Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (91)

Замъкът Стърлинг, Шотландия
Лятото на 1525 г.

Губя всякакво влияние над съвета на лордовете; Арчибалд не желае дори да ме вижда. Отивам в замъка Стърлинг и живея като вдовица, сама. Поддържам малко придворни, но почти нямам пари да им плащам. Не получавам нищо от Франция, и разполагам само с малка част от рентите и доходите от земите си — жалка издръжка, която Арчибалд ми отпуска като милостиня. Той е измамен съпруг; би имал пълното право да ме остави да гладувам, и никой не би го обвинил. Хенри Стюарт ме посреща с радост, но скоро узнава, че съм в немилост и че никога няма да се оженим. Възразявам открито, че случаят ми все още се разглежда от папския съд и че рентите ми би трябвало да се изплащат на мен, а не на Арчибалд, че синът ми би трябвало да е поверен на мен, докато се получи решението. Съветът на лордовете отговаря, че докато бракът бъде прекратен, е редно да живея със съпруга си и че трябва да дойда в Единбург да отговарям пред всички тях. Мразят ме, защото съм жена, опитваща се да спечели свободата си. Знаят, че бих продала всички тях, напълно, за да се освободя от Арчибалд. Мразят ме, задето ги предавам. Чувстват се предадени, както се чувства и Джеймс — знаят, че съм се опитвала да се махна и да ги оставя във властта на Арчибалд.

Не отивам в Единбург. Няма да се върна при Арчибалд, дори за да видя Джеймс, и в мое отсъствие те заявяват, че ме лишават от цялата ми власт. Казват, че синът ми ще бъде поверен на грижите на съвет от благородници, сменящи се през определен период настойници, и Арчибалд заема първо място сред тях. Заема го и го запазва. Джеймс е във властта на Арчибалд и никога няма да се върне при мен. Дори не зная дали Джеймс иска да ме вижда. Той смята, че съм го предала и никога няма да ми прости.

Арчибалд взема и Маргарет. Няма как да възразя. Тя е негова дъщеря, а той има доказателства от краля на Англия, че майка й се е опозорила. Тя отива с радост; тя е малкото глезено момиче на баща си, негова любимка. Мисля си, че би трябвало да се опитам да я убедя да остане с мен, но не мога да се заставя да моля, а нямам власт да й наредя.

Пиша на брат си, краля, за да го умолявам от името на племенника му, дори ако още се гневи на мен. Пиша на Катерина и казвам, че като майка тя трябва да разбере, че не мога да понеса Джеймс да живее при врага ми. Никой от тях не отговаря, но получавам писмо от сестра си Мери, което ми напомня, че тревогите и скърбите ми не значат много в Лондон; кралският двор се тресе от клюки.

Нашият брат удостои с благородническа титла незаконния си син Хенри Фицрой. Малкото момче получи титла на херцог — херцог на Ричмънд и Съмърсет, — което го прави най-видният сред херцозите в кралството. Притежава много по-обширни земи и получава значително по-високи доходи от имоти, отколкото съпругът ми Чарлс. Чарлс казва, че Хари ще посочи Фицрой за свой наследник, че той ще наследи трона на Англия.

Виждам как тонът й се променя, когато осъзнава, че говори на майката на законния наследник.

Сигурна съм, че ще бъдеш много обезпокоена от това, но тези думи са само на Чарлс. Възможно е твоето момче да наследи престола в крайна сметка. Но при положение, че всички говорят толкова лошо за теб, Хари не може да посочи сина ти като наследник. Хората дори питат дали можем да бъдем сигурни кой е бащата на Джеймс. Ако си прелюбодейка сега, може ли да си била такава преди? Толкова изключително ужасно е да чувам това — съжалявам, че го повтарям пред теб. Иска ми се да се помириш с графа на Ангъс. Всички го ценят толкова много. Не можеш ли да оттеглиш молбата си до папата? Сега тя вече никога няма да успее.

Разбира се, кралицата е много натъжена от честта, оказана на Хенри Фицрой, а сега Мери Кери отново очаква дете и всички знаят, че бебето е от краля. Сестра й Ан Болейн също е в двора и кралят всеки ден е с едната или другата, докато те си съперничат за вниманието му, а Катерина преживява много тежко това. Тя живее сред съперничките си, а сега вижда и едно незаконородено момче, настанено в толкова пищен дворец, колкото двореца на законната принцеса, нейната дъщеря. Принцеса Мери трябва да отиде в замъка Лъдлоу, но не получава титлата Принцеса на Уелс. Не мога да разбера защо не, но Чарлс казва, че англичаните никога не биха приели жена на престола. Така че никой не знае какво ще стане, най-малко кралицата.

В този двор вече няма щастие. Двете момичета Болейн наистина трескаво се стараят да радват и забавляват Хари — танцуват и свирят, и композират музика, ловуват и се разхождат с лодки и флиртуват, но кралицата изглежда много уморена. А аз също съм уморена. Уморена съм от всичко това.

Това е всичко. Тя не може да ми предложи нищо друго, освен да се върна при Арчибалд, всички повтарят само това. Не смятам, че тя изобщо мисли за мен. Не може да си представи живота ми: почти лишена от пари, самотна и жадуваща за компания, без право да виждам сина си, изоставена от дъщеря си, без право да вляза в столицата си, кралица по име, но лишена от власт, богатство и репутация. За Мери светът е съсредоточен в Лондон и в битката между двете красиви момичета Болейн, с голям въпросителен знак, увиснал над трона на Англия като искрящ кралски балдахин от златен брокат. Има много, много повече неща, които ме безпокоят, но нито тя, нито снаха ми Катерина се замислят някога за мен.