Филипа Грегъри
Три сестри, три кралици (83)

Дворецът Холирудхаус, Единбург
Шотландия, есента на 1522 г.

Единственото, което трябваше да предотврати бракът ми с краля на Шотландия, беше война между родната ми страна и страната, в която се омъжих. Опитах се да поддържам мир в Шотландия, и мир между Шотландия и Англия, така че е горчив за мен денят, в който се оказва, че херцогът на Олбъни служи на своя френски крал по-добре, отколкото на своята страна, Шотландия, че е по-верен на французина, който му плаща, отколкото на мен, и решава да воюва с англичаните. Дори представата за унижението на лорд Дейкър не може да ме утеши.

В този критичен момент брат ми се обръща отново към мен, сякаш никога не сме имали разногласия, и ми изпраща тайни съобщения, питайки ме каква войска ще изпратят французите срещу неговите войници. Напомня ми — сякаш някога съм забравяла, — че съм английска принцеса, обвързана с него и страната си чрез нерушими връзки на любов и преданост. Осведомявам го възможно най-точно и когато Олбъни се отказва от опита да потегли срещу Англия и заминава с кораб за Франция за още средства и войници, аз оставам сама в Шотландия, регентът е заминал, съпругът ми е в изгнание, враговете ми са сразени. Най-сетне аз съм носителката на мира, единствената оцеляла предводителка.