Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (18)

Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, март 1507 г.

Не се съмнявам коя е сега най-важната от трите принцеси — снаха ми Катерина Арагонска, сестра ми Мери, или самата аз: очевидно съм аз. Катерина не успя да зачене дете от Артур, а после каза на всички: „Уви, това така и не се случи за нас!“, а сега женитбата й изобщо не се споменава и тя е като бедна роднина, нежелана натрапница. Хората може и да възхваляват красотата на Мери и дарбите й, но годежът й с Карл Кастилски все още е само план, а самият той все още е само дете. Баща му почина, така че сега той е наследник на императора на Свещената Римска империя. Но въпреки това е малко момче и тя няма да може да се омъжи или да дари Хабсбургите със син през следващите осем години. Но аз заченах, износих и родих момче. Едва не ми коства живота. Бях смъртно болна, всички мислеха, че ще ме изгубят. Но съпругът ми отиде на поклонение, извървя пеш стотици мили, най-малко сто, до мощите на свети Ниниан в Уитхорн и в същия миг, когато той коленичил пред олтара, аз се съвзех. Това е чудо: син и наследник за Шотландия и послание от Бог, че благославя кралската ми титла и нашия брак.

Детето ни е наследник и за Англия. Ако нещо се случи на Хари (да не дава Господ, разбира се), именно моето бебе ще бъде престолонаследник на Англия благодарение на мен. Катерина и Мери не могат и да мечтаят това за себе си, докато аз бих могла да бъда Нейна светлост майката на краля и важна колкото баба ни, която управлява английския двор чрез сина си и го прави от мига, в който той се е възкачил на трона, и когато беше женен, и сега, когато е вдовец.

Организираме великолепен турнир, за да отпразнуваме раждането, и безспорният победител е тайнствен рицар, наречен „дивият мъж“. Той влиза в двубой с белия рицар — красивия, роден във Франция месир Дьо ла Басти, който се сражава пред мен на сватбата ми. За пореден път Антоан събужда възхищението на публиката и на всички дами с леденобялата си броня и белия шарф, развяващ се от копието му. С Джеймс са се обзаложили как е най-добре да се поддържат краката на бойните коне, и Джеймс губи облога и дава на рицаря малко буре с вино да измие копитата на коня си. Най-забележителният двубой от турнира е този, в който белият рицар се изправя срещу дивия мъж. Следва прекрасна поредица от счупени копия, а после всички закрещяваме от вълнение, когато дивият мъж, отправил предизвикателството за двубоя, сваля шлема си и смъква маскировката си — и това е моят съпруг, който се е бил с всички участници и е победил всички! Възхитен е от себе си, от мен, и от сина ни, който е кръстен Джеймс, принц на Шотландия и на Островите и херцог на Ротси, така че Александър, синът на Марион Бойд, може отново да се върне в забвение като нечистокръвен, и да си играе на архиепископ, а незаконороденият Джеймс може да се задоволи с титлата на граф.

Всичко би трябвало да е съвършено, тъй като бракът ни е видимо благословен от Бог, с изключение на това, че съпругът ми се съмнява, или твърди, че се съмнява, във верността на баща ми. Шотландски грабители нападат земите на английските фермери, отмъкват овце и крави и понякога обират пътниците, и баща ми с право се оплаква, че това е нарушение на договора за вечен мир. Джеймс възразява срещу отношението на баща ми към превозването на шотландски търговски товари, и двамата безкрайно пишат оплаквания и контра-оплаквания за ненадеждното правосъдие и постоянното воюване в пограничните земи.

Баща ми очакваше женитбата ми да донесе мир между Англия и Шотландия, който да продължи вечно, но не знам как се предполага да го постигна. Джеймс не е момче, което да се прехласне по един по-възрастен и опитен крал, както по думите на Мери се е прехласнал Хари по Филип Кастилски. Джеймс е зрял мъж, по-възрастен мъж, който няма да се подчини на властта на баща ми. И през ум не би му минало да ми поиска съвет, а когато го предлагам — макар да съм принцеса на Англия, — той не обръща внимание. Заявявам с голямо достойнство, че като принцеса на Англия, кралица на Шотландия и майка на следващия крал на Шотландия, имам мнения по този и по много други въпроси, и очаквам те да бъдат зачитани.

А той се покланя ниско и казва:

— Бог да пази кралицата!