Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (29)

Единбургската крепост, Шотландия
Лятото на 1510 г.

Но следващата новина, която получаваме от Англия, не е някакъв забавен скандал, а добра вест: най-добрата. Катерина отново очаква дете. Прекръствам се, когато ми съобщават, защото се тревожа за сина си, Артур. Моят късмет и злощастията ми се редуваха с такава точност с тези на Катерина — моят годеж съвпадна с нейното вдовство, смъртта на баща ми означаваше за нея брак и коронация, — та се боя, че раждането на наследник за престола на Тюдорите в Англия ще означава смъртта на сегашния наследник в Шотландия.

Джеймс не се присмива на страховете ми, а повиква най-добрите си лекари да дойдат в Единбургската крепост, и да отидат в детската стая, където всички пристъпват на пръсти около бавачката, която съблича ленената ризка на сина ми и се кълне, че той става все по-горещ и по-горещ с всеки час, че направо изгаря.

Той е само на девет месеца, съвсем мъничък е. Сякаш прекалено мъничък, за да се пребори с треската, която прави кожата му толкова гореща на пипане и кара очите му да хлътнат навътре в лицето. Накисват чаршафите му в студена вода, затварят капаците на прозорците, за да не влиза слънцето, но не могат да свалят температурата. И макар да му слагат вендузи, изцеждайки кръв от розовата му малка пета, и му дават очистително, така че повръща и плаче от болка, нищо не подобрява състоянието му. Докато стоя на колене на пода до главната му бавачка, гледайки я как попива потната му кожа с хладна кърпа, той затваря очи и престава да плаче. Извръща глава, сякаш просто иска да заспи, а после притихва, и тя казва, с глас, изпълнен с ужас:

— Отиде си.

* * *

Скъпа сестро, толкова съм нещастна заради тази загуба. Не мога да пиша повече. Молете се за мъничката му душица и се молете за мен, Вашата сестра, в това време на беди за мен. Провиних се в гордост и завист, но нима този ужасен удар не може да има за цел да ме научи на смирение? Толкова съжалявам, ако някога съм съгрешила спрямо Вас. Моля Ви да ми простите за всичко, което някога съм изрекла или сторила против Вас. Простете ми грубите и недостойни за една сестра мисли, които никога дори не съм изричала на глас. Предайте обичта ми на Мери, и двете ми липсвате толкова много. Толкова съм смазана. Никога не съм познавала такава болка.

Маргарет