Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (38)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Коледа 1513 г.

Прекарваме тиха Коледа. Нямам пари, които да харча за пиршества и танци, а и никой не е в настроение за празнуване. Кралският двор е в траур, все още потресен от загубата на толкова много мъже. Няма красив крал, който да поръчва музика или вино, няма и пари, за да се плати което и да е от двете.

Старият ми съветник, графът на Ангъс, се оттегля в своя замък Танталън, кацнал на един зъбер край морето, и умира в Уитхорн сред писъците на чайките. Титлата получава внукът му, млад мъж, който е на служба в моето домакинство и отговаря за трапезата, а аз губя още един опитен мъж сред приближените си. Членовете на съвета ми са разединени: едни биха искали да сключим мир с Англия, нашата опасна съседка, други никога не ще простят на англичаните за понесените от нас загуби и копнеят да вземат френски пари, за да воюват с тях, за да си отмъстим.

Имаме все пак един посетител, който предприема тежкото, почти непосилно пътуване на север от Лондон, придвижвайки се бавно по разкаляни и заледени пътища, гази с мъка през снежните преспи, става в тъмните сутрини, когато зората идва късно, принуден е да търси подслон в тъмните следобеди. Брат Бонавентура Лангли ми носи съболезнованията на снаха ми, сякаш всичките ми беди не са причинени от нея. Стъписва ме мисълта, че явно според Катерина, която знае, че съм овдовяла, че очаквам дете, че съм сама в изложено на опасности кралство с малко момче, за което трябва да се грижа, че съм без пукната пара и съм сломена, най-голямата помощ, която може да ми окаже, е да ми бъде изпратен изповедник.

Той поема грижовно ръцете ми; благочестиво прави кръстния знак над сведената ми глава. Целувам разпятието, което ми поднася, докато ми помага да се надигна, а после пита:

— Можеш ли да ме увериш, дъще, че той наистина е мъртъв? В Англия и извън страната се носи страховита мълва, че кралят на шотландците е жив. Кралицата трябва да знае — обещала е на съпруга си, че ще открие истината.

Усещам пристъп на гадене, в устата ми се надига жлъчка. Допирам ръка до лицето си и преглъщам надигащата се вълна като скръб.

— Изпрати ви чак дотук, за да ме попитате това? По стъпките на армията, която го уби?

— Тя заяви пред краля на Англия, че всичко е свършено. Че може да представи тялото. Трябва да се увери, че това е истинското тяло.

Какво кръвожадно и жестоко създание е тази жена.

— Мъртъв е — изричам горчиво. — О, успокойте я. Дайте покой на любящото й сърце. Не се е хвалила пред съпруга си без причина. Не е отмъкнала погрешния труп. Тя уби съпруга ми и половината благородници на Шотландия. Той безспорно е мъртъв. Тя може да успокои нежното си сърце. Непременно й благодарете, че беше така добра да попита.