Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (2)

Замъкът Бейнардс, Лондон
Англия, ноември 1501 г.

Предвидено е да съм облечена в бяло и зелено, като принцеса от фамилията на Тюдорите. Всъщност приемам себе си за единствената и неоспорима принцеса от фамилията на Тюдорите, понеже сестра ми Мери е толкова малка, че може само да бъде доведена за малко на вечерята от бавачката си. Постаравам се бавачките на Мери да бъдат напълно наясно, че тя трябва да бъде показана на новата ни снаха, а после да си отиде. Няма нужда да я оставяме да седи на масата или да се тъпче със захаросани сливи. От пикантната храна й прилошава, а ако се умори, ще започне да хленчи. Тя е само на пет години, прекалено малка за важни държавни събития. За разлика от мен: аз съм почти на дванайсет. Трябва да изиграя ролята си във венчавката; без мен тя няма да е завършена. Почитаемата ми баба, майката на краля, лично каза това.

След това каза нещо, което не чух съвсем добре, но зная, че шотландските лордове ще ме наблюдават да преценят дали изглеждам достатъчно здрава и пораснала, за да бъда омъжена веднага. Сигурна съм, че е така. Всички казват, че съм здраво и силно момиче, яка и набита като уелско пони, здрава като доячка, руса и светлокожа, като по-малкия ми брат, Хари, с големи сини очи.

— Ти ще си следващата — казва ми тя с усмивка. — Казват, че една сватба води след себе си друга.

— На мен няма да ми се наложи да заминавам толкова надалече като принцеса Катерина — казвам. — Ще идвам на гости у дома.

— Ще идваш — обещанието на почитаемата ми баба гарантира, че това наистина ще се случи. — Омъжваш се за нашия съсед и ще го превърнеш в наш добър приятел и съюзник.

Принцеса Катерина трябваше да дойде чак от Испания, на много мили оттук. Тъй като сме във вражда с Франция, тя беше принудена да пристигне по море, а имаше ужасни бури и тя едва не претърпя крушение. Когато аз замина за Шотландия, за да се омъжа за краля, пътуването от Уестминстър до Единбург също няма да е кратко — близо четиристотин мили. Няма да замина по море, не искам да пристигна измъчвана от гадене и мокра до кости, и ще идвам и ще си отивам от новия си дом до Лондон, когато поискам. Но принцеса Катерина няма да види никога вече дома си. Казват, че плакала, когато за пръв път видяла брат ми. Мисля, че това е нелепо. И толкова бебешко, че все едно го е направила Мери.

— Ще танцувам ли на сватбата? — питам.

— Ще танцувате с Хари — заявява почитаемата ми баба. — След като испанската принцеса и нейните дами ни покажат испански танц. Можеш да й покажеш на какво е способна една английска принцеса — тя се усмихва лукаво. — Ще видим коя е най-добрата.

— Аз — прошепвам с надежда. На глас казвам: — Basse danse^[1]? — Това е бавен, надут „танц за големи“, който изпълнявам много добре, всъщност по-скоро ходене, отколкото танцуване.

— Галярда.

Не споря; никой не спори с почитаемата ми баба. Тя решава какво ще става в кралското домакинство, във всеки дворец и замък; почитаемата ми майка, кралицата, само се съгласява.

— Ще трябва да репетираме — казвам. Мога да накарам Хари да се упражняваме, като му обещая, че всички ще гледат. Той обожава да бъде център на вниманието и винаги печели надбягванията и състезанията по стрелба с лък и прави разни номера върху понито си. Висок е колкото мен, макар че е само на десет години, така че ще изглеждаме добре заедно, ако не реши да се прави на глупак. Искам да покажа на испанската принцеса, че не съм по-лоша от една дъщеря на Кастилия и Арагон. Майка ми и баща ми са Плантагенет и Тюдор. Тези имена са достатъчно бляскави и внушителни за всеки. Катерина не трябва да мисли, че сме благодарни за идването й. Аз поне нямам особено желание в двора да има друга принцеса.

* * *

Почитаемата ми майка е тази, която настоява Катерина да ни гостува в замъка Бейнардс преди сватбата, а Катерина е придружавана от всичките си придворни, дошли чак от Испания — на наши разноски, както отбелязва баща ми. Влизат през двойните врати като нашественическа армия: дрехите им, говорът им, диадемите им са напълно различни от нашите; а в центъра на всичко това, облечено в красива рокля, е момичето, което наричат „Инфантата“. Това също е нелепо, тъй като тя е на петнайсет години и е принцеса, а звучи така, като че ли я наричат „Бебето“^[2]. Хвърлям поглед през залата към Хари да видя дали ще се изкикоти, ако направя физиономия и кажа „Бе-бее“, както дразним Мери, но той не гледа към мен. Гледа нея с ококорени очи, сякаш вижда нов кон или част от италианска броня, или изобщо нещо, което е харесал и си е наумил да притежава. Виждам изражението му, и осъзнавам, че се опитва да се влюби в нея, като рицар в благородна дама в някоя история. Хари обича приказки и балади за недостъпни дами в кули, приковани за скали, или изгубени в гората, а Катерина по някакъв начин го е впечатлила, когато я е срещнал преди влизането й в Лондон. Навярно е било заради украсената й, закрита със завеси носилка, навярно заради начетеността й, защото тя говори три езика. Толкова съм раздразнена — иска ми се той да беше достатъчно близо до мен, за да го ощипя. Ето защо никой по-малък от мен не бива да играе роля в държавни събития.

Тя не е особено красива. По-голяма е от мен с три години, но аз съм висока колкото нея. Има светлокестенява коса с бакърен оттенък, само малко по-тъмна от моята. Това, разбира се, е дразнещо: кое момиче иска да бъде сравнявано със снаха си? Но косата й почти не се вижда, защото тя носи висока диадема и плътно покриващ я воал. Освен това има сини очи като моите, но много светли вежди и мигли; очевидно не й е позволено да ги оцветява, както правя аз. Има бледа кожа като сметана, която, предполагам, е възхитителна. Миниатюрна е: миниатюрна талия, стегната толкова силно, че едва успява да диша, мънички стъпала с най-нелепите обувки, които съм виждала, с украсени със златна бродерия носове и златисти връзки. Не мисля, че почитаемата ми баба би ми позволила да нося златни връзки. Това би било суета и светска показност. Сигурна съм, че испанците са много суетни. Сигурна съм, че тя е такава.

Постаравам се мислите да не проличат по лицето ми, докато я оглеждам. Казвам си, че тя има късмет, че е тук, че е била избрана от баща ми да се омъжи за по-големия ми брат Артур, че е късметлийка да има снаха като мен, свекърва като майка ми и най-вече — бабата на бъдещия си съпруг, лейди Маргарет Боуфорт, която ще положи всички старания Катерина да не забравя къде й е мястото, отредено й от Бог.

Тя прави реверанс и целува почитаемата ми майка, а след нея и почитаемата ми баба. Така е редно; но тя скоро ще научи, че е по-добре да угажда първо на почитаемата ми баба, а после на другите. После почитаемата ми майка ми кимва и аз пристъпвам напред, и двете с испанската принцеса правим реверанс едновременно, еднакво дълбок, тя пристъпва напред и ние се целуваме по едната буза, а после по другата. Бузите й са топли и виждам, че се изчервява, очите й се пълнят със сълзи, сякаш тъгува за истинските си сестри. Отправям й суров поглед, точно както баща ми, когато някой го моли за пари. Няма да допусна да ме очарова със сините си очи и приятните си обноски. Не бива и през ум да й минава, че появата й в английския кралски двор ще ни направи да изглеждаме тромави и глупави.

Тя изобщо не се сепва; отвръща прямо на погледа ми. Родена и израсла заедно с три сестри в един двор, изпълнен с амбиции, тя е наясно със съперничеството. Нещо по-лошо: гледа ме, сякаш съвсем не намира суровия ми поглед за смразяващ, навярно й се струва дори малко комичен. Именно тогава разбирам, че тази млада жена не е като придворните ми дами, длъжни да бъдат мили и вежливи с мен, каквото и да правя, или като Мери, която е длъжна да ми се подчинява. Тази млада жена ми е равна, ще ме преценява, може дори да бъде критична към мен. Казвам на френски: „Добре дошла в Англия“, а тя отвръща на скован английски: „Радвам се да поздравя сестра си“.

Почитаемата ми майка полага всички усилия да бъде мила към тази своя първа снаха. Разговарят на латински и не мога да следя какво казват, затова седя до майка си и гледам обувките на Катерина със златните връзки. Майка ми поръчва на музикантите да засвирят, и ние двамата с Хари подхващаме танц, който се играе в кръг, под звуците на английска селска песен. Движим се и пеем в пълна хармония, а придворните подемат хоровата част и се въртят, и въртят, докато накрая започват да се кикотят и забравят местата си. Но Катерина не се смее. Създава впечатлението, че никога не е лекомислена и весела като Хари и мен. Прекалено официална и сдържана е, разбира се, тъй като е испанка. Но забелязвам как седи — много неподвижна, със сключени в скута ръце, сякаш позира за портрет — и си казвам: всъщност това изглежда доста подобаващо за една кралица. Решавам да се науча да седя така.

Въвеждат сестра ми Мери да направи реверанса си, и Катерина става смешна, като се смъква на колене, така че лицата им да са на едно ниво и да може да чуе шепота на детето. Естествено, Мери не разбира и думичка латински или испански, но обвива ръце около врата на Катерина, целува я и я нарича: „Шештро“.

— Аз съм сестра ти — поправям я, като дръпвам силно ръчичката й. — Тази дама е твоя снаха. Можеш ли да кажеш „снаха“?

Разбира се, че не може. Фъфли, всички отново се смеят и казват: „Колко очарователно“, а аз казвам: „Почитаема майко, не трябва ли Мери да е в леглото?“ Тогава всички осъзнават колко е късно и всички излизаме с факли с трепкащи пламъчета да изпратим Катерина, сякаш тя е коронована кралица, а не просто най-малката дъщеря на краля и кралицата на Испания, ощастливена от възможността да сключи брак в нашето семейство: династията на Тюдорите.

Тя целува всички за лека нощ, а когато идва моят ред, допира топлата си буза до моята и казва: „Лека нощ, сестро“ с онзи глупав акцент, с покровителствения си маниер. Отдръпва се назад, вижда сърдитото ми лице и аз чувам лекия й, сребрист смях.

— Охо! — възкликва тя и ме потупва по бузата, сякаш гневът ми не я смущава. Това е истинска принцеса, също така царствена по рождение, както и майка ми; това момиче ще бъде кралица на Англия; и затова не се сърдя заради потупването, по-скоро подобно на милувка. Откривам, че я харесвам и изпитвам неприязън към нея, едновременно, наведнъж.

* * *

— Надявам се да бъдеш мила към Катерина — казва майка ми, докато излизаме от личния й параклис след утринната молитва на другата сутрин.

— Не и ако тя си мисли, че може да дойде тук и да започне да се разпорежда с всички ни — казвам рязко. — Не и ако си въобразява че ще се държи така, сякаш ни оказва услуга. Видя ли връзките на обувките й?

Майка ми се засмива, искрено развеселена:

— Не, Маргарет. Не съм видяла връзките на обувките й, нито пък съм искала мнението ти за нея. Казах ти на какво се надявам: че ще бъдеш мила с нея.

— Разбира се — казвам, свела поглед към требника си с украсената със скъпоценни камъни корица. — Надявам се да съм вежлива с всички.

— Тя е далече от дома си и е свикнала с голямо семейство — казва майка ми. — Несъмнено ще се нуждае от приятелка, а на теб може би ще ти достави удоволствие компанията на по-голямо момиче. Аз имах много сестри у дома, докато растях, и ги ценя все повече и повече с всяка изминала година. Ти също може да откриеш, че жените сред твоите близки са най-верните ти приятели, че сестрите ти са пазителки на твоите спомени и надеждите ти за бъдещето.

— Тя и Артур тук ли ще останат? — питам. — С нас ли ще живеят?

Майка ми отпуска ръка на рамото ми.

— Иска ми се да можеха да останат; но баща ти мисли, че е редно да отидат във владенията, които Артур има като Уелски принц, и да живеят в Лъдлоу.

— Какво мисли почитаемата ми баба?

Майка ми леко свива рамене. Това означава, че е решено.

— Казва, че Уелският принц трябва да управлява Уелс.

— Все пак ще имате мен у дома — покривам ръката й със своята, за да я задържа до себе си. — Аз все още ще съм тук.

— Разчитам на теб — казва тя успокояващо.

* * *

Преди сватбата успявам да остана само за миг насаме с брат ми Артур. Той върви заедно с мен в дългата галерия. Долу чуваме музикантите, които засвирват нов танц, и глъчката на хората, които пият, бъбрят и се смеят.

— Не е нужно да угодничиш толкова пред нея — казвам рязко. — Майка й и баща й са заели наскоро престола, също като баща ни. Тя няма никакъв повод за особена гордост. Те не са по-добри от нас. Не са древен род.

Той поруменява.

— Смяташ я за горделива?

— И то без основание.

Чух баба ни да казва точно това на почитаемата ни майка, затова знам, че е вярно.

Но Артур възразява:

— Родителите й завладяха Испания и си я възвърнаха от маврите. Те поведоха най-успешния кръстоносен поход на света. Майка й е кралица-воин. Притежават изключително богатство и владеят половината некартографиран свят. Това със сигурност са известни основания за гордост?

— Предполагам, че е така — казвам неохотно. — Но ние сме Тюдори.

— Така е — съгласява се той с лек смях. — Но това не впечатлява всички.

— Разбира се, че ги впечатлява — възразявам аз. — Особено сега…

Никой от нас не казва нищо повече; и двамата сме наясно, че има много наследници на английския трон, десетки момчета от династията Плантагенет, роднините на майка ни, все още живеещи в нашия двор или заминали надалече в изгнание. Татко е избил братовчедите на майка ми в битки, и е погубил не един претендент: екзекутира братовчед ни Едуард преди две години.

— Смяташ ли я за горда? — предизвиква ме той. — Грубо ли се държи с теб?

Разпервам ръце в знак, че се предавам, както прави майка ми, когато й съобщят, че почитаемата ми баба е наложила волята си над нейната.

— О, тя не си прави труда да говори с мен, не се интересува от някаква си твоя сестра. Твърде заета е да се прави на очарователна, особено пред баща ни. Освен това почти не може да говори английски.

— Не е ли просто притеснена? Защото аз съм.

— Защо да се притеснява? Ще се омъжва, нали? Ще бъде кралица на Англия, нали? Ще бъде твоя съпруга. Защо да изпитва нещо друго освен пълно възхищение от себе си?

Артур се разсмива и ме прегръща.

— Нима мислиш, че на света няма нищо по-добро от това да си кралица на Англия?

— Няма — казвам простичко. — Тя би трябвало да го осъзнае и да бъде благодарна.

— Но ти ще бъдеш кралица на Шотландия — изтъква той. — Това също е високо положение. Нещо, което да очакваш с нетърпение.

— Очаквам го, и със сигурност никога няма да се тревожа, да тъгувам за вкъщи, или да се чувствам самотна.

— Крал Джеймс е късметлия, щом ще има такава доволна невеста.

Това е единственото подобие на предупреждение, което отправям към него — че Катерина Арагонска вири дългия си испански нос в знак на презрение към нас. Но й измислям прякора Катерина Арогантната, а Мери ме чува да го казвам, понеже се вре навсякъде, вечно подслушвайки по-възрастните и по-добрите от нея. Започва да го използва, и ми става смешно всеки път, когато я чуя и видя как майка ми бързо се намръщва и тихо я укорява.

* * *

Сватбата минава бляскаво, уредена от почитаемата ми баба, разбира се, с цел да покаже ясно на света колко богати и важни сме сега. Татко изхарчва цяло състояние за едноседмични турнири, празненства и пирове, от фонтаните тече вино, на пазарния площад в Смитфийлд пекат волове, а хората разкъсват сватбения килим, така че всички да отнесат у дома малко късче от блясъка на Тюдорите. Това е първият ми шанс да видя кралска сватба и оглеждам булката от върха на прекрасната диадема с бяла дантела, която наричат „мантиля“, до токовете на украсените й с бродерия обувки.

Хубава е, не мога да го отрека, но това не е повод всички да се държат така, сякаш тя е някакво чудо на красотата. Дългата й бакъренозлатиста коса се спуска по раменете й почти до кръста. Изящна е като миниатюра, което ме кара да се чувствам неловко, сякаш краката и ръцете ми са твърде големи. Би било дребнаво и греховно да мисля лошо за нея заради това, но признавам пред себе си, че ще бъде по-добре за всички, когато тя зачене син и наследник за Тюдорите, изчезне в уединение за месеци, а след това се върне в двора дебела.

Веднага щом пирът приключва, двойната врата в края на залата се отваря и се появява голяма платформа, теглена от танцьорки, облечени в зелено, цвета на Тюдорите. Представлява огромен, прелестно украсен замък, с осем дами вътре, главната танцьорка е облечена като испанска принцеса, а на всяка куличка стои хорист от параклиса и й пее хвалебствия. Последвана е от платформа във вид на платноходка с диплещи се платна от коприна в прасковен цвят, управлявана от осем рицари. Корабът спира при замъка, но дамите отказват да танцуват, затова рицарите устройват престорено нападение над замъка, докато дамите ги замерят с хартиени цветя, а после слизат. Извличат замъка и кораба навън, и всички танцуват заедно. Катерина Арогантната пляска с ръце и благодари с поклон на баща ми за изискания комплимент. Толкова съм разярена, задето не са ми дали роля, че не мога да се заставя да се усмихна. Забелязвам, че тя ме гледа, и съм сигурна, че иска да ме подразни с честта, която баща ми й оказва. Всичко се върти около нея, напълно отблъскващо е — да ти се доповръща насред вечерята.

После е ред на Артур. Той танцува с една от дамите на майка ми, а после ние с Хари излизаме на дансинга за нашата галярда. Музиката е весела, увличаща като селска жига. Музикантите свирят бързо и живо, а ние с Хари сме отлични партньори, пасваме си и сме добре обучени. Никой от двама ни не обърква дори една стъпка, никой не би могъл да се справи по-добре. Но в един момент, когато се въртя в кръг на място с разперени ръце, със стъпала и глезени, изложени на показ от вихрено въртящата се рокля, а всички очи са приковани в мен — точно този момент Хари избира да отстъпи на една страна и да смъкне обемистия си жакет, а после да отскочи като пружина обратно до мен по диплеща се ленена риза. Баща ми и майка ми аплодират, а той изглежда зачервен, възбуден и толкова по момчешки красив, че всички го приветстват. Продължавам да се усмихвам, но съм крайно вбесена, и когато се хващаме за ръце по време на танца, го ощипвам по дланта с всичка сила.

Разбира се, изобщо не съм изненадана от това, че така привлича вниманието върху себе си; почти очаквах да направи нещо, за да привлече погледите на всички. За него е направо убийствено цял ден да е принуден да играе ролята на втори син, да бъде на второ място след Артур. Придружи Катерина до олтара в абатството, но пред самия олтар трябваше да я предаде, да се отдръпне и да бъде напълно забравен. Сега, след сдържания танц на Артур, получава своя шанс да блесне. Ако можех да го настъпя с всичка сила, щях, но улавям погледа на Артур и той ми намига закачливо. И двамата си мислим едно и също: на Хари вечно му угаждат и го глезят, всички с изключение на майка ни и баща ни виждат това, което виждаме ние: едно разглезено до непоносимост момче.

Танцът свършва и ние с Хари се покланяме заедно, хванати за ръце: красива гледка сме, както винаги. Хвърлям поглед през залата към шотландските лордове, които ме наблюдават внимателно. Поне те не се интересуват от Хари. Един от тях, Джеймс Хамилтън, е сродник на самия крал на Шотландия. Сигурно се радва, виждайки, че ще бъда весела кралица; неговият братовчед, крал Джеймс, обича танците и пируването, и ще открие в мое лице жена, равна нему в това отношение. Виждам как лордовете набързо разменят няколко думи, и съм уверена, че ще се съгласят следващата сватба, моята сватба, да бъде скоро. А Хари няма да танцува на нея и да открадне цялото внимание за себе си, защото аз няма да го допусна, а Катерина ще трябва да бъде с прибрана под шапчицата коса и аз ще съм тази, която ще стои и ще посреща кораба с копринени платна в прасковен цвят и всички танцьори.

Не позволяват нито на Хари, нито на мен да останем до края на празненството — отвеждането на принцесата в леглото и молитвите над брачното ложе. Мисля си, че е много нередно и признак на много лоши обноски да се отнасят с нас като с деца. Баба ми ни изпраща в покоите ни и макар да хвърлям поглед към майка ми, в очакване тя да каже, че Хари трябва да си върви, но аз мога да остана будна по-дълго, тя угоднически гледа встрани. Както винаги, думата на баба ми е закон: тя е строгият, непреклонен съдник, майка ми само успява в редки случаи да постанови някое и друго кралско помилване. Затова правим съответно поклони и реверанси на краля и на майка ми, и на почитаемата ми баба, и на скъпия Артур и на Катерина Арогантната, а после се налага да си тръгнем, тътрейки се толкова бавно, колкото се осмеляваме, от светлите и оживени стаи, където белите восъчни свещи догарят, сякаш струват не повече от лоените, а музикантите свирят, сякаш се канят да продължат цяла нощ.

— Моята сватба ще е точно такава — казва Хари, докато се качваме по стълбите.

— Чак след години — казвам, за да го подразня. — Но аз ще се омъжа много скоро.

Когато отивам в стаята си, коленича пред молитвения си стол, и, макар че съм възнамерявала да се помоля за дълъг живот и щастие за Артур, и да напомня на Бог за специалните Му задължения към Тюдорите, установявам, че мога да се моля единствено за това шотландските посланици да убедят краля да ме повика веднага, защото искам сватбено празненство, бляскаво и великолепно като днешното, и гардероб, пълен с дрехи, хубави като на Катерина Арогантната, и обувки — ще имам стотици и стотици чифтове обувки, кълна се, и те всички ще имат украсени с бродерия носове и златни връзки.