може да се сдобие със здраво момче.

Това не е малко само по себе си. И освен това доказва, че вината за всички онези мъртви наследници е у Катерина, а не у красивия ми брат. Всички мислеха това преди, но никой не се осмеляваше да го каже. Сега е доказано, че това е истината. Тя е по-възрастна от него — само с няколко години, разбира се, но вече е на трийсет и три, с поредица от помятания и мъртвородени бебета зад гърба си. Произхожда от семейство, преследвано от болести и смърт, и през всичките тези години успя да задържи само едно крехко малко момиче. Но метресата на Хари, жизнената, здрава, млада Беси, го дари със здраво хубаво момче в петата година на връзката им. Това е триумфално доказателство за мъжествеността на брат ми и отрича, опровергава и отхвърля завинаги убеждението, че Тюдорите са прокълнати заради нахлуването си в Англия и заради изчезването на принцовете в Тауър. Който и да е човекът, убил принцовете, и над чийто род е останало да тегне проклятие, не сме ние. Защото аз имам силно момче, Мери има Хенри Брандън, а сега и брат ми има здраво малко копеле. Ще го нарекат Хенри Фицрой. Хенри на краля, и Фицрой^[1], за да покажат, че е незаконен кралски син. Не биха могли да изберат две имена, които да наранят Катерина повече. Мисля, че това ще разбие сърцето й. Сега тя наистина ще узнае какво е скръб. Някога тя ме научи какво е съкрушителна сърдечна мъка; сега Беси Блаунт научи нея.